Аз съм Павлина и когато си измисля някакви достатъчно заинтригуващи, омайващи и интелуктуални думи 🙂, ще ги напиша. Засега гадайте!
-
Архив
- февруари 2023 (2)
- януари 2023 (4)
- декември 2022 (2)
- април 2021 (1)
- декември 2020 (1)
- февруари 2020 (1)
- декември 2019 (1)
- юли 2019 (3)
- юни 2019 (4)
- февруари 2019 (2)
- януари 2019 (1)
- декември 2018 (3)
- август 2018 (1)
- юли 2018 (4)
- юни 2018 (9)
- май 2018 (1)
- април 2018 (1)
- януари 2018 (3)
- декември 2017 (4)
- ноември 2017 (2)
- октомври 2017 (2)
- септември 2017 (2)
- юли 2017 (2)
- април 2017 (4)
- март 2017 (5)
- февруари 2017 (1)
- декември 2016 (2)
- октомври 2016 (1)
- септември 2016 (1)
- юни 2016 (3)
- май 2016 (4)
- април 2016 (2)
- март 2016 (1)
- февруари 2016 (1)
- януари 2016 (1)
- декември 2015 (1)
- септември 2015 (2)
- юли 2015 (1)
- май 2015 (1)
- февруари 2015 (1)
- януари 2015 (3)
- май 2014 (3)
- март 2014 (1)
- февруари 2014 (1)
- януари 2014 (1)
- декември 2013 (1)
- ноември 2013 (1)
- юли 2013 (1)
- юни 2013 (1)
- май 2013 (2)
- януари 2013 (4)
- декември 2012 (1)
- септември 2012 (4)
- август 2012 (1)
- май 2012 (1)
- април 2012 (3)
- февруари 2012 (2)
- януари 2012 (1)
- октомври 2011 (4)
- септември 2011 (2)
- юли 2011 (1)
- юни 2011 (2)
- май 2011 (4)
- април 2011 (3)
- март 2011 (8)
- февруари 2011 (10)
- януари 2011 (3)
- декември 2010 (8)
- ноември 2010 (2)
- октомври 2010 (8)
- септември 2010 (4)
-
Категории
- БНТ (11)
- Пътешествия (19)
- София моя любима (15)
- Старите писатели (11)
- Художниците (5)
- Uncategorized (152)
-
Страници
Здравейте Павлина! Много ме заинтригувахте и зарадвахте с това, което сте написали. Казвам се Иво Григориев и съм от София. По силата на обстоятелствата съм служил заедно със Селим Гигов в гр. Мичурин в поделение 70350. Поделението си беше редовно. Не бяхме трудоваци. Бяхме добри приятели. Селим се изявяваше като художник в полка. Похапвал съм от луканките, които баща му носеше при свиждане, но за съжаление не съм го виждал. Селим не беше приет в художествената академия преди да влезне в казармата. Имаше един друг войник с фамилия Михайлов, който много се гордееше, че е приет живопис във Велико Търново, но не го биваше като художник, в сравнение с Гигов младши. Селим ми е правил портрети.
Здравей Павлина. Ако те интересува имам снимки на гроба на Ал. Гигов. Майка ми е в близък парцел. Мейла ми е amar@abv.bg.
Благодаря, Рафал, но нека остамим гробовете на хората на техните близки. Малко деликатност не е излишна.
Бог да ги прости.
Здравей Павлина! Познава ме се задочно от преди много години. Аз съм Иво Григориев, приятеля на Симеон Гигов от казармата в гр. Мичурин по старому. Живея в момента в Канада. Познаваме се задочно покрай наша обща приятелка журналист в телевизията – Димитрина Тасева. Неин съученик съм от гимназията. Благодарение на теб издирих Гигов и сме в контакт. Бе ми приятно да ти спомена това. Бъди здрава! Иво
Иво, радвам се, че покрай моят спомен ти намери стар приятел. Поздрави Симеон. Павлина
Zdraveite, Pavlina!
Mnogo se radvam, 4e popadnah na va6ia site. Kazvam se Snejana i predi godini sas Selim biahme v edna kompania.Pozirala sam za negova kartina „Jenata na Gubernatora“. ot godini jiveia v 4ujbina i bih se radvala, ako ustanovia kontakt sas Selim.
Здравейте, не съм чувала Симеон почти от година. Поне тогава отговаряше на този имейл gigoart@gmail.com.
Zdraveite, Pavlina,
Blagodaria za e-maila.Nadiavam se, 4e e dobre.Priqtna ve4er i pozdravi.
Snejana
Здравей Павлина !
Случайно попаднах на блога ти, но ми стана интересен и го попрегледах.
В една от публикациите ти стана ясно, че нямаш никаква информация за Добри Лещаров.
Случайно или не, цял живот сме комшии, и си контактувам с неговата противоречива (а донякъде и колоритна) личност.
Ще се радвам ако мога да съм от полза за спомените които споделяш.
P.S. Аз съм си го кръстил „На всяка манджа мерудия“, но напоследък е поомекнал, щото ЕГН-то не прощава на никой.
Николай, моля Ви, напишете нещо повече за Добри.
Здравей Павлинче,
много ще се радвам да ми се обадиш . Имам много неща да те питам.
Катя Гецова / Наимович /
Катя
Здравейте Павлина. Имате ли още снимки, на които присъства Румен Ракшиев?
Единствено в тази обща снимка, която съм описала по спомени на мама и с мои коментари. Други засега не намирам. Вие сте нвегов близък или се интересувате от работите му. Бих искала да ми разкажете за него.
Мога да разказвам ден и нощ :). Той беше един от най-милите и чудесни хора на света. Дарих го с правнук, но той и преди това ме прие в семейството си, сякаш съм расла с неговите внуци. Запълваше огромна част от света на всички ни и сега когато вече го няма, сякаш пак е с нас. Или може би защото съвсем скоро го загубихме… Разговорите с него бяха най-хубавото нещо за мен. След всяко посещение в Дряново трупах нови и нови теми, които да разискваме, като се видим. Последните години ходехме често, през месец поне за седмица или две, ако не и за повече.
Разкажете ми нещо за него. Ако може пратете ми и снимка, бих се радвала и на по-нова. Напишете ми къде живя, кога почина, как се казват децата, внуците, с какво се занимават… Стана ли някой от тях художник? Ще се радвам да ми пишете.
Здравейте Павлина, скоро се присетих пак за Вашия блог и пак се зачетох. Иска ми се да можех и аз да изразявам мислите си така ясно и хубаво 🙂 От постовете Ви разбирам, че живеем близо до Вас, но може би се бъркам. Ние сме до бул.Шипченски проход и ул. Коперник, в апартамента на Нела и Румен Ракшиеви. Ако искате, пишете ми на denislert2012@gmail.com и можем да се видим. Имам толкова много въпроси за Румен и съучениците му, а в замяна мога да разкажа за него и нея :).
В „Спомени по снимка“ 06.04.2012 От pavlinad – на снимката не е този Димитър Бакалов, който е илюстрирал книга http://www.rusf.ru/abs/s_bd.htm . Илюстраторът е завършил Художествена академия в Братислава. Починал е млад. За подробности, мога да питам.
Антония
Здравейте, Павлина. Много ме заинтригува една от вашите статии. И имам малко по личен въпрос с който се надявам, ако не ви притеснявам естествено, да ми помогнете. Поздрави
Здравейте Павлина, бих искала да ви питам дали можете да ми дадете повече информация за пътуването до п-в Касандра, Халкидики. Хареса ми тази дестинация, но никога не съм пътувала сама и ми е вълнуващо и в същото време непонятно. Интересува ме след като нямам личен транспорт с автобус може ли да се стигне до там, сменя ли се или е един. За настаняването в хотел ако можете нещо да ми препоръчате също 🙂 Ще ви бъда безкрайно благодарна 🙂 Поздрави ! Мария
Мария, аз пътувам с фирма „Солвекс“ вече доста години. Автобусът тръгва всяка събота от Стадион „Васил Левски“ в София и обикаля п-в Касандра – оставя всеки пред избрания хотел и след седмица си го прибира. Смяна на автобуси няма. Препоръчвам ви Ханиоти, защото не сте затворена в хотелски комплекс на километри от населено място, а има къде да се разхождате, има разнообразни магазини, заведения, концерти на открито и т.н. Но винаги можете да се „разходите“ из Интернет и да си харесате нещо различно.
Здравейте Павлина,
Изключително интересни истории има на вашия блог. Ще се радвам да се срещнем и да поговорим за всичко, което си спомняте за София и нейните потайности. Ние стартираме един проект, свързан с историята ни и ще се радваме да се присъедините към тази идея. Самият проект е в процес на разработка и може да го видите тук: http://myhistory.bg/map
Не случайно сме избрали улица Раковски, може би се досещате защо.
Днес, 2-ри април е и рождения ден на великия българин и това е датата за официалното ни стартиране.
Ще направим едно събитие в градинката, за която във вашия блог има страхотно статия, за която сме благодарни.
Ще се радвам да се видим.
Здравейте Павлина,
Името ми е Боряна. Търсейки информация за списание „Съвременник“, попаднах случайно на Вашия блог. Не се познаваме, не сме се срещали, поне до сега. Разбирам, че е така и с много други Ваши читатели, които са Ви писали.
Пиша Ви, защото ме заинтригувахте с текста за Юрий Трифонов. Учила съм в Москва през далечните седемдесет години и Трифонов бе мой любим писател. Впоследствие някак си го загубих, макар че научих, че е пътувал и чел свои лекции в далечна Америка, че е идвал в България …
Моля Ви да ми изпратите, ако това, разбира се, е възможно, текста, който е публикуван в списание „Съвременник“ с Вашия тогавашен разговор с писателя Юрий Трифонов. Днес, в България, само хората от моето (нашето) поколение го познават. Великолепен руски писател!
Или да ми кажете в кой брой и коя година е бил публикуван този текст, за да се опитам в библиотеката да го намеря.
Благодаря Ви предварително!
Боряна Савова
Боряна, благодаря ви за милите думи. За съжаление нямам този брой на „Съвременник“. А беше изключително ценен, тъй като там имах автографи от писатели, участници в Първата среща „Мирът – надежда на планетата“. Все се каня да отида до Народната библиотека и да си го преснимам, но все не остава време. Годината е 1977, а броят – не помня, предполагам 1 или 2.
Хубаво е, че ме подсетихте.
А ако вие го откриете преди мен, пишете ми.
С най-топли чувства
Павлина
Здравейте Павлина Д,
Благодаря за отговора!
Ще се опитам да направя нещо, за сега със Столична библиотека, а ако не се случи, ще направя опит в Народна библиотека.
И ще Ви дам знак, ако успея. Ще ми бъде много приятно …
Между другото казано, срещала съм Вашия баща, отново в първите години на 70тте. Мило ми стана, че пишете така за него …
Б
Здравейте Павлина,
Бях Ви обещала да Ви изпратя, ако го намеря, Вашето интервю с Юрий Трифонов. И успях да го намеря в третия брой на „Съвременик“ от 1977 г. Боже, колко отдавна е било?!
Текстът е сканиран, защото трети и четвърти брой на списанието са подвързани заедно. Не е много добър вариант, но най-важното е, че бихте могла отново да го прочетете и надникнете в миналото…
На 11 януари съм Ви изпратила писмо с прикрепения текст. Дали сте го получила, защото ако не, да направя втори опит.
Поздрави, Боряна
Здравейте, Павлина. Иван Цибулка съм и живея от 1987 в Чили, режисъор съм на документално кино. Оскар Кристанов беше един от „духовните ми бащи“, заедно с Васил Живков, Пламен Масларов и т.н.Много силно ме върна назад в спомените вашето „По дирите на изчезналите СОФИЙСКИ КРЪЧМИ“. Благодаря от сърце! Имам много спомени от седемдесетте години, свързани с тези места и хора. Поздрави от далечното Чили! Иван
Здравейте, Павлина.
Пиша Ви с надежда да получа малко информация за творбите на варненския художник Иван Кенаров. Прочетох в една от статиите в блога за широкото заслужено признание, което приживе е получил – като един от най-изявените графици и илюстратори. Кой ли не се е впечатлявал от фантастичните образи – корици от Библиотека „Галактика“ и много други илюстрации, пана, плакати? Запечатани са в съзнанието ми от детските години, когато не знаех името на художника, но разпознавах безпогрешно стила. По онова време негови графики се разпространяваха и като пъзели – картинни мозайки. Две от тях притежавах като дете – на тема „Пионери в космоса“. Иска ми се да ги видя в оригиналния им вид. Можете ли да ме насочите относно местосъхранението на неговия личен архив – къде се съхранява и как може да се разгледа. Благодаря ви предварително! Сърдечни поздрави, много хубав, четивен и разтоварващ блог!
Г-н Анигностов,
за съжаление не зная нищо за архива на Иван Кенаров, нито за архива на Библиотека „Галактика“. Но Иван Кенаров има син Чавдар Кенаров, който е създател на рекламната агенция “Ноубъл Графикс” (Noble Graphics).
Благодаря за оценката за блога ми.
Благодаря за отговора. Ще се обърна към г-н Ч. Кенаров и се надявам да получа нужната информация. И в интернет открих някои насоки и мисля, че се доближавам до целта 😉 Поздрави.
Чета спомените Ви за София. Аз съм от едно по-следващо поколение, но което все още помни повечето от нещата, за които пишете. И този блог, на който съвсем случайно попаднах – и се зачетох, зачетох, ме връща и в спомена за онези години, и ми носи тъга, светлина и спокойствие … подобно на словото на баща Ви, към което понякога се връщам… просто да прочета няколко страници и да попадна в един съвсем друг, отвън вече напълно несъществуващ, а в мен съвсем жив свят… Благодаря!
Любо, трогнахте ме с милите си думи. Затова именно споделям своето и на приятелите си минало – за да връщам към хубавите спомени. Иска ми се да си спомняме с радост живота, който сме живели, без озлобление или ненужно фаворизиране. Всеки човек, когото съм подсетила за нещо хубаво и мило, е радост! Още веднъж БЛАГОДАРЯ!
Благодаря… Исках да Ви кажа още, че книгите на баща Ви бяха за мен много специални в младостта ми… Той ми беше много близък като светоусещане и езикът му, думите му, героите му до голяма степен са учяствали в създаването ми като съзнателен човек… И още, когато се случи да мина по Оборище си мисля за него, а и не само тогава…. В спомените Ви за София по някакъв начин чух неговия език и се зярадвах… Жалко е, че времето толкова много отнася… Но все пак нещичко остава… Остава…
Увважаема Павлина,
съвсем случайно попаднах на Вашия блог.
Казвам се Димо Н. Янев и искам да споделя, че със Селим сме били съученици и в периода от V-ти до VIII клас сме били на един чин.Имам много спомени за баща му и майка му.В последствие така и не сме се чували и виждали.
Имам гореща молба, ако е възможно някакви актуални координати на Селим.
Моя телефон е 0888 957 462.
Поздрави, Димо.
Добър ден, не мога да открия написаното от Вас за Софийските кръчми… дано не сме го изгубили завинаги? Имате ли го на файл и може ли да ми го изпратите понякакъв начин? Благодаря предварително!
С уважение,
Димо Вълев
Г-н Вълев, не се е загубило завинаги. Просто до 10-15 дена ще излезе на книга в много по-голям обем и с още места, за които си спомням. Скоро ще направя и страница във Фейсбук, където ще пускам откъси от книгата.
Ще се радвам, ако я купите и ако ми пишете допълнения, мнения, редакции.
С уважение
Павлина Д.
Добър ден, и благодаря за бързия отговор!
Това е страхотна новина – много се радвам, че сте решили да издадете книга. Дано има възможност за доставка в чужбина!
Поздрави и успехи,
Димо Вълев
ЗДравейте Павлина,
Какво се случва с Вашата книга? Кога бихме могли да я видим, а и прочетем?
Боряна С.
Здравейте, Боряна. Книгата е в издателството и би трябвало да излезе до края на месеца. Ще пиша в блога кога се очаква и кога ще е премиерата й. Радвам се, че я очаквате. Аз също 🙂
Благодаря Ви за чудесния спомен за живота на „Ръкси“. Роден и 40 години спомени от другия ъгъл на ресторант „Русе“, кафе „Прага“.Незабравима градина на ресторант „Чайка“ , където въртеше тролейбуса за Подуене №3…Неповторима атмосфера онези години между артисти, писатели по-късно и спортисти. Ресторант Космос над театър 199, терасата на Севастопол, незабравимите картофени специалитети на Локомотив,и не на последно място Унгарския. Да сте жива и здрава много успехи.Поздравявам Ви с чудеснуя блог.
Наади Ахмед
Благодаря ви, Наади Ахмед.
Благодаря за удоволствието от пробудените спомени!
Здравей Павлина, Дали имаш снимки/информация за това място на пл. Славейков, София, където сега е макдоналдс, през 60-70те там е била дърводелската работилница на Никола Димчев – Комитата.
Нямам никакви снимки освен тези, които са известни в Интернет. Може би знаеш сайта „Стара София“ http://stara-sofia.com/plsl.html
Виж там дали ще откриеш нещо. Но имай предвид, че ъгловата сграда, където сега е Макдоналдс се води към „Гладстон“. Съжалявам, че не мога да помогна.
Благодаря! Ще търся на Гладстон, тя май си е с това име открай време.
Здравейте Павлина. Както много други и аз попаднах случайно на блога Ви, търсейки от години нещо за не толкова атрактивно място-площад „Баба Неделя“. Имайки предвид, че фамилията ми до 36-та година е живяла на ул.“Стефан Караджа“, единият магазин на дядо ми е бил на Раковска /срещу бившето СДС/, четох с интерес, но установих доста неточности. Разбирам , че през призмата на Вашите спомени нещата са такива , каквито ги описвате , но фактите са други. Успешна Нова година и не забравяйте , че все още има живи софиянци с родова памет. )))
Много ви моля, напишете ми къде са неточностите. С радост ще ги оправя и ще ви цитирам. Не зная на каква точно моя грешка сте попаднали, но наистина това са моите спомени, а спомените не винаги са обективни. Затова съм отворена към всякакви забележки.
Госпожо Павлина,казвам се Борис ЦВЕТАНОВ.
Да не се впускам в обяснения ,напишете името ми в мрежата,ще се появи това онова.
Познавах майка Ви ,живееше на петте кюшета,аз когато бях в София-на сто метра на „Бузлуджа“.
Много ми помогна за едни мои търсения на пионерите на българския криминален роман 1938-43,писали с псевдоними,баща Ви е бил един от авторите на колективния псевдоним Е БРИН.Там е бил и Богомил Райнов.
Имам 22романа,половината са римейка,печатани са в подлистници в ТРЕТА ВЪЗРАСТ.
Все още са ми интересни тия първи автори.Отдавна искам да открия един разказ или новела на баща Ви със заглавие „РЪКАТА“, библиографска рядкост,издадена е веро1949 година,издание на МВР.
ЗНАЕТЕ ЛИ НЕЩО ПО ТОЗИ ВЪПРОС?
Много ме интересува.
Виждал съм Ви,смятам Ви за отзивчива жена.Книгата за кръчмите си ми е направо БИБЛИЯ.
МОЖЕ да ми напишете два реда на
boriscvetanov17@gmail.com.
Tелефона ми е 0877 87 2639
Във ФБ Ви изпратих покана за приятелство.
Приятна неделя.
Прочее,мисля че точното наименование на закусвалнята от моята баща Ви си измисля псевдонима беше ВЕЖЕН.
И все още я имаше седемдесетте години на „ВИТОШКА“ на ъгъла с „ДЕНКОГЛУ“ …
Здравейте, Павлина! Радвам се, че уж случайно попаднах на Вашия блог, като потърсих инфо за Сароян в София. И а бях там, но от страната на преводачите:) Невероятни спомени от всички МПС. В този смисъл Благодаря!
На кого превеждахте?
Ервин Фишер
Ха, май че аз го снимах. Трябва да погледна имам ли запазена негова снимка. Ако е било така, вие сте ми превеждали. ♥
Здравейте Павлина,знам от живота че жената е като ветъра,нищо не е в състояние да я спре.Извини ме че измествам темата на дискусията.И така преди няколко дни във връзка с мои бележки,ми се обажда една жена от Австралия и ми казва че е вучка на писателя Салис Таджер от еврейси произход ,което е разбрала преди месец,до сега не е знаела.Това ме развалнува и обещах да намеря материали за него от Интернет-там има много-знам само български и руски ,но не се оплаквам.Има как е избягал от жена си в Израел и се връща в любимата София.Пише и издава много за София и децата.Не намерих името на жената,която е била с него и го е вдъхновявала.Обърнах се към български писатели евеи но ми казаха че не знаят и не кюкарстат.По онова време даже секретаря на съюза на писателите беше евреин-Драгомир Асенов/жак меламед.Ако знаеш нещо по темата,защото си израснала в писателско семество-моите почитания-пиши ако искаш на markootsofia@gmail.com
Здравейте!
Прекарах чудесни мигове във вашия блог, благодаря ви!
Не знам дали са ви попадали снимките от този архив:
https://nag.sofia.bg/Pages/Render/1051
Поздрави!
Любо
Благодаря за добрите думи. Зная този сайт сравнително отскоро. Хубавото е, че той периодично се подновява.
Здравейте Павлина ,
Имате ли някаква информация за сградата находяща се на Граф Игнатиев 26?
Кога е строена? Нещо интересно случило ли се е там? Ще се радвам да пишете ако имате информация. Благодаря предварително.
За съжаление нищо особено не зная. Единствените ми сведения (чрез стари телефонни указатели) са, че през 1949 г. таме се е намирал колониалния магазин „Боровец“ на Михаил Атанасов, а през 1959 г. е имало рибарски магазин и книговезница на Данаил Андреев
Здравейте Павлина,
Случайно попаднах на Вашия блог (отскоро живея на ул. Граф Игнатиев) и искам да Ви благодаря – за пространната и ценна информация, събрана толкова грижливо и подредено. Това е страшно много труд, благодаря, че го споделяте с нас.
Поздрави и бъдете здрава,
Милена
Благодаря за топлите думи, Милена.
Здравейте, благодаря за огромния труд. Не спирайте, нека съхраняваме миналото. Живея на Граф Игнатиев 35.
Благодаря. Имам още да допълвам, но все не остава време.