Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for октомври, 2017

„Откривах един човек, живял редом с мен във вонята на онова същото фалшиво общество, но преминал някак незасегнат през него. Все същото хлапе, тръгнало с възторг да разгледа Света, за да види Чудесата, които той крие… създава… пази… предлага…“ – пише Джина Василева за баща си Борис Априлов.

boris-aprilov-1965_1487163940

Тя е била „редом“, а аз ще погледна по-отдалеч.

В края на 80-те години, щом на хоризонта се появи Свободата, на своя конгрес нашенските писатели започнаха да си вадят кирливите ризи. Ако тази енергия да се обвиняват един друг кой какви компромиси бил правил и колко се облажил, беше отишла в честно творене, то от много чекмеджета щяха да излязат непечатани ръкописи.

От „чекмеджетата“ на БОРИС АПРИЛОВ изплуваха много. Защо ли използвах този глагол? Дали защото той обичаше морето и мечтаеше да обиколи света с яхтата си? Представям си ги като гравюра – бюро с отворено дълбоко сякаш безкрайно чекмедже, от него изскачат напечатани листове, политат и кацат на „Ахасфер“. За да доплават до нас.

Познавах доста писатели. Някои даже и харесвах – едни бяха талантливи, други бяха чаровни, но уви рядко и двете едновременно.

Борис Априлов беше и талантлив, и чаровен. В малкото ми срещи с него през детството ми и много ранната ми младост, се радвах да го слушам и наблюдавам. А и да чета. Сега разбирам колко много от книгите му съм пропуснала, но с помощта на Джина вече мога спокойно да наваксам. Тя не само изследва и подреди архива му (има още работа, казва), събра и издаде 9 тома, но и извади на бял свят „Сляпо плаване“ – последния му незавършен роман. И го дописа. Не, продължението не е просто развитие на Аховата идея – кой ли знае накъде щеше korica-1-e1507888419129-230x330да изведе мощното му въображение. Джина ни въвежда в Света на Ахото, преплитайки измислица с истина, литературни герои с реално съществуващи хора.

 „Нима това е смисълът на Живота? Да се движим през света като флашки на спомените си? Но за кого ги пазим? Има ли някъде компютър, който да ни прочете и да ни съхрани в паметта си“ – пита Джина в „Сляпо плаване“. Не зная – може и да има, може и да няма. Но ако има, не е зле да ги подредим и да ги предоставим на него, а и на хората, в добър вид.

А кой е Ахото, как е живял, към какво се е стремял, какво е написал… Тези въпроси имат отговор. Просто почетете:

https://borisaprilov.wordpress.com/

Advertisements

Read Full Post »

Мама обичаше да събира стари мебели, лампи, часовници, подстаканници, чаши и какви ли не неща. Те биваха грижливо излъсквани, ремонтирани, закърпвани, подлепяни и поставяни така че да носят не само уют, но и да се използват. Някои от тях идваха в къщи с миналото си.

Видинските къщи 1971_2

В средата на 70-те години, когато била във Видин, мама отишла на гости на бивша учителка на своята майка т.е. на моята баба. Самотната стара мома, наближаваща вече деветдесетте, се зарадвала на порасналата дъщеря на своята отдавнашна ученичка и я поканила в скромния си дом. Седнали в овехтелия й хол и заразказвала за миналото – за рано починалия си любим баща, подарил й една газена лампа, когато станала учителка, за да й свети докато проверява домашните; за своите вече остарели ученички, които продължавали да я посещават, идвайки във Видин; за миналото на града и неговите жители. Мама вече си тръгвала, когато домакинята я спряла – „искам да ви подаря нещо“ и започнала старателно да увива единствения останал спомен от баща си – старата газена лампа, която й светела цял един дълъг живот. Мама започнала да протестира, но учителката я прекъснала – „аз съм вече стара, нямам наследници и всичко това ще бъде изхвърлено на боклука. Искам лампата на татко да отиде на място, където я обичат“. DSC01296

По целия обратен път до София мама крепяла на коленете си лампата с абажур на цветя. В къщи я изми внимателно, лъсна металните части, сложи фасонка, кабел, крушка… и я постави на бюрото. Предаде ми я, когато се преместих при баба.

Сега лампата е до леглото ми, свети ми всяка вечер и аз я обичам. Понякога по веригата на спомените стигам до Дунава, до красивия Видин, до старата учителка и до поколенията, които са били преди мен.

А лампата свети.

Read Full Post »