Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for юли, 2018

DSC08605

Ако решите да излезете от Дома на инвалидите през централния вход и после през парка, стигате до Сена – пред вас е мостът „Александър ІІІ“. Тръгвате надясно по крайбрежната улица – това е прочутата „Ке д`Орсе“, Quai d’Orsay. Ще минете покрай Министерството на външните работи и скоро ще видите импозантната сграда на

Musée d’Orsay

DSC07657музея Орсе, където са изложени творби от 1848 до 1914 г. – картини, скулптури, мебели, декоративни предмети и фотографии.
Разположен е на левия бряг на река Сена и е открит на 1 декември 1986 г.

 

DSC08618
Сградата на музея, която сама по себе си е произведение на изкуството, първоначално е била построена като гара за Орлеанската железопътна компания в навечерието на Световното изложение през 1900 г. В периода 1900 – 1939 г. тя е служела като крайна гара за линиите, обслужващи Югоизточна Франция.

 

Музеят д`Орсе дипляна

Експозицията на музея е подредена в хронологичен ред. Първият етаж е посветен на периода 1848 – 1870 г. Вторият етаж представя творби от края на ХІХ век, а най-горе са изложени произведения от периода на импресионизма, постимпресионизма и художниците от Понт-Авен.

 

Музеят д`Орсе разположение на експозицията

От касите непременно си вземете брошура, защото повечето от уредниците или не са любезни, или знаят само френски, или не са запознати с разположението на залите. След известно лутане ни упъти белокос негър от охраната – и езици знаеше, и музеят познаваше. За съжаление, в цялото бързане и умора пропуснах залата с Русо Митничаря, затова съвет – разгледайте внимателно дипляната, за да не прескочите някой любим художник.

..
И тъй като повечето от посетителите се интересуват предимно от живописта – залите на Гоген и Ван Гог са на втория етаж,

DSC08621

DSC08624

,,,,,

DSC08628

….

а на петия са импресионистите и постимпресионистите – Мане, Реноар, Моне, Сисле, Писаро, Дега…

DSC08609

…….

DSC08611


DSC08607

На петия етаж е и прочутият часовник, и кафенето, и магазините с чудесни репродукции.

DSC08613

За съжаление, с изключение на четвъртък, музеят затваря в 18:00 ч.

…..

В Париж имах късмет да сбъдна отдавнашна своя мечта – да видя картини на Рьоне Магрит „на живо“.

DSC08145 …

Националният център за изкуство и култура „Жорж Помпиду“, Centre national d’art et de culture Georges-Pompidou, известен като „Център Помпиду“, „Бобур център“ или, разговорно, „Бобур“ се намира в района Маре и е културна институция, изцяло посветена на създаването на модерно и съвременно изкуство. Когато гледам прочутата сграда, се подсещам за една фраза на Помпиду, която не знам вече къде прочетох:  „Добрата стара Франция – хубава кухня, „Фоли Бержер“, веселия нощен Париж, високата мода! Всичко това свърши. Франция започна и вече провежда индустриална революция!“ Но с времето всички свикнаха и Бобур е винаги пълен.

 

DSC08149

Нагоре, нагоре… към петия етаж. Указателните табели с чадъра на Магрит ни сочат пътя.

Изложбата, представяща над сто картини, рисунки и документи (както известни шедьоври, така и други по-малко познати творби), бе разделена на пет теми – огънят, сянката, завесите, думите и тялото.

DSC08169

,,,,,,,,,,,

Тук видях любими неща:

DSC08159

 ,,,,,,,

DSC08173

,

DSC08165

…..

,,,,,,,

Може да се каже, че вървяхме през изкуствата „хронологично“ – древност… модерност.

За финал стигнахме и до музея на фондация „Луи Вюитон“,

Музей на фондация Луи Вюитон

Fondation Louis Vuitton, намиращ се на „ръба“ на Булонския лес в 16-ти арондисман на Париж…

Fondation Louis Vuitton_2

Наричат го още „Кораба“, тъй като отдалеч прилича на кораб с развети платна. Нямах възможност да го снимам от удобна гледна точка, затова използвам фотос на фондацията.

,,,,,,,

DSC08706

Сградата е проектирана от арх. Франк Гери и включва галерии с различни размери, покривни тераси за събития и арт инсталации, библиотека, концертна зала. Открита е през 2014 г. Стъклени платна с различни цветове обвиват  „кораба“ и сякаш са опънати от вятъра.

,

DSC08705

За съжаление, попаднахме на ден без изложби, което не намали цената на билета, но самата разходка из сградата си струва.

,,,

DSC08720

 Най-впечатляващи за мен бяха тези коридори, обгръщащи „кораба“.

..

DSC08708а

Тук дъждовната вода се събира и пречиства, за да се пълнят езерата около сградата, както и да се напояват висящите градини.

Стъкла, огледала, пречупващи светлината…

DSC08714

,,,,,,,,

Музеят е финансиран от фондация и носи името и логото на водещата марка Louis Vuitton, но след 55 години сградата ще премине в ръцете на Париж. Май французите знаят как се сключват договори и как да се грижат за града си.

DSC08718

,,

А в Париж има още толкова много музеи – на Роден… на Пикасо… на Делакроа… музеят „Мармотан Моне“… Музеят Оранжери, представящ импресионистите… музеят Art Nouveau „Collection 1900“… Музеят Carnavalet за историята на Парижмузеят на Средновековието, наричан още Музей Клюни… Пти Пале… Гран Пале… музеи на виното, на куклите, на парфюмите, на кристала, на модата, на фалшификатите, на пушенето, на канализацията, та даже и на магията… Как да ги обиколиш всичките!

Но няма да си тръгнем без Версай.

 

следва продължение:

DSC08393,,,,,,,,,,

 

ЗАБЕЛЕЖКА: Моля текстовете и снимките да не се препубликуват в медии без изрично разрешение от моя страна и непременно цитирайки автора и слагайки линк към оригиналната публикация. Можете да се свържете с мен чрез блога ми. С уважение. Павлина

Advertisements

Read Full Post »

 

===

Наивност е да смятате, че можете да посетите повечето. Като се има предвид, че само в града те са около 150, а и като се прибави и многообразието на колекциите във всеки един, става ясно, че няма да стъпите нито в голяма, нито в не толкова голяма част от тях – винаги ще трябва да избирате едно за сметка на друго. Ние постигнахме известен компромис и успяхме да влезем в най-главните. Но не и да видим всичко.

Тактиката ни беше половин ден в музей, другата половина по улиците и градините на Париж. Музеите са, разбира се, с вход, но в повечето важат и журналистически карти. Има и най-различни намаления. Към билета вървят всякакви дипляни на всякакви езици, някъде има големи картони с обяснения за историята на залата, а другаде на входа можете да си вземете аудиогид със записани обяснения, които в подходящ момент се включват в слушалките. Не е зле да не забравяте да го върнете на излизане. За съжаление, не винаги надписите на експонатите са преведени, а това затруднява, особено при по-специфичните експозиции.

И така – да вървим!

IMG_1988

Най-големият, най-старият, най-посещаваният… името му е синоним на Музей. И странно ли ще е, ако ви кажа, че 20-те разположени спираловидно райони (арондисмани) на Париж започват именно от тук, от

Лувър

Добре дошли!

DSC08188

.

Експозициите са изложени в три крила (департамента) – Денон, Ришельо и Сюли. Указания има навсякъде. А ето едно и от мен: непременно си оставете багажа на гардероб – изморително е да мъкнете със себе си чанти, раници и дрехи. Ако сте разсеяни и забравите номера на шкафчето си, не се притеснявайте – има охрана, говореща всякакви езици, а вратите на боксовете са стъклени и все ще си познаете багажа. Но фотоапарата можете да задържите при себе си – в парижките музеи и галерии снимането на експонатите е позволено, ала без светкавици.

 

Лувър дипляна на руски_1а

Ако искате да излезете, да подишате въздух и да си починете от изкуство, не се притеснявайте – билетът важи в рамките на един ден, а в сряда и петък работното време е до 22:00 часа.

…….

IMG_1996

Ние решихме да започнем почти от началото т.е. от Египетската колекция.

IMG_2040

На път към залата минахме покрай основите на първоначалното укрепление, издигнато от Филип ІІ в началото на ХІІ век, за да защитава Париж от набезите на викингите. Смята се, че името Лувър произлиза от старофренската дума lauern, означаваща стражева кула, укрепление.

И после попадаме в древността…

.

DSC08199

Гравирано злато,

IMG_1999

музикални инструменти, първообраз на цигулка и арфа,

..

 ..IMG_2006
шест от сфинксовете, обграждащи пътя, който води към Serapeum of Saqqara, некропол близо до Мемфис в Долен Египет. Ранно Птоломейски период, ІV – ІІІ в. пр. Хр.

..

IMG_2027_ Аменофис IV-Ахенатон

Аменофис IV – Ехнатон, фараон от ХVІІІ династия, живял през ХІV век преди Христа.

IMG_2038

нечий саркофаг…

В един момент разбрахме, че всичко започва да се слива, че губим представа къде е началото и къде е краят, и решихме да оставим за друг път, ако има време…

 

IMG_2044

За изпроводяк минахме и през обърнатата пирамида. Без Дан Браун.

………

Музеят на армията в Дома на инвалидите

DSC07891.JPG

се простира в източните и западните крила около вътрешния двор на Дома и включва няколко основни отдела. Купува се един общ билет за всичко.

Билет за Дома на инвалидите гратисен_1

Музеят на армията се е създавал постепенно – първо през 1777 г. от Лувъра са пренесени макетите на крепости и градове; през 1872 г. – Музей на артилерията, през 1896 г. – на историята на армията… та така до Шарл де Гол. Разделен е на седем основни отдела и ако искате да обиколите всичките, ще ви трябва цял ден. Ние не разполагахме с толкова време. Ограничихме се с една част.

 

DSC08565

Античният „Оръжия и брони“ съдържа богата колекция доспехи, брони, ризници, оръжия – копия, мечове, арбалети, мускети от ХІІІ до ХІХ век. Тук са изложени  рицарските доспехи на много от френските крале от детска до зряла възраст, а също и такива на пленени противници. Тази колекция е третата по големина в света. Модерният отдел обхваща периода от Луи ХІV до Наполеон ІІІ, т.е. от 1643 до 1870 г., а съвременният – от 1871 до 1945 г. като акцентът пада върху световните войни. В отделна зала е представена историята на живота на Шарл дьо Гол чрез образ и звук.

DSC08581

В бившата трапезария са събрани експонати от кралските колекции и оръжейните на френски и чуждоземни крале и принцове. По стените са изрисувани батални сцени от войните, водени от Луи ХІV. Нарисувани са от  Жозеф Паросел през ХVІІ век и са реставрирани наскоро.

DSC08563

В отдела за оръжия и брони

DSC08553

Хладни оръжия от всякакви видове

DSC08562

и епохи.

DSC08573

Меч и броня, изработени за Ан де Монморанси (1493 – 1567), пълководец и политик от двора на Анри ІІ, маршал на Франция.

DSC08571

Шлемът на султан Баязид ІІ (1447 – 1512)

……

DSC08577

Японската зала

DSC08552

изход от отдела.

DSC07895

Ако решите да излезете от Дома на инвалидите през централния вход и после през парка, стигате до Сена – пред вас е мостът „Александър ІІІ“. Тръгвате надясно по крайбрежната улица – това е прочутата „Ке д`Орсе“, Quai d’Orsay. Ще минете покрай Министерството на външните работи и скоро ще видите импозантната сграда на…

следва продължение:

 

DSC08630

…..

ЗАБЕЛЕЖКА: Моля текстовете и снимките да не се препубликуват в медии без изрично разрешение от моя страна и непременно цитирайки автора и слагайки линк към оригиналната публикация. Можете да се свържете с мен чрез блога ми. С уважение. Павлина

Read Full Post »

 

DSC08066

 

От „Нотр Дам“, преминавайки по Pont au Double към левия бряг на Сена и rue de la Bucherie, се стига до градинката „Рене Вивиани“, Rene Viviani, където в центъра й е най-старото дърво в Париж – черна акация, посадена в началото на ХVІІ век от ботаника Робин и в негова чест кръстена робиния, Robinia. Наричат го „щастливото дърво“ и се смята, че носи късмет на тези, които леко го докоснат.

Там е и един от най-старите и миниатюрни храмове на Париж – „Сен Жулиен льо Повър“ – Saint-Julien-le-Pauvre – на гръкокатолическия мелкитски орден.

DSC08117

 За любителите на канадско-френския сериал „Шотландски боец“ това е „църквата на Дарий“. Но преди да стане обект на киното, тя е била многократно разрушавана, построявана и  преустроявана. Началото е положено през 507 г. като по този начин в Париж тя е църквата, която най-дълго е действаща. Към базиликата е имало и приют за пилигрими. През ІХ в. е разрушена от викингите, а през ХІІ в е била изградена отново и част от нея виждаме днес. В по-късни години парцелът е бил притежание на Училището по теология и изкуства към Парижкия университет, по време на Френската революция е превърната в склад, след  това болница. В края на ХІХ век храмът е отстъпен на мелкитските католици, придържащи се към византийския обряд.

DSC08058

Ако човек се обърка, винаги може да попита някого – за нас гид се оказа този белобрад художник, който рисуваше улицата и „Нотр Дам“.

….

В Латинския квартал се намира църквата „Сан Северин“ – Église Saint-Séverin.

DSC08681

Строена е през ХІІІ в., на мястото на параклиса, който се е издигал над гроба на Св. Северин. Монахът отшелник е живял на брега на Сена през V век по времето, когато кралят на франките Хлодвиг (Кловис) се заселил на остров Parisii и го направил своя столица. На камбанарията на днешния храм виси най-старата камбана в Париж, отлята през 1412 г. Интересното е, че порталът на главната Сен Северин вратата на св. Мартинфасада е пренесен от разрушената църква от ХІІІ век „Сен Пиер о Бьоф“, Église Saint-Pierre-aux-Bœufs.

 

А на северната страна има друг портал с барелеф на Св. Мартин, считан за покровител на пътешествениците. Затова преди дълъг път поклонниците на светите места са идвали тук и са допирали подкова до барелефа. Нямахме ни кон, ни подкова, но се надяваме Св. Мартин винаги да бди над нас.

В църквата са се запазили витражи от различни епохи – от Средновековието, описващи живота на апостолите и светите мъченици, а също и такива от ХІХ и ХХ век, изобразяващи житието на Христос. Интересен е и необичайният стълб под формата на палмово дърво, който се намира в абсидата.

DSC08678

Една от най-забележителните, но не и популярни църкви в Париж, е „Св. Евстатий“ – Saint-Eustache.

DSC08140

Разположена е в І-ви арондисман (arrondissement  е френската дума за район, окръг – в Париж те са 20) по пътя към Парижките Хали и е от последните готически катедрали, построени в Париж през ХVІ век. На същото място през 13 век е имало параклис, който по-късно е станал енорийска църква. Строителството й е започнало през 1532 г. по проект на арх. Жек Лемерсьо, Jacques Lemercier, през ХVІІ век е довършена в ренесансов стил, а през ХVІІІ-ти фасадата й е препостроена в модния тогава стил – класицизъм.

По нейните мраморни подове са стъпвали Луи ХІV, кардинал дьо Ришельо, мадам Помпадур, Молиер, Моцарт…

Органът на катедралата е един от най-големите във Франция, като превъзхожда даже тези в „Нотр Дам“ и „Сен Сюлпис“. В храма регулярно има концерти на орган, като концертиращ органист в нея е българката Янка Хекимова.

В църквата има над 25 параклиса, разположени в нишите и страничните коридори. Ето два от тях:

IMG_1962

На снимката горе е витражът „Обучението на Луи ІХ“ в параклиса „Св. Луи“ с картини от Феликс-Жозеф Бариа и стъклописи от ХІХ век.

IMG_1963б

Параклисът на Девата в St Eustache е построен през 1640 г., но по време на Революцията оригиналните картини, дърворезби и мраморни фигури изчезват.  Възстановен е през 1801-1804 г и е осветен от папа Пий VІІ по време на гостуването му за коронацията на Наполеон. Зад скулптурата на Дева Мария на Жан-Батист Пигал има три големи картини на художникът Тома Кутюр. Витражите са от 19 век и изобразяват светии и крале.

В църквата има още картини на Рубенс, Джордано, Санти ди Тито и други известни художници. Трябва само да се постараете да ги откриете.

….

DSC08229

Църквата „Сен Мари-Мадлен“ – L’église de la Madeleine или „Света Мария Магдалена“, наричана още „Църквата на Мадлен“, или само „Ла Мадлен“ или „Мадлената“, се намира на Плас дьо ла Мадлен в 8-ми арондисман. Сградата е издигната в неокласически архитектурен стил и е част от Бенедиктинското абатство, Benedictine abbey. На юг от църквата се намира площад „Конкорд“, а на изток – площад „Вандом“. В непосредствена близост е едноименната спирка на метрото „Мадлен“

Църквата е строена бавно и трудно, почти 90 години. Първоначалният проект, поръчан през 1757 г., преминал през няколко етапа – строежът започнал като църква, след това Наполеон решил да бъде Зала на славата на имперската армия, след падането му Луи ХVІІІ пожелал да е храм в памет на гилотинираните Луи ХVІ и Мария Антоанета, а градската управа искала зданието за гара. Парите все не достигали, а и как да стигнат като изграденото периодично било разрушавано и започвано от начало.

Les-filles-de-joie-de-Toulouse-Lautrec-

В даренията активно се включили и местните filles de joie (в свободен превод „момичета за радост“), които приемали  Мария Магдалена за своя покровителка, бъркайки я може би с „блудницата Мария“. Всеки ден след приключване на работа те давали част от заработеното за строежа, като по този начин се надявали поне частично да изкупят греховете си пред Бог. Така ги е видял и обезсмъртил Анри дьо Толуз-Лотрек. Дали тази история е истина официалните сайтове не споменават, но парижани не се крият зад фалшивата благочестивост и с удоволствие я разказват.

Едва през 1848 г. църквата била завършена и осветена. В нея е погребан Шопен. Днес е действащ храм.

….

 

Базиликата „Сакре Кьор“ – Sacre-Coeur

DSC08480

е римокатолическа църква, построена в романо-византийски стил. Изграждането й, съпътствано от спорове и разногласия, започва през 1875 г. Но тъй като е много скъпо и първоначалните дарения бързо свършват, разходите се поемат от вярващите – хиляди парижани отделят от парите си и купуват колона или камък, или по-голям блок, върху който се изписват инициалите на „притежателя“ му. Така че когато днес се разхождате сред стените на „Сакре Кьор“, спомнете си, че сте обградени от имената на стотици хиляди парижани.

DSC08507

И тук, както в „Нотр Дам“, можете да се изкачите „до върха“. Стълбището е стръмно и тясно – 300 стъпала и на всеки 15 – пълен кръг. Но пък гледката си заслужава – даже в мрачен ден.

DSC08505

…….

Влязохме и в съседната църква Saint-Pierre de Montmartre, една от най-старите в Париж, построена още през ХІІ век.

DSC08502

Първоначално тук се е намирало светилището на бога Марс и се смята, че именно то е дало името на хълма – топонимът Mons Martis, който означава „планината на Марс“, е оцелял през времената на Меровингите и е бил произнасян от галите като Монмартър. От стария храм са се съхранили само четири колони.

 

DSC08519

През 1133 г. крал Луи VІ решил да построи на това място абатство. Именно в него през ХVІ век Игнасий Лойола е основал Орденът на йезуитите. По време на Великата Френска революция абатството било сринато, като оцелял само храмът. Самата църква многократно е рушена, възстановявана и реставрирана. По време на Втората световна война били унищожени и оригиналните готически стъклописи, които днес са възстановени.

 

DSC08514

В олтарната част са разположени три витража, изобразяващи Христос, Св. Петър и Св. Дионисий.

 

….

DSC07891

Названието Дом на инвалидите, L’hôtel national des Invalides, звучи малко странно за българското ухо, но всъщност става дума за ветерани. През 1670 г. Луи ХІV взема решение да се построи дом, който да приюти сражавалите се за славата на Франция. Строежът е завършен през 1706 г. и Кралят Слънце лично присъства на освещаването му.

Дом на инвалидите църквите

.

Особено трудно било създаването на място, където и кралят, и войниците да могат едновременно да участват в католическите ритуали, като музиката да звучи навсякъде. С тази почти непосилна задача се справил архитект Жул Ардуин-Мансар, който на практика построил „двойна църква“. Основната част (нефът) е така наречената Войнишка църква, а куполът става куполна църква.

DSC08584

Войнишката църква „Св. Луи“. Днес там се намират стотици трофеи, завоювани от врага и илюстриращи историята на френската армия.

 

DSC08595

Бароковият купол на Кралската църква – l’église du Dôme, вдъхновен от базиликата „Св. Петър“ във Ватикана, е изписан със стилизирани военни сцени.

…….

DSC08592

Църквата е и място за погребение на заслужили френски воини от различни епохи. Тук почиват останките на маршал Турен, един от великите военачалници от времето на Луи ХІV; на генерал Анри Бертран, последвал Наполеон на о-в Св. Елена; на Роже дьо Лил, автора на „Марсилезата“. Ето мавзолея на героя от Първата световна война маршал Фош (1851-1929).

..

DSC08589

Гробницата на Наполеон

…..

DSC08601

Саркофагът е обкръжен от лавров венец с имената на големите сражения, напомнящи за велики победи (на снимката се вижда и надписът Moscow). Наоколо са 12-е богини на победата, а в кръговата галерия – 10 барелефа, които илюстрират постиженията на Наполеон по време на неговото управление: Гражданския кодекс, учредяването на Ордена на Почетния легион, Сметната палата и др.

….

Разбира се, това не са всичките велики парижки храмове. Всеки сам може открие още много, обикаляйки града и околностите му.

 

Следва продължение:

Музеите на Париж

 

DSC08606

………

ЗАБЕЛЕЖКА: Моля текстовете и снимките да не се препубликуват в медии без изрично разрешение от моя страна и непременно цитирайки автора и слагайки линк към оригиналната публикация. Можете да се свържете с мен чрез блога ми. С уважение. Павлина

Read Full Post »

DSC08047

…….

По църквите на Париж може да се изучават стиловете в световната архитектурата – тук можете да видите романската църква на Абатството „Сен Жермен де Пре“ (1014 – 1163 г.), ранната готика на базилика „Сен Дени“ (1144 г.), катедралата „Нотр Дам“ (1163 – 1345), прочутата готика на „Сен Шапел“ (1239 – 1248), бароковите църкви в Сен Пол Сен Луи (1627) и в Дома на Инвалидите (1670 – 1708), неокласическата църква „Сен Мари-Мадлен“ (1808 – 1842), неовизантийската базилика „Сакре-Кьор“. Християнските храмове в Париж са предимно римокатолически, но съществуват и православни, протестантски, англикански.

Човек не може да обиколи всичките, но поне може да опита.

DSC07944

„Сен Шапел“ – Sainte Chapelle, което означава Светия параклис, се намира на остров  Сите (Île de la Cité) в двора на Съдебната палата. Въпреки че се нарича параклис, е доста внушителен. Строен е през 1242 – 1248 г. като мощехранителница, за да приюти Христовия трънен венец, който Луи ХІІІ купува от император Балдуин ІІ в Константинопол.

DSC07952

На входа на параклиса е Светата Дева, покровителката на храма.

DSC07949

 Долният параклис е използван от царедворците и прислугата на двореца. Витражите са от ХІХ век и се опитват да пресъздадат първоначалната средновековна украса. Прозорците са малки, тъй като крепят горния параклис.

DSC07925

Горният параклис е предназначен за кралското семейство и за гостуващите висши сановници и  държавни глави. Петнайсетте 15-метрови прозорци са най-старите в Париж, като две трети от тях са още от ХІІІ век, но и до днес пропускат светлината. А върху тях 1113 сцени разказват историята на човечеството от Сътворението до Възкресението на Христос. Може да се каже, че те са разтворени книги, от които неуките хора са „четяли“ библейските разкази…

   DSC07929

Прочутата розета, изработена в края на ХV век, илюстрира пророчествата на  Йоан Богослов с изрисувани сцени от Апокалипсиса.

DSC07934

Прозорците зад олтара са изрисувани със сцени от житието на Св. Йоан Евангелист, Страстите Христови и Св. Йоан Кръстител. Двете ниши отстрани на параклиса са запазени за изображенията на крал Луи ХІІІ и майка му Мария Медичи.

 

DSC07939

В параклиса има 12 скулптури, изобразяващи дванайсетте апостола, духовни стълбове на Църквата. Поставени са върху колоните, които крепят постройката.

DSC07942

………..

„Луи ІХ Свети приема светите дарове“ – миниатюра от ХІV век.

Луи приема трънния венец

………

 

През няколко преки на изток, пак на Ил дьо ла Сите, е „Нотр Дам“, Notre-Dame de Paris – най-известната катедрала, ако не в света, то в Париж със сигурност. Може би за славата й допринася прочутият роман на Виктор Юго „Парижката Света Богородица“, но това е мястото с най-много туристи. Ето ни пред нея и то с пътеводител в ръка.

DSC07998

Строежът й започва през 1163 година и завършва през 1345-а. Входните портали са три: десният е посветен на Св. Ана и е най-старият – от края на ХІІ век, а левият е посветен на Св. Богородица и е от началото на ХІІІ в. Централният входен портал на „Нотр Дам“ е най-величественият. От двете му страни са разположени големи скулптурни фигури на 12-те апостоли, а в центъра е Христос. Над тях има сцени от Страшния съд, изработени през 1210 г.

DSC08039

„Нотр Дам“ е осветен от 110 прозорци, украсени с цветни стъкла, през които навлиза дневната светлина – особено красиво е в слънчев ден. За съжаление вече не всички са оригинални. От средновековните стъклописи са останали само тези на трите розети –  Западната (частично закрита от органа), Северната и Южната.

DSC08000

 В църквата има 37 странични параклиса. Всеки един от тях е оформен по различно време и си заслужава да бъде видян.

Ето един – Параклис Сен Гийом, Saint-Guillaume, с мавзолея на генерал Claude-Henry d’Harcourt, изработен от скулптора Jean-Baptiste Pigalle (1714-1785).

DSC08016

И още един, чието име забравих, но стъклописите човек може да разглежда с часове.

DSC08021

 

Преграда с древни резби от ХІІІ век отделя посетителите от мястото на църковния хор, за да осигури максимално спокойствие за извършване на църковните ритуали.

DSC08009

Тук се виждат Мария Магдалена и Исус.

За да може да се разгледа тази невероятна църква, е нужно не само едно посещение, а и шанс да не се сблъскаш с някоя от многобройните японски и корейски групи, които почти подтичкват вътре и говорят доста високо. При второто си идване имахме повече късмет – попаднахме на служба и това направи преживяването по-пълно.

DSC08031а

 

……..

Следва продължение:

Църквите на Париж (2)

Saint-Julien-le-Pauvre, Église Saint-Séverin, Saint-Eustache  и още…

 

                              ЗАБЕЛЕЖКА: Моля текстовете и снимките да не се препубликуват в медии без изрично разрешение от моя страна и непременно цитирайки автора и слагайки линк към оригиналната публикация. Можете да се свържете с мен чрез блога ми. С уважение. Павлина

Read Full Post »