Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for юни, 2011

===

Разразилите се в Интернет и не само в него дискусии около изрисувания Паметник на съветската армия ме подсетиха една случка от преди десетина години.

„На всеки километър” дълго време не беше излъчван, именно заради прекаленото му свързване в съзнанието на всички ни със сравнително наскоро отминалия социализъм. За мой срам не го бях гледала целия, било защото не съм фен на социалистическия реализъм, било защото тв сериалите не са любимия ми жанр, било просто защото, когато се е излъчвал по телевизията, съм имала значително по-интересни занимания от типа сядане с приятели на маса. И все пак в спомените ми бяха останали сцени, които намекваха за не съвсем сериозното отношение на авторите си към темата. Как ви звучи млад и слаб Ламбо Данаилов и млад и с повече коса Борис Луканов голи (заснети до кръста, разбира се) в банята да си говорят – „колко човека намери, другарю?”, „проследиха ли те, другарю?”, а в това време другите другари си подават сапуна и се насапунисват.

Не можех да забравя и някои култови фрази от рода на „петелът е женски, господа!”.

Но годините минаваха и с тях се променяха не само времената, а и ние.

И ето че в един момент, скоро след разрушаването на Мавзолея, една фирма откупи еднократно правата за излъчване на сериала на площада – преди „9-ти септември”, сега „Батенберг”.

Реших да заведа дъщеря ми, за да разбере какви филми сме гледали ние и как сме били възпитавани. Очаквах да видя предимно беловласи комунисти, настроени носталгично. Не че нямаше и такива, но публиката си беше съвсем нормална. Малко преди началото на прожекцията между редовете се промъкнаха Сергей Станишев и Румен Петков май с някакви деца и седнаха малко зад мен.

Нощта беше топла. Светлините загаснаха, чу се шума на прожекционната машина и върху белия екран излезна надпис: „Посвещава се на българската комунистическа партия”. Вместо очакваните възгласи и ръкопляскания прозвуча гръмък смях, който заглуши и първите реплики „ние сме на всеки километър и от тук до края на светаааа…”. Обърнах се, за да видя как реагират водачите на „столетницата”, а те се бяха понавели и май вече съжаляваха, че така демонстративно бяха дошли.

И тогава за пръв път усетих, че комунизмът наистина си отива. Не тогава, когато пеехме по площадите, а сега – смехът беше най-вярната индикация, че сме го изстъргали от душите си.

Днес, десет години след това, все още има хора, които ни забраняват да се смеем и да се разделяме с миналото си, смеейки се. Кой ли го беше казал това последното?

Аз съм от хората, които смятат, че миналото не трябва да се забравя, не трябва да се крие от децата ни, защото така ги обричаме да правят същите грешки като нас и родителите ни. Но въпреки това не съжалявам за разрушения мавзолей и смятам, че мястото на прожекцията на „На всеки километър” беше избрано чудесно – пред бившия дворец, до бившия партиен дом, върху бившия сринат символ на безсмъртието на вождовете. Декорът беше на място. Смехът – също!

Днес Паметникът на Съветската армия също е декор. Декор от миналото, пред което не трябва да си затваряме очите, а да научим истината за него и да не се водим по пропагандата.

Позволете ни да оцветим миналото и да се смеем.

Advertisements

Read Full Post »

Днес е ВИДОВДЕН според българския народен календар. Сърбите го отбелязват на 28-ми юни.

В стари времена на днешния ден в някои крайща на България дедите ни са правили молитва за дъжд. А името Вида произлиза от „виделина“.

Има различни легенди, но за нас днес то е символ на справедливост, правота и законност. Нека не бъдем отмъстителни, но да помним, че  справедливост има и трябва да има. И да се борим за нея всеки ден, даже в нещата, които на пръв поглед изглеждат малки и не ни засягат. Защото всичко ни засяга и всичко зависи от нас.

За да бъде виделина.

===

Read Full Post »