Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for февруари, 2016

Андерсенови приказки 1949Какво скучно заглавие, а толкова щастливо!

Имам привилегията и щастието да съм от децата, възпитавани с книги и то не какви да е, а със стари книги – стари и като издания, стари и като автори. Ханс Кристиан Андерсен, Луис Карол, Ерих Кестнер, Сесилия Джеминсон, Франсис Бърнет, А.Л.Милн, Карен Михаелис бяха моите по-добри и по-интересни приятели.

Когато бях малка, рафтовете на книжарниците не се огъваха от разнообразни, ярки и красиви издания, съобразени с вкусовете и желанията на децата. Бяха доста скучни и праволинейни. Но поне на нас в България ни бе спестено мнението, че приказките са нещо вредно. Че на децата са необходими не фантазии и измишльотини, а „най-истински, реални факти“ – като че ли фактите могат да бъдат нереални. Беше ни спестена дискусията, водена в Съветския Съюз за приказките, които видите ли „подриват вярата на децата в тържеството на колектива“, „действат травмиращо на подрастващите“, тъй като развиват суеверие и страх, „дават неправилна представа за света на животните и насекомите“. И това не си го измислям. Който не ми вярва, нека отвори „От двух до пяти“ на Корней Чуховски, глава трета „Борьба за сказку“ и ще се сблъска с невероятни примери за педагогическо тъпоумие.

У нас някои дървени глави се ограничаваха само с изхвърлянето на боклука на царете и цариците. За принцесите да не споменаваме. Това съм го изпитала лично на гърба си. Бях някъде на 5-6 години, когато с дечица играехме в градинката на Св. Седмочисленици  „Кралю-Порталю, отвори порти, че ще замине кралската войска…“, може би я помните. Тогава към нас се запъти един много сериозен чичко в кафяв костюм и каскет (боже, все още пред мен изниква фигурата му и се надвесва над нас) и ни каза да спрем и повече никога да не играем тази вредна игра, защото царете са лоши и вече ги няма. Няма що! Спасиха ни от „чуждото класово влияние“ или „класово-чуждото влияние“, така и не запомних.

Как да обясниш на такива хора, че именно приказките и фантазиите възпитават в децата способността да се вълнуваш от чуждата болка, да се радваш на чуждата радост, да изживяваш чуждата съдба като своя.

Магьосникът от Оз книжно тяло изд 1946

Както при всички деца тогава и моето възпитание започна с приказките – най-обикновените прости приказки, които бяха по-скоро притчи, отколкото разкази. За жабата, която избила маслото в млякото, за сина, който искал да се отблагодари на баща си, не разбирайки че ние се отблагодаряваме чрез грижите за своите деца… Не я ли знаете? Някой ден ще ви я разкажа. Прабаба и баба ми ги разказваха и се надяваха да ги разбера. О, как разбирах и как си вземах поука!

После дойдоха Мара Пепеляшка, Котаракът в чизми, Снежанка и седемте джуджета. А после се научих да чета. И се започна…

Мама, която по това време пак следваше, не можеше да ми смогне и тъй като не искаше да се възпитам с „Павлик Морозов“ и „Овчарчето Калитко“, обикаляше антикварите. А на мен ми се наложи бързо да усвоя и стария правопис, ако исках да чета сама.Мечо Пух 1942

Първата беше „Мечо Пух“ или както пишеше на корицата „Мечето Пух“. Колко съм се борила, колко сричала, но си я изчетох сам-самичка.

Сега едва ли бих могла да си спомня последователността им, но бързо, бързо посегнах и към „Андерсеновите приказки“ в превод на Светослав Минков, „Алиса в страната на чудесата“, „Магьосникът от Оз“. Това не бяха богато илюстрирани книги. Бяха с нестандартни размери, добре подшити страници, а илюстрациите – черно-бели, но се разбираше за какво става дума. Имаше и изключения – например това издание на „Алиса“ от 1933 г. с рисунки от Мейбъл Атуел

Алиса в страната на чудесата, 1933 г. илюстр 002

или „Биби, малкото северно момиче“ от 1927 г. с цветни илюстрации от Едвиг Колин.

Биби илюстрация на Едвиг Колин 001

Всъщност „Биби“ беше следващата вълна книги. В училище вече изучавахме „Митко Палаузов“, а аз се спасявах с „Тайната градина“, „Малкият лорд Тайната градина 1935Фаунтлерой“ и „Малкото момиче от тавана“ на ФранПринцът и просякът 1949сис Бърнет, с „Историята на малката леди Джейн“ на Сесилия Джеминсон, с „Малката Фадета“ на Жорж Санд, с „Принцът и просякът на Марк Твен и със „Сребърните кънки“ на Мери Мейпс Додж. Обикалях Йоркшийр, разхождах се из Лондон, карах кънки по заледените канали на Холандия, катерех Алпите с Хайди… Когато стигнахме до „Млада гвардия“ аз вече пътувах с Гъливер, извършвах подвизи с Роалд Амундсен и се скитах из джунглите на Киплинг.

Книга за джунглата Киплинг 1927

Беше прекрасно!

Отдавна вече не ми пречеха носовките, еровете и ятовата гласна. Те бяха част от едно огромно приключение.

Така неусетно стихнах до „Домби и син“, „Малката Дорит“ и „Големите надежди“ на Дикенс, повестите на Гогол, разказите на Оскар Уайлд. Сигурно в началото са били адаптирани издания, не помня. Понякога и мама ми превеждаше на глас, там където не можеше да намери книгата на български.

Не бих могла, а и няма смисъл да споменавам всичко прочетено. Някъде там са „1001 нощ“ и Братя Грим, „Без дом“ и „Том Сойер“, „Двойната Лотхен“ и „Емил малкият детектив“… Прескочих Майн Рид – „Ловците на скалпове“ и „Оцеола“ не бяха моите книги, а Жул Верн не ме увлече. Минах направо на Рей Бредбъри, но това вече беше по-късно.

Всъщност бях самотно дете. Живеех на „Раковски“, в двора ни едва се побираха кофите за боклук, в училище нямах приятелчета, при „баба на село“ бях „софиянчето“ и не ме включваха в игрите си. Бях някакси различна. Не разбирах защо. И до днес не ми е съвсем ясно. Може би заради книгите.

Ако е така – не съжалявам. В такъв случай съм имала прекрасно детство. В страната на чудесата.

Алиса в странаата на чудесата 1943

Сега вадя от шкафовете и рафтовете на библиотеката вече разпадащите се книги, изтупвам ги от прахта и отново внимателно ги прибирам. При тях слагам и „Павлик Морозов“. Не защото съм го чела, а защото и той е част от моето детство – не от приятните, но част.

За Бога, братя, не изхвърляте – особено детството си.

 Гъливер 1949

Забележка: Всички корици на книги и илюстрации към тях са от лично мои детски книги – купувани, четени и пазени с любов.

Тази година се навършват 150 години от първото издание на „Алиса в страната на чудесата“. Колко ли деца са я прочели?

Advertisements

Read Full Post »