Feeds:
Публикации
Коментари

Posts Tagged ‘rue Lepic’

Дойде ред и на Монмартър.

DSC08527

……..

Един от съветите, които последвах, бе да отидем по-рано, за да избегнем тълпите. Доколко ги избегнахме не зная, но в най-туристическите места едва се разминавахме с хората.

Взехме автобус до гробището на Монмартър и оттам тръгнахме пеша нагоре по rue Lepic.

DSC08472

Не зная защо, но това е една от улиците, които останаха най-дълго в очите и сърцето ми. Може би защото заради наклона виждахме сградите в цялата им пълнота или защото нямаше коли. Вървяхме бавно, минавахме покрай още неотворени кафенета, ресторанти, галерии. Улицата криволичеше, ние гледахме през витрините как собствениците подреждат столове или стока и премитат падналите през нощта листа… Виждайки, че се спираме пред витрината му, един галерист ни заговори – не предлагаше „стоката си“, а просто бе любопитен. Попита ни откъде сме и се зарадва, когато разбра – беше чувал за България и нашите художници. И после допълни учудено: „Много рядко идват българи в Париж!“. А на мен ми стана тъжно – българи в Париж има и непрекъснато обикалят „туристическите обекти“, но явно предимно гледат през прозорците на автобуса и рядко се разхождат по не толкова популярните улици и места. Жалко.

 Van_Gogh_-_Blick_auf_Paris_aus_Vincents_Zimmer_in_der_Rue_Lepic1

На rue Lepic № 54 през 1887 година заедно с брат си Тео е живял и Винсент ван Гог – имал е собствено студио и прекрасна гледка към града. Ето това той е виждал през прозореца си.

А пред една от галериите си пожелах да мога да купувам – Galerie Atelier на улица Lepic 102. Добре, че беше затворена!

DSC08476

………….

… И ето, че сме пред ресторант Moulin de la Galette, а над него е вятърната мелница „Раден“, построена през 1717 г. – една от тринайсетте вятърни мелници на Монмартър. Останалите оригинални вече ги няма. През ХІХ век до нея всяка неделя парижани отивали да хапнат ароматен хляб, да пият чаша топло мляко или вино.

DSC08474

Мястото е вдъхновявало много художници – Реноар, Тулуз Лотрек, Ван Гог, Пикасо го правят митично име в историята на изкуството.

Auguste_Renoir_-_Dance_at_Le_Moulin_de_la_Galette_-_Musée_d'Orsay_RF_2739_(derivative_work_-_AutoContrast_edit_in_LCH_space)

Видях картината на Реноар Bal du Moulin de la Galette и „на живо“ в музея „Орсе“. Абе, друго е да си в Париж – където и да погледнеш, изкуство. Но за съжаление тази на Пикасо – не.

Pablo Picasso Le Moulin de la Galette

През 80-те години на ХХ в. тук правят ресторант, в който постоянни посетители са живеещите наблизо Далида, Клод Льолюш, Жан Маре. Ресторантът още го има.

И отново по стълбите – в колко ли филми съм ги гледала!

От Трюфо и Годар до Брандо и Уди Алън – Париж е магнит за кинорежисьори и филмови звезди, които се стремят да свържат името си този най-романтичен от всички градове. И не на последно място една от главните роли в техните филми е Монмартр.

DSC08477

До базиликата Сакре Кьор – Sacre-Coeur, може да се стигне и със зъбчат лифт, който спестява 360-те стъпала към върха на хълма, но ние минахме по задните улици, а не по туристическите.

DSC08480

В подножието на църквата слушахме и улични музиканти.

….

Ето ги кривите павирани улички, красивите къщи, дворчета и дървета. Минахме през Place du Tertre, наричан още „Сърцето на Монмартър“

Жан Лазар площад Тертр

– той напомня за времето, когато тук е била Меката на изкуствата и наоколо са живели Модилиани, Утрильо, Пиер Огюст Реноар, Сюзан Валадон, Пикасо, а днес на него излагат картини, картички и сувенири уличните художници. Наоколо са музеят на Монмартър, музеят на Салватор Дали – предимно скулптура и рисунки. Ето го площадът през погледа на Жан Лазар – точно толкова шарен е, но сега е винаги пренаселен.

Бистрото Le Consulat

DSC08521

е на най-старата улица в Монмартър – Rue Norvins. Ако се вярва на рекламата, която е отстрани, на тези маси са сядали Тулуз Лотрек, Моне, Утрильо, Пикасо…

Кафене Ле Консулат

Отляво е кафене La Bonne Franquette, стар хан на повече от 400 години.

DSC08520

През миналия век се е казвало Aux Billards en Bois и е носело емблемата на първоначалните си собственици де Мутон. Защо ли са го преименували, дали не са махнали билярда – не знам, не влязох. И в него са сядали художници – на някои помним имената, на други – не. Разбира се, оттогава много неща са се променили, но калдъръмените улици с тесните платна и още по-тесни тротоари са си все същите, макар и затрупани със сувенири.

DSC08528

Разходката е като връщане назад във времето. В жилищния район е по-тихо и уютно, а къщите са изумителни със старите си балкони, ажурени огради, бръшляни – да ти се прииска поне за кратко да поживееш тук.

 DSC08532

…..

Слизаме по Rue Cortot и стигаме до Rue de l’Abreuvoir, а там са слънчевият часовник и по-надолу – розовата къща. Градската легенда гласи, че преди много, много години собственикът й, художник, след като се почерпил хубаво в близкото бистро, взел боите и за една нощ я боядисал – в розово. И така влязъл в историята не с името си, а с къщата си, рисувана след това от много творци – ето как я е видял Морис Утрильо.

abreuvoir-maison-rose

 Довиждане, Монмартър!

DSC08531

..

Следва продължение:

Улиците на Париж (4)

Да се разгледат улиците на Париж има и още един начин

– с корабче по Сена.

===========

ЗАБЕЛЕЖКА: Моля текстовете и снимките да не се препубликуват в медии без изрично разрешение от моя страна и непременно цитирайки автора и слагайки линк към оригиналната публикация. Можете да се свържете с мен чрез блога ми. С уважение. Павлина

Advertisements

Read Full Post »