Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for февруари, 2014

В края на 70-те бях Москва и се бях амбицирала да взема интервю от Юрий Трифонов. Скоро преди това татко беше напечатал неговия роман „Дом на Набережна“ и си бе имал ядове. Пак го бяха викали „горе“, пак му бяха размахвали пръст, а той просто искаше списанието да се чете.

Юрий Трифонов не приемаше журналисти, особено соц, но името на татко ми отвори вратата. Не успях да се подготвя, поне въпросите си да измисля, тъй като в нощта преди интервюто бе пожарът в хотел „Россия“, а приятелите, с които прекарахме вечерта, бяха отседнали там. На другата сутрин отидох вцепенена от уважението си пред Трифонов, забравих и руския, и българския. Живееше близко до метростанция „Сокол“ в обикновена кооперация, в обикновен малък московски апартамчент. Той разбра смущението ми и постепенно започнахме разговора без „умни въпроси“. И слава богу! Разреши ми да записвам на касетофона, но в един момент ме помоли да го изключа и тогава започна интересното. Разказваше ми за репресиите, за пътуванията из Съветския съюз и за промяната, постепенно настъпваща в него самия.

Когато се прибрах, татко поиска да види интервюто. Смъкнах текста и без много, много редакции му го дадох. След два дена ми се обади по телефона: „Ти къде смяташ да го печаташ?“. Казах, че даже не съм мислила, че е дълго, че трябва да се съкрати, редактира… „Ще го напечатаме в „Съвременник“, аз ще го оправя“. Онемях! Аз в „Съвременник“!!! За моя гордост интервюто наистина излезе, почти без никакви поправки, и то в брой, посветен на Международната писателска среща „Мирът – надежда на планетата“. Значи е било 1977 година.

Още си пазя броя! В него имам автографи от Джон Чийвър, Уилям Сароян, Джеймс Олдридж, Камило Хосе Села… Каква компания, а!

След няколко години Юрий Трифонов бе идвал в България, в Созопол, на частно посещение. Беше ми изпратил поздрави. Скоро след това почина и нямах възможност пак да го видя. Беше изумителен човек.

Юрий Трифонов бе един от подтиците да се заровя по-сериозно в руската литература – открих много автори, които съм смятала за безинтересни или официозни, единият водеше към другия, мятах се от писателите в емиграция към Самиздат, от спомените на Зинаида Гипиус към „Жизнь и судьба“ на Гроссман, от стиховете на Осип Менделщам към песните на Александър Галич и „Колимските разкази“ на Варлам Шаламов.

А записът на интервюто бе изтрит, абсолютно случайно и то от приятел на когото му трябвала касета. Пълният текст и бележките ми към него останаха при татко.

Юрий Трифонов

Открих снимката на Юрий Трифонов сред архива на баща ми. Какво ли прави там, какво ли иска да ми каже? Може би, че няма нищо случайно в този свят, че всички ние по един или по друг начин сме свързани и всеки учи другия на нещо.

Благодарна съм на съдбата, че ме срещна с него.

Read Full Post »