Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for май, 2012

==

Великата шаечна правда – е идиом, означаващ „истината без украса”, понякога даже горчива. В ироничен смисъл – всеизвестна, банална истина, представяна за народна мъдрост. Всъщност, който иска да разбере, нека прочете „Златният телец” на Иля Илф и Евгений Петров – ще я намери в размислите на Васисуалий Лоханкин.

През 1946 година „Златният телец” излиза във великолепен превод на Цв. Цветков и илюстрации от Александър Жендов /издателство „Четиво”/. Това не е първото му издание на български, ама аз него си имам и него си препрочитам.

Но ръководството на Съюза на българските писатели май не е чело тази книга, защото иначе едва ли би се снимало под лозунга: „По-високо и по-ярко да запламти великата комунистическа правда в нашите произведения”. Всъщност и те като „чукча  – не читател, чукча – писател”.

На 21 март 1964 година СБП си избира нов председател – Димитър Димов (на втория ред прав в центъра) и ето ви снимка за спомен. Нищо лошо – това са хората, които определят пътя на българската литература през 60-те години и занапред. Гледам ги и се чудя колко са несъвместими творбите им – „Железният светилник” до „Звездите на мира”, „Осъдени души” до „Син на работническата класа”, „Бариерата” до „Малкият ятак”… „Копче за сън” е завряно горе вдясно, но поне „Вечната и святата” е на първия ред, седнала между „Царска милост” и „Холера”.

Сещате ли се кой кой е? Мислех да изброя имената на тези писатели, поети, критици, драматурзи, журналисти, но май голяма част от тях вече не говорят никому нищо.

Затова по-добре да почетем, избирайки добрата литература, независимо каква правда има в нея – шаечна, комунистическа или просто истинска.

 Приятно разгадаване на образите. А някой път може и да изпиша имената им 🙂

 

Използвана е снимка от фотоархива на Тодор Славчев – http://photoarhiv-todorslavchev.com/

 

Advertisements

Read Full Post »