Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for юни, 2013


Петровден е.
В църковния календар се честват светите апостоли Петър и Павел, наричани вселенски учители, а в народното поверие – за предпазване от градушка, огън, гръмотевица.
В моя род като се тръгне все по женска линия и се стигне чак до село Видбол, Видинско – Петровден имаше и друго значение. Не помня наричаха ли го по-особено, но тогава се разнасяше. Баба, която като най-малка дъщеря, бе останала да се грижи за майка си, още по тъмно омесваше хляб и го опичаше в чѝрапня – питките бяха безквасни и ги наричаха тỳрта. Заради празника бяха специално украсени – освен традиционните кръстове всяка стопанка си измисляше фигурки от тесто. Готвеше се кокошка или петел. Върху синѝята се постилаше бяла кърпа (месàл) и се слагаха ябълки петровки, питката, чинии със супа и яхния. Това се разнасяше на съседите от двете страни на къщата – може цяла година да не сте си говорили, може да сте се смразили, но не можеш да прескочиш, да не почетеш светците, защото гневът божи ще се стовали върху дома ти. Сега разбирам, че е било като своеобразна прошка, но не само между отделните човеци, а и между родовете.
Когато бях малка, Петровден бе в средата на юли – жетвено време. Жегите във Видинско бяха истински, въздухът не помръдваше, но въпреки че ТКЗС-то не даваше почивни дни, жените работеха само до обяд. Никой не смееше да наруши традициите, те бяха по-ценни от всичко, защото „Бог гледа”.
Когато прабаба ми Яна почина, баба вече се премести окончателно в София. Продадоха родовата къща и тя си построи едно стайче с кухничка в ябълковата градина. Стоеше с месеци, не можеше да се откъсне от Видбол, макар че бе излезнала от там още като гимназистка, бе обикаляла България с дядо ми, а после останала вдовица се бе върнала отново. Прибирайки се от Видбол, винаги ми носеше тỳрта и сега докато пиша ароматът на този божествен хляб се носи около мен и усещам вкуса му. Месеше и в София, по празници украсяваше питките с кръстове, цветенца, слънца, петлета. Печеше ги във фурната и къщата отново ухаеше.
Тя ми разказваше за празниците на село, за обичаите, за рода ми… От нея зная всичко, събирала съм го щипка по щипка и все се надявам и аз да го опиша.
Благодаря ти, бабо!

Дунавци

Advertisements

Read Full Post »