..
Когато започнах да пиша за изчезналите софийски кръчми, сладкарницата на Гранд-хотел „България“ все още съществуваше. Е, не във вида, в който аз я помня, но тя стоеше като нещо стабилно и неизменимо. Видяла е много – и царе, и папи, и патриарси. Покрай нея са минавали и български военни, и немски, и руски армии, манифестирали са ученици, трудещи се, протестирали са свободно мислещите хора срещу безобразия на всякакви власти.
Тя бе част от старото и ново време, както и булевард „Цар Освободител“. Винаги съм мислела, че ще си остане такава – една от малкото свидетелства за отминали, настоящи и бъдещи епохи.
Но ето, че 80 години след откриването й, посегнаха и на нея.
Новият собственик Мирослав Печев предвижда надстройване на сградата на комплекс „България“ и построяване на ново здание на ъгъла на „Дякон Игнатий“ и „Аксаков“. Проектант е арх. Иво Петров. Виж за повече информация http://citybuild.bg/news/nadstroiavane-podpokrivniia/35037
…
Ето ги на тази пощенска картичка старият хотел „България“, строен през 1881 година по проект на арх. Антон Колар, и на преден план старото кафене „България“, пострадало през бомбардировките.
Ето ги и през 70-те години, когато сградата на хотела се използваше от „София прес“, а кафенето бе репетиционна на хор „Кавал“.
Хотелът го изкорубиха и надстроиха преди година-две и той загуби оригиналния си вид. Сега същата съдба очаква и малката сграда на ъгъла, която не си представям как може да бъде „вписана“ в новата. Подозирам, че просто случайно ще се срути.
Не зная какви са плановете – говори се за мол, за офис помещения, за частни апартаменти или може би от всичко по малко.
Току-що гледах финала на филма „Без батерии“, където малки извънземни помагат на едни обикновени хора да си запазят старата красива сграда и заведението в нея. Трябва ли извънземни да дойдат, за да ни помогнат?!?
Приятели, познати и непознати, нека си помогнем сами. Моля ви, протестирайте и против това посегателство, защото вече съм изгубила вяра в „отговорните институции“.
Ще си позволя отново да поместя част от книгата си „По дирите на изчезналите софийски кръчми“ или по-скоро началото на главата за заведенията по булевард „Цар Освободител“:
„Гранд-хотел „България“ и неговият ресторант класа за София – най-тежкарският, най-престижният, такъв бе и такъв ще си остане за мен. На практика той не беше само ресторант. Целият този хотелски комплекс, завършен в далечното за мен минало т.е. през 1937 година, и заведенията към него включваше – сладкарница, ресторант, бирхале, ресторант-градина, червен и бежов салон.
И днес разхождащият се по „Царя“ може да погледне през големите витринни прозорци, но това което ще види няма нищо общо с миналото. Ремонтите през последните години постепенно заличаваха духа на този някога най-престижен комплекс и го превърнаха в нещо парвенюжко и псевдомодерно. Но аз разказвам за миналото, нали.
Първият ми спомен за „България“ е от детството – големите прозорци, меките столове, тихите разговори на съседните маси. Прозорците-витрини на сладкарницата се отваряха надолу, лятно време влизаше въздух и люлееше тънките пердета.
Ценко Бояджиев, „Кафене България“, 1966 г.
На картината на Ценко Бояджиев се виждат булевардът, колите, Художествената галерия т.е. бившият Дворец. Моят спомен е по-ранен, в него масите бяха по-празни и нямаше тази суета. Явно сме ходили сутрин или ранен следобед.
Много деца от моето поколение могат да разкажат как родителите им са ги водили там, какво са си поръчвали, кое колко е струвало. Аз имам спомен само за млечен сладолед, който ядях бавно с квадратна плоска лъжичка. Избирах си от остъклената витрина някаква вкуснотия и търпеливо чаках възрастните да си изпият кафето и „още нещото“, гледах през прозорците хората навън и наоколо. Но не зная защо най-яркият ми спомен бе, когато веднъж мама ми посочи една маса с достолепни господа, елегантни в своите леко износени костюми – „виж ги, това е историята на България“ и ми изброи имената. Уви, запомних само проф. Михаил Арнаудов. Толкова ме е яд и до днес.
Ето я залата на ресторанта със стълбището, водещо към втория полуетаж, който приличаше на овален балкон, наредените наоколо маси, растенията, обграждащи парапетите. Доколкото си спомням на тавана имаше оберлихт, който при хубаво време отваряха и се виждаха звездите – може би затова го наричаха „ресторант зимна градина“. Всяка една от залите при нужда можеше да бъде присъединена към някоя съседна – ресторантът към кафенето както на нивото на улицата, така и на балкона, вторият етаж към Червения салон. Сладкарницата и ресторантът се свързваха чрез голяма врата тип хармоника – поне така беше едно време. Точно срещу нея бе подиумът за оркестъра, а в центъра дансингът. На тази сцена са свирили „Джаз Овчаров“, „Оркестърът на оптимистите“, Сашо Сладура, пяла е Леа Иванова с „Еди Казасян Комбо“ и още много други добри музиканти…“
………
Използвани са фотоси от сайтовете Стара София, Ситибилд, Булрест, пощенски картички и др.
Жалко! Нашите новобогаташи изтриха историята! Макар че на много места добре им служи за успешен бизнес(виж Стария град в Златоград)А като сум гледала по телевизията за подобни сладкарници и ресторанти на по 200-300 години, и още е запазен старият стил и стова собствениците се гордеят – че еди-кой си изявен пистел, худжник, политик е отсядал там…а ние???
Ресторант “ България “ и ресторантът на СБЖ бяха единствените с отваряем покрив.
Kak не къндисаха……….!!??? Не мога да разбера с орлите ли ще живеят и защо такава потресаваща простотия се развихри…..!!!?? Г-жо Станева ,как да се гордеят с нещо което не разбират…….!!Те имат пари !!! Друг е въпроса ОТ КЪДЕ…………….!!!???
Пия сутрешното си кафе и обикновенно с него прочитам и публикациите на моите приятели във ФБ. Тази сутрин ме заболя внезапно стомахът, когато прочетох за бъдещите промени на Гранд хотел България! Аз съм софиянка и обичам всяко кътче от историята на София, в което се е запазило и нещо аристократично или лично!
Незабравими са спимените ми там в кафенето, където репетираха хор „Кавал“ и хор „Бодра смяна“ гордеех се, че като дете пеех в „Бодра смяна“ под диригентството на незабравимия Бончо Бочев и пианистката Лиляна Бочева, неговата дъщеря. Хористите влизахме там като в „светая светих“ ! Нямаше по изискано и красиво архитектурно място и с богата история от него. Години по-късно там беше и моята сватба. Обичам това място и не мога да си представя София без него.
Отвращава ме лакомията за промени и застрояване на знакови места и сгради от
хора без историческа памет. Простащината така се загнездва и в най- светлите паметници на културната ни история, че превръща всичко в безличие! Чувствам се омерзена от тази ганьовска алчност.
Думите не стигат, когато те боли за родният ти град… иска ти се да крещиш да спре безобразието и заличаването на всичко, което говори, че тук са живели и живеят и други хора освен „търговци в храма“ ГАДОСТ.
Аз полудях! Така не се бях ядосвала от много време, макар че имам много поводи за това и то само за града, в който съм родена и обичам истински. На моменти ме е страх да ходя из София – какво ли ще видя. Простащина и алчност.
Жалко за всичко, което се затрива с лека ръка! По-важно е да вдигаме луксозни сгради и да загърбим историята. Но така впрочем изчезнаха много култови заведения. Нищо ново. Дали във Виена ще направят нещо подобно? Съхраняват си старите сгради, кафенета. Ние сме по рушенето. Давайте молове и псевдолукс, че много селянин и боклук се навъди. Там да се мотат и да зяпат кат абдали, пък друго им не требе!
Не съм софиянка, но ме заболя, когато прочетох за кафе – сладкарница ,,България“. Когато идвам в столицата, се отбивам там да си купя плезир. Само там ги правят истински! И атмосферата е аристократична, одухотворена… На времето там е обичал да ходи Иван Вазов – поне така са ми казвали. Ще бъде жалко да се унищожи това заведение!
Ще бъде жалко да се унищожи това аристократично и одухотворено място, каквото е сладкарница ,,България“! На времето тук е идвал Иван Вазов, поне така съм чула. А аз не съм софиянка, но когато идвам в столицата, си купувам тук плезири. Само там правят истински такива, каквито помня от детството си.
Няма значение дали човек е софиянец или не. Отношението към красотата не се влияе от месторождението и адресната регистрация. Преди години съсипаха много от градовете – бутаха стари градски къщи с дух и традиция, за да построят Окръжен комитет на партията или нещо подобно; махаха павета и калдъръми, за да ги покрият с плочки. И всичките градове си заприличаха един с друг. Тук таме нещо бе спасено и то случайно.
Надявах се, че на управниците ни ще им дойде акъла в главата, но стана още по-лошо.
А Вазов не е идвал в тази сладкарница – тя е строена през 1937 година т.е. доста след смъртта му. Може би е ходел в старото кафене „България“, което е на ъгъла на Аксаков и Дякон Игнатий и което искат сега да „надстрояват“. Описала съм го, но накратко.
Г-жа Фердинандова, няма ги вече плезирите,които помним от детството ни,тогава наѝ-желаният подарък беше плезир от сладкарница “България“, за 21 стотинки. Престанах отдавна да ги купувам, предполагам, че старите маѝстори са пенсионирани и с тях си е отишла вълшебната рецепта на плезира-финният шоколад, покриващ шоколаденокаѝмачения крем в оригиналната с вкус на орехи фуниѝка.
Защо Сбогом????
Новият инвеститор ще съхрани и сладкарницата и ресторанта.
И хотела ще стане прекрасен.
Лъжите ви край нямат.
Веднъж не сте влезли да пиете дори едно кафе за да видите че хотела не работи от 10 години и се руши. По добре ли е търговски обект да стои празен и рушащ? По добре е да се обнови и да бъде пак място за срещи. Паметници са наслагани в Борисовата Градина извратени интелектуалци! Разхождайте се и ги бройте плюйте семки по алеите и не давайте очерк на стореното и допуснатото от вас до сега. Точка!
Хайде не се нахвърляйте така върху мен. Не става дума за ремонта на сладкарницата и ресторанта, а за надстрояването на хотела и промяната на статута му. А също и за строежа отзад.
Писаното от вас напълно говори какъв човек сте. Особено щом смятате, че Борисовата градина е пълна са паметници на ИЗВРАТЕНИ ИНТЕЛЕКТУАЛЦИ. Горда съм, че познавах някои от тях.
Благодаря ви, че ме презряхте и слагате точка.
Спрете тази глупост!😭😡
Моля уточнете коя глупост – надстрояването или писането против него?
Бай Ганьо е жив, какво му говори историята и традициите, нищо. Важен е келепира, но главните виновници са тези, които му разрешават да дерибейства. А в настоящия случай главните виновници са ГЕРБ и техните кметове, и няма да се оправдаят по никакъв начин когато дойде Видовден
Прав си Веселине Такива „извратени интелектуалци“ дадоха икономическата власт в ръцете на търгаши и разбоиници , политическата в ръцете на некадърници без достоинство и чест, съдебната пропита от корупция и сега не им им остава нищо друго освен да чоплят семки в Борисовата Градина и да гледат как си препродават „търговските обекти“
Здравете.С България се знаеме одавна.По Царя вечер излизаха ЗОЗИТЕ и се разхождаха с офицери от окупациония корпус след 44г.Руснаците пушехаКАВБЕК Англичаните ФИЛИП МОРИС Французите ЖИТАНА Американците ПАЛМАЛ .Като влизаха в България хвърляха фасовете на земята а ние малките на 5-6г.деца ги събирахме и ги допушвах ме.След това тичах ме по ЦАРЯ и щипехме ЗОЗИТЕ по дупетата под прикритието на ГОЛЕМИТЕ. Голям кеф беше.Дълги години се събирахме в Българиа дори и на НОВАгодина карахме там.Но жалко че времето е неумолимо и изка своето-по хубаво- по елегантно и без фасовете на…………………………..
Като търпим Фандъкова и главните й прислужници, пардон съветници да съсипват София с тъпи разрешения за строежи, така ни се пада!!!
Иначе за мен София отдавна не е същата, не само ,защото младостта ми мина там точно, но си замина и мама, която не само беше видяла как показват от терасата бебето Симеончо и после хвърлят бонбони на децата, но и беше преживяла бомбардировките и то в къщата на дядо на Редута.Там последно съюзниците ни- днешните- са се освобождавали от смъртоносния си товар, мислейки си сигурно, че бомбардират ж.п. линията…
Мили хора, радвайте се на новото, но мислете и за миналото поне за малко, защото без него европейските столици нямаше да са толкова достолепни и до днес, но пък ние българите що пък се държим като парвенюта и безродници? Не знам. Истината и фактите си остават и е доста сталинско да мислиш, че премахването /за мен всяко непремерено преустройство означава по- добре „премахни“/ на хора и сгради си отиват и проблемите?
Надали. Историята трябваше да ни научи, че нерешените проблеми в нашите оношения, само се задълбочават!
В кафенето и в ресторанта влизахме с благоговение заради сенките на великите българи, които са строили България след Освобождението. Непрекъснатите промени на интериора малко, по малко ги изтриват. Ако променят и силуета на сградата ще изчезне една огромна част от българската история, точно тази част, която умишлено беше покрита по времето на социализЪма, за да забравим, че никога по това време не се е говорело за влизане в Европа, защото сме си били там!