Тя е стара, много стара, почти на един век. Без малко, без десетина години.
Когато майка ми е била малка, куклата все още е седяла в красива кутия. Усмихвала се е с розовите си устни, облечена в рокличка с дантели и е очаквала някой да я прегърне.
Когато аз бях малка, куклата вече бе пренесена в тавана на търговеца, чиято витрина е украсявала преди. Там тя преживя много години в компанията на бебешки дрънкалки, оловни войници и целулоидни бебета. По рафтовете имаше и мъжки бомбета, пудри в красиви кутийки, катарами, копчета и даже един самовар.
Познавам този таван на старата видинска къща. Вие не знаете колко красиви бяха старите видински къщи. Никоя с никоя не си приличаше, всяка имаше свое собствено лице и свой характер.
Корнизи, фронтони, подпиращи балконите атланти, медальони с барелефи, каменни парадни стълбища и огради от ковано желязо.
А таваните, ах, таваните – колко стари и нови тайни криеха те.
И кукли.
После всичко свърши. Стопаните починаха бързо един след друг, наследниците не живееха в България и повечето вещи бяха изхвърлени на боклука. Но куклата, отново прибрана в кутията си, пое към София.
Известно време спеше сред други „вехтории“, но в един момент за нея започна нов живот.
Роди се дъщеря ми и с битието на „кукла в кутия“ се свърши. Майка ми я изтупа, уши й нова рокля, тъй като дантелите на старата бяха безвъзвратно изгнили и освежи лицето й. Така възродена, тя се появи в къщи и веднага получи своето име – Марта.
Сигурна съм, че Марта бе щастлива тук. Денем играеше с другите кукли и с дъщеря ми, а вечер слушаше приказки. Зная, че след като ние заспивахме, тя разказваше на останалите играчки – кукли и „плюшаци“ т.е. плюшени маймуни, лъвчета и мечета – разказваше за всичко, което е чула и видяла. За файтоните, преминаващи пред витрините на магазина, за дамите с чадърчета, за бавно течащия Дунав и за оркестъра в речната градина. За влака, който я отнесе от онзи покой и я доведе в столицата…
Понякога аз я подслушвах. Тази нощ ще я взема в спалнята и може би тя пак ще ми разкаже за Видин – онзи, който никога не съм виждала и този от моето детство.
Разказвай ми, Марта!
Блогът на Павлина Д. 