Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for ноември, 2013

„Борбата за съществувание е в непознати досега размери. Темпът на времето има един бесен ритъм. Много хора вярват, че дребните житейски норми вече не са оправдани, а принадлежат на някаква минала, спокойна епоха.

Действително, безкрайно много неща са се променили. Прекалено галантните маниери не подхождат на настоящето. Но това, което прави същестуванието на хората поносимо, сега, повече от всякога, са любезните маниери, добрите обноски. Възходът на един човек се улеснява от сигурността в появата, държането и движението…

… Прилежанието, стремлението и способността сами често пъти довеждат трудно до целта, защото на човека, който ги притежава, липсват житейските форми и добри маниери.”

 scan0004

И всичко това изписано с ятова гласна, с ерове и ижици… Малка стара книжка, без корици, с незнаен автор и година на издание. Помня я от моето детство, попаднала незнайно как в библиотеката. Смятах я за безвъзвратно изгубена, подсмихвах се на вече смехотворните маниери и забравях за съществуването й.

Докато днес не я открих, подпираща един крив куп далеч по-ценни книги. Тя стоеше парцалива, няма, невъзпитаваща и необучаваща никого. Чакаше ме, благодарна, че все пак понякога съм се сещала за нея. Изтупах я от прахта и я прибрах в дома си. Мислех да подпра моите купове се книги, но преди това я зачетох:

Глава І:  ДАМАТА

Коя жена е дама?

„И днес, въпреки големите промени, настъпили в съвременния живот, хората продължават да ценят истинската дама. Разбира се, сегашните понятия се различават от някогашните; докато по-рано благородният произход и богатството бяха единствено меродавни, днес за дамата се съди по съвсем други качества…”

 scan0005

Как да се облича една дама, как да се отнася към прислугата, как да приготви тържествен обяд или следобеден чай, как да се държи на трапезата и как да си служи с приборите и т.н., и т.н. Съвети за всеки един случай.

scan0006

Досмешава ме като я прелиствам, но все пак се и замислям до каква степен добрите маниери улесняват живота ни и до каква степен сме ги изгубили по пътя си през годините.

Спомням си дамите от моето детство, дребни с поизбелели дрехи и проскупани кожи, но с едва загатнат грим, чисти и нежни ръце, мил глас. Идваха понякога при баба ми. Виждах ги и в операта – тихи, щастливо отпуснати от музиката, със старите си официални и уви, демодирани рокли, красивите брошки и нагласени прически. Скромни, изящни и …бедни. Но с достойнство. Те бяха дами.

А ние?

А тези след нас?

Read Full Post »