Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for декември, 2015

Днес Коледа е празник на децата и на семейството. Събираме се, разменяме си подаръци, пожелаваме си да ни се случат най-прекрасни неща – здраве, щастие, успехи, благоденствие….

Но на Коледа около нас са и тези, които вече са си отишли, както казват старите хора – в един по-добър свят. Не зная дали е по-добър, дали са райски градини или небесен Йерусалим, зная само, че те винаги ще бъдат около мен и ще празнувам заедно с тях.

Когато бях малка, а така започват всички спомени, си прекарвах по-голяма част от годината на село при прабаба ми. Зимите бяха сурови, снегът замръзваше и можеше да ходиш върху него, без да потъваш. Случвало се е да бъда във Видбол и на Коледа. Няколко дена баба приготвяше боб, постни сарми със зеле, пълнени сухи чушки, тиквеник, ошав…

Но най-главното беше хлябът. Той не беше всекидневната „турта в чирепня“ (питка), нито хляб с мая. Това бяха Боговица и Литургия – така ги наричаха в нашето семейство. Приготвяха се в мутвака (голямата кухня с огнище) – там бяха нощвите, месеше се хляба, оставяше се да втаса и се печеше. Докато втасва, огнището се палеше, върху саджака (триножник за огнище) се затопляха чирепните. Чирепнята или наричана още „подница“ е нещо като голяма глинена „чиния“ с диаметър около 50-60 см, където се слага тестото за питка. След като се нагорещи, се измества пред огнището, в нея се полага приготвената и украсена питка и с огрибката се покрива с пепел и въгленчета. Отгоре се захлупва с железен капак – връшняк, – който също предварително е нагорещен на огъня. За Коледа се приготвяше Боговица и Литургия – баба ги украсяваше с фигури и символи, но вече мога да пресъздам само най-простите украси. Върху единия от хлябовете се натискаше просфората (всъщност просфора е вид обреден хляб, но ние така наричахме самия дървен печат, който носи Христовите символи).

Трапезата се подреждаше върху синията, а наоколо се посипваше слама. Сядахме върху сламата, само прабаба ми беше на трикрако столче, защото вече бе преминала 90-те и се беше прегърбила от работа и от старост. Тя прекаждаше трапезата, разчупваше единия хляб, а другия оставяше на Бога, за да хапне и той. Наричаше всяко парче на нивата, на животните, на берекета… Кандилото светеше цяла нощ, както обикновено, но винаги ми се е струвало, че точно тази нощ то грее по-силно.

Но зиме рядко бях на село. Обикновено си ме прибираха в София, където джуджетата гледаха през прозореца и казваха на добрия старец дали слушам и какви подаръци да получа. Един ден даже видях едно, вярвайте ми. След много години мама ми призна, че закрепила на края на дългата метла едни червени панталонки, стиска памук и… и останалото сама съм си доизмислила и видяла.

Тогава Бъдни вечер беше на 6 януари, а Коледа на 7-ми, затова елхата вече беше готова и подаръците – получени. Не помня някога да сме криели, че посрещаме Рождество Христово, на масата през всичките онези години винаги имаше постно ядене (необходимия брой, който трудно сега успявам да приготвя), специалната питка – Боговица, орехи, жито… Дали това беше някакъв вид смелост и предизвикателство, дали ни пазеше името на татко, не зная, но всички традиционни празници (а те бяха християнски) се честваха. Предполагам, че баща ми хич не го е интересувало мнението на партийната организация – без да бъде религиозен, той тачеше традициите.

По-късно, когато прабаба ми почина, баба се прибра в София и посрещането на Коледа продължи. Но вече с питки в електрическата тенджера – между другото продължаваха да са невероятно вкусни. Църквата премести празника и на 24 срещу 25 декември ние сядахме на масата с боба, постните сарми със зеле, пълнените сухи чушки, тиквеника, ошава. В последните години от живота си по моя молба за празника баба вече не правеше обикновени питки, а Боговица и Литургия. Някъде 1981-82-ра година реших да снимам в телевизията филм за традициите. Баба опече хляба, украси го и аз го занесох в 5-то студио. Когато видях, че операторите гледат предимно хляба, а не кадъра, им обещах, че след снимките ще го изядат. Добре, че не се наложи втори дубъл.

В дома на татко също се посрещаше Бъдни вечер и Коледа. Ходех и там, може би трапезата да е била по-богата, но на мен по- на сърце ми беше детският спомен и това, което баба успяваше да сътвори за празника.

Пазя знанието, но нямам сръчността да го приложа. Нямам и огнище, нямам и чирепня, и връшняк… но пазя просфорите.

Сега прабаба ми Яна, баба ми Мара и майка ми Виолета гледат отнякъде как дъщеря ми Вида меси питката, как аз отпечатвам с просфората символите на Христос, как я слагаме в електрическата печка и се надяваме поне нещо да се получи.

А моите спомени и моите родители сядат също на масата, за да бъде празникът пълен.

Честита Коледа!

 DSCN7632(1)

Тези питки от Северозападна България взех от интернет. Горната прилича на бабиния хляб, само че тя не го намазваше се яйце.

синия

Синия от Северозападна България, с. Дражица.

Read Full Post »