Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for юни, 2018

 

DSC07628

Да се разгледат улиците на Париж има и още един начин – с корабче по Сена. Кораби има всякакви – по-големи, по-малки, само за туристическа обиколка или с ресторант… има билети за пълна обиколка, има билети и с прекъсване: слизаш, разглеждаш и после вземаш следващото. Непрекъснато има всякакви промоции, така че не се колебайте. Един общ поглед от необичайна гледна точка никога не е излишен. А и мостовете…

с кораб по Сена дипляна

…….

Обикновено пътуването започва от Понт Ньоф, Pont-Neuf,

IMG_1929

мост от две части, който свързва левия и десния бряг на Сена, минавайки през най-западната точка на остров Сите. За да бъде по-устойчив, двата му участъка са построени под лек ъгъл. И въпреки че името му означава „новия мост“, той всъщност това е най-старият мост на Париж и първият каменен с обособени тротоари. Открит е в присъствието на Анри ІV през 1607 година. През 1614 г. неговата вдовица Мария Медичи поръчва статуя в чест на убития си съпруг, но по време на Френската революция тя е унищожена. Днешната скулптура е изработена през 1814 г. и е поставена в средната част на Понт Ньоф.

Понт Ньоф от Джузепе Канела

Така го е изобразил през 1832 г. италианският художник Джузепе Канела.

===

Понт Ньоф от Писаро

Много по-весел и шарен е той за Камий Писаро през първата година на новия ХХ век. Мостът е рисуван и от Реноар, Търнър, Моне, Пикасо – и всеки го вижда по различен начин.

……

Christo-06-thumb

През 1985 година Кристо Явашев и Жан-Клод представят на света една от най-интересните си творби „Опакованият Понт Ньоф“, за чието обгръщане са използвани 41 000 кв.м. златиста материя.

За 400 годишния му юбилей е основно реставриран.

IMG_1952

На преден план на снимката се виждат прочутите парапети, където влюбени от цял свят закачат своите „любовни катинари“ и хвърлят ключа в Сена, за да бъде любовта им вечна.….

………….

Pont  Royal

DSC07661

се намира между Pavillon de Flore т.е. югозападния край на Лувъра на десния бряг на Сена и Парижката банка на левия. Това е третия по възраст мост и няколко пъти името му е било сменяно – бил е и мостът на св. Ана, и Кралския мост, и Червеният мост, и мостът на Барбие, и мостът Тюйлери. Той е семпъл, без натрапчиви орнаменти и много стилен.

pissarro

Ако посетите Пти Пале, можете да видите там картината на Писаро Le Pont Royal et le pavillon de Flore (1903).

…..

Pont Alexandre III

IMG_1893

свързва Дома на инвалидите и Айфеловата кула с „Шанз-Елизе“. Построен през 1896 – 1900 г. заедно със сградата на Гран Пале и е открит по време на Парижкото изложение. Носи името на руския император Александър ІІІ. Украсен е с множество позлатени херувими, нимфи, пегаси. Гледали сме го във филмите „Полунощ в Париж“ на Уди Алън, „Ангел-А“ на Люк Бесон, „Денят на Чакала“ на Фред Цимерман и др.

………..

Pont des Invalides

IMG_1901

– мостът при Дома на инвалидите е строен в началото на ХІХ век, като многократно е преустрояван. Фигурата на централната подпора на моста символизира победите на Наполеон по суша и вода, а медальоните на страничните – военни трофеи.

………

Мостът на изкуствата, Pont des Arts,

DSC08132

е първият железен мост в Париж. Построен е по заповед на Наполеон Бонапарт и е свързвал Лувъра, наричан тогава Дворецът на изкуствата, с левия бряг. Бил е особено популярен и едно време парижани даже са си устройвали пикници на него. Рисуван е от много художници – Огюст Реноар, Кес ван Донген, Пиер Бонар.

Пол Синяк Мостът на изкуствата

А тази картина с поглед към Сите и Нотър Дам е на Пол Синяк.

………..

 А ето го и Passerelle Debilly

DSC08137

пешеходен мост, издигнат като временно съоръжение за Световното изложение в Париж през 1900 година. Заедно с Айфеловата кула той е символизирал инженерните постижения на епохата. И нещо любопитно – след падането на Берлинската стена и отварянето на досиетата, се оказало, че е бил любимо място за тайни срещи на агентите от Щази. Сигурно затова Брайън де Палма снима сцена от трилъра „Фатална жена“, Femme Fatale, с Антонио Бандерас и Ребека Ромейн-Стамос именно тук.

……….

Pont de la Tournelle

IMG_1934

– свързва площад „Турнел“ с остров Сен Луи и е украсен с 15-метров стълб със статуята на Св. Женевиев, покровителка на Париж. Особено известен е сред феновете на сериала „Шотландски боец“, тъй като на кея до него главният герой Дънкан Маклауд привързва шлепа си.

…….

И това е само една малка част от мостовете на Париж.

IMG_1947а

Приятна разходка!

 

Следва продължение:

Църквите на Париж

 

…Човек не може да обиколи всичките, но поне може да опита…

DSC07998

 

===========

ЗАБЕЛЕЖКА: Моля текстовете и снимките да не се препубликуват в медии без изрично разрешение от моя страна и непременно цитирайки автора и слагайки линк към оригиналната публикация. Можете да се свържете с мен чрез блога ми. С уважение. Павлина

Advertisements

Read Full Post »

Дойде ред и на Монмартър.

DSC08527

……..

Един от съветите, които последвах, бе да отидем по-рано, за да избегнем тълпите. Доколко ги избегнахме не зная, но в най-туристическите места едва се разминавахме с хората.

Взехме автобус до гробището на Монмартър и оттам тръгнахме пеша нагоре по rue Lepic.

DSC08472

Не зная защо, но това е една от улиците, които останаха най-дълго в очите и сърцето ми. Може би защото заради наклона виждахме сградите в цялата им пълнота или защото нямаше коли. Вървяхме бавно, минавахме покрай още неотворени кафенета, ресторанти, галерии. Улицата криволичеше, ние гледахме през витрините как собствениците подреждат столове или стока и премитат падналите през нощта листа… Виждайки, че се спираме пред витрината му, един галерист ни заговори – не предлагаше „стоката си“, а просто бе любопитен. Попита ни откъде сме и се зарадва, когато разбра – беше чувал за България и нашите художници. И после допълни учудено: „Много рядко идват българи в Париж!“. А на мен ми стана тъжно – българи в Париж има и непрекъснато обикалят „туристическите обекти“, но явно предимно гледат през прозорците на автобуса и рядко се разхождат по не толкова популярните улици и места. Жалко.

 Van_Gogh_-_Blick_auf_Paris_aus_Vincents_Zimmer_in_der_Rue_Lepic1

На rue Lepic № 54 през 1887 година заедно с брат си Тео е живял и Винсент ван Гог – имал е собствено студио и прекрасна гледка към града. Ето това той е виждал през прозореца си.

А пред една от галериите си пожелах да мога да купувам – Galerie Atelier на улица Lepic 102. Добре, че беше затворена!

DSC08476

………….

… И ето, че сме пред ресторант Moulin de la Galette, а над него е вятърната мелница „Раден“, построена през 1717 г. – една от тринайсетте вятърни мелници на Монмартър. Останалите оригинални вече ги няма. През ХІХ век до нея всяка неделя парижани отивали да хапнат ароматен хляб, да пият чаша топло мляко или вино.

DSC08474

Мястото е вдъхновявало много художници – Реноар, Тулуз Лотрек, Ван Гог, Пикасо го правят митично име в историята на изкуството.

Auguste_Renoir_-_Dance_at_Le_Moulin_de_la_Galette_-_Musée_d'Orsay_RF_2739_(derivative_work_-_AutoContrast_edit_in_LCH_space)

Видях картината на Реноар Bal du Moulin de la Galette и „на живо“ в музея „Орсе“. Абе, друго е да си в Париж – където и да погледнеш, изкуство. Но за съжаление тази на Пикасо – не.

Pablo Picasso Le Moulin de la Galette

През 80-те години на ХХ в. тук правят ресторант, в който постоянни посетители са живеещите наблизо Далида, Клод Льолюш, Жан Маре. Ресторантът още го има.

И отново по стълбите – в колко ли филми съм ги гледала!

От Трюфо и Годар до Брандо и Уди Алън – Париж е магнит за кинорежисьори и филмови звезди, които се стремят да свържат името си този най-романтичен от всички градове. И не на последно място една от главните роли в техните филми е Монмартр.

DSC08477

До базиликата Сакре Кьор – Sacre-Coeur, може да се стигне и със зъбчат лифт, който спестява 360-те стъпала към върха на хълма, но ние минахме по задните улици, а не по туристическите.

DSC08480

В подножието на църквата слушахме и улични музиканти.

….

Ето ги кривите павирани улички, красивите къщи, дворчета и дървета. Минахме през Place du Tertre, наричан още „Сърцето на Монмартър“

Жан Лазар площад Тертр

– той напомня за времето, когато тук е била Меката на изкуствата и наоколо са живели Модилиани, Утрильо, Пиер Огюст Реноар, Сюзан Валадон, Пикасо, а днес на него излагат картини, картички и сувенири уличните художници. Наоколо са музеят на Монмартър, музеят на Салватор Дали – предимно скулптура и рисунки. Ето го площадът през погледа на Жан Лазар – точно толкова шарен е, но сега е винаги пренаселен.

Бистрото Le Consulat

DSC08521

е на най-старата улица в Монмартър – Rue Norvins. Ако се вярва на рекламата, която е отстрани, на тези маси са сядали Тулуз Лотрек, Моне, Утрильо, Пикасо…

Кафене Ле Консулат

Отляво е кафене La Bonne Franquette, стар хан на повече от 400 години.

DSC08520

През миналия век се е казвало Aux Billards en Bois и е носело емблемата на първоначалните си собственици де Мутон. Защо ли са го преименували, дали не са махнали билярда – не знам, не влязох. И в него са сядали художници – на някои помним имената, на други – не. Разбира се, оттогава много неща са се променили, но калдъръмените улици с тесните платна и още по-тесни тротоари са си все същите, макар и затрупани със сувенири.

DSC08528

Разходката е като връщане назад във времето. В жилищния район е по-тихо и уютно, а къщите са изумителни със старите си балкони, ажурени огради, бръшляни – да ти се прииска поне за кратко да поживееш тук.

 DSC08532

…..

Слизаме по Rue Cortot и стигаме до Rue de l’Abreuvoir, а там са слънчевият часовник и по-надолу – розовата къща. Градската легенда гласи, че преди много, много години собственикът й, художник, след като се почерпил хубаво в близкото бистро, взел боите и за една нощ я боядисал – в розово. И така влязъл в историята не с името си, а с къщата си, рисувана след това от много творци – ето как я е видял Морис Утрильо.

abreuvoir-maison-rose

 Довиждане, Монмартър!

DSC08531

..

Следва продължение:

Улиците на Париж (4)

Да се разгледат улиците на Париж има и още един начин

– с корабче по Сена.

===========

ЗАБЕЛЕЖКА: Моля текстовете и снимките да не се препубликуват в медии без изрично разрешение от моя страна и непременно цитирайки автора и слагайки линк към оригиналната публикация. Можете да се свържете с мен чрез блога ми. С уважение. Павлина

Read Full Post »

 

Площад Вандом

площад Вандом

Този прочут площад получава името си от намиращия се някога тук дворец на Сезар дьо Вандом, извънбрачен син на Анри ІV и Габриел д`Естре. Заобикалящите го здания са построени в началото на ХVІІІ век.

площад Вандом2

В центъра на площада се издига колона, излята от пленените в битката при Аустерлиц оръдия и изпълнена по образец на Траяновата колона в Рим. Увенчана е с фигурата на Наполеон в одеждите на римски император.

площад Вандом4

Днес на площада са Министерството на правосъдието, хотел „Риц“, където са отсядали Грета Гарбо, Чарли Чаплин, Марсел Пруст, Хемингуей… ,

DSC08228

… офиси и магазини на едни от най-престижните фирми като „Ван Клийф & Арпелс“ (Van Cleef & Arples), „Шоме“ (Chaumet), „Бушрон“ (Boucheron), „Тифани“ (Tiffany), „Луи Вюитон“ (Louis Vuitton),

„Картие“ (Cartier),

площад Вандом3

„Ролекс“ (Rolex)

DSC08222

Площадът е бил терен за заснемането на много филми и ако искате да го „видите предварително“, можете да гледате „Следобедна любов“ с Одри Хепбърн и Гари Купър, или „Червеният кръг“ с Ален Делон, Бурвил и Ив Монтан, или „Площад Вандом“ с Катрин Деньов.

….

….DSC08238

Наблизо е площад Place de la Madeleine или наричан още Мадлената, с църквата Sainte Marie-Madeleine, която се вижда в дъното на кадъра.   Хаусман рекламна дипляна….

Оттам, тръгвайки на север, стигате до булевард Хаусман и прочутия магазин Printemps Haussmann с фигурите на четирите сезона на фасадата си. На неговите седем етажа са разположени магазини за дамско и мъжко облекло, козметика, модни аксесоари, обзавеждане, но най-хубавото е, че с асансьора можете да се качите на покрива му и да погледате Париж от високо.

DSC08240

 

 

 

jean-gabriel-domergue-emprunt-national.”les-clientes-des-galeries-lafayette-souscrivent”

 

 

 

Наблизо е и прочутият Galeries Lafayette.

Спускайки се на югоизток, стигаме до Palais Garnier или, казано по-популярно, Операта. Там през деня може да се влезе с екскурзовод, но ние решихме да отидем като зрители.

DSC08303

Отдалеч успяхме да видим едно „пред представление“ – файтони, от които слизаха участниците, но докато успеем да стигнем, те вече бяха влезли в сградата.

Опера Гарние

Парадното стълбище, водещо към фоайетата и балконите. В основата му има бронзови фигури, държащи букети от светлина. Само колко филми са снимани тук!

DSC08309

Над него, на тавана, са изобразени различни музикални алегории.

Оникс, мрамор, стенописи, картини, медни фигури… В едно от страничните фоайета, така нареченото „танцувално“, някои от балетистите загряваха, така както са го правили преди 150 години. Това също е част от представлението.

DSC08313

И залата! Пет нива в червени и златни тонове и кристални полилеи. И почти 2000 седящи места.

DSC08318а

Таванът на Марк Шагал, рисуван през 1964 г. За да се изследва тази удивителна стенопис се изисква време, добро зрение или поне бинокъл. Разделен е на пет сектора – бял, зелен, син, жълт, червен. Всеки един е със сюжет от класическа опера или балет, като сред тях са вмъкнати и емблематични за Париж паметници – Триумфалната арка, Айфеловата кула, Операта.

DSC08321

Залата с огледалата – от нея се излиза на балконите с изглед в посока Лувър. Таванът е изписан със сюжети от музикалната история, а огледалата и прозорците дават усещане за още по-голям простор.

DSC08315

Поглед назад с пожелание да се върнем пак.

DSC08340

…..

Следва продължение:

Улиците на Париж (4)

 

Идва ред и на Монмартър

===========

ЗАБЕЛЕЖКА: Моля текстовете и снимките да не се препубликуват в медии без изрично разрешение от моя страна и непременно цитирайки автора и слагайки линк към оригиналната публикация. Можете да се свържете с мен чрез блога ми. С уважение. Павлина

 

Read Full Post »

в люксембургската градина

Ако от Латинския квартал продължите по булевард Сен Мишел, Saint-Michel, ще стигнете до

Люксембургската градина

В парка е разположен Люксембургският дворец, построен от Мария Медичи. Нарича се така, защото преди на това място извън града се е намирало имението на Люксембургския херцог и въпреки желанието на кралицата да е „Дворец Медичи“, той си останал с името на първоначалния собственик.

DSC07907

По-късно дворецът станал резиденция на Наполеон Бонапарт, а днес в него заседава Сенатът на Франция.

 В парка има от всичко – и тъмни алеи, и цветни лехи, и слънчеви полянки, и скулптурни композиции, и бюстове на царе и царедворци, и езерца, и ручейчета, та даже и имитация на пещера. Дърветата са най-различни – кестени, брястове, липи, има даже палми.

IMG_1829

 

Кучета се допускат само в определени зони, и то на каишка. Карането на колело също е забранено. Въобще всичко е за разхождащите се, почиващите си или четящи хора. Човек може да седне край езерото, да погледа цветята, двореца, децата, които пускат управляеми платноходки, и да се наслади на прекрасното време в Париж.

IMG_1841

….

А сега към квартал Маре Le Marais, разположен на десния бряг на Сена. Името му идва от блатата, които някога са се намирали на това място. Тяхното пресушаване е започнало още през ХІІІ век от рицарите тамплиери, но наводненията са били чести и след това. Днес това е богат квартал с архитектура от ХVІІ век, с много музеи, галерии, църкви, градини.

DSC08296

На площад де Вож – Place des Vosges, най-старият в града, се е намирала резиденцията на френските крале преди прехвърлянето им в Лувъра – дворецът Турнел. Сградите са били еднотипни, като само две са се различавали от останалите – тази от южната страна била за краля, а от северната – за кралицата. Казват, че Анри ІV собственоръчно начертал плана и заповядал дворците да не се делят между наследниците, а да се предават от баща на най-големия син. Може би това е помогнало ансамбълът да се съхрани в първоначалния си вид до наши дни. Градината в центъра на площада е оградена в липи, подрязани в идеална геометрична форма.

 През началото на ХVІІ век са построени 36 големи къщи с аркади, които затварят цялото открито пространство. Днес под колонадите има изложбени зали, галерии, ресторанти.

DSC08299

Един от най-известните обитатели на площад „Де Вож“ е Виктор Юго, живял на №6, който именно тук написва голяма част от „Клетниците“. На №1 е родена френската писателка Мадам де Савинье, на №7 е живял Сюли, министър на Анри ІV, а №8 – поетите Теофил Готие и Алфонс Доде. На №11 се е подвизавала куртизанката Марион Делорм, за която за писали Алфред дьо Вини, Виктор Юго и Александър Дюма (смята се, че мадам Делорм е прототипът на Миледи от „Тримата мускетари“ и затова не случайно Дюма-баща я „заселва“ в дом №6). На №21 е живял кардинал дьо Ришельо, а после там се е настанил Жорж Сименон; на №23 – постимпресионистът Жорж Дюфреноа… Каква компания!

DSC08297

….

…..

Днес в Маре се намират центърът Помпиду, музеят на Пикасо, музеят на Виктор Юго, музеят на историята на Франция. По-голямата част от тях оставихме с думите: „следващия път“.

DSC08181

А след това така се загубихме, че разходката стана още по-приятна. Попаднахме на една от улиците на квартала, която беше с магазини за всякакви храни – плодове, сирена, риба, месо, сладкиши, хляб… кафенета, ресторанти с всякакъв вид кухня. Жалко че дните не са по-дълги!

    DSC08184    DSC08183

През Маре минахме и на следващия ден…

 

Следва продължение:

Улиците на Париж (4)

 

===========

ЗАБЕЛЕЖКА: Моля текстовете и снимките да не се препубликуват в медии без изрично разрешение от моя страна и непременно цитирайки автора и слагайки линк към оригиналната публикация. Можете да се свържете с мен чрез блога ми. С уважение. Павлина

 

 

Read Full Post »

утрин в Париж

И тъй като един ден не стига, се върнахме на другия още отрано – слънцето не е се е издигнало високо и ние крачим към Ил дьо ла Сите и Ил Сен Луи.

Минахме покрай Консиержри, La Conciergerie, бивша кралска резиденция, разположена на остров Сите.

DSC07994

Изглежда като излязла от страниците на рицарски роман и това не е случайно – основите й са положени още в VІ век от Кловис, който решил да издигне замъка си на острова. Постепенно сградата била достроявана, укрепявана и разширявана. След като кралете я напуснали, тук в различни периоди от време са се настанявали Парламента, Сметната палата, Кралският съвет. За бившия дворец се е грижел назначен от краля сonciergе – пазач, портиер, който живеел в двореца и имал многочислени привилегии и силна власт. Оттам идва и името – Консиержи. Замъкът е бил даже и затвор – сред най-известните затворници са кралица Мария Антоанета, революционерите Робеспиер и Дантон, поетът Андре Шение, писателят Емил Зола, шпионката Мата Хари. Някои от тях са успели да излязат на свобода, но други са прекарали там последните си часове преди да поемат към гилотината.

От Средновековието са се запазили трите кули – кулата Цезар, Сребърната кула, където се е пазело кралското съкровище, и кулата Бонбек, Bonbec, наричана още Пеещата или Дърдорещата кула, защото в нея през ХІІІ век са се намирали помещенията за изтезание, където всички всичко са си „изпявали“. Днес тук се помещават Дворецът на правосъдието, Съдебната палата, а в двора й е параклисът „Сен Шапел“.

 

DSC08649

Тук е и най-старият часовник на Париж, който с векове е отброявал времето на парижани – още от 1371 г. Отстрани на циферблата са изправени две алегорични фигури – на закона и на справедливостта. Ето го днес след пълната му реставрация през 2011 г. – можете да го видите, трябва само да вдигнете глава и да погледнете към часовниковата кула от страната й към Boulevard du Palais.

Но ние завихме наляво по пешеходния площад Louis Lepine и стигаме до Нулевия километър. На около 50 метра от входа на Нотр Дам се намира „розата на ветровете“ от бронз, обградена с каменна плоча с надпис

Point ZeroIMG_1863

Оттук се изчисляват разстоянията до другите градове във Франция. В миналото на това място са коленичели осъдените, за да приемат вината си и да молят за милост. През 1769 година на 22 април Луи ХV я обявява за нулева точка. Сегашната плоча е поставена през 1924 г.

Според легендата, ако стъпите на Point Zero, вашите стъпки ще ви доведат отново тук.

 

Но засега ние продължаваме да изследваме Париж

IMG_1869

Минаваме по Pont au Double, който съединява остров Сите с левия бряг на Сена, през градинката „Рене Вивиани“, покрай църквата „Сен Жулиен ле Павре“, после по Rue Galande с нейните красиви малки магазини и стигаме до прочутата книжарница Shakespeare and Companу – „Шекспир и компания“, специализирана за книги на английски език, която вече е предимно туристическа атракция.

IMG_1872

Всъщност това е новата книжарница – старата, на Силвия Бийч, се е намирала на друго място и е била средище на писателите и художниците от „изгубеното поколение“ – за нея можете да прочетете в „Безкраен празник“ на Хемингуей: „…Заемах книги на улица Одеон 12 в книжарницата на Силвия Бийч „Шекспир и сие“, която беше същевременно и библиотека. След студената, ветровита улица тази библиотека беше топло и приятно убежище с голямата печка, с масите и рафтовете книги, с новоиздадените книги на витрината и с окачените по стените снимки на известни писатели, живи и мъртви. Всички фотографии приличаха на моментални снимки и дори умрелите писатели изглеждаха като хора, които са още живи…“

Ето я и rue de La Harpe

DSC08680

– тя носи същото име още от 1247 г., но днес от улицата е оцеляла една малка част. По нея са се разхождали д`Артанян и г-жа Бонасийо – поне в романа „Тримата мускетари“. По времето на Великата френска революция е била поле на бойни действия. Сега има туристи. И ние се разходихме, седнахме да хапнем и да погледаме света наоколо.

А после отново по улиците – Латинският квартал гъмжи от книжарници, сувенири, магазини, бистра, ресторанти…

          DSC08688     DSC08683

 

 

 

 

Не можеш да ги разгледаш всичките – идвахме поне три пъти и пак остана още.

 

Следва продължение:

Улиците на Париж (3)

 

===========

 

ЗАБЕЛЕЖКА: Моля текстовете и снимките да не се препубликуват в медии без изрично разрешение от моя страна и непременно цитирайки автора и слагайки линк към оригиналната публикация. Можете да се свържете с мен чрез блога ми. С уважение. Павлина

Read Full Post »

 Триумфалната арка

 

Улиците на Париж

са най-хубавото нещо, което може да ви се случи. Няма по голямо удоволствие от това – да разполагаш с времето си и просто да се разхождаш. Колкото и да ти се иска да видиш всичко, трябва да тръгнеш с мисълта, че това е невъзможно и да се наслаждаваш максимално. И така още първия ден попаднахме в

Латинския квартал

на левия бряг на Сена. Всъщност това не е квартал с точно обозначени граници, а по-скоро район на склона на възвишението Сен Женевиев, Montagne Sainte-Geneviève. И най-приятното е просто да се загубиш сред малките криви улици с кафенета, изложбени зали, галерии, модни ателиета, магазини – за часовници, за бастуни, за керамика…

DSC07638           DSC07649          DSC07647  …..

Ние опитахме.

Тук всяка крачка е история. Улица „Сена“, Rue de Seine, такова е и заглавието на поемата на Жак Превер, само че нашето настроение е съвсем различно. В самото й начало има малко площадче със статуята на Волтер. Добър начин да се потопиш в парижкия дух.DSC07640

Rue de Seine  е една от най-посещаваните улици в Париж, заради духа на отминалите векове, но и заради многобройните галерии и антикварни магазини. А те са толкова много, че само да поглеждаш през витрините, ще ти отнеме часове.

Ето една от многото галерии на № 30.

DSC07633

……….

 А това е тясната и къса rue Visconti, намираща се между „Сена“ и „Бонапарт“ и наречена на големия архитект Луи Висконти (1791 – 1853).

DSC07630

През ХVІ век дългата едва около 170 метра улица е била убежище на хугеноти, които успяват да се спасят от клането през Вартоломеевата нощ през 1572 г. Днес са се запазили къщи, строени предимно през ХVІІ век, с резбовани портали и малки красиви дворове. Тук е живял Никола Фонтане; тук е починал Расин; тук е бил литературният салон на Адриан Лекуврьор, посещаван от маркиз дьо Сакс и Волтер; тук като печатар се е подвизавал Балзак и е започнал работата си над историческия роман „Шуани“; тук в годините преди Френската революция от 1848 е било ателието на Йожен Делакроа, а през ХХ век в него е творил Констант льо Бретон, известен гравьор, илюстратор и портретист. Кристо Явашев улица Висконти Стената

 

Но има и българска следа – през 1962 г., за да протестира против изграждането на берлинската стена, Кристо Явашев издига „Желязната завеса“, изработена от разноцветни железни варели, които преграждат улицата. Ето тази снимка, направена от  Жан-Доминик Lajoux на 27 юни 1962 г., открих в Интернет – гледната точка е почти същата.

 

Постепенно стигаме и до известното кафене La Palette или „Палитрата“.

DSC07635

Първоначално тук са се събирали студенти от близкото художествено училище. Сядали са и Сезан, Пикасо, Брак. Днес е просто модно място. А наоколо са модните къщи на Dior, Yves Saint Laurent и Hugo Boss.

На улица „Сена“ са живели Шарл Бодлер, Жорж Санд, Фредерик Шопен, Адам Мицкевич, Марчело Мастрояни…

А ето и Rue Pre-aux-Clercs.

DSC07644

Някога на това място е била едноименната поляна, по която са се разхождали ученици и граждани, а в потайна доба са се провеждали дуели. Увековечена е от Ростан в пиесата му „Сирано дьо Бержерак“. Едва по времето на Луи ХІІІ тук започват да се издигат сгради.

Пообиколихме още по булевард „Сен Жермен“ – boulevard  Saint-Germain, минавахме покрай книжарници и издателства, но доколкото разбрах и те вече отстъпват място на ресторанти и магазини – все пак това е главната улица на Латинския квартал. После съвсем се изморихме, пихме топъл шоколад в Café le Bonaparte

кафе бонапарт от джеръми сандърс

на улица „Гийом Аполинер“. Гледахме абатството Сен Жермен дьо Пре, SaintGermaindesPrés, а после продължихме. Слънцето слизаше над Сена и докато стигнем до Рlace des Pyramides, то вече позлатяваше паметника на Жана д`Арк.

DSC07676
Площадът е кръстен на едноименната улица в чест на победата на Наполеон в Египет през 1798 г. и се намира в горната част на градините Тюйлери до улица „Риволи“. През ХVІ и ХVІІ век тук е била ездитната школа на Антоан де Плувинел оръженосец на няколко френски крале. Паметникът на Жана д`Арк, изработен от позлатен бронз от Емануел Фремие, е издигнат през 1874 г.

Прибирайки се, минахме и през любимото кръстовище – Avenue de l’Opéra, Rue de l’Échelle, Rue Sainte-Anne. В дъното се вижда Операта.

DSC07688

И паметникът на Молиер на кръстовището на Rue Moliere и Rue de Richelieu.

DSC07689

Лесно може да бъде пропуснат, тъй като е извън традиционните маршрути. Всъщност това е малък фонтан, над който се извисява бронзовата фигура на драматурга, а от двете му страни са статуите на „сериозната“ и на „леката“ комедия. Паметникът е построен през 1844 година от колектив, възглавяван от арх. Луи Висконти (същият онзи Висконти, на когото е кръстена улицата в Латинския квартал).

DSC07672

 

И тъй като един ден не стига, се върнахме на другия още отрано…

Следва продължение:

по Улиците на Париж

 

===========

 

ЗАБЕЛЕЖКА: Моля текстовете и снимките да не се препубликуват в медии без изрично разрешение от моя страна и непременно цитирайки автора и слагайки линк към оригиналната публикация. Можете да се свържете с мен чрез блога ми. С уважение. Павлина

Read Full Post »

DSC07744

Но нека първо погледнем Париж отвисоко.

Точно така, от Айфеловата кула. Решихме, че е най-добре да се качим още в началото, за да видим какво ни очаква. В подножието й винаги е пълно с автобуси, влиза се след преглед на ръчния багаж. Още от самото начало бъдете подготвени, че където и да отидете, ще попадате на щателна проверка – музей, театър, галерия, голям магазин – навсякъде има специални входове и охрана. Мърморенето е безсмислено, тук се отнасят отговорно към безопасността – вашата и на околните.

DSC07693

И още нещо – в Париж ще срещнете хора от всякакви раси, религии и култура. Така че ако имате расови или религиозни предразсъдъци, оставете си ги у дома или поне избягвайте да ги проявявате – рискувате да изпаднете в неудобно положение. Може някъде просто да ви посочат вратата. Париж не е за тесногръди хора.

DSC07704

Пред касите вече има хора… Но стояхме само няколко минути. Всички са страшно експедитивни и чакането е сведено до минимум. И все пак е за предпочитане да се отиде  сутрин и предварително да сте решили до кой етаж искате да се качите, но не пестете – гледката е зашеметяваща.

DSC07856

Айфеловата кула, Tour Eiffel, построена като временно съоръжение за Световното изложение през 1889 г., се намира на северозападния край на Марсово поле. Има три нива, достъпни за посетители, като ресторантите и магазините за сувенири са на долните две. До третото може да се стигне само с асансьор. Висока е 324 метра, а в зависимост от околната температура височината й може да се промени най-много с 8 см, отклонението при буря е до 15 см. Слава богу, грееше есенно слънце и нямаше вятър!

Douanier_Rousseau_tour_Eiffel

Анри Русо–Митничаря „Сена и Айфеловата кула“ (1898 г)

Айфеловата кула е била модел на Жорж Сьора, Пол Синяк, Морис Утрильо, Раул Дюфи, Марк Шагал, Робер Делоне; за нея са писали Гийом Аполинер, Блез Сандрар, Ролан Бард, Умберто Еко; а в колко филми е участвала… главни, поддържащи, второстепенни роли – има ли Париж, има я и нея.

 DSC07731

Изкачваме се, около нас е пълно с чужденци – френска реч почти не се чува. Ето ги покривите на Париж, вдясно е златният купол на Дома на инвалидите…

DSC07745

…площад Трокадеро, а в дъното се виждат Булонският лес, музеят „Луи Вюитон“ и ултрамодерният квартал Дефанс – в първите две отидохме, но Дефанс си го запазихме за следващия път.

DSC07735

Ето го и мостът Йена, който свързва Марсово поле с площад Трокадеро. Построен е в чест на победата на Наполеон в битката край Йена. Оттук не се вижда, но в четирите края на моста има четирима воини (гръцки, римски, галски и арабски), държащи кон за поводите.

Времето минава страшно бързо, имаш чувство, че си горе от двайсетина минути, а то минали два часа. Но си има всичко – и магазини, и ресторант, и бюфет. Същите айфелови кули можете да си ги купите и от продавачите наоколо, но друго си е след това да кажеш „тази си я взех от първото ниво на кулата“.

DSC07851

Ала да се подкрепи човек с нещо вкусно, особено ако краката му още треперят от височините, си е просто наложително.

DSC07853

Е, сега вече можем да поемем из Париж. И един съвет – не се притеснявайте, че ще се изгубите. Сена е отличен ориентир. Номерацията на успоредните на нея улици расте по течението на реката, а на перпендикулярните – с отдалечаването от реката. Улиците на Париж са най-хубавото нещо, което може да ви се случи…

Следва продължение:

Улиците на Париж

DSC08246

 

===========

 

ЗАБЕЛЕЖКА: Моля текстовете и снимките да не се препубликуват в медии без изрично разрешение от моя страна и непременно цитирайки автора и слагайки линк към оригиналната публикация. Можете да се свържете с мен чрез блога ми. С уважение. Павлина

 

 

 

Read Full Post »

Older Posts »