Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for декември, 2013

И тази Коледа наднича зад ъгъла.

Ето откъс от новата ми книжка с коледни приказки. Тук става дума за един снежен човек, който е натоварен с отговорната задача да занесе писмо на Дядо Коледа.

str4

===

„… Дните се нижеха – през деня Снежко застиваше край някое дърво или ограда, а през нощта вървеше. Премина през много села и градчета и колкото повече отиваше на север, толкова по-студено ставаше. Виждаше все повече снежни човеци – големи или малки, стройни или криви, някои даже имаха палтенца и бомбета. Те го канеха да остане с тях и му се чудеха на акъла, когато отхвърляше поканите им – „абе, къде си тръгнал! Остани! Знаеш ли какви вихри веят там, ще те издухат. На малки снежинки ще станеш. Само шапката ти ще се ветрее!”.

five_snowmen

Но Снежко отказваше да ги послуша, той имаше цел – да занесе писмото на Дядо Коледа и да види всички тези неща, за които бе чувал в песните. Бялата Коледа и звънът на камбанките, елхите и имелът, пухкавият сняг и червеният нос на Рудолф.

Едно утро, изморен от дългия преход, спря в малък град. Снегът отдавна бе изчистен и само покрай тротоарите се сивееха големи преспи. Небето на изток вече просветляваше и Снежко започна да се замисля къде да спре, когато видя неголяма градинка. И, о, радост! Там също имаше снежен човек – малко крив, малко поотслабнал, но съвсем истински снежен човек! Дали пък не е дама?!

– Извинете, мога ли да се присъединя към Вас и да изчакам деня да премине? Няма да ви досаждам, ще си мълча, а вечерта ще продължа.

Младата дама се смути много, но успя да промълви:

– Ама моля Ви, градинката е обща. Но трябва да Ви предупредя – грее слънце, снегът се топи, вижте ме на какво съм заприличала…!

Снежко я огледа – наистина беше някак поразтопена, но…

– Имате толкова изящна фигура…

–… и е мръсно… Полите ми са изпокаляни, сякаш съм се търкаляла във въглища…

2-Snowman-657795

Разговорът продължи дълго – двамата се оплакваха от липсата на свеж сняг, какво им се е случило и накъде е тръгнал Снежко. Той й разказа за малкото момиченце от скучния кален град, за писмото и обещанието, което бе дал макар и мълчешком, за горите и ярките звезди над тях и най-вече за Дядо Коледа.

Младата дама ахкаше, охкаше и „завиждаше”, а слънцето се издигаше, улиците се пълнеха с хора, но двамата не забелязваха това. Когато вечерта настъпи, тя го погледна мечтателно с големите си очи:

– О, вземете ме със себе си! Нощем ще си говорим, а денем ще се пазим един друг от лоши деца и зли животни! Тук не е много безопасно… – и смутено продължи, че няма да му пречи, че предпочита тежките неволи по пътя, отколкото този кален и окаян живот.

Снежко се зарадва. Най-накрая нямаше да е сам, щеше да си има компания и ще може да споделя всичко, което вижда и за което мечтае.

– Толкова ще се радвам, ако споделите пътя ми! Мога ли да ви наричам Снежка! – каза той и незнайно защо се изчерви. Тя също.

Градът утихна и заспа, а двете снежни фигури поеха на север, водени от сияйната Полярна звезда…

Read Full Post »