Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for май, 2015

Обичам влаковете. Винаги ще го казвам. И БДЖ обичам, но за шефовете им… съмнявам се.

DSC01163Пътуваме София – Бургас – София с нощния влак. Вагоните нови, спалните купета с изгладени чаршафи, тоалетните чисти и заредени с тоалетна хартия, шафнерите любезни. Пътуваме по разписание. Какво повече му трябва на един пътник!

Пристигаме в Бургас и се започва. Касата за презаверка на билети работи от 7 часа, като началният час е пожелателен. Но чакаме – гишето за спалните купета затваря рано, а това за седящи – час или повече преди тръгване на влака. Нищо. А после продължаваме на юг.

Когато почивката свършва и идва време да се връщаме, оставяме багажа си на гардероб и тръгваме да се разхождаме. Но се оказва, че е наложително да си вземем саковете час преди тръгването на влака, тъй като служителката иска да се прибира в къщи по-рано, въпреки че работното й време е до 22:00 часа. А както всички знаят, нощният влак пътува нощем.

Угодихме на чиновничката и зачакахме на перона. Но пък имах достатъчно време да си поприказвам с поредния любезен шафнер. И какво се оказа – нямат вече право да продават минерална вода или безалкохолно, тъй като не са оборудвани с касови апарати (!!). Наоколо няма магазини и няколко човека юрват в тъмното да търсят нещо отворено. Но това е кахър само за пасажерите. Ако БДЖ губи, то е с малко. Ама има и още.

Оказа се, че има свободни места в спалния вагон, но шафнерът върна поне десетина човека, тъй като отDSC01159 известно време няма право да ги пуска без предварително запазено място, въпреки че гишето за спални места затваря часове по-рано. Ами ако човек трябва спешно да пътува и не е предвидил всички чиновнически пречки! Защо не може? Касов апарат? Или неистово желание да откажеш хората да пътуват с влак?

И така, равносметка – само от спалните купета, само за един влак извън сезона БДЖ загуби няколкостотин лева. Хората пътуваха неудобно в старичките (но чисти!) седящи купета, а неколцината рекламиращи колко ще е хубаво частното т.е. да съсипем БДЖ и после да го купим евтино, радостно потриваха мазни ръчички.

Жалко за труда на хилядите жп работници, които обичат работата си и се стараят въпреки мизерните си заплати. Жалко и за нас, които обичаме влаковете, защото не вярвам колко хубавко ще стане, като няколко мутри купят пътническите превози.

И знаете ли защо – онзи гаров гардероб и багажно отделение ги държи някаква частна фирма. Обслужването е още по-лошо от преди, когато бяха към БДЖ, условията, при които се съхранява багажа ни, са още по-мизерни, а заплатите – още по-малки.

Ето към това се стремят някои от шефовете на БДЖ и техните покровители. Те не искат да помогнат, те само се оплакват, че няма пари, а даже не кандидатстват за европроекти. Затова сега влакът за Солун е чрез гръцка фирма, субсидията за влака София-Видин-Будапеща е спечелен от унгарските железници (нашите са проспали готови пари) и всичко в тези „дестинации“ е в удобство на гръцките/румънските/унгарските пътници, а ние само подсмърчаме и се жалим.

А иначе – влаковете ни са чудесни и хората в тях също. Стига да имаш очи да го оцениш.

DSC01173

Advertisements

Read Full Post »