Ротондата „Св. Георги“ е един от най-древните действащи християнски храмове в света. Дали е най-старата църква у нас се спори, но е най-старата сграда от римско време, запазена до покрив. Преди приемането на християнството е използвана за обществени нужди – предполага се, че е била част от сердикийските терми. Построена е в така наречения Константинов квартал на древна Сердика – недалеч е бил двореца на император Константин Велики, а векове по-късно и този на Севастократор Калоян. Между другото улица „Калоян“, която опира до ротондата, е кръстена именно на севастократора, а не на едноименния цар, който няма нищо общо със София.
Била е баптистéрий, била е мартириум, била е митрополитски храм, била е джамия…
Влизала съм в нея през 70-те години, когато още не бяха открити всички стенописни слоеве, влизала съм и по-късно, когато беше полупразна и истинска. Влязох и днес.
Първото, което ме стресна, бе малкото магазинче, което се мъдреше точно срещу ротондата. Мисля, че там едно време беше входът на ресторанта на хотел „Балкан“ или по-скоро на лятната му градина.
Такова нещо отдавна не бях виждала в центъра на София. Стил балкантуристка естетика! Има си всичко – и икони, и пирографирани бъклици, и мускалчета, и „стилизирани“ кукли в носии, и космати кукери…
Има и по-съвременни чаши с изгледи от София и рози; има и порцеланови чинии с герба на България, Партийния дом и Народния театър; има и магнитчета за хладилник с надпис Love Sofia…
Само не разбрах що щат руските матрьошки сред целия този вихър на странен вкус?
Обичам кича, понякога дори го събирам, но това даже на мен ми дойде много!!!
….
Обърнах се с лице към древната църква и на входа й ме посрещнаха две странни вази тип кашпи, които първоначално приех за пепелници, но се оказаха саксии с тревичка. Нищо, мислех си, това е отвън. Но влязох и…
Половината църква бе затрупана със стока, по стълбите към криптата имаше полуприкрити кашони, от едната страна се мъдрeше самовар, а от другата нещо като купел, приличащ по-скоро на тенджера за курбан.
В пластмасови щайги се предлагаха хартиени икони и религиозна литература.
Украсата бе от изкуствени цветя – коледни звезди.
Цялата монументалност и чистота на формите се губеше сред стоката. Но когато погледнеш към купола, виждаш остатък от красота
и ангела…
Защо ли не мога да гледам само нагоре?!
Или към миналото, когато тези места тук са били огласяни от стъпките на римските легиони, когато тук са се събирали първите християнски епископи на Сердикийския събор, когато тук са препускали конете на хан Крум, когато тук пред мощите на Св. Йоан Рилски са свеждали глави българите… и още, и още… Или даже когато бях много млада и в топлата лятна нощ сядахме точно на тези древни зидове и гледахме към полутъмната църква.
Има сгради, по които може да се изучава историята ни – политическа, религиозна, светска, културна. Ротондата „Свети Георги“ е една от тях. Нека не я оставяме на кича.
………..
ЗАБЕЛЕЖКА: Моля текстовете и снимките да не се препубликуват в медии без изрично разрешение от моя страна и непременно цитирайки автора и слагайки линк към оригиналната публикация. Можете да се свържете с мен чрез блога ми. С уважение. Павлина
Блогът на Павлина Д. 