Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for юни, 2019

площад Славейков в началото на ХХ или края на ХІХ в

Тази пощенска картичка е от края на ХIХ или началото на ХХ век. Някъде там, където е тълпата, е бил домът на Петко Р. Славейков. Но аз ще се огранича с по-близкото минало.

Площад Славейков №5 – не съм сигурна дали този номер съществува днес и какво по-точно има на негово място. Ъгловото здание – бившият хотел „Севастопол“ и още по-бивш хотел „Кооп“ е с адрес „Раковски“ №126. Така че докато не разбера по-точно, го оставям настрани.

DSC05899

Площад Славейков №6 – сградата на Стефан Пейков е строена през 1922 г. за жилище и за редакция на сп. „Икономия и домакинство“, а впоследствие – доходно здание. На този номер е било и Дружеството на популярните банки „Задруга“ – явно много добре действащо, защото има канцеларии и в съседната сграда №7 – или по-точно отделите яйца, зърнени храни, плодове и зеленчуци – боже, с какво са се занимавали тези хора!?

Долу се е намирало прочутото кафене „Американъ кофи шапъ“ със съдържател Слави Василев – точно по този начин е изписано името му в телефонния указател от 1943 г.

Фасадата е била симетрична с еркер и тухлена облицовка около корнизите. Последният етаж е бил с двойни арковидни прозорци и широка арка между тях. През 70-те години  отдолу имаше книжарница, може би това тази за руска литература „Иля Еренбург“, но не съм сигурна дали е тя или някоя друга.

При надстрояването и реновацията преди няколко години видът е вече доста различен.

площад Славейков 60-те; фризьарския салон на преде план

Площад Славейков №7 – тази пететажна сграда със закръглени балкони е построена през 30-те години. Както в повечето наоколо и тук магазините са се отдавали под наем. Например, там се е намирал магазин „Дъб“ за паркети. А също и представителството и магазин „Мусала“, в който столичани са можели да си купят или поръчат: огнеупорни стоманени каси; помпи за селски кладенци; емайлни и фаянсови кухненски съдове; а също и вечен кран за чешма, модерни клозетни промиватели, секретни брави. И всичко това – високо качество, напълно гарантирани, както гласи рекламата. Там е било и д-во „Пител Браузеветер“ – командитно дружество на д-р Браузеветер – това, което днес наричаме „семейна фирма“; също и кантората на минното дружество „Чумерна“. На същия адрес е било издателството на списание „Простор“, а също и книговезницата на Богатин Аврамов. Пак там е имало и книжарница „Наука“ – всякакви канцеларски материали; маслени и акварелни бои; репродукции на картини от големи чужди майстори във всякакви размери.

В по-ново време и там имаше много магазини. Аз си спомням бръснаро фризьорския салон, който беше доста голям – мъжкият салон бе фронтално на вратата, а в ляво бяха столовете, каските и умивалниците на женския. В дъното бяха козметичките и маникюристките, а по стълбите се качвахме на втория етаж, където се провеждаха друга част на козметичните манипулации, които изискваха разсъбличане – не че от прозорците всички минаващи през вътрешния двор не ни виждаха.

===

Площад Славейков №8 – е тясна четириетажна сграда с високи тавански помещения, леко издаден еркер и безистен с два входа. През 40-те години там се е намирал „Бемад“ електромедицинско а.д.; търговското представителство на д-во „Бухаг“; „Дъб“ а.д. занимаващ се с паркети; Градинарската кооперация;

Какво е имало през втората половина на 20-ти век, вече не мога да се сетя. Но и днес във вътрешния двор има запазена стара къща, която се води на №8в.

 

Площад Славейков №9 – зданието е било построено на мястото на едноетажната сграда на благотворителното дружество „Милосърдие“. За известно време в нея се е помещавала и градската библиотека, но е било прекалено тясно и неудобно. Новата сграда също е с безистен и малко дворче. През 40-те там се е намирала кантората на акционерно д-во „Авиотехника“, а също и на представителство внос-износ на Божилов. Днес отдолу има магазини и търговски пасаж.

===

пл. Славейков края на 30-те

площад Славейков кулинарен магазинПлощад Славейков №10 – това е най-новата сграда от тази страна на площада. На снимката от 50-те години все още се вижда красивата двуетажна  къща на д-р Стефан Данаджиев. През 70-те там отвориха кулинарен магазин със собствена кухня. Отвън имаше маси, където човек можеше да поседне и да си изяде купения отвътре обяд в пластмасова чинийка.

Площад Славейков №11 – зданието първоначално е предвидено за административните нужди на Учителската взаимноосигурителна и спестовнаУчителската каса първоначален проект на арх Лазаров каса. Касата е имала над 12 000 членове и 270 милиона лева застрахователен капитал. Първоначалният проект е бил на архитект Лазаров – по-пищен в унисон с модерната архитектура от началото на века. Но войните забавят строежа с две десетилетия.

 

Площад Славейков - Учителската касаНовият проект е на арх. Овчаров и Йорданов и завършена през 1930 г., сградата станала многофункционална – в подземието било кино „Култура“ (продължило живота си до края на века, а след това безславно затрито); на партера имало магазини, на първия етаж малка концертна зала, а на последния – тераса, която по-късно била застроена. Службите на Учителската каса заемали етажа над магазините, а над тях било Министерството на народното просвещение.

През 70-те и 80-те години в него бе Комитетът по печата, който освен с регистрация, авторско право и подобни нормални дейности, се занимаваше и с цензура. Там се е решавало коя книга да излезе и коя не, кой автор да бъде издаден в чужбина и кой спрян. Отдолу в ляво имаше книжарница.

Кино Култура

Кино „Култура“ прожектираше предимно краткометражни филми – научнопопулярни, документални и анимационни. Сеансите бяха без прекъсване – няколко филма се въртят non stop, така че някои се изхитряваха да си купят билет сутрин и да седят няколко часа. В края на 70-те години направиха и втори салон с вход откъм „Солунска“, тогава ул. Васил Коларов – там прожектираха и игрални филми – качествени, но с предполагаемо по-слаба посещаемост.

В по-ново време в нея се настаниха някои от новите частни издателства, като „Слънце“ „Факел“, „Фама“; кабинети на литературни агенти и т.н.

===

пл. Славейко, 1977

На площад Славейков освен сгради, трамваи и пешеходци, имаше стари дървета и те бяха станали дом на врабци. Никога преди и след това не съм виждала такива рояци. Кротко си седяха по-дърветата, целият площад се огласяше от цвъртенето им, после изведнъж излитаха като малки изтребителчета и кръжаха високо горе. Понякога изчезваха, но винаги се връщаха. Беше си опасно преминаването под дърветата – шансът да те „нацвъкат“ бе голям. Явно гражданите са се оплаквали, защото започна борба с врабчетата. Накрая закачиха лампи по дърветата, за да ги плашат. След дълга борба птиците изчезнаха, но с тях изчезнаха и кестените.

===

следва продължение: „Граф Игнатиев“ – от „Раковски“ до „Шишман“

Реклами

Read Full Post »

Площад Славейков 50-те

Ако има номерация, с която не мога да се оправя, това е тази на площад „Славейков“. Принципно е правилно номерацията да е кръгова, но защо тук тя започва от дясно, след като на всяка улица №1 е от ляво, не разбрах. В различните карти от различни години тя е различна, затова реших да се водя по днешната, но понякога и тя ме обърква. Но ще се опитам.

Преди Освобождение на тази част от „Кадън сокаги“ също е имало площад. Най-старото писмено сведение за него е от 1555 година в житието на св. Никола Нови Софийски от Матей Граматик. Поробителите превели мъченика за вярата през целия град за назидание. Капки кръв покапали и на „Меденото тържище“, както са наричали площада тогава. Името, с което е по-известен – „Кафене баши“, той получава по-късно, заради голямото кафене на него. А този площад си имал всичко – и бакалница, и полицейско управление „Сините конаци“, и конак – къщата на Сабри бей; имал си и джамия „Едрилез джамеси“ и даже турски гробища. След Освобождението бил разширен и застроен. А там си купил къща и Петко Р. Славейков.

пл Славейков и Дякон Игнатий началото на века

В началото на века площадът е бил заобиколен предимно с двуетажни къщи. Ето ъгъла с ул. Дякон Игнатий. Вляво на снимката е първата пощенска станция на столицата, като в нея е бил и първият обществен телефон. Там се е помещавало и общежитието на Първа мъжка гимназия, а за кратко и печатницата Янко С. Ковачев, изпълняваща функциите на Държавна печатница. В началото на площада е била и кръчмата „Езерото“, държана от чех. Нарекал я така, защото при проливни дъждове се образувало езерце. Всъщност оттам е минавала подземната Крива река, която от „Солунска“, продължавала по „Войнишка“, завивала около Народния театър и така докато се влее в Перловец някъде около Орлов мост. При  топенето на снеговете се надигала и наводнявала близките улици.

После била двуетажната къща на психиатъра д-р Стефан Даваджиев, до него дома на Славейкови. А до него или през една била масивната едноетажна „Забавачница“, която за кратко приютила и Столичната библиотека.

Постепенно фамилните къщи отстъпили място на многоетажни сгради с магазини в партера. На мястото на пощенската станция била построена Учителската каса, на мястото на касапницата на бай Ангелко – Алианса, а на ъгъла на Графа и „Дякон Игнатий“, където била аптеката на П. Ю. Пенчев, се издигнала кооперацията, в която години по-късно ще се настани култовия за моето поколение „Млечен бар“. „Езерото“ било заместено от многоетажната ъглова сграда, която се води на адрес „Дякон Игнатий“ №21. През 70-те години в магазина отдолу се премести книжарницата „Български художник“, която преди беше на ъгъла на Графа и „6-ти септември“. Днес има малки магазини и заведения – и понякога отново има голяма локва.

До към 70-те години успоредно на сградите от южната страна на площада имаше къса уличка, успоредна на „Граф Игнатиев“. През 1936-7 година кметът Иван Иванов разрешил на един от собствениците на таксита[1] в столицата да направи пиаца между „Солунска“ и „Гладстон“. Имал 10 коли с шофьори и за да може някой от постоянните му клиенти да си поръча такси, звънял по телефона на близката будка за вестници и колата след малко паркирала пред дома му. Синът на собственика даже още помни номера – 22-22.

Площад Славейков 1936 г.

На тротоара седели ваксаджиите и приканяли господата да си лъснат обувките, както на този фотос горе от 1936 г. Те оцеляха още дълги години, макар че ги разпиляха из страничните улици.

 

Пл. Славейков №1 – съпритежателски дом „Петко Каравелов“, строен през 1933 г. по проект на арх. П. Кантарджиев. Някога там се е помещавал клубът на Демократическата партия. На партерните етажи са били книжарницата и  книгоиздателството на Д. Провадалиев[2]. Пак там е била и сладкарница „Славейков“ със собственик Ал. Г. Колевски. В по-ново време там се помещава Съюза на слепите. Аз съм запомнила този ъгъл с голямата хлебарница, в която освен хляб продаваха и банички.

площад Славейков и киното 60-je

….

Пл. Славейков №2 – кооперация „П.Р.Славейков“, кръстена на площада, а не на къщата на поета, която е била на отсрещната страна. Сградата има два входа и търговски пасаж. Главната забележителност бе кино „Славейков“, съществувало през две епохи и затрито при третата. В киното се влизаше от площада, а изходът бе в безистена. Входът към горните етажи на кооперацията е в безистена – на втория е имало зъболекарка кооперация т.е. няколко кабинета. Имало и канцеларии на дружеството за внос износ „Памид“.

В безистена била кръчмата и „Мечата дупка“. Един от шофьорите, белогвардеецът дядя Ваня, след като му свършвала смяната, имал навика тайно да влиза там – на шофьорите било забранено на пият, даже и когато не са на работа. Поръчвал си едно голямо юзче с ракия и я изливал в гърлото си без да преглъща на няколко пъти – по руски на екс. Това било атракцията на заведението и децата ходели след него, за да наблюдават как го прави.

Когато аз пораснах, вече нямаше меча дупка, но отдясно на безистена имаше сладкарница за пасти и боза. Един път вече през 60-те години смело влязох вътре и си поръчах кока-кола – чичкото зад тезгяха ме погледна строго и отвърна: „тук спиртни напитки не продаваме“.

От ляво на безистена точно до входа на киното имаше семкаджийница. Беше изключително удобно да си купиш едно пакетче – тиквени или слънчогледови и да влезеш с тях на прожекция. Колкото и бедните разпоредителки да призоваваха да не се люпят семки в салона, подът винаги беше осеян с обелките им и се налагаше между две прожекции набързо да премитат. По-късно махнаха семките и там се настани тясно магазинче за направа на табелки за пощенски кутии и входни врати на апартаменти.

площад Славейков Алианса

Площад Славейков №3 – учебна сграда на фондация „Алианс Франсез“ – строена около 1925 г. архитект Станчо Белковски, надстроена около 1945-46 г. След 9-ти септември фондацията е забранена, имуществото иззето, а богатата библиотека е предадена на Университета – е, поне не е изхвърлена. От 1957 до 2012 г. е Център за изучаване на чужди езици, с концертна зала „Славейков. Предоставени са и помещения на Държавния ансамбъл за народни песни и танци „Филип Кутев“. През 2014 г. сградата е върната на „Алианс Франсез“.

Следващата кооперация е с адрес ул. „Гладстон“ №69. Преди да стане „Макдоналдс“ там е имало чудесна закусвалня, в която хитът е бил болярското кюфте и добрите шницели. Често казано, не си я спомням. Интересното е, че „Гладстон“ е другата улица, освен споменатата в началото „Калоян“, която е запазила шест века името си – „Болярска“, наречена така тъй като е водела към болярските дворци на днешна „Витошка“.

Столична библиотека

Площад Славейков №4 – сградата е строена по проект на арх. Виктория Ангелова-Винарова за Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството. Строежът продължава от 1926 до 1932 г., като е довършен от арх. Г. Овчаров и Й. Йорданов. Особено впечатление прави входа с двете каменни фигури над него. Външната украса не е натрапчива и е изработена от скулпторите Кирил Шиваров, Стефан Пейчев и Михаил Иванов. При втория етап, в края на 30-те години, е построено и крилото към ул. „Раковски“.

По  времето на социализма в сградата бе настанен Градския комитет на БКП, д-во „Енергопроект“, поликлиника и др. Днес в централното крило е Софийската градска библиотека, а в новото – лекарски кабинети, редакции на вестници, политически партии…

следва продължение…

 

[1] По спомен на сина му Димитър Димитров.

[2] На някои места се казва, че е на №2, но в телефонния указател от 1943 г. и в албум София-1938 г. е даден адрес пл. Славейков №1. Освен да е друга номеризация.

пл. Славейков края на 30-те

….

ЗАБЕЛЕЖКА: Моля текстовете и снимките да не се препубликуват в медии без изрично разрешение от моя страна и непременно цитирайки автора и слагайки линк към оригиналната публикация. Можете да се свържете с мен чрез блога ми. С уважение. Павлина

Read Full Post »

 

От площад „Гарибалди“ отправяме се по „Граф Игнатиев“ от площад „Гарибалди“ в посока площад „Славейков“.

DSC05890

Граф Игнатиев №9 – съпритежателски домъ на… буквите на фасадата (между  първия и втория етаж) вече са изпадали, а отпред е инсталиран климатик, така че и следите им не се разчитат.

На този адрес през 40-те години е била кантората на „Божилов и синове“ и дрогерията на Никола Сотиров. А какво е дрогерия – магазин, в който са се продавали различни дребни стоки за бита и лекарства без рецепта

Много трудно вече мога да се сетя кой магазин къде беше през 70-те и 80-те години. Напълно ми се губят точни места на Студентския стол, на фризьорския салон… Зная, че бяха там, но къде точно може би някой друг ще се сети. За по-раншните магазини съдя по реклами, телефонни указатели, фотоси в сайтове и спомени на съвременници. Но за тези от социалистическо няма къде да намеря запазени материали. Така че, който знае да допълва.

Граф Игнатиев №11 – Четириетажно здание в стила на строените през онова DSC05891време – високи етажи, портални прозорци на хола с малко парапетче, симетрично разположение на апартаментите. Преди тук се е намирала кантората на търговско акционерно дружество „София“, а също и българо-германското акционерно д-во „Книжна търговия“, централата на Българския рибарски съюз… Днес магазините се сменят през година-две. На фасадата все още има реклама, която може би преди време е била светеща – „Гергана“, но дали е била магазин за дамска мода или заведение, което е по-вероятно – не си спомням.

Ето в лявата част на кадъра пресечката на „Граф Игнатиев“ и днешната „Дякон Игнатий“, снимани от въздуха някъде през 30-те години на миналия век. Някои от сградите между №7 и №13 все още не са построени.

Граф Игнатиев и Дякон Игнатий 30-те години

Граф Игнатиев12 –  тази на пръв поглед незабележима сграда през 70-те години Ресторант Златно пилебе наричана от софиянци „Пилето“, защото там през 1971-ва отвори врати двуетажен ресторант с големи витрини „Златното пиле“. Рекламата му в сп. София бе: „Основната цел се свежда до пропагандиране и внедряване в храненето на народа… ястие от птиче месо и по-специално от бройлери. В същото време тези ресторанти отговарят на нуждите и покупателните възможност на масовия потребител…“ Всъщност доста хора ходеха там заради бирата, места на втория етаж често се намираха, защото келнерите не обичаха да се качват по стълбите и обслужването беше бавно.

Преди това там е била кръчмата „Родина“, наричана още „Тунела“. А още по-преди, през 30-DSC05887те години, долу е имало магазин за балатуми, а също и генералното представителство на търговско дружество „Коментра“.

Днес в подземието има заведение, чиито реклами закриват прозорците на първия етаж.

Граф Игнатиев №13 – това е ъгловата кооперация, на чийто ъгъл бе Млечният бар. Входът откъм Графа е №13а.

Граф Игнатиев и ул. Дякон Левски

Ето така е изглеждала пресечката на „Граф Игнатиев“ и „Дякон Игнатий“ в началото на миналия век. Кога точно е бутната къщата с кафе-сладкарница „Галата“ не разбрах. На този адрес през 40-те години е била редакцията на „Целокупна търговска-промишлена и трудова България“ – за пръв път чувам за такъв вестник![1], а също и магазин за електрически материали „Вардар“.

А ето и ъгълът, заснет през 80-те години.

Млечния бар 80-те години

В едно от партерните помещения, по-близо до „Гарибалди“, бе известният ловно-Ловнорибарски магзин на Граф Игнатиев 13_1рибарски магазин.  Не съм го помещавала, но знам че бе едно от малкото места, от които рибарите можеха да си намерят по-качествени въдици, блесни, плувки и въобще всякакви такъми. Баща ми беше рибар и макар, че често му носеха и от чужбина, пазаруваше и от там.

Продаваха и ловни пушки, патрони, сачми, раници… Заради тези раници съм влизала там. но иначе винаги вътре и отвън имаше чичковци, които говореха улов. За какви ли голееееми риби са се хвалили.

DSC05888

Граф Игнатиев №14 – сграда е строена през 1920 година. По време на соца долу имаше магазин за резервни части, но тъй като техническите ми знания са доста семпли, то даже не се сещам и какви резервни части.

Граф Игнатиев №16 –  на този адрес през 80-те години на XIX век се е намирало Граф Игнатиев 16 през 1883 г. ателието на Ив. Карастояновфотографското студио на придворния фотограф Иван Карастоянов (неговият брат Димитър е имал собствено фотоателие на бул. Цар Освободител). Кога е къщата на Карастоянов е била съборена, не открих, но жилищната сграда с магазини е построена през 1927 г. в стил модерн с еркер и триъгълен фронтон. През 30-те години в един от магазините се е помещавало шивашкото ателие на известната модистка Росица Чуканова, в което ръчно са се изработвали покривки, дамски и детски национални костюми, блузи и др. Пак там съм чувала, че е имало и ресторант, в който са свирили белогвардейци и се е сервирала руска кухня.

През 70-те години и по-късно, когато се появи веригата „1001 стоки“ ние с радост разбрахме, че ще има и в центъра. В него се продаваха домашни потреби. Дали наистина стоките бяха 1001-а, но можеше да се намерят рендета, мелнички – за месо, кафе, пипер, сервизи, прибори за хранене. Така отпадаше обикалянето и търсенето. Всичко това бе разположено на два етажа, а по спомени на  приятели подът е бил дървен.

DSC05889

Днес триетажната къща е розова, с добре  реновирана фасада, а отдолу отново има магазини. Всъщност ползвателите непрекъснато се сменят, както и наемите.

Граф Игнатиев №18 –  в документите е наричано „здание на Стоян Атанасов“, но Граф Игнатиев 18, през 40-те е било 22първоначално адресът му е бил №22. Построено е през 1924 г. като доходно здание в стил „модерн“ и е съобразено с околните сгради. През 30-те години е използвано за склад и магазин на книжарски материали „Анов и Радивоев“, дружество основано през 1910 г. Тук е било и представителството на книжна фабрика „Искър“. Отдолу е бил магазин „Щъркел“. През 40-те години на този адрес се е помещавала Областната дирекция, но не зная дали отговаря на днешната номерация.

По време на социализма бе административна сграда на Радио-телевизия – електроника, на Главно управление „Държавни резерви“ и др.

Но най-важното, това, с което съм я запомнила – долу беше Централната антикварна книжарница. Тя имаше филиал на ул. Алабин 38 плюс три павилиона – на „Витошка“ 45, „Граф Игнатиев“ 1 и на ъгъла на „Симеон“ и „Георги Димитров“. Изкупвателният пункт бе в безистена Граф Игнатиев №13 (него не го помня, тъй като не съм продавала). Ако в София можеше да се намерят книги, издадени преди 9-ти, редки издания и чужда литература, това беше едно от малкото места. Служителите, разбира се, бяха длъжни да следят кой какво продава или купува и затова често пред входа „дежуреха“ младоци, от които можеше да се купят търсени книги (крадени или продавани без знанието на родителите) на по-ниски цени.

Някъде между антикварната и кино „Култура“ имаше малко златарско ателие и ателие за ремонт на фотоапарати.

Днес там е книжарница „Орандж Център“, която заема всичките етажи от лявата страна  и в дясно – някаква туристическа агенция.

 

[1] Телефонен указател 1943 г.

 

Използвани са фотоси от сайт „Стара София“ и личен архив.

 

Следва продължение: Улица Граф Игнатиев – площад „Славейков“

 

Площад Славейков 50-те

ЗАБЕЛЕЖКА: Моля текстовете и снимките да не се препубликуват в медии без изрично разрешение от моя страна и непременно цитирайки автора и слагайки линк към оригиналната публикация. Можете да се свържете с мен чрез блога ми. С уважение. Павлина

Read Full Post »

 

===

И ето, че стигнахме площад „Гарибалди“ Как ли са го наричали преди 50-70-100 години? Не можах да открия на старите карти. В началото на миналия век тук са се намирали Старата поща и Румънската легация.

    …

Залепената до „Граф Игнатиев“ № 6 сграда е строена за Софийската стокова борса. Официалният й адрес е „Ангел Кънчев“ №2.

площад Гарибалди Софийската фондова борса арх. Белчовки 1940-42

Строена е преди Втората световна война в един по-модерен стил без пищност и разточителство. Облицована е с врачански камък, а вътре не са липсвали придобивките на съвременността – парно, четири асансьора. В отдаваните под наем партерни помещения са били представителните магазини на „Бата“, „Титанъ“ и др. В по-ново време сградата е надстроена с един етаж и в нея се настанява Министерството на вътрешната търговия и услуги.

През 50-те години отляво беше гастрономът, а отдясно – магазин за платове. Който не вярва, може да отвори в Ютуб филма „Следите остават“ и на 24-тата минута ще види даже интериора на магазина. В днешно време сградата е известна като профсъюз „Подкрепа“, а магазините са разчленени на няколко и са предимно заведения.

 

От другата страна на площада – „Граф Игнатиев“ №10 е Българската търговска банка или наричаната още „банката на Буров“. Проектирана е през 1920 г. от арх. бюро Фингов, Ничев и Юруков, като строежът е завършен през 1925 г. През 40-те години там са се намирали канторите на застрахователното д-во „България“; както и на българското минно а.д. „Бъдеще“. След бомбардировките банката остава без купол и така си е и до днес.

пл Гарибалди Банка Буров

По време на социализма в нея бяха настанени един куп институции и външнотърговски предприятия – Техноекспорт, Хранекспорт, първият Кореком, а през 70-те години Разноизнос, което се занимаваше с внос и износ предимно на стоки за широко потребление, както се наричаше тогава – внос на бяла и черна техника, домакински артикули, козметика и износ на домакински порцелан и кристал, спално бельо, кожени изделия и т.н. Помня, защото леля ми работеше там и понякога изпадаха някои мостри.

площад Гарибалди

След десетоноемврийските промени в нея се настани КТБ и днес с това име е известна на по-младите и на по-новите софиянци.

Ако от „Гарибалди“ погледнем на изток ще видим обърнатата към площада фасада на една нетипична софийска жилищна кооперация с два входа – Граф Игнатиев №7. Тя оформя площада.

Граф Игнатиев 7 днес

Строена е през 1934 година от арх. Христо Берберов. Тук няма прави ъгли, фасада е надвесена над партерните помещения, част от големите прозорци излизат напред и подчертават начупеността. Отдолу както в повечето централнософийски сгради имало магазини. В един от тях се е помещавала работилницата за изолационни материали „Корк“ – ето как се обявява дейността й в реклама от 1938 г.: „Първа българска изолационна работилница, извършва всички видове изолации, като парни инсталации с високо и ниско напрежение, хладилници и др.“. Тук е бил и магазин „Риц“, но какво е продавал не открих. Тук са били и кантората на д-во „Вита“, занимаващо се с търговия с медикаменти и химикали, и представителството на електромашинната фабрика „Енергия“. Имало е даже бръснаро-фризьорски салон с гръмкото име „Ренесаснс“ на Васил Симов. Тук е живял и дописникът на чужди вестници японецът Еномото Момотаро.

Граф Игнатиев 7 през 80-те г

Разбира се, тези магазини, кантори и представителства не ги помня, но пък се сещам за плод-зеленчук и за една вкусна баничарница, в която понякога имаше и биволско мляко – има я още. В ляво от нея бе СофСправка. Бяха няколко такива в София. Срещу дребно заплащане ти търсят телефон или адрес на човек, учреждение и т.н. Седяха някакви много сериозни лелки и ти даваха да попълниш формуляр с един куп въпроси, между които се мъдреше и „защо“ ти е необходим този телефон. Всичко трябваше да се знае – какво ли сме писали там! Според запитването бе и времето, за което ти изпълняваха поръчката, понякога се налагаше бая да се изчака – дали пък не искаха разрешение да ни кажат или да ни откажат.

Използвани са фотоси от сайт „Стара София“ и личен архив.

 

Следва продължение: Улица Граф Игнатиев – от пл. „Гарибалди“ до пл. „Славейков“

Граф Игнатиев 1938 г. с поглед към пл. Гарибалди

 

ЗАБЕЛЕЖКА: Моля текстовете и снимките да не се препубликуват в медии без изрично разрешение от моя страна и непременно цитирайки автора и слагайки линк към оригиналната публикация. Можете да се свържете с мен чрез блога ми. С уважение. Павлина

 

 

 

 

Read Full Post »

Животът и годините променят града. Обикновено това става постепенно – познатите места изчезват и се появяват други. Нормално е лицата на улиците, сградите, магазините да се сменят. В моя софийски живот имаше различни периоди.

Най-старият смътен спомен бе премахването на разрушените от бомбардировките здания и заменянето им с нови – по-грозни, но здрави. После дойде еднаквостта и сивотата, но макар и бавно нещата си идваха на мястото. През 60-те от стъклата на старите магазини изчезнаха пропагандните материали за „дружбата от векове за векове“ и се появиха подредени с вкус витрини. През 70-те изведнъж властите решиха да „освежат“ останалите от преди войната представителни сгради и софийският необарок и сецесион огря града.

Дърветата хвърляха сянка, растяха и ръсеха по улиците цъфнали кестенови цветчета, пухчета или есенножълти листа. Улиците сияеха от чистота и ние започвахме да осъзнаваме в какъв красив град живеем. Обичахме го, чистехме го, метяхме го, поливахме го по стар навик, останал от години, които не помнехме.

Сега градът отново се изменя. Но не бавно, а рязко и грубо. Изчезват красиви сгради, изчезват кичести дървета, изчезват градини и дворове, изчезва чарът на обичния град.

Някой си го присвои и започна да руши, да кърти павета, да маха тротоари. Някой реши, че това не е град на и за хората, а за негова лична употреба и благосъстояние; град на автомобили, фини прахови частици и мозъци с прекалено „фини“ та чак незабележими гънки. Градът, какъвто аз го помня и обичам, си отива.

Затова започвам да разказвам за неговото минало, докато още не съм го забравила и има с какво да сравнявам. Ще започна от „ГРАФ ИГНАТИЕВ“.

Ще тръгна сграда по сграда – там където номерацията върви последователно, а където има прекъсвания ще описвам на райони. Ще се опитвам да включвам данни от далечното минало, което и аз не помня, но за което съм чела и слушала; през миналото, което помня, та до днес. Ще ви показвам снимки, ще разказвам за сгради, магазини, книжарници, сладкарници, училища… Разчитала съм на помощта на приятели и непознати, които са ми писали по повод „По дирите на изчезналите софийски кръчми“; ровила съм в „спомени на съвременници“, в телефонни указатели и рекламни брошури.

Този ръкопис е в движение т.е. отворена съм за всякакви съвети, спомени, допълнения, поправки. Благодаря на Ана Анастасова, Вера Яначкова, които се сещаха заедно с мен.

И така…

Най-старото име на улицата, стигнало до нас, е „Кадън сокаги“. Тя пресичала едноименния мост и водела към богатите чифлици на Корубаглар. А още по-далеч в миналото по нея минавал Шишмановия път към Самоков и параклисите около Искъра. Поради това през 1878 г. била прекръстена на „Самоковска“, а през 1895 г. станала „Граф Игнатиев“. През 1901 г. по нея минава първия електрически трамвай, който идвал от гарата и колелото му било някъде след сегашния площад „Славейков“. Така улицата се отворила за нов, модерен живот.

Граф Игнатиев и Алабин 1977

Улица „Граф Игнатиев“ започва от едно малко нелогично на пръв поглед място – пресечка е на „Алабин“, но от другата му страна продължава като „Калоян“ (така улицата се наричаше през социалистическо, но с идването на демокрацията започнаха да слагат по едно „цар“ където трябва и където не трябва. В случая е не трябва, защото всъщност тя е наречена така, тъй като там в стари времена се е намирала резиденцията на севастократор Калоян, а красивия Йоан, брат на Асен и Петър, няма нищо общо с това място). Та любимата улица всъщност започва от мястото, което за по-кратко софиянци наричат завоя на трамвая.Язаджийската чешма на ъгъла на Графа и Алабин2

Някога преди Освобождението на този ъгъл е била Язаджийската[1] джамия и до нея под вековен бряст е течала чешма. Казват, че там водата била една от най-хубавите в София. Но столицата бързо започнала да се променя, старите сгради да отстъпват място на нови, които на свой ред да бъдат разрушени и заменени с по-високи и по-модерни.

===

Много дълго време бърках, че №1 е ъгловото здание в ляво. Всъщност то е с вход откъм Алабин и се води № 54.

 

 Тъй като едва ли ще стигна и до съседната улица, ще разкажа сега за него, тъй като дава вид на началото на Графа. Сградата е строена през 1928 г. за нуждите на Германското застрахователно дружество „Орел“ от архитектурното бюро Чернев, Апостолов, Михайловски. Има железобетонна конструкция, на шест етажа и мазе. Завършва с ъглов цилиндрообразен покрив, върху който на кълбо е стъпил орел с широко разперени крила – изработен е от бакър, за да издържи на ветровете в различните сезони.

Сградата е била с пищен интериор – мраморни плочки и облицовки, ламперии, врати с кристални стъкла. Част от тях още може да се видят.

При едно голямо чистене през 1949 г. на тавана, освен архива на д-во „Орел“, намерели и книжа на някои масонски ложи – документи на Великата ложа в България и протоколи от ежегодните Велики събори, тъй като първият председател на Застрахователното дружество е бил влиятелният масон Александър Кличиян. След национализацията орелът изчезва, защото прекалено напомня нацистки символ, но орли все още могат да се видят – над входа има един, който държи в ноктите си пилон на знаме, а друг е вътре на парадното стълбище.

След 9 септември в сградата се нанася Благоевския райсъвет (днес община Триадица), а през 70-те години партерните етажи са преустроени и закусвалня „Козница“ отваря врати, но за нея съм писала на друго място.

..

DSC05880

Истинският „Граф Игнатиев“ №1 е една по-нова и доста безлична сграда, построена някъде в края на 50-те или началото на 60-те години, която сега след боядисването вече изглежда значително по-добре. За датата на строежа съдя по стари семейни снимки с гледна точка от „Ангел Кънчев“ – чудех се какво ли е онова празно място там, реших че е от бомбардировките, а после открих реклама Граф Игнатиев 1 клиника балсамовна клиниката за вътрешни болести на д-р  Балсамов, помещавала се в елегантната двуетажна сграда. В телефонния указател от 1943 г. намирам, че той е продължавал да приема на същия адрес, но заедно с  д-р Елена Балсамова, която може би му е дъщеря. Наистина ли къщата е разрушена от бомбардировките или просто е съборена, за да отвори място на жилищна кооперация, не зная.

Когато през 1976 година премахнаха част от партера, съединиха останалата част DSC05884от помещенията и подпряха всичко на колони, за да се разшири тротоара, там се нанесе новият моден магазин „Валентина“… А знаете ли какво е това? Истински просторен магазин с много добра конфекция – дамска и мъжка, често пъти вносна и то от добри марки. Имаше и бельо, и нощници за каквито не бяхме мечтали, от там си купих домашен халат марка Triumph. Не беше евтино, но бе на поносими цени, ако не искаш да си купуваш тоалети всеки ден. За софиянки това беше шанс да имат добри дрехи. Точно до него имаше магазинче за козметика. През 70-те години за добра козметика дебнехме в така наречените „оказионни“ магазини – там наред с употребявани вещи се появяваха и конфискувани на границата стоки, внасяни често пъти с мисъл за препродажба. Но този магазин имаше учудващо добро зареждане. Другите не ги помня, не всички бяха модни – до „Валентина“ бе баничарницата „Софийска баница“, същата която по-късно се премести по-надолу на „Графа“ и „Софийска комуна (днес „Александър I).

DSC05878

 

Граф Игнатиев № 2 – къщата на Коста Балабанов, известна като „къщата с титаните“. Строена е през 1914 г. от архитект Никола Лазаров като жилище и доходно здание т.е. здание, което носи доходи от наеми. Толкова е пищна, че е невъзможно да не бъде забелязана – стил „барок“ с три еркера, открити и покрити тераси, балюстради, колони. От двете страни на входа са двете скулптурни фигури на атланти, които сякаш поддържат еркера. Интериорът е не по-малко пищен – стълбището е от полиран гранит с парапет от ковано желязо, залите и стаите са били с гипсови тавани с орнаменти, имало е и дограма с дърворезба.

Интересното е, че в началото на 40-те години един от офисите е бил зает от дирекцията и филмовия отдел на българското филмово а.д. „Уфа“. Тук е била и дирекцията на книжно-мукавената фабрика „Княжево“

По време на соца бе използвана за какво ли не – административна сграда на Българска фотография (Централфото, долепен до СБЖ); Техническа дирекция „Топлофикация“; Комплексен институт за проучване и проектиране към МВТУ към МВР и какво ли още не. Днес е отдадена под наем за офиси, но се поддържа добре за радост на софиянци.

       … 

Граф Игнатиев 3 детайл

Граф Игнатиев № 3 – къщата на Мария Паланкова, омъжена за д-р Т. Стамболиев, който е имал кабинет на този адрес.

Известна е още и като къщата на „четирите глави“, заради каменните маски на мъжки лица, наредени над прозорците на втория етаж. Построена е през 1927 година за жилище и доходно здание на английската легация. Там се е намирала експортната къща „Балкан“ на Владимир Георчев, а също и търговско дружество „Грозд“, представителството на д-во за внос и износ „Изток“, на „Лабофарма“.

Преди да премахнат партерните магазини и да сложат колоните, някъде там е имало малка витрина с антикварни книги. За нея ме подсетиха Рада Маринова и Галина Меламед, която даже допълни: „Аз си купих от там прокълнатите поети, едно старо издание и вътре имаше изсъхнало цвете. Много ме трогна.“

СБЖ

Граф Игнатиев №4 – сградата е строена около 1920 г. като банка „Съединение“, а през 1943 г. в нея се е помещавала Общинска банка. По-късно е преустроена, а през 1947 г. в нея се нанася Съюзът на журналистите.

Долу бе прочутият Клуб на журналистите, на 1962, сп Български журналистгорния етаж имаше кафене и зали, а по етажите бяха кабинети и канцеларии. Ето как през 1962 г. сп. „Български журналист“ рекламира за своите членове новото кафене:  „Пийте винаги прясно и бързо приготвено кафе с машината ЕСПРЕСО.“

Сега вече всичко е различно, но странното е, че стария миниатюрен асансьор още се е запазил. За ресторанта на СБЖ съм писала на друго място.

DSC05882

Граф Игнатиев № 5 – това е красивото, боядисано днес в червено, здание на ъгъла с ул. „Александър I“. Тук се е намирали канторите на д-во „Изола“, на а.д. „Кубрат“. Някога отдолу се е намирало известната кафе-сладкарница „Ротонда“. До нея е била книжарницата Христо Нанев.

И неговите партерни етажи са премахнати през 70-те години и това е нарушило цялостния му облик. На снимката са №3 и №5

Граф Игнатиев № 6 – на това здание едва ли някой от столичаните, минаващи по Графа през втората половина на вече миналия век, щеше да обърне внимание. Сграда като всяка друга – с плоска фасада, четирикрили прозорци, облицована със сиви плочи. Но с едно допълнение – през безистена се влизаше в известния Вегетариански ресторант. Бе предпочитан не само от хората не обичащи месо, а и от тези с по-скромни финанси, защото там бе вкусно и евтино. Казват, че готвели сложни, трудоемки постни ястия и било пълно с толстоисти. Явно освен храната и публиката е била на ниво. След промените на негово място се настани едно чалгаджийско заведение, а днес е руски ресторант.

Граф Игнатиев пл Гарибалди 70-те

Ето една снимка от 70-те години – трамвайната спирка си е все там, само трамваят не е „Двойка“. Жалко, защото двойката от 1949 г. свързваше Лозенец с Орландовци. Първоначално стигаше до  „Журналист“ – площадът преди се е наричал „Княгиня Евдокия“, в моето детство бе „Йорданка Чанкова“, после „Йорданка Николова“, тъй като мъжът й Чанков изпаднал в немилост пред Тодор Живков. Ние си му казвахме „колелото на двойката“ или „Данчето“.

До  Семинарията катереше „малкото трамвайче“ – от кондуктора си купувахме си билети „с продължение“. Тъй като стръмнината е била непосилна за старите трамваи с ремаркета, то през гората се движеше само мотриса. Имаше една спирка – „Вишнева“, която по-късно бе закрита, но преди 20-тина години я откриха отново.

Спирка Вишнева

В гората имаше и още една спирка – точно пред Летния театър в Парка на свободата т.е. Борисовата градина. На нея трамваите спираха само при голямо събитие – концерт, кино, когато се събираха много хора. И там имаше малка къщичка, в която живееше кантонерът, но отдавна е срината. Макар че все още могат да се видят следи от основите й.

През 60-те години продължиха линията до „Хладилника“, после смениха посоката след Семинарията и по „Драган Цанков“, та до обръщалото на „Дървеница“. В по-ново време след няколко иде ми-доде ми т.е. ту до „Журналист“, ту до Дървеница след 50-годишна вярна служба окончателно закриха линия №2. Така и никой не разбра защо.

Граф Игнатиев в ачалото днес

[1] Язаджия (тур. yazıcı) – писар

[2] Автор на орела е Ал. Андреев – информацията е от книгата на Светлин Кираджиев „София каквато беше 1878 – 1943“

Използвани са фотоси от сайтовете „Стара София“, Фотоархив „Тодор Славчев“, My Sofia  и личен архив.

 

Следва продължение – площад „Гарибалди“

площад Гарибалди

ЗАБЕЛЕЖКА: Моля текстовете и снимките да не се препубликуват в медии без изрично разрешение от моя страна и непременно цитирайки автора и слагайки линк към оригиналната публикация. Можете да се свържете с мен чрез блога ми. С уважение. Павлина

Read Full Post »

===

Има го на витрината или на врата на почти всеки магазин. На него ръчно или на компютър са изписани всякакви предупреждения – от неопределеното „ще се върна след 10 минути“, през „внимание стъпало“ и „обектА се охранява“, до „моля затваряйте вратата“ и „дава се под наем“. Много пъти А4 освен на вратата се лепи и на самата витрина – тогава обикновено рекламира намаления и за по-закачливо може да бъде залепен накриво. Авторите обикновено не са в час с правописа, но тъй като и минувачите не четат, все то.

14 май 2019 (3)

Но лично мен най ме дразнят така наречените витрини на така наречените туристически агенции. Представете си голямо чисто стъкло цялото налепено с листове А4, напечатани на цветен принтер със снимка, взета от чуждо списание, и текст със ситни буквички, който рекламира екскурзии до екзотични и не толкова екзотични места, някои вече с изтекъл срок. „Рекламите“ са толкова на гъсто сложени, че те карат да се усъмниш дали нарочно не крият нещо. И ако вероятният клиент успее да погледне през витрината, ще разбере, че може и да е прав. Вътре обикновено има скучаещи служителки с разхвърляни бюра и папки със стърчащи листчета, разпилени навсякъде.

8 май-Графа-2

Едно време имаше професия „аранжор на витрини“. Може и още да има, но гледайки центъра на София, хич не си личи. Сега всяка продавачка смята, че тя най-добре разбира как да подреди „бутика“ си. В повечето случай се действа на принципа – колкото повече, толкова по-добре. И в резултат безвкусица, претрупаност, еднаквост… и листчета А4.

ЗАБЕЛЕЖКА: Моля текстовете и снимките да не се препубликуват в медии без изрично разрешение от моя страна и непременно цитирайки автора и слагайки линк към оригиналната публикация. Можете да се свържете с мен чрез блога ми. С уважение. Павлина

Read Full Post »