Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for декември, 2010

Ранна утрин, а аз чета стари постове във фейсбуук. И какво беше моето учудване, когато под снимката на полугол Дядо Коледа видях познат цитат, припознат за свой от прослувутия Владо Каракашев. Преди много години руският поет Борис Слуцки казал, че има три категории хора – тези, които са чели „Братя Карамазови“, тези, които още не са я прочели и тези, които никога няма да я прочетат. Евтушенко измисли и 4-та – тези, които са гледали филма. Той разказа това от трибуната на Международната писателска среща и явно Каракашев е чул, оценил и прибрал.

Ще кажете, че се заяждам за дреболии, но си представям как поръчковият критик, разгромил бая постановки и филми, сред които и „Една жена на 33” във вестник „Работническо дело“, се фука с чуждо остроумие пред студентите, разчитайки на тяхната младост и на късата памет на околните.

Не че се случва за пръв път. Преди години бях разказала в редакцията смешна история за старите писатели и баща ми и какво беше моето учудване, когато я прочетох, описана от първо лице, единствено число от един пишман поет, който се изкарваше свидетел на случката. Участниците бяха отдавна починали и нямаше кой да обясни, че той просто лъже за присъствието си и за желанието му да се „отърка“ о талантите, та белким прихване нещо. Жалка история.

Не зная как е за вас, но за мен има нещо много нечистоплътно в това да крадеш чужди мисли и да се подписваш под чужди идеи.

Read Full Post »

===

Днес е Игнажден или още Идинак, Поляз, Полязов ден и т.н. Според народните вярвания днес започва народната нова – млада година и според това, кой ще ти влезе на този ден първи в къщата т.е. който ще сполези къщата – добър или лош, такава ще е цялата година.

За да е пълна къщата, не се влиза с празни ръце у дома – винаги трябва да се внесе нещо. Не се дават пари на заем. Не се пере, че може с мръсната вода да си изхвърлиш имането. Даже боклук не се изхвърля (радост за мърцеливците).

В някои крайща на България казват, че от Игнажден зимното слънце започва да се стяга за път и да отстъпва мястото си на младото слънце.

И ако все пак влезете в нечий дом, донесете нещо, даже малко. Можете да прескочите благословиите: „Колко искрици в огнището, толкова пиленца, теленца, жребченца…” или „Да се роди, дето рало ходи, дето ходи и не ходи!”, но не забравяйте да пожелаете „На много весели години” или да отговорите „Амин, дай Боже!”.

На много весели години!

Read Full Post »

Когато бях много малка, ми разказваха, че джуджетата на Дядо Коледа (тогава Дядо Мраз) внимават дали децата слушат и ако не слушат…

Не зная защо бях решила, че те гледат през прозореца и затова винаги преди да направя беля поглеждах натам. Особено дните преди Нова година и Коледа. Веднъж даже видях!

Сега тази миналогодишна снимка ми напомни моето детско притеснение, че Дядо Коледа няма да ми остави достатъчно хубав подарък под елхата.

Моля ви, джуджета, аз все още слушам и все още поглеждам към прозореца 🙂

Read Full Post »

Минали години… Имал си вече Дядо Коледа шейна с елен, но пак не можел да достигне толкова далече, колкото му се искало.

Една вечер, когато всички джуджета заспали и къщата утихнала, добрият старец седнал пред камината, запалил луличката си и прошепнал:

– Фейо, фейо, ти толкова ми помогна, но аз пак не мога да стигна до всички деца. Помогни ми още веднъж, моля те!

Искрящата фея се появила от огъня и…

– Разбрах за притесненията ти, добри човече. Не се безпокой! Шейната и еленът, които купи, са вълшебни. С тях можеш невидим да обикаляш целия свят…

Какво станало после? Ти знаеш.

Всяка година в нощта преди Рождество Христово Дядо Коледа със своята летяща шейна обикаля целия свят и оставя подаръци на децата, които вярват в него. А който не вярва, нищо няма да намери под елхата, защото как ще получиш подарък от някого, в когото не вярваш?!

И докато на света има поне едно дете, което вярва в Дядо Коледа, което в коледната нощ гледа към небето и чака… докато има такова дете, дотогава ще има и Дядо Коледа.

 

Read Full Post »

Заспорила работата, а мълвата за добрия старец с подаръците се разнасяла все по-надалеч. Откакто имал помощници, Дядо Коледа можел вече да радва все повече деца, но сърцето му нямало мира – до толкова много още не успявал да стигне…
Решил той, че за многото чували му трябва и друг превоз, и заминал за големия зимен панаир. Отишъл първо при елените. Имало всякакви – яки, красиви, с големи рога… Не елени, а принцове! А до оградата самотно се свивало едно дребничко еленче с голям зачервен нос – никой не му обръщал внимание. Когато Дядо Коледа се приближил, то изпъчило гърди и започнало да потропва с копита. Домиляло му на добрия старец за дребосъчето – „Ще порасне, ще заякне самотничето… виж как иска да ми се хареса“ – и го купил.
Надянал юздата и тръгнали двамата към шейните. Ама какви шейни имало – големи, изписани, лакирани, със звънчета на каприте си, с лъскави плазове… Тъкмо Дядо Коледа да купи някоя, а еленчето го задърпвало. Накрая спряло пред една неголяма проста дървена шейна – ни украса, ни звънчета. Потропва с копитце и не мърда. „Е, какво пък, то ще я тегли“ – и купил дядото шейната. Впрегнал еленчето, което вече бил нарекъл Рудолф с червения нос, и подкарал. А шейната не върви, а сякаш лети, толкова лека и бърза била.
– Браво, Рудолф, хубава шейна избра! С нея много домове ще обиколим – помислил си старецът.

(следва продължение)

 

Read Full Post »

 

Една вечер пак си седял дядо Коледа пред камината и си мърморел:

– Ех, измориха се очите ми, заболяха ме ръцете… Де да имаше кой да ми помогне, че много деца ще ме чакат и тази година…

Запращяло дървото в камината, разхвърчали се искрички, а една станала голяма, голяма – не искра, а фея…

– Чух молбата ти, Дядо Коледа. Не се безпокой, ще имаш помощници – казала тя и изчезнала.

Огледал се старецът – няма никой.

– Сигурно съм задрямал от умора. По-добре да си легна.

Събудил се на другата сутрин и какво да види – къщата изчистена, стаята ухае на топъл хляб, на масата върху колосана бяла покривка дими чашата с кафето, а от работилницата се чува почукване, потропване, бърборене и смях. Отворил вратата старецът и какво да види – десетина джуджета довършвали изостаналата от предишния ден работа – шейничките били сглобени, еленчетата боядисани, куклите облечени…

И всичко свети от чистота.

– Добро утро, Дядо Коледа! Ние сме твоите помощници! – завикали едно през друго джуджетата. Те били облечени с червени, сини, зелени костюмчета и шапки с помпони. Белите им бради били подпъхнати в коланите, за да не пречат на работливите помощници, които вдигали шум до Бога. Дребничките усмихнати същества прогонили завинаги самотата и тишината от къщата…

(следва продължение)

 

Read Full Post »

Преди много, много години в една далечна северна страна зад Полярния кръг живеел самотен старец. Той много обичал децата, но си нямал никакви роднини – нито синове и дъщери, нито внучета. В дългите зимни вечери седял самичък пред камината и дялкал от дърво играчки – еленчета, кончета, малки шейнички и платноходки. Бумтял огънят, весело пращели шишарките, а старецът си мислел за децата и много му се искало да ги зарадва с нещо. И точно в нощта срещу Рождество Христово се сетил какво да направи. Сложил той всички играчки в чувал, качил се на ските и подкарал към близкото село. Нощта била ясна и тиха. Звездите ярко светели, а луната огрявала пътя му.

Селото вече било смълчано и никой не усетил как добрият старец оставял пред всяка врата своя подарък.

О, каква радост настанала сутринта! Всички се чудели кой е донесъл тези прекрасни неща. Питали, разпитвали – малко било селото, познавали се – но никой не знаел. Най-щастливи били децата – те не питали и разпитвали, а викали: „Благодаря ти, непознати човече!“ Викали толкова силно, че даже старецът ги чул в своя отдалечен дом. Зарадвал се самотникът и за пръв път от много време се почувствал щастлив. Дарената радост му се върнала многократно и той с нови сили започнал да прави още и още играчки, за да зарадва още и още деца.

Така изминали няколко години. Кой пръв и кога споменал името Дядо Коледа, не зная, но така си и останало. Децата започнали да украсяват елхите пред домовете си, да вият венци от борови клонки, а на сутринта да благодарят на добрия Дядо Коледа. Те дори и не подозирали, че той живее толкова близо, че това е онзи белобрад старец, който понякога слиза до селото и мило им се усмихва.

Една вечер Дядо Коледа седял пред камината и си мислел, че вече не е самотен, че детската радост на Рождество Христово го топли през цялата година, но…

– Но какво ще стане, когато остарея? Кой ще носи подаръци, когато си отида от този свят?!…

Запращяло дървото в камината, разхвърчали се искрици… Една паднала на пода, станала голяма, голяма… не, това не била искра, а добрата фея…

– Не тъжи, старче! Ти донесе толкова щастие на децата, че те дарявам с вечен живот. Ще живееш, докато има поне едно дете, което да вярва в добрия Дядо Коледа!

Феята докоснала стареца с вълшебната си пръчица и изчезнала. Зарадвал се Дядо Коледа на необикновения дар и продължил работата си. Обикалял все повече и повече села наоколо и оставял своите подаръци…

(следва продължение)

Корица на „Вярвай в чудеса“

Read Full Post »

Older Posts »