Feeds:
Публикации
Коментари

Здравейте, познати и непознати приятели.

Много ми стана приятно, когато вече няколко човека, живеещи в чужбина, ме попитаха как да си доставят книгата. Събирам информация и засега имам само един отговор – от Озон.

 Поръчва се чрез сайта https://www.ozone.bg/catalog/product/view/id/105824/s/po-dirite-na-izcheznalite-sofiyski-krachmi/  Ето какво ми отговориха в чата: „В забележка към поръчката въвеждате, че е за чужбина и точния адрес. След това ние ще премерим поръчката ще сметнем доставната цена и ще ви кажем крайната сума. Необходимо е да я заплатите предварително и ще я изпратим към клиента.“
Когато науча още нещо, ще пиша тук.
PhotoFunia-1489751507

С радост ви съобщавам, че кръчмите са вече отворени!

Книгата излезе, а от понеделник ще е по книжарниците.

Дано да ви хареса.

 

PhotoFunia-1489747485

Ще има и фейсбук страница „По дирите на изчезналите софийски кръчми“, на която се надявам, че ще качвате своите коментари, редакции, допълнения, спомени…

А аз ще пускам стари и нови спомени.

До скоро!

….

Това на снимката, разбира се, е колаж и целта му е да ви разсмее 🙂

Откъс от главата „По булевард „Цар Освободител“, напечатана на страниците на онлайн списанието WEB STAGE – една медия, която вярва в силата на словото, в думите, които осветяват живота ни.

Даже когато става дума за кръчми. 🙂 Защото голяма част от така наречените „кръчми“ бяха средища на свободния дух, на сладкодумство и волнодумство. Там човек можеше да избира средата си, а не да му я натрапват. Пък и от една маса винаги можеш да станеш, ако ти е неприятно.

http://webstage.bg/li-ri-chni-otkloneniya/4190-po-dirite-na-izcheznalite-sofiyski-krachmi-pavlina-delcheva-vezhinova.html

 

сладкарницата на площад Нар събрание_сепия2

 

 

Интервю по повод излизането в книга на „По дирите на изчезналите софийски кръчми“.

Надявам се в края на седмицата вече да е по книжарниците.

http://darikradio.bg/po-sledite-na-starite-sofiiski-krachmi.html

…….

Попското интериор

„По дирите на изчезналите софийски кръчми“ вече е в печатницата.

В края на следващата седмица – и в книжарниците.

Cover_ (2)

Забравените софийски кръчми са временно затворени  – сега те чакат да се появят в книга. След време пак ще отворят, за да можете да дописвате, критикувате и надявам се… хвалите. Не мен, а тях.

Очаквайте в книжарниците „По дирите на изчезналите софийски кръчми“ след 20 февруари.

А дотогава ще ви подгрея с една история от „Бамбука“:

%d0%b1%d0%b0%d0%bc%d0%b1%d1%83%d0%ba%d0%b0-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b7-80-%d1%82%d0%b5-%d1%82%d0%be%d0%b3%d0%b0%d0%b2%d0%b0-%d0%b2%d0%b5%d1%87%d0%b5-%d1%81%d1%82%d0%be%d0%bb-%d0%bd%d0%b0-%d0%b2%d0%be

Славата на „Бамбука“ продължава и до днес, макар че  съществуването му бе само 7-8 години. Но за този период през него минава цялата ни интелигенция. Разбира се, сред тях сядаха и доброволни или платени агенти сътрудници на ДС и днес ние можем да прочетем доноси, започващи с фразата „вчера в Бамбука чух, че…

Всъщност кафенето се водеше коктейл-бар и там се пиеше и „джин-фис“, „манхатън“, „куба-либре“ – питиета, за които посетителите бяха чели само в книгите.

Влизала съм там няколко пъти с майка ми или баща ми и имам смътен спомен от обстановката. Дали наистина масите са били от бамбук и от това идва името, не помня. Но имаше бар, а на стената някакви големи фотоси… и до тук. Единственото, което зная със сигурност е, че винаги исках да седна до прозореца, за да гледам площада на Народния театър. Пъдеха ме бързо – беше задимено и разговорите не винаги бяха прилични. Предполагам, че истински интересно е било вечер, когато градусите се вдигнат – тонът на разговорите също.

Георги Марков в своите „Задочни репортажи“ разказва една от многото истории на художника Парамуна (Богдан Бенев): „Та тогава, в онзи обеден час в „Бамбука“, той бавно се приближи към голямата група в средата на кафенето, където бяха поне двадесетина известни борци за правда и свобода на изкуството. Лицето на Парамуна сякаш имаше един-единствен израз — на студена присмехулност. И пресичайки вдъхновеното слово на Васил Попов, той каза със странния си, малко тенекиен глас: „Какво правите!… Мешате Джойс с коняк и играете на писатели и герои!… А цялата работа е за кокала! Чакате да ви го подхвърлят…!“ По-темпераментните на масата скочиха срещу него, но той невъзмутимо се оттегли, като при вратата с убийствена усмивка добави: „Горките… не знаят, че кокалите са малко!

Има и още…

Благодаря

 

Напоследък се появи някаква „жалба по едно време“ – рекламни клипове, оформление на магазини и заведения. Даже и аз се включих в подобно обръщане назад. Забавно е, но нека не си правим илюзии – едно време не беше по-хубаво. Просто ние бяхме по-млади. По-чаровни, по-красиви, по-шармантни, по-умни…Нас ни ухажваха млади, чаровни и умни мъже. Сега младите и красивите ни отстъпват място в трамвая. Ала това не пречи да си спомняме и да се усмихваме.1970-1980-godina-Rakovski-102

Когато започнах да качвам в блога си своите разходки в миналото, много хора ми писаха и коментираха спомените ми. Всички те допълваха, поправяха, разказваха свои преживелици – и в блога ми и във Фейсбук. Някои от тези хора познавам лично, с други си писах за първи път.

Повечето от тях ме насърчаваха да събера спомените си за софийските кръчми в книга, в началото аз се подсмивах и си казвах „кой го интересува това“. Но когато „Стара София“ качи на своята фейсбук страница поста за кръчмите по улица „Граф Игнатиев“, само за няколко дни той бе прочетен от повече от 6 000 човека. Не вярвах на очите си, когато гледах статистиката. И тогава разбрах колко ни е нужно да се върнем назад не с омраза и гняв, а и с усмивка.

Затова сега довършвам разходката си „по дирите на изчезналите софийски кръчми“ и се надявам книгата да види бял свят по Коледа. Дано!

На тези, които ме насърчаваха, допълваха, изискваха, оборваха, редактираха, споряха, разказваха, споделяха… искам да благодаря. На Антоанета Тодорова, Димо Калоянов, Яна Узунова, Игор Марковски, Коце Занков, Румяна Пашалийска, Илиан Лолов, Румяна Петкова, Страшимир  Симеонов, Вера Яначкова, Галина Меламед, Валди Тотев, Жени Манолова, Джина Василева, Борислав Попов, Магдалена Ангелова, Лиляна Найденова, Александрина Пендачанска, Васко Попвасилев, Юри Лазаров, Крайо Краев, Рада Маринова, Жанет Митева, Гина Христова, Ваня Маринович, Марио Бойков, Нина Доковска, Стефан Краев, Миглена Гигова, Иван Колебинов, Владимир Влайков, Николай Канев, Мартин Захариев, Настимир Цачев, Евгени Михайлов, … и толкова други, на които разбрах само малките имена – Василена, Красимир, Вал, Чуши, Евгени, Ваня, Никола… Не мога да ви изброя всичките.

Благодаря ви!