Feeds:
Публикации
Коментари

 

Лясковска среща на ГрафаВъпреки че ъгловата къща в ляво е с адрес към Шишман, не мога да я прескоча, защото там бе прочутата механа „Лясковска среща“. Беше с два салона, битово обзавеждане и керамични чаши и чинии. Всъщност десният салон е бил отделно заведение – „Дивите петли“, наречено така заради препарирания глухар, който е висял на стената срещу входа. След преустройство преименуват и разширяват ресторанта, а злите езици говорят, че била наречена „лясковска“, тъй като тогавашния управител искал да се подмаже на члена на Политбюро лясковчанина Енчо Стайков. През 90-те години бе направен опит именно тази част на механата да се възроди –тежкоатлетът Ноаир Нурикян нае салона и го нарече „Масис“, но не му провървя.

Граф Игнатиев №27 – е четириетажната кооперация до ъгловата къща. Всъщност „Дивите петли“ се намираха под нея, но входът им беше съединен при обединяването с този на „Лясковска среща“.

На снимката се виждат №27 и №29

DSC05922

Граф Игнатиев №29 – пететажна кооперация с красиви балкони. Над входа на кооперацията се вижда паметна плоча на Г. М. Димитров, който е живял тук от 1931 до 1945 г.

През 70-те и 80-те години там имаше магазин за шиене на пердета, до него – малко дюкянче за ловене на бримки. А между „ловя бримки всякакви“ и РЕП-а, от където си купувахме списания и понякога и вестници, бе фото „Луна“ на прочутия фотограф Пенчо Балкански. Внукът му Камен си спомня, че е имало обширна приемна с паркет и после две помещения – вляво студиото, а в дясно лабораторията. Вътре великолепни черно-бели снимки по-голям формат на известни артисти и музиканти – сред тях чудесни портрети на Владимир Димитров-Майстора, на Андрей Николов и на Шаляпин в ролята на Мефистофел, правен по време на гостуването му в България през 1934 г. Някъде между тях е бил и портретът на Камен. А в моите юношески години на витрина бе Васко Арабаджиев с цигулката си. Като ученици си правехме снимки за ученическите карти и за дипломата. Струва ми се, че в детството ми са ме водили там и все още има фотоси с печата на фото „Луна“.

 

 

 

Граф Игнатиев №31 – на ъгъла с „Мальовица“ е къщата, строена около 1910 година от арх. Мицев за нуждите на семейството му. Тя е с богато оформена фасада с еркери, подпрозоречни пана, полукръгли фронтони. През 90-те години на ъгъла избиха врата, сложиха няколко стъпала и направиха магазин. Наемателите се сменяха, а през 2017 г. го нае Волен Сидеров и си направи галерия. Фотосите по-горе са от 70-те години на мин. век и от преди 10-тина години.

 

 

Граф Игнатиев №33 – на другия ъгъл с малката улица „Мальовица“ е друга една от малкото запазени стари къщи в този район. Била е притежание на д-р Каназирска, а там е имал кабинет и д-р Петър Каназирски – неин баща или съпруг. Къщата е строена през 1922 г. на два етажа, висок партер и тавански етаж; с еркерна кръгла кула на ъгъла и дълги елегантни балкони. През 70-те от ъгъла се влизаше в магазин „Зеленчуци, сокове и консерви“, а до него от към Графа имаше малък магазин, май книжарница. Снимките са от 1978 г. и 2019 г.

 

 

 

следва продължение

 

…..

ЗАБЕЛЕЖКА: Моля текстовете и снимките да не се препубликуват в медии без изрично разрешение от моя страна и непременно цитирайки автора и слагайки линк към оригиналната публикация. Можете да се свържете с мен чрез блога ми. С уважение. Павлина

 

Граф Игнатиев №36 – тясната пететажна кооперация е залепена за калкана на №34. Тази и съседните сгради чак до ул. Шишман са по-навътре на тротоара, което ме кара да мисля, че са строени след 50-те години, когато е имало идея улицата даIMG_20190621_095850 се разшири, за да се изравни с площад „Славейков“. Предполагам, че са си правили сметка да бутат сградите от тази страна. Какво ли ги е спряло?! А преди войната там е имало фамилни къщи и кооперации, някои от които са били разрушени по време на бомбардировките.

Точно до калкана през 60-те и 70-те години имаше тясно заведение, наричащо се „Ракета“. Малка сладкарничка с три маси, в която се пушеше, споменът ми за нея е задимен. Там се продаваха толумби, баклава, саралия, кадаиф – неща, които ги нямаше в съседната „Преспа“. До сладкарницата имаше оказионен магазин, а до него – часовникарски, който явно бе в съседната кооперация. Днес сградата е боядисана в розово, а балконите са в по-тъмен нюанс. Отдолу има фризьорски салон и едно от най-известните чейнч бюра, пред което винаги има опашка.

 …

Преспа

Граф Игнатиев №38 – за повечето софиянци тази сграда е известна като сладкарница „Преспа“. Но на това място се е намирала прочутата пивница „Спасъ“, в края на 30-те години – сборище на артистичната бохема. Там ежедневно са „правили маса“ Ламар и Мицо Андонов и в  някой момент с изключително майсторство са запявали народни песни. Присядали са при тях и Николай Марангозов, и Никола Вапцаров, и Борис Ангелушев. В края на 50-те години смътно си спомням някаква кръчма с вход на самия ъгъл, но защо ли в спомена ми е останало името „Тарас Булба“? Предполагам, че след забраната на частната собственост са национализирала кръчмата на Спас и са я  наименовали с нещо „по-руско“.

пивница Спас_2

 Сладкарница „Преспа“ – освен да пие кафе или да си хапне торта, тук човек можеше да си купи и мляко. През 60-те години в стъклени бутилки и буркани, а през 70-те – в полиетиленови пликчета и кофички като днешните. „Преспа“ работи до към края на 90-те, но през последните години част от салона й бе предоставен на „едноръките бандите“. От близките училища най-редовно бягаха ученици, за да играят на ротативките или на други машини без печалба. Накрая премахнаха „хазарта“,  заедно с него и сладкарницата.

Ето я улицата през 70-те години. Паветата и тогава са били криви, но поне дърветата бяха много и то добре поддържани – нямаше наранявания, сечене и унищожително подкастряне; короните се оформяха, а за здравето на дърветата се следеше.

Граф Игнатиев и 6-ти септември

Граф Игнатиев №40 – е голямата кооперация с два входа на другият ъгъл с „6-ти септември“. Долу имаше голяма книжарница „Български художник“, където продаваха бои, четки, печатарски мастила, кадастрони и всякакви неща за художниците. По-късно я преместиха на ъгъла на „Графа“ и днешната „Дякон Игнатий“. На нейно място се настани шивачница с гръмкото име „Моден център“ – там човек можеше да си поръча дреха по каталог, но му правеха проби, за да е подходяха за фигурата му. Днес там има аптека от веригата „Ремедиум“.

…      сладкарница Ну, погоди

Граф Игнатиев №42 – на ъгъла на малката улица „Преспа“ е била известната кръчма „Славия“, която просъществува някъде до 70-те години, а после там се настани съвсем различно заведение със съвсем различна публика – сладкарница „Ну, погоди“. Боза, лимонада, пасти с много крем, полуразтопен сладолед, блудкаво кафе за майките, лепкавите стъкла на масите, дъвки по пода и нацапани седалки – това бе тя в очите на възрастните. Но пък за децата бе – любима.

детската кухна на Графа 70-те

На срещуположния ъгъл на Граф Игнатиев №44 и „Преспа“ съвсем логично имаше детската млечна кухня. Малко преди обяд там се струпваха майки с колички, които вземаха храна за вкъщи. За кратко и аз го правех, но бързо се отказах.

В партерните днес има един куп магазини и павилиончета, които непрекъснато се сменят. Отскоро има пицария, и книжарница „Сиела“ на мястото на модния магазин. Ето я кооперацията през 2015 година. Единствено непроменен остана антикварят, който изнася книги си на улицата – първоначално имаше щанд, но сега ги разполага направо върху остатъка от основите на някаква отдавна съборена будка до калкана на съседната сграда.

DSC05914

граф Игнатиев и Шишман

..

Граф Игнатиев №46 – това е къщата на Спиро Илиев, сторена някъде към 1910-1912 г. Дълги години отдолу имаше мекичарница и в голямото междучасие тук притичваха учениците от 7-мо и 8-мо училище, та даже и от Художествената гимназия. Днес къщата е полуразрушена, но явно не могат да я срутят бързо, защото е паметник на културата, та са я оставили на самосриване.

Използвани са снимки от сайта „Стара София“, „Изгубената България“, от личния ми архив и сканирани от списания, брошури и албуми, в които е нямало упоменаване на автора. Позволявам си да ги кача, тъй като се опитвам да проследя историята на улицата и в снимки.

 

следва продължение: „Граф Игнатиев“ – между „Шишман“ и „Васил Левски“

ул.Граф Игнатиев и Шишман 60-те

ЗАБЕЛЕЖКА: Моля текстовете и снимките да не се препубликуват в медии без изрично разрешение от моя страна и непременно цитирайки автора и слагайки линк към оригиналната публикация. Можете да се свържете с мен чрез блога ми. С уважение. Павлина

Сега ще се върна малко назад и ще започна отново от площад „Славейков“ с Граф Игнатиев и Раковски срещу сладкарница Хаваначетните номера. На тази снимка от 70-те години се вижда калкана на №22 и част от самата къща, а отдолу са телефонните кабини.

 

Граф Игнатиев №22 – сграда до сталинската кооперация, явно е строена преди войната, тъй като е на нивото на другите сгради, а не „хлътнала навътре“. Тя е тясна, четириетажна с овални балкони. През 40-те години там се е намирал магазин „Блага дума“ – какво ли е продавал?

Граф Игнатиев №23 – на това място преди е имало две къщи, притежание на семейството на писателя Георги Караиванов. През 1930 г. върху двата парцела на ъгъла с ул. „Луи Леже“ е построена красивата четириетажна сграда с два входа. Деликатесният магазин на Граф Игнатиев и Луи ЛежеПрез 40-те години в партера се е намира книговезницата и книжарницата на Д. С. Златев.

Откъм „Луи Леже“ едно време имаше ателиета за поръчка на обувки и на горно облекло.

Това, с което софиянците от моето поколение помнят сградата, е магазинът за хранителни стоки. Входът бе на самия ъгъл. Доста време си беше най-обикновен гастроном, но в края на 70-те стана „показен“. Имаше няколко такива магазина в София. Тези „обекти“, съсредоточени предимно в центъра на града, бяха нещо като витрина на социалистическата държава и сякаш искаха да демонстрират колко добре си живеем. И докато онзи на ъгъла на „Раковски“ и „Стефан Караджа“ бе за плодове и зеленчуци, този беше хранителен. Сега вече не помня какви бяха храните, но пък какъв алкохол имаше! – марково уиски, истинска водка, английско пиво в кутии. Само пари да имаш, защото и цените бяха „показни“.

.Граф Игнатиев 24

Граф Игнатиев №24 – триетажна сграда с дълги балкони с метални парапети. През безистена се влиза във вътрешен двор, където също има сгради.

…………..

Граф Игнатиев №25 – това е адресът на църквата „Св. Седмочисленици“. За историята на църквата и градината около нея е писано много, затова засега ще я прескоча.

Седмочисленици

Нечетната номерация продължава след ул. Шишман и затова ще я продължа по-късно. Въобще на „Графа“ има много непоследователни и пропуснати номера, вследствие на разрушения, сливания или разделяне на сгради.

 

Граф Игнатиев 26

 

Граф Игнатиев №26– двуетажна къща, отново с безистен, през който се влиза в двора. През 40-те години тук се е намирало Тракийското минно акционерно д-во

 

Граф Игнатиев 28

 

……….

Граф Игнатиев №28 – триетажна сграда с еркер. Интересното в нея е, че над магазините има един нисък етаж, който явно е към тях. Над входа към двора има красив овален прозорец с решетка, който вече е закрит с реклами. В двора има стара триетажна къща, която се води на същия номер.

……………

 Граф Игнатиев №30 – никъде не можах да намеря сведения има ли сграда на този номер. Не открих даже в кадастралните планове.

 

IMG_20190621_093245Граф Игнатиев №32 – ако се погледне от улицата, то №32 е залепен за №28.  Сива широка сграда, доста занемарена, явно строена след съседните. Входът й явно е откъм двора, към който се минава през голяма желязна врата, тип решетка.

Тук преди много години е бил ресторант „Вкусното кебапче“ със собственик Стефан Пейчев. А ако не се лъжа точно там беше и прочутата шкембеджийница, в която всички ходехме – понякога ранна утрин с работниците, понякога по-късно – със ставащите след махмурлък, а понякога – просто когато ни се прияде вкусна шкембе чорба. И един смешен щрих – по време на избори или на по-патриотични празници като 9-ти септември, в един ъгъл се правеше пропаганден кът с битови предмети като бъклици, пирографирани кутии и др. Не зная дали шкембеджийницата е имала име или е била просто обект на „Обществено хранене“, но през различните години различните компании са я наричали различно – едни са й викали Шкайса, а други – Мръсното, а трети – „Леонардо да Винчи“. Логиката на последното не я разбирам. Шкембеджийницата просъществува в първоначалния си вид до края на 70-те или началото на 80-те години, когато й направиха ремонт и стана нещо като закусвалня, но с шкембе IMG_20190621_092904чорба.

Вътре в двора има друга къща, която е реновирана и изглежда значително по-добре. Снимах я през съседния двор.

 

Граф Игнатиев №34а,б – Четириетажна с балкони хлътнали навътре, а неIMG_20190621_093249 издадени, както обикновено. Доскоро бе тъмносива, а сега е боядисана в зелено на по-светли и по-тъмни ивици, които очертават етажите.

През 40-те години долу се е помещавала сладкарница „Изгрев“. Съдържател е бил амбициозният Цвятко Гемеджиев, който „приема поръчки за торти и кремове и уверява, че те се изпълняват най-грижливо“ – поне така пише в рекламата му. Пак там е била и книжарница „Нова книга“ на Никола Ив. Брусев.

Използвани са снимки от сайтовете „Стара София“, „Изгубената България“ и личен архив.

следва продължение

 

…..

ЗАБЕЛЕЖКА: Моля текстовете и снимките да не се препубликуват в медии без изрично разрешение от моя страна и непременно цитирайки автора и слагайки линк към оригиналната публикация. Можете да се свържете с мен чрез блога ми. С уважение. Павлина

Дойде време, разхождайки се по „Графа“, да пресечем улица „Раковски“.

dom_na_izkustvata_pechatПреди повече от сто години от лявата страна, там където днес е „Раковски“ №151, семейство Серафимови изгражда своя кокетен двуетажен дом. Построен е през 1902 г. от арх. Петко Момчилов. През 20-те години на миналия век къщата е закупена за нуждите на Дома на изкуствата, който по-късно е прекръстен на Дом на изкуствата и печата. На долния етаж – малки зали за срещи и събрания, бюфет, а на горния – голям салон за концерти и сказки и стаи за канцеларии. Сградата е имала и двор с дървета, който е превърнат в ресторант-градина с малка тераса, водеща към вътрешните помещения и с отделен вход откъм улица Раковски.

От дясната страна на кръстовището се е намирала една от няколкото къщи, с които Рачо Петров се е сдобил в този район.

Сградите просъществуват до 1944 година, когато са напълно разрушени от бомбардировките. Новите днес са с номерация „Раковски“ №151 и 153. Ето ги на скицата.

Раковски 151 и 153 скица

В лявата бе кафе-сладкарница „Хавана“, а в дясната – аптека. До аптеката  първо имаше книжарница, а после деликатесен магазин за месо и колбаси.

телефонни кабини Граф Игнатиев

Но тук имаше и нещо особено важно за 60-те, 70-те, та даже до 90-те години на миналия век – обществени телефони. По онова време, когато частни телефони се „отпускаха“ страшно трудно, това бе изключително полезна и нужна услуга. След като се преместих, чаках от 1974-та до 1987 г. и то за дуплекс, въпреки че работех в телевизията и наистина имах нужда от телефон при ненормираното ни работно време. Така че телефонните кабини бяха допълнение към площад Славейков – там се уреждаха срещи, от там се обаждаха, ако „очакваният“ закъснява,  и непрекъснато имаше опашка.

 

Граф Игнатиев №15 – тази сграда е построена през 1924-6 г. от Иван Евстатиев Граф Игнатиев 15_общежитие за студенти построено от ГешовГешов и съпругата му Мария за пансион за бедни студенти. Фасадата е в стил „модерн“ с триъгълен фронтон с картуш. Вътре освен спални помещения е имало столова и читалня. След смъртта на Гешев неговите синове и дъщери продължават да финансират общежитието. След национализацията предназначението на сградата било запазено, но постепенно помещенията започнали да се занемаряват. И все пак през тях са минали хиляди студенти.

На горните етажи бе настанен Комитета за наука, технически прогрес и висше образование, а долу имаше железарски магазин. В по-ново време – след като се смениха няколко „бутика“, отново се появи книжарница, която вече от няколко години е затворена, а витрините й са изрисувани с графити.

………за №16 и №18 съм писала по-горе, тъй като те са преди площад „Славейков“.

Граф Игнатиев №17 – една с нищо не забележима сграда с плоска фасада. Граф Игнатиев 17Доколкото си спомням в моето детство там имаше месарски магазин, в него рядко ме пращаха да пазарувам, защото беше като в стария виц: „Преди 9-ти: над магазина табела „Бай Пешо“, влизаш вътре – свинско, телешко, луканки, суджуци. След 9-ти: табела „Месо и колбаси“, влизаш вътре – само бай Пешо.“

През 70-те години съединиха няколко магазина и направиха книжарница – въобще по онова време по „Графа“ имаше страшно много книжарници. Месарницата я преместиха отсреща до аптеката. Вече имаше повече разнообразие не само в месото, но и в саламите.

….

Граф Игнатиев №19 – тази красива триетажна къща е на Пейнов, построена вГраф Игнатиев 19 1909 г. по проект на арх. Анамо и арх. Бояджиев.

Партерните помещения са били предвидени за магазини. Така например през 40-те години там се е намирал бояджийския магазин на Начо Гайтанджиев „Малка печалба“.

Още от 50-те години долу беше млекарницата, в която ме пращаха на пазар като дете. Щандът за сирена бе фронтално, а този за мляко в ляво до витрината. Трябваше  да си носиш кастрон или буркан за киселото и бутилка или кана за прясното. Киселото го загребваха от един дълбок „леген“ с решетеста лъжица, та ако случайно има течност, да изтече и да не ти я таксуват. Когато имаше гъст каймак и аз молех да не го слагат, много ми се чудеха, а тези след мен се радваха. Прясното го преливаха от метален бидон в по-малки съдове и от там с фуния в бутилката на клиента. Никой не броеше масленост, нямаше смески, стабилизатори. И беше вкусно, истинско.

Граф Игнатиев 21 изрязана …

Граф Игнатиев №20 – не я откривам, даже в кадастралните схеми на НАГ, до които се добрах в интернет.

Граф Игнатиев №21 – е една също безлична тясна четириетажна сграда, която вече е надстроена с още един етаж. Кога е построена и какво е имало там не зная. Интересното за нея е, че входът й не е до витрините, а е 4-5 метра по-навътре и до него се стига по тесен коридор, в който има и малки магазини, та даже и антиквариат.

 

Използвани са снимки от сайт „Стара София“, от книгата на Мариана Мелнишка „Къщите говорят“, фотос на Антоан Божинов и личен архив.

следва продължение

…..

ЗАБЕЛЕЖКА: Моля текстовете и снимките да не се препубликуват в медии без изрично разрешение от моя страна и непременно цитирайки автора и слагайки линк към оригиналната публикация. Можете да се свържете с мен чрез блога ми. С уважение. Павлина

площад Славейков в началото на ХХ или края на ХІХ в

Тази пощенска картичка е от края на ХIХ или началото на ХХ век. Някъде там, където е тълпата, е бил домът на Петко Р. Славейков. Но аз ще се огранича с по-близкото минало.

Площад Славейков №5 – не съм сигурна дали този номер съществува днес и какво по-точно има на негово място. Ъгловото здание – бившият хотел „Севастопол“ и още по-бивш хотел „Кооп“ е с адрес „Раковски“ №126. Така че докато не разбера по-точно, го оставям настрани.

DSC05899

Площад Славейков №6 – сградата на Стефан Пейков е строена през 1922 г. за жилище и за редакция на сп. „Икономия и домакинство“, а впоследствие – доходно здание. На този номер е било и Дружеството на популярните банки „Задруга“ – явно много добре действащо, защото има канцеларии и в съседната сграда №7 – или по-точно отделите яйца, зърнени храни, плодове и зеленчуци – боже, с какво са се занимавали тези хора!?

Долу се е намирало прочутото кафене „Американъ кофи шапъ“ със съдържател Слави Василев – точно по този начин е изписано името му в телефонния указател от 1943 г.

Фасадата е била симетрична с еркер и тухлена облицовка около корнизите. Последният етаж е бил с двойни арковидни прозорци и широка арка между тях. През 70-те години  отдолу имаше книжарница, може би това тази за руска литература „Иля Еренбург“, но не съм сигурна дали е тя или някоя друга.

При надстрояването и реновацията преди няколко години видът е вече доста различен.

площад Славейков 60-те; фризьарския салон на преде план

Площад Славейков №7 – тази пететажна сграда със закръглени балкони е построена през 30-те години. Както в повечето наоколо и тук магазините са се отдавали под наем. Например, там се е намирал магазин „Дъб“ за паркети. А също и представителството и магазин „Мусала“, в който столичани са можели да си купят или поръчат: огнеупорни стоманени каси; помпи за селски кладенци; емайлни и фаянсови кухненски съдове; а също и вечен кран за чешма, модерни клозетни промиватели, секретни брави. И всичко това – високо качество, напълно гарантирани, както гласи рекламата. Там е било и д-во „Пител Браузеветер“ – командитно дружество на д-р Браузеветер – това, което днес наричаме „семейна фирма“; също и кантората на минното дружество „Чумерна“. На същия адрес е било издателството на списание „Простор“, а също и книговезницата на Богатин Аврамов. Пак там е имало и книжарница „Наука“ – всякакви канцеларски материали; маслени и акварелни бои; репродукции на картини от големи чужди майстори във всякакви размери.

В по-ново време и там имаше много магазини. Аз си спомням бръснаро фризьорския салон, който беше доста голям – мъжкият салон бе фронтално на вратата, а в ляво бяха столовете, каските и умивалниците на женския. В дъното бяха козметичките и маникюристките, а по стълбите се качвахме на втория етаж, където се провеждаха друга част на козметичните манипулации, които изискваха разсъбличане – не че от прозорците всички минаващи през вътрешния двор не ни виждаха.

===

Площад Славейков №8 – е тясна четириетажна сграда с високи тавански помещения, леко издаден еркер и безистен с два входа. През 40-те години там се е намирал „Бемад“ електромедицинско а.д.; търговското представителство на д-во „Бухаг“; „Дъб“ а.д. занимаващ се с паркети; Градинарската кооперация;

Какво е имало през втората половина на 20-ти век, вече не мога да се сетя. Но и днес във вътрешния двор има запазена стара къща, която се води на №8в.

 

Площад Славейков №9 – зданието е било построено на мястото на едноетажната сграда на благотворителното дружество „Милосърдие“. За известно време в нея се е помещавала и градската библиотека, но е било прекалено тясно и неудобно. Новата сграда също е с безистен и малко дворче. През 40-те там се е намирала кантората на акционерно д-во „Авиотехника“, а също и на представителство внос-износ на Божилов. Днес отдолу има магазини и търговски пасаж.

===

пл. Славейков края на 30-те

площад Славейков кулинарен магазинПлощад Славейков №10 – това е най-новата сграда от тази страна на площада. На снимката от 50-те години все още се вижда красивата двуетажна  къща на д-р Стефан Данаджиев. През 70-те там отвориха кулинарен магазин със собствена кухня. Отвън имаше маси, където човек можеше да поседне и да си изяде купения отвътре обяд в пластмасова чинийка.

Площад Славейков №11 – зданието първоначално е предвидено за административните нужди на Учителската взаимноосигурителна и спестовнаУчителската каса първоначален проект на арх Лазаров каса. Касата е имала над 12 000 членове и 270 милиона лева застрахователен капитал. Първоначалният проект е бил на архитект Лазаров – по-пищен в унисон с модерната архитектура от началото на века. Но войните забавят строежа с две десетилетия.

 

Площад Славейков - Учителската касаНовият проект е на арх. Овчаров и Йорданов и завършена през 1930 г., сградата станала многофункционална – в подземието било кино „Култура“ (продължило живота си до края на века, а след това безславно затрито); на партера имало магазини, на първия етаж малка концертна зала, а на последния – тераса, която по-късно била застроена. Службите на Учителската каса заемали етажа над магазините, а над тях било Министерството на народното просвещение.

През 70-те и 80-те години в него бе Комитетът по печата, който освен с регистрация, авторско право и подобни нормални дейности, се занимаваше и с цензура. Там се е решавало коя книга да излезе и коя не, кой автор да бъде издаден в чужбина и кой спрян. Отдолу в ляво имаше книжарница.

Георги Папакочев си спомня, че на последния етаж са били монтирани антенните генератори за заглушаване излъчванията на вражеските радиостанции „ВВС“, „Свободна Европа“, „Гласът на Америка“ и други. Видял е как ги изнасят от там. И това също е част от историята на града ни и то такава, която лично сме я живели.

Кино Култура

Кино „Култура“ прожектираше предимно краткометражни филми – научнопопулярни, документални и анимационни. Сеансите бяха без прекъсване – няколко филма се въртят non stop, така че някои се изхитряваха да си купят билет сутрин и да седят няколко часа. В края на 70-те години направиха и втори салон с вход откъм „Солунска“, тогава ул. Васил Коларов – там прожектираха и игрални филми – качествени, но с предполагаемо по-слаба посещаемост.

В по-ново време в нея се настаниха някои от новите частни издателства, като „Слънце“ „Факел“, „Фама“, кабинети на литературни агенти и т.н.

Учителската каса днес

За съжаление днес сградата е надстроена и това нарушава оригиналния й вид.

А тя е собственост на Министерство на културата и в нея се намира офисът на Българския национален комитет на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (БНК на ИКОМОС). И двете институции са призвани да опазват недвижимото културно наследство.===

 

пл. Славейко, 1977

На площад Славейков освен сгради, трамваи и пешеходци, имаше стари дървета и те бяха станали дом на врабци. Никога преди и след това не съм виждала такива рояци. Кротко си седяха по-дърветата, целият площад се огласяше от цвъртенето им, после изведнъж излитаха като малки изтребителчета и кръжаха високо горе. Понякога изчезваха, но винаги се връщаха. Беше си опасно преминаването под дърветата – шансът да те „нацвъкат“ бе голям. Явно гражданите са се оплаквали, защото започна борба с врабчетата. Накрая закачиха лампи по дърветата, за да ги плашат. След дълга борба птиците изчезнаха, но с тях изчезнаха и кестените.

===

следва продължение: „Граф Игнатиев“ – от „Раковски“ до „Шишман“

Площад Славейков 50-те

Ако има номерация, с която не мога да се оправя, това е тази на площад „Славейков“. Принципно е правилно номерацията да е кръгова, но защо тук тя започва от дясно, след като на всяка улица №1 е от ляво, не разбрах. В различните карти от различни години тя е различна, затова реших да се водя по днешната, но понякога и тя ме обърква. Но ще се опитам.

Преди Освобождение на тази част от „Кадън сокаги“ също е имало площад. Най-старото писмено сведение за него е от 1555 година в житието на св. Никола Нови Софийски от Матей Граматик. Поробителите превели мъченика за вярата през целия град за назидание. Капки кръв покапали и на „Меденото тържище“, както са наричали площада тогава. Името, с което е по-известен – „Кафене баши“, той получава по-късно, заради голямото кафене на него. А този площад си имал всичко – и бакалница, и полицейско управление „Сините конаци“, и конак – къщата на Сабри бей; имал си и джамия „Едрилез джамеси“ и даже турски гробища. След Освобождението бил разширен и застроен. А там си купил къща и Петко Р. Славейков.

пл Славейков и Дякон Игнатий началото на века

В началото на века площадът е бил заобиколен предимно с двуетажни къщи. Ето ъгъла с ул. Дякон Игнатий. Вляво на снимката е първата пощенска станция на столицата, като в нея е бил и първият обществен телефон. Там се е помещавало и общежитието на Първа мъжка гимназия, а за кратко и печатницата Янко С. Ковачев, изпълняваща функциите на Държавна печатница. В началото на площада е била и кръчмата „Езерото“, държана от чех. Нарекал я така, защото при проливни дъждове се образувало езерце. Всъщност оттам е минавала подземната Крива река, която от „Солунска“, продължавала по „Войнишка“, завивала около Народния театър и така докато се влее в Перловец някъде около Орлов мост. При  топенето на снеговете се надигала и наводнявала близките улици.

После била двуетажната къща на психиатъра д-р Стефан Даваджиев, до него дома на Славейкови. А до него или през една била масивната едноетажна „Забавачница“, която за кратко приютила и Столичната библиотека.

Постепенно фамилните къщи отстъпили място на многоетажни сгради с магазини в партера. На мястото на пощенската станция била построена Учителската каса, на мястото на касапницата на бай Ангелко – Алианса, а на ъгъла на Графа и „Дякон Игнатий“, където била аптеката на П. Ю. Пенчев, се издигнала кооперацията, в която години по-късно ще се настани култовия за моето поколение „Млечен бар“. „Езерото“ било заместено от многоетажната ъглова сграда, която се води на адрес „Дякон Игнатий“ №21. През 70-те години в магазина отдолу се премести книжарницата „Български художник“, която преди беше на ъгъла на Графа и „6-ти септември“. Днес има малки магазини и заведения – и понякога отново има голяма локва.

До към 70-те години успоредно на сградите от южната страна на площада имаше къса уличка, успоредна на „Граф Игнатиев“. През 1936-7 година кметът Иван Иванов разрешил на един от собствениците на таксита[1] в столицата да направи пиаца между „Солунска“ и „Гладстон“. Имал 10 коли с шофьори и за да може някой от постоянните му клиенти да си поръча такси, звънял по телефона на близката будка за вестници и колата след малко паркирала пред дома му. Синът на собственика даже още помни номера – 22-22.

Площад Славейков 1936 г.

На тротоара седели ваксаджиите и приканяли господата да си лъснат обувките, както на този фотос горе от 1936 г. Те оцеляха още дълги години, макар че ги разпиляха из страничните улици.

 

Пл. Славейков №1 – съпритежателски дом „Петко Каравелов“, строен през 1933 г. по проект на арх. П. Кантарджиев. Някога там се е помещавал клубът на Демократическата партия. На партерните етажи са били книжарницата и  книгоиздателството на Д. Провадалиев[2]. Пак там е била и сладкарница „Славейков“ със собственик Ал. Г. Колевски. В по-ново време там се помещава Съюза на слепите. Аз съм запомнила този ъгъл с голямата хлебарница, в която освен хляб продаваха и банички.

площад Славейков и киното 60-je

….

Пл. Славейков №2 – кооперация „П.Р.Славейков“, кръстена на площада, а не на къщата на поета, която е била на отсрещната страна. Сградата има два входа и търговски пасаж. Главната забележителност бе кино „Славейков“, съществувало през две епохи и затрито при третата. В киното се влизаше от площада, а изходът бе в безистена. Входът към горните етажи на кооперацията е в безистена – на втория е имало зъболекарка кооперация т.е. няколко кабинета. Имало и канцеларии на дружеството за внос износ „Памид“.

В безистена била кръчмата и „Мечата дупка“. Един от шофьорите, белогвардеецът дядя Ваня, след като му свършвала смяната, имал навика тайно да влиза там – на шофьорите било забранено на пият, даже и когато не са на работа. Поръчвал си едно голямо юзче с ракия и я изливал в гърлото си без да преглъща на няколко пъти – по руски на екс. Това било атракцията на заведението и децата ходели след него, за да наблюдават как го прави.

Когато аз пораснах, вече нямаше меча дупка, но отдясно на безистена имаше сладкарница за пасти и боза. Един път вече през 60-те години смело влязох вътре и си поръчах кока-кола – чичкото зад тезгяха ме погледна строго и отвърна: „тук спиртни напитки не продаваме“.

От ляво на безистена точно до входа на киното имаше семкаджийница. Беше изключително удобно да си купиш едно пакетче – тиквени или слънчогледови и да влезеш с тях на прожекция. Колкото и бедните разпоредителки да призоваваха да не се люпят семки в салона, подът винаги беше осеян с обелките им и се налагаше между две прожекции набързо да премитат. По-късно махнаха семките и там се настани тясно магазинче за направа на табелки за пощенски кутии и входни врати на апартаменти.

площад Славейков Алианса

Площад Славейков №3 – учебна сграда на фондация „Алианс Франсез“ – строена около 1925 г. архитект Станчо Белковски, надстроена около 1945-46 г. След 9-ти септември фондацията е забранена, имуществото иззето, а богатата библиотека е предадена на Университета – е, поне не е изхвърлена. От 1957 до 2012 г. е Център за изучаване на чужди езици, с концертна зала „Славейков. Предоставени са и помещения на Държавния ансамбъл за народни песни и танци „Филип Кутев“. През 2014 г. сградата е върната на „Алианс Франсез“.

Следващата кооперация е с адрес ул. „Гладстон“ №69. Преди да стане „Макдоналдс“ там е имало чудесна закусвалня, в която хитът е бил болярското кюфте и добрите шницели. Често казано, не си я спомням. Интересното е, че „Гладстон“ е другата улица, освен споменатата в началото „Калоян“, която е запазила шест века името си – „Болярска“, наречена така тъй като е водела към болярските дворци на днешна „Витошка“.

Столична библиотека

Площад Славейков №4 – сградата е строена по проект на арх. Виктория Ангелова-Винарова за Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството. Строежът продължава от 1926 до 1932 г., като е довършен от арх. Г. Овчаров и Й. Йорданов. Особено впечатление прави входа с двете каменни фигури над него. Външната украса не е натрапчива и е изработена от скулпторите Кирил Шиваров, Стефан Пейчев и Михаил Иванов. При втория етап, в края на 30-те години, е построено и крилото към ул. „Раковски“.

По  времето на социализма в сградата бе настанен Градския комитет на БКП, д-во „Енергопроект“, поликлиника и др. Днес в централното крило е Софийската градска библиотека, а в новото – лекарски кабинети, редакции на вестници, политически партии…

следва продължение…

 

[1] По спомен на сина му Димитър Димитров.

[2] На някои места се казва, че е на №2, но в телефонния указател от 1943 г. и в албум София-1938 г. е даден адрес пл. Славейков №1. Освен да е друга номеризация.

пл. Славейков края на 30-те

….

ЗАБЕЛЕЖКА: Моля текстовете и снимките да не се препубликуват в медии без изрично разрешение от моя страна и непременно цитирайки автора и слагайки линк към оригиналната публикация. Можете да се свържете с мен чрез блога ми. С уважение. Павлина

 

От площад „Гарибалди“ отправяме се по „Граф Игнатиев“ в посока площад „Славейков“.

DSC05890

Граф Игнатиев №9 – съпритежателски домъ на… буквите на фасадата (между  първия и втория етаж) вече са изпадали, а отпред е инсталиран климатик, така че и следите им не се разчитат.

На този адрес през 40-те години е била кантората на „Божилов и синове“ и дрогерията на Никола Сотиров. А какво е дрогерия? Магазин, в който са се продавали различни дребни стоки за бита и лекарства без рецепта.

Много трудно вече мога да се сетя кой магазин къде беше през 70-те и 80-те години. Напълно ми се губят точни места на Студентския стол, на фризьорския салон… Зная, че бяха там, но къде точно може би някой друг ще се сети. За по-раншните магазини съдя по реклами, телефонни указатели, фотоси в сайтове и спомени на съвременници. Но за тези от социалистическо няма къде да намеря запазени материали. Така че, който знае да допълва.

Граф Игнатиев №11 – Четириетажно здание в стила на строените през онова DSC05891време – високи етажи, портални прозорци на хола с малко парапетче, симетрично разположение на апартаментите. Преди тук се е намирала кантората на търговско акционерно дружество „София“, а също и българо-германското акционерно д-во „Книжна търговия“, централата на Българския рибарски съюз… Днес магазините се сменят през година-две. На фасадата все още има реклама, която може би преди време е била светеща – „Гергана“, но дали е била магазин за дамска мода или заведение, което е по-вероятно – не си спомням.

Ето в лявата част на кадъра пресечката на „Граф Игнатиев“ и днешната „Дякон Игнатий“, снимани от въздуха някъде през 30-те години на миналия век. Някои от сградите между №7 и №13 все още не са построени.

Граф Игнатиев и Дякон Игнатий 30-те години

Граф Игнатиев12 –  тази на пръв поглед незабележима сграда през 70-те години Ресторант Златно пилебе наричана от софиянци „Пилето“, защото там през 1971-ва отвори врати двуетажен ресторант с големи витрини „Златното пиле“. Рекламата му в сп. София бе: „Основната цел се свежда до пропагандиране и внедряване в храненето на народа… ястие от птиче месо и по-специално от бройлери. В същото време тези ресторанти отговарят на нуждите и покупателните възможност на масовия потребител…“ Всъщност доста хора ходеха там заради бирата, места на втория етаж често се намираха, защото келнерите не обичаха да се качват по стълбите и обслужването беше бавно.

Преди това там е била кръчмата „Родина“, наричана още „Тунела“. А още по-преди, през 30-DSC05887те години, долу е имало магазин за балатуми, а също и генералното представителство на търговско дружество „Коментра“.

Днес в подземието има заведение, чиито реклами закриват прозорците на първия етаж.

Граф Игнатиев №13 – това е ъгловата кооперация, където бе Млечният бар. Входът откъм Графа е №13а.

Граф Игнатиев и ул. Дякон Левски

Ето така е изглеждала пресечката на „Граф Игнатиев“ и „Дякон Игнатий“ в началото на миналия век. Кога точно е бутната къщата с кафе-сладкарница „Галата“ не разбрах. На този адрес през 40-те години е била редакцията на „Целокупна търговска-промишлена и трудова България“ – за пръв път чувам за такъв вестник![1], а също и магазин за електрически материали „Вардар“.

А ето и ъгълът, заснет през 80-те години.

Млечния бар 80-те години

В едно от партерните помещения, по-близо до „Гарибалди“, бе известният ловно-Ловнорибарски магзин на Граф Игнатиев 13_1рибарски магазин.  Не съм го помещавала, но знам че бе едно от малкото места, от които рибарите можеха да си намерят по-качествени въдици, блесни, плувки и въобще всякакви такъми. Баща ми беше рибар и макар, че често му носеха и от чужбина, пазаруваше и от там.

Продаваха и ловни пушки, патрони, сачми, раници… Заради тези раници съм влизала там. но иначе винаги вътре и отвън имаше чичковци, които говореха улов. За какви ли голееееми риби са се хвалили.

DSC05888

Граф Игнатиев №14 – сграда е строена през 1920 година. По време на соца долу имаше магазин за резервни части, но тъй като техническите ми знания са доста семпли, то даже не се сещам и какви резервни части.

Граф Игнатиев №16 –  на този адрес през 80-те години на XIX век се е намирало Граф Игнатиев 16 през 1883 г. ателието на Ив. Карастояновфотографското студио на придворния фотограф Иван Карастоянов (неговият брат Димитър е имал собствено фотоателие на бул. Цар Освободител). Кога е къщата на Карастоянов е била съборена, не открих, но жилищната сграда с магазини е построена през 1927 г. в стил модерн с еркер и триъгълен фронтон. През 30-те години в един от магазините се е помещавало шивашкото ателие на известната модистка Росица Чуканова, в което ръчно са се изработвали покривки, дамски и детски национални костюми, блузи и др. Пак там съм чувала, че е имало и ресторант, в който са свирили белогвардейци и се е сервирала руска кухня.

През 70-те години и по-късно, когато се появи веригата „1001 стоки“ ние с радост разбрахме, че ще има и в центъра. В него се продаваха домашни потреби. Дали наистина стоките бяха 1001-а, но можеше да се намерят рендета, мелнички – за месо, кафе, пипер, сервизи, прибори за хранене. Така отпадаше обикалянето и търсенето. Всичко това бе разположено на два етажа, а по спомени на  приятели подът е бил дървен.

DSC05889

Днес триетажната къща е розова, с добре  реновирана фасада, а отдолу отново има магазини. Всъщност ползвателите непрекъснато се сменят, както и наемите.

Граф Игнатиев №18 –  в документите е наричано „здание на Стоян Атанасов“, но Граф Игнатиев 18, през 40-те е било 22първоначално адресът му е бил №22. Построено е през 1924 г. като доходно здание в стил „модерн“ и е съобразено с околните сгради. През 30-те години е използвано за склад и магазин на книжарски материали „Анов и Радивоев“, дружество основано през 1910 г. Тук е било и представителството на книжна фабрика „Искър“. Отдолу е бил магазин „Щъркел“. През 40-те години на този адрес се е помещавала Областната дирекция, но не зная дали отговаря на днешната номерация.

По време на социализма бе административна сграда на Радио-телевизия – електроника, на Главно управление „Държавни резерви“ и др.

Но най-важното, това, с което съм я запомнила – долу беше Централната антикварна книжарница. Тя имаше филиал на ул. Алабин 38 плюс три павилиона – на „Витошка“ 45, „Граф Игнатиев“ 1 и на ъгъла на „Симеон“ и „Георги Димитров“. Изкупвателният пункт бе в безистена Граф Игнатиев №13 (него не го помня, тъй като не съм продавала). Ако в София можеше да се намерят книги, издадени преди 9-ти, редки издания и чужда литература, това беше едно от малкото места. Служителите, разбира се, бяха длъжни да следят кой какво продава или купува и затова често пред входа „дежуреха“ младоци, от които можеше да се купят търсени книги (крадени или продавани без знанието на родителите) на по-ниски цени.

Някъде между антикварната и кино „Култура“ имаше малко златарско ателие и ателие за ремонт на фотоапарати.

Днес там е книжарница „Орандж Център“, която заема всичките етажи от лявата страна  и в дясно – някаква туристическа агенция.

 

[1] Телефонен указател 1943 г.

 

Използвани са фотоси от сайт „Стара София“ и личен архив.

 

Следва продължение: Улица Граф Игнатиев – площад „Славейков“

 

Площад Славейков 50-те

ЗАБЕЛЕЖКА: Моля текстовете и снимките да не се препубликуват в медии без изрично разрешение от моя страна и непременно цитирайки автора и слагайки линк към оригиналната публикация. Можете да се свържете с мен чрез блога ми. С уважение. Павлина