Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for януари, 2016

В началото на 80-те години се бях запалила да снимам филм за Величко Минеков.

Познавах го от майка ми, с която бяха колеги, още от училищните ми години, после се засичахме в Созопол и ми беше изключително приятно да си говоря с него. Той успяваше да „изравни“ разликата в годините ни и аз не се чувствах дребна и нищожна. След като започнах работа в телевизията, на няколко пъти се наканвах да му се обадя, но други хора се „занимаваха“ с художниците и аз нямах думата.Величко Минеков

С годините събрах смелост и когато го видях, че работи понякога в ателието на Андрей Николов срещу нас, се престраших. Всъщност имах в главата си всичко готово – трябваше ми само неговото съгласие и одобрение.

Идеята ми беше да заснемем процеса на работа на една скулптура – от зараждането на идеята, ескизите, до поставянето й на пиедестал. На няколко пъти прескачах до ателието, говорехме, на Величко Минеков му стана интересно и даде съгласие.

От своя страна аз запалих Панчо Цанков и Любомир Халачев за режисьор и оператор. Вече имах всичко освен – разрешението на телевизията. Проблемът се състоеше в това, че за да проследим целия процес, ни трябваше снимачен период от около година – по ден, по два веднъж на месец-два. Не ни дадоха. Разрешиха ни 5 (пет) снимачни дни накуп, а не три както се полага за едно тв предаване – все пак Минеков беше професор и ректор на Академията. И никаква надежда да отпуснат след време повече.

А това беше вече друг филм. Филм, който ние решихме да не снимаме.

Жалко. Но поне съм запазила първата страница от заявката.

заявка за филма за Величко Минеков

Забележка: Използвана е снимка на проф. Величко Минеков от сайта на UniArt Gallery

Advertisements

Read Full Post »