Feeds:
Публикации
Коментари

Posts Tagged ‘ресторант „Троян“’

1925 Граф Игнатиев и Васил Левски

Тази снимка е правена от въздуха през 1925 година. На нея се виждат именно тази част на „Граф Игнатиев“, за която тук става дума. В ляво е къщата с №33, а след нея са еднофамилните къщи, които предстоят да бъдат бутнати и на тяхно място да бъдат построени съпритежателски домове, кооперации и доходни здания. Къщата на инж. Момчилов вече е там, но паметникът на Патриарх Евтимий още го няма.

DSC05926

Ето ги сегашните сгради от №35 до №41, който едва се вижда в дъното.

 Граф Игнатиев №35 – триетажна кооперация с надстроен още един етаж – в момента боядисана в керемиденочервено. През тесен безистен се влиза в двора, където е входът. В безистена дълги години имаше будка за цигари, а по-късно и за кафе. Днес забележителност е ателието за tattoo и особено неговия собственик, който вечно е отпред – с дълга сплъстена коса, целият в татуировки и пиърсинг. Целият партерен етаж е зает от магазини.

Граф Игнатиев №37 – съседната четириетажна жилищна кооперация с големи прозорци е облицована с плочи. Входът й също е откъм двора, но е затворен със зелена метална врата. Отдолу също има магазини с непрекъснато сменящи се наематели. През 60-те и 70-те години някъде там имаше малка сладкарничка с боза, но вече не мога да се ориентирам в коя точно сграда беше.

Граф Игнатиев 39

Граф Игнатиев №39 – следващата сграда е с висок партерен етаж с магазини. Винаги са ми правили впечатление дългите балкони над магазините, които опасват цялата фасада. Предполагам, че първоначално сградата е била предвидена за двуетажна, а впоследствие са додадени още два етажа, тъй като виочината на първите два и на вторите два е различна. Но явно това надстрояване е било още преди много години, защото през 60-те вече изглеждаше по този начин. Струва ми се, че точно бе прочутия ресторант „Троян“, известен със своите кебапчета и дреболии на скара, но и с неподправената си кръчмарска атмосфера. Навремето та се събираха писатели, архитекти, художници – в определени дни на седмицата там сядаше компанията на Стефан Савов, Христо Коев, Симеон Пиронков, Тодор Панайотов… Калин Донков разказва, че там се е и пеело: „Репертоарът не беше особено богат, едни и същи песни: патриотични, стари градски, непременно от Родопите, нещо от Македония. Понякога дори събираха масите, друг път се надпяваха – амбициозно, някак ожесточено. Ставаха и мъже от съседни маси, идваха си със стола и се присъединяваха…“. Подобна беше и атмосферата в съседния ресторант „Стадион“.

Тази снимка е от 60-те години се виждат както „Стадион“, така и част от „Троян“.

Граф Игнатиев и Попа - Стадион 60-те

Граф Игнатиев №41 – „Съпритежателски домъ Графъ Игнатиевъ 1932“ – така пише на фасадата на тази кооперативна жилищна сграда, строена по проект на арх. Васильов и арх. Д. Цолов. А на скосения й ъгъл бди каменен орел, леко разперил крила. Преди тук е имало няколко ниски здания, в едно от което е била сладкарница „Базел“. Учудващо плановете са запазени и днес са качени в сайта „Стара София“ – от там научих, че кооперацията има „4 апарт. от 3 стаи с вестибюл; 4 апарт. от 4 стаи; 4 апарт. от 5 стаи; 9 магазини“.

ресторант Стадион

Кога тези магазини са били съединени и е направен ресторант „Стадион“ не намерих. Първоначално прозорците са били на нивото малко над масите, но по-късно ремонтираха и  направиха големи витрини, които да вкарват повече светлина в помещението. Да се намери свободна маса беше доста трудно и затова всеки сядаше там, където му „разпоредят“. Освен хората от махалата, идваха и клиенти по-отдалеч заради вкусната храна, бирата „Загорка“ и добрата компания.

следва продължение

 

…..

ЗАБЕЛЕЖКА: Моля текстовете и снимките да не се препубликуват в медии без изрично разрешение от моя страна и непременно цитирайки автора и слагайки линк към оригиналната публикация. Можете да се свържете с мен чрез блога ми. С уважение. Павлина

….

Read Full Post »