Feeds:
Публикации
Коментари

 

хотел България на Царя_2

..

Когато започнах да пиша за изчезналите софийски кръчми, сладкарницата на Гранд-хотел „България“ все още съществуваше. Е, не във вида, в който аз я помня, но тя стоеше като нещо стабилно и неизменимо. Видяла е много – и царе, и папи, и патриарси. Покрай нея са минавали и български военни, и немски, и руски армии, манифестирали са ученици, трудещи се, протестирали са свободно мислещите хора срещу безобразия на всякакви власти.

Тя бе част от старото и ново време, както и булевард „Цар Освободител“. Винаги съм мислела, че ще си остане такава – една от малкото свидетелства за отминали, настоящи и бъдещи епохи.

Гранд хотел България

Но ето, че 80 години след откриването й, посегнаха и на нея.

Новият собственик Мирослав Печев предвижда надстройване на сградата на комплекс „България“ и построяване на ново здание на ъгъла на „Дякон Игнатий“ и „Аксаков“. Проектант е арх. Иво Петров. Виж за повече информация http://citybuild.bg/news/nadstroiavane-podpokrivniia/35037

Osvoboditel1

Ето ги на тази пощенска картичка старият хотел „България“, строен през 1881 година по проект на арх. Антон Колар, и на преден план старото кафене „България“, пострадало през бомбардировките.

старото кафене БългарияЕто ги и през 70-те години, когато сградата на хотела се използваше от „София прес“, а кафенето бе репетиционна на хор „Кавал“.

Аксаков и Дякон Игнатий. хор Гусла

Хотелът го изкорубиха и надстроиха преди година-две и той загуби оригиналния си вид. Сега същата съдба очаква и малката сграда на ъгъла, която не си представям как може да бъде „вписана“ в новата. Подозирам, че просто случайно ще се срути.

Aksakov1

Не зная какви са плановете – говори се за мол, за офис помещения, за частни апартаменти или може би от всичко по малко.

Току-що гледах финала на филма „Без батерии“, където малки извънземни помагат на едни обикновени хора да си запазят старата красива сграда и заведението в нея. Трябва ли извънземни да дойдат, за да ни помогнат?!?

Приятели, познати и непознати, нека си помогнем сами. Моля ви, протестирайте и против това посегателство, защото вече съм изгубила вяра в „отговорните институции“.

 

Хотел България 2017

 

Ще си позволя отново да поместя част от книгата си „По дирите на изчезналите софийски кръчми“ или по-скоро началото на главата за заведенията по булевард „Цар Освободител“:

„Гранд-хотел „България“ и неговият ресторант класа за София – най-тежкарският, най-престижният, такъв бе и такъв ще си остане за мен. На практика той не беше само ресторант. Целият този хотелски комплекс, завършен в далечното за мен минало т.е. през 1937 година, и заведенията към него включваше – сладкарница, ресторант, бирхале, ресторант-градина, червен и бежов салон.

И днес разхождащият се по „Царя“ може да погледне през големите витринни прозорци, но това което ще види няма нищо общо с миналото. Ремонтите през последните години постепенно заличаваха духа на този някога най-престижен комплекс и го превърнаха в нещо парвенюжко и псевдомодерно. Но аз разказвам за миналото, нали.

Първият ми спомен за „България“ е от детството – големите прозорци, меките столове, тихите разговори на съседните маси. Прозорците-витрини на сладкарницата се отваряха надолу, лятно време влизаше въздух и люлееше тънките пердета.

Ценко Бояджиев Кафене България (1966)Ценко Бояджиев, „Кафене България“, 1966 г.

На картината на Ценко Бояджиев се виждат булевардът, колите, Художествената галерия т.е. бившият Дворец. Моят спомен е по-ранен, в него масите бяха по-празни и нямаше тази суета. Явно сме ходили сутрин или ранен следобед.

хотел България кафенето_2

Много деца от моето поколение могат да разкажат как родителите им са ги водили там, какво са си поръчвали, кое колко е струвало. Аз имам спомен само за млечен сладолед, който ядях бавно с квадратна плоска лъжичка. Избирах си от остъклената витрина някаква вкуснотия и търпеливо чаках възрастните да си изпият кафето и „още нещото“, гледах през прозорците хората навън и наоколо. Но не зная защо най-яркият ми спомен бе, когато веднъж мама ми посочи една маса с достолепни господа, елегантни в своите леко износени костюми – „виж ги, това е историята на България“ и ми изброи имената. Уви, запомних само проф. Михаил Арнаудов. Толкова ме е яд и до днес.

хотел България - ресторант-зимна градина

Ето я залата на ресторанта със стълбището, водещо към втория полуетаж, който приличаше на овален балкон, наредените наоколо маси, растенията, обграждащи парапетите. Доколкото си спомням на тавана имаше оберлихт, който при хубаво време отваряха и се виждаха звездите – може би затова го наричаха „ресторант зимна градина“. Всяка една от залите при нужда можеше да бъде присъединена към някоя съседна – ресторантът към кафенето както на нивото на улицата, така и на балкона, вторият етаж към Червения салон. Сладкарницата и ресторантът се свързваха чрез голяма врата тип хармоника – поне така беше едно време. Точно срещу нея бе подиумът за оркестъра, а в центъра дансингът. На тази сцена са свирили „Джаз Овчаров“, „Оркестърът на оптимистите“, Сашо Сладура, пяла е Леа Иванова с „Еди Казасян Комбо“ и още много други добри музиканти…“

хотел България нощем

………

Използвани са фотоси от сайтовете Стара София, Ситибилд, Булрест, пощенски картички и др.

Advertisements

Варвара 2017

DSC00526

из цикъла „Помощ, обслужват ме!“

DSC09611

Огняново. Замъци, еко къщички, минерални извори… Как да не се изкуши човек и да не отиде.

Е, отидох.

Още в ранните зори, когато раздрънканото колело на куфара ми го караше да се клати и обръща, трябваше да ми просветне, че животът не е толкова прекрасен, колкото изглежда.

ЖП гара София – втора спънка – сменили вагоните и пълно с дублирани места, все пак празници са, хората трябва да се разнообразяват. Но няма никакво значение. И без това по погрешка ми бяха издали втора класа, та се преместих в първа и пътувахме чудесно.

А след това теснолинейката Септември – Добринище! Тук вече думите са слаби – цъфнали люляци, напъпили дървета, зелени поляни, пълни с агънца, козички и теленца.

DSC09587

Влакът извива покрай реката, острите зъбери се сменят с тучни ливади – абе, чудиш се къде си попаднал. Дали в пасторална картина на някой от старите майстори, или в гора, рисувана от импресионист.

DSC09690

След кратки и семпли за закаления български пътешественик неуредици от рода на тесни маршрутки и вмирисани таксита стигнахме Огняново и грандиозния замък, за който вече бяхме предплатили цялата четиридневна почивка, но в еко къщичка.

Дотук с идилията!

Поглеждайки отдолу, еко къщичката беше хубава, но стъпалата стръмни и неравни, плочките клатещи се, та тътрузейки куфара по тях, неусетно ти идва еретичната мисъл – в толкова претенциозен откъм цени замък не трябва ли да има портиер (може и без доспехи) или поне пиколо, което да ти помогне с багажа.

DSC09667

Въпреки че изрично бях питала и поискала две легла или поне голямо с два отделни матрака, се оказа, че леглото е едно с кръгъл матрак и обща завивка (което означава и по-малко място). След кратък разговор се съгласиха да ми сложат второ легло в преддверието на долния етаж. Докато се оглеждах, чакайки забелязах, че между банята и така нареченото холче има стъкло без завеса или щори, така че се чудиш какво  да гледаш – телевизора или случващото се над тоалетната чиния (имали предвид да слагат в бъдеще). Че климатиците не са чистени поне от миналата година (любезно поизтръскаха филтрите и ни обляха с прах). Че  чистачката си  държи DSC09660метлите на терасата ни (поне да беше измела с тях)… Когато се оплаках, нацупената рецепционистка ми каза, че съм претенциозна. Ама аз си плащам и то не евтино, за да ми е удобно, а не за да й е лесно на нея!

Едва ли ще се сетя всички неуредици, но ето част от обслужването:

На молбата ми за още едно руло тоалетна хартия, ми се каза, че дават само по едно на ден. На реакцията ми „моооля?!“ ми подадоха „скъпоценното“ им. За да бъда честна – това не се повтори и слава богу, защото имаше нужда (не искам да обвинявам агнешкото в ресторанта).

Пешкирите сменяха, но изразходените душгел и шампоан не подновиха, а ние искахме да се изкъпем още веднъж, колкото и да е странно това. Не надигнах глас, за да не съм претенциозна.

На втория ден намерих колония мравки, устремили се от луксозното кръгло легло към пердетата над него. Употребих следобеда да ги чистя. Бягаха доста бързо, та снимката е размазана. Мислех и това да прескоча, но ме вбесиха и се оплаках, а отговорът беше… познайте… „това е екокъща“. „И мравките ли са еко“ – попитах аз, а отсреща „ама ние и вкъщи си имаме“. Прескочих как стои въпроса с бълхите.

DSC09656

След като се разкашляхме от климатиците (претенциозни сме), реших да минем на по-екологично отопление и предупредих още от сутринта да ми заредят камината (срещу съответното доплащане, разбира се). В работно време ги подсетих, ала се оказа, че същата любима моя рецепционистка пуснала бай Кольо да си ходи по-рано без да ми се обади. Е, тук вече пред угрозата да ми шуми и да ме дави още една нощ климатикът, се развиках и поисках да говоря с управителя (появи се на другия ден). Бай Кольо бързо бе открит – оказа се свестен човек, който просто не знаел, че трябвало да зареди камината. Така че останалите две нощи се радвахме на огъня и на студа, когато той изгасваше.

DSC09662

На всичко отгоре в ресторанта отопляваха толкова яко, че от всички ручеше пот. Язък за минералния басейн и моята масажна вана. Но бяха любезни, а храната добра.

Сега хубавото.

DSC09629Това, което още не е съсипано, е невероятната планина, въздуха, дърветата. Красота, от която сърцето те боли от хубост и не искаш да си тръгваш.

DSC09687

Намерихме пътека (еко), по която при добро желание бихме могли да стигнем чак до Ковачевица. Е, не стигнахме, но поне походихме на воля. Слушахме птиците, миришехме цъфналите клони, гледахме цветята.

 DSC09716

Огняново се намира на река Канина в подножието на родопския рид Дъбраш. Старото име на селото е Фотовища (Фотовица), произхождащо от гръцкото φως, светлина, φωτιά, огън, но през 1934 г. е трансформирано на Огняново.

DSC09722

На табелата пише „Чист поддържан дом – здрав народ“. Поддръжката малко куца, но народът изглеждаше здрав – имат си лековита вода.

Наоколо съществуват над 20 минерални извора, за които казват, че лекували над 100 заболявания. Надявам се, че нямам толкова, иначе времето не би ми стигнало. Но след къпане ухаех леко на сяра – точно толкова, колкото да се върна в истинския си вид на дяволица.

Забележителност, на която май не се обръща полагащото й се внимание, е трикорабната църква „Успение Богородично“, строена през 1835 г. Част от иконите в нея са от Димитър Молеров. Ала това, което ме грабна бе таванът, изрисуван като нощно небе със звезди и ангели по него. На северната страна имаше стенопис от същия тип, но беше прекалено тъмно и не можах да го разгледам добре. Не ми даде сърце да снимам вътре.

DSC09721

Дните ни за „почивка“ изтекоха и за пръв път с радост извиках такси, за да си тръгнем. Но за да бъде мизерията пълна, ципът на куфара се скъса, та го връзвахме със сезал, после се счупи и дръжката му и още не мога да разбера как въобще го върнахме в София.

DSC09593

Поне пътуването с влака беше прекрасно, та компенсира несгодите.

DSC09742

Лошото време бе започнало да се връща, но това не намаляваше хубостта на планината.

DSC09743

Прибрахме се – аз, схваната след минералните бани и масажните столове, дъщеря ми с възпалено гърло от климатиците и с температура.

Извод: Никога повече в скъпи спа хотели в България, никога в екокъщи, никога туризъм у нас, докато не разберат, че клиентът е по-важен от тяхната печалба. Язък за красивите планини, за поляните, горите, въздуха.

DSC09645

А Гърция беше толкова близо.

 

 

Запис на премиерата на книгата, която излезе и с ваша помощ.

Благодаря за насърченията и за вярата, че ще се справя. Дано да съм успяла.

 

На всички, които ми помагаха, съветваха, изискваха, оборваха, допълваха, редактираха, даваха идеи и караха да продължавам да пиша – БЛАГОДАРЯ!

Каня ми на премиерата на „По дирите на изчезналите софийски кръчми“

понеделник, 10 април от 18:30 в НДК – клуб „Перото“

Slide Kruchmi

DSC09467

Здравейте, познати и непознати приятели.

Много ми стана приятно, когато вече няколко човека, живеещи в чужбина, ме попитаха как да си доставят книгата. Събирам информация и засега имам само един отговор – от Озон.

 Поръчва се чрез сайта https://www.ozone.bg/catalog/product/view/id/105824/s/po-dirite-na-izcheznalite-sofiyski-krachmi/  Ето какво ми отговориха в чата: „В забележка към поръчката въвеждате, че е за чужбина и точния адрес. След това ние ще премерим поръчката ще сметнем доставната цена и ще ви кажем крайната сума. Необходимо е да я заплатите предварително и ще я изпратим към клиента.“
Когато науча още нещо, ще пиша тук.
PhotoFunia-1489751507