Feeds:
Публикации
Коментари

Posts Tagged ‘телевизия’

 

През 70-те години бе най-активното развитие на телевизията. Появиха се нови лица – коментатори, водещи: Николай Конакчиев, Тома Томов, Димитър Езекиев, Панорама 1975Георги Стойчев… – днес те могат да бъдат обвинени за много неща, но тогава бяха струя свеж въздух и нарушаваха статуквото. Промениха се и хората, които не влизаха в кадър, но даваха идеи. Промени се стилът на говорене и на работа.

Появи се и втора програма. Първото експериментално излъчване бе, разбира се, на 9 септември 1974 г. а редовните започнаха точно година по-късно – само за София с предавания три пъти седмично – във вторник, четвъртък и събота от 19:00 до 22:30 ч. Както официално БТ 2бе обявено в типичния за годините стил: „Основните цели на новата програма са развитие на духовните потребности на личността, като се набляга на научно-образователните програми и програмите за култура и изкуство“, а няколко години по-късно се заговори и за „укрепване на морално-политическото единство на народа“ – какъв израз само! Всичко това автоматично означаваше, че нашата продукция ще се излъчва предимно там и на нас не ни бе особено драго, че ще ни гледат по-малко хора. Трябваше да минат поне 15 години, да се усъвършенства не само техниката, но и мисленето, да се появи Нери, та Втора програма да стане равностойна и даже да надмине Първа.1975 съботник,в ляво Георги Стойчев

 Но тогава ние си „копаехме градинката“. Понякога даже в буквалния смисъл на думата, когато ни събираха на „ленински съботници“. На тази снимка сме с редакцията на алеите около Перловската река, чистим и копаем.

На всеки му се иска да може да работи свободно и спокойно, но не всеки има тази възможност. Аз я имах. Благодарна съм на хората, които ми я предоставиха. Но все пак си мисля, че да бъдеш свободен е преди всичко състояние на духа. Обстановката и част от колегите в телевизията ми помогнаха да запазя своето вътрешно усещане за свобода и нежелание да се съобразявам с догмите.

Наскоро намерих стар тефтер, в който съм описвала по-важните филми и предавания, на които съм била автор или редактор през периода 1974–77 г. Тогава снимах предимно история, театър и изобразително изкуство.

Автори, с които съм работила, изброени не по важност, а по последователност на снимане: Иван Маразов, Аксиния Джурова, Владимир Каракашев, Ангел Будев, Борис Томангелов, Хенриета Тодорова, Анна Рошковска, Димитър Овчаров, Антон Кафезчиев, Георги Тахов, Йонка Коцева, Лидия Калчева, Нина Мирчева, Александър Бешков, Христо Влахов, Владимир Свинтила, Тодор Цонев, Максимилиан Киров… И това не беше мимолетно познанство, а съвместна, нееднократна работа със срещи, разговори, идеи, противоречия и изглаждането им…

Снимала съм гастролите на Таганка, МХАТ, Малый театр… снимала съм гостуванията на Теодоро Нунес Урета (Перу), Роже Сомвил (Белгия), Дмитрий  Лихачов (Русия)… Взимала съм интервюта от Камило Хосе Села (Испания), Джани Писателска среща 1977аРодари (Италия), Пиетро Бутита (Италия), Луис Гойтисоло (Испания), Анна Мария Матуте (Испания), Филип Боноски (САЩ), Алдо де Яко (Италия), Рита Буми Папа (Гърция) … Разговаряла съм с Уилям Сароян, Джон Чийвър, Евгений Евтушенко, Джеймс Олдридж и още, и още… Надявам се, че въпреки всички наводнения, къси съединения, кражби, тези интервюта съществуват в архива на БНТ не само на хартия.

 

„Изръшках“ България. Моите колежки не обичаха да пътуват и аз поемах всичко, което мога. И колкото по-далеч и по-непопулярно, толкова по-добре. Катерих Скалните църкви край Иваново и крепостта Червен, влязах в пещерата „Дяволско гърло“, пътувах през Триградското ждрело, стигнах до Агушевите конаци и Дяволския мост в Родопите, Побитите камъни край Варна, Улпия Ескус край село Гиген, качих Шипка, набутах се и в ундрукерската печатна база в Самоков и даже се опитах и аз да завъртя пресата… Влизах в ателиета, музейни депа, затворени рушащи се църкви, работилници, тъкачници, в гримьорни и  костюмерни… Беше интересно, изключително интересно, обичах професията си и бях доволна, че съм я избрала.

И това е само до 1977 година, когато даже съм нямала 30 години.

 

следва продължение

 

писателскатасреща 1977

ЗАБЕЛЕЖКА: Моля текстовете и снимките да не се препубликуват в медии без изрично разрешение от моя страна и непременно цитирайки автора и слагайки линк към оригиналната публикация. Можете да се свържете с мен чрез блога ми. С уважение. Павлина

Advertisements

Read Full Post »