Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for май, 2013

Минаха и отминаха празниците. Пихме по чаша и се обичахме.

Та като казах „чаша” си помислих, че ние, българите, наричаме чаша всичко – за вода, за вино, за ракия, за чай, за кафе. А другите народи що думи имат, особено тези, които обичат пиенето.

Знаете ли руснаците колко видове чаши за алкохол имат? Искате ли да ви образовам?

Ето част от тях в азбучен ред:

бокал2

Бокал – чаша за вино;

братина

Братина – чаша за пиво или медовина, която се е пердавала от ръка на ръка и с нея се е пиело за побратимяване;

ковш и корчик

Ковш, ковшик – закръглен съд за вино с ладиевидна форма, обикновено с дръжка за загребване на течности (черпак);

корчик

Корчик – малък съд за загребване на течности, подобен на ковш, с ладиевидна форма, с дръжка;

кружка2

Кружка – Чаша за студени и горещи течности, ок. 300 – 350 мл. с конусовидна или цилиндрична форма, с дръжка и понякога с капаче;

кубок

Кубок – Вид чаша; обикновено масивна от ценен метал, украсена с гравюри и медальони; в повечето случай на столче и с капаче;  Кокосов кубок – Чаша на столче и с капак, направена от кокос и обкована с метал;

рюмка2

Рюмка – Малка чаша на столче, обикновено за силни спиртни напитки;

без име

Стакан – Чаша с цилиндрична форма или на пресечен конус, без дръжка, обикновено стъклена или сребърна;

стопа

Стопа – чаша за вино, разширяваща се в горната си част; Стопка – малка чаша (около 50 мл) за силни спиртни напитки;

фужер

Фужер – голям бокал за студени напитки, обикновено на столче;

чарка с ручкой

Чара, чарка – Чаша за вино, обикновено на столче (около 0,123 л)

(((

Вярно, че с течение на времето голяма част от тези чаши са изпаднали от употреба. Никой вече не пие от братина или ковш, а водката може да бъде налята във всякакъв съд – и в рюмка и в стакан.

А съдовете за съхранение на напитките – бутилки водочни и винни, баклага (вид манерка), жбан (дървен съд с капак), квасник, корчага, кувшин, кунган, туес, туесок…

 штоф водочный

А мерките?!?

Бочка (бъчва) = 491 л

Анкер = 36,89 л  – мярка за вино, коняк и зехтин (нем. Anker)

Ведро = 12,3 л

Четверт = 3,08 л (Мярката се е използвала предимно за спиртни напитки и се е равнявала на 5 бутилки водка или 4 винни бутилки).

Штоф = 1,23 л   (нем. – Stof – бокал, голяма чаша); Използвала се е предимно в трактирите и пивниците за измерване на количеството вино и водка. Полущоф са наричали бутилка с вместимост 0,61495 л. (за водка) и 0,76875 л (за вино)

Винна бутилка =  0,7687 л

Водочна бутилка = 0,615 л

Косушка, косуха, сороковик = 0, 307475 – мярка за вино-водочни напитки

Чарка (сотка) = 0,123 л

Шкалик = 0,06 л (нем. – schale – чаша); Използвала се е за измерване на вино и водка. Размерите на чашите за вино са се съобразявали с тази мярка.

Какво ще кажете, а?

В трактирите и пивници в царска Русия е било задължително водката от бъчонките първоначално да се налива в специална официална мярка, която наричали „кука”, а после вече да се разлива по чашите. Съществуват четири вида такива мерки с различни размери: штоф, полуштоф, косушка и шкалик. Сами по себе си те предсталяват металически съдове с изгравиран държавен печат – широки долу и тесни горе, те са с дълги дръжки в края с кукички за закачане, откъдето идва и името им.

косушка

Разбира се това е било едно време. Метрическата система е допусната за използване в Русия като незадължителна през 1899 г. Въведена е като задължителна за Русия на 14 септември 1918 г., а за СССР – през 1924 г.

Беше ли ви интересно?

Наздраве!

Read Full Post »

По площадите се веят знамена, разиграват възстановки, издигат се лозунги. Младежи, загърнали се с националния флаг като с плащ, и девойки, оплели си блузки като трикольор, крещят името на България, а някои даже я поставят над всичко.

И всичко е „шумим, брат, шумим…”

А някъде на стотина километра от прашната, шумна, разбита, пълна с омраза столица има един мост – каменен, гърбав, даже не голям, но няма човек, дошъл в Копривщица да не го е снимал. За него сме учили в училище. С трепет в гласа ни е разказвано как там Първата пушка е възвестила свободата, как е пролята първата кръв.

Но не за битки и слава искам да говоря, а за двата камъка от двете страни на моста. Те със скрита гордост съобщават на преминаващия как през 1813 година го е съзидал хаджи Найден Калъчев,

а през 1913 го е подновил правнукът му Петър Г. Калъчев.

В тези два камъка има повече история, отколкото във всички лозунги и патриотични слова. Гордеем се с борби и битки, а забравяме вековете труд и градеж. Рушим без да съзидаваме, преминаваме и забравяме. Най-много някоя снимка да остане.

Защото в Копривщица има и друг паметник – руините на Маджаровата къща. Съградена от политика Михаил Маджаров, поддържана от дъщеря му писателката Анна Каменова, крепена от зетя актьора Петър Петров, за да пристигне от далечна чужбина правнук му и да забрави барбекюто.

imageCAL19P1Y

Кой правнук ще дойде през 2013 година? Ще има ли трети камък до Калъчевия мост? Ще изчистят ли руините, ще посадят ли дървета?

Съзидал, съградил, подновил, поддържал…

Къде си, правнук Калъчевъ?

Read Full Post »