Feeds:
Публикации
Коментари

Posts Tagged ‘Реноар’

DSC08605

Ако решите да излезете от Дома на инвалидите през централния вход и после през парка, стигате до Сена – пред вас е мостът „Александър ІІІ“. Тръгвате надясно по крайбрежната улица – това е прочутата „Ке д`Орсе“, Quai d’Orsay. Ще минете покрай Министерството на външните работи и скоро ще видите импозантната сграда на

Musée d’Orsay

DSC07657музея Орсе, където са изложени творби от 1848 до 1914 г. – картини, скулптури, мебели, декоративни предмети и фотографии.
Разположен е на левия бряг на река Сена и е открит на 1 декември 1986 г.

 

DSC08618
Сградата на музея, която сама по себе си е произведение на изкуството, първоначално е била построена като гара за Орлеанската железопътна компания в навечерието на Световното изложение през 1900 г. В периода 1900 – 1939 г. тя е служела като крайна гара за линиите, обслужващи Югоизточна Франция.

 

Музеят д`Орсе дипляна

Експозицията на музея е подредена в хронологичен ред. Първият етаж е посветен на периода 1848 – 1870 г. Вторият етаж представя творби от края на ХІХ век, а най-горе са изложени произведения от периода на импресионизма, постимпресионизма и художниците от Понт-Авен.

 

Музеят д`Орсе разположение на експозицията

От касите непременно си вземете брошура, защото повечето от уредниците или не са любезни, или знаят само френски, или не са запознати с разположението на залите. След известно лутане ни упъти белокос негър от охраната – и езици знаеше, и музеят познаваше. За съжаление, в цялото бързане и умора пропуснах залата с Русо Митничаря, затова съвет – разгледайте внимателно дипляната, за да не прескочите някой любим художник.

..
И тъй като повечето от посетителите се интересуват предимно от живописта – залите на Гоген и Ван Гог са на втория етаж,

DSC08621

DSC08624

,,,,,

DSC08628

….

а на петия са импресионистите и постимпресионистите – Мане, Реноар, Моне, Сисле, Писаро, Дега…

DSC08609

…….

DSC08611


DSC08607

На петия етаж е и прочутият часовник, и кафенето, и магазините с чудесни репродукции.

DSC08613

За съжаление, с изключение на четвъртък, музеят затваря в 18:00 ч.

…..

В Париж имах късмет да сбъдна отдавнашна своя мечта – да видя картини на Рьоне Магрит „на живо“.

DSC08145 …

Националният център за изкуство и култура „Жорж Помпиду“, Centre national d’art et de culture Georges-Pompidou, известен като „Център Помпиду“, „Бобур център“ или, разговорно, „Бобур“ се намира в района Маре и е културна институция, изцяло посветена на създаването на модерно и съвременно изкуство. Когато гледам прочутата сграда, се подсещам за една фраза на Помпиду, която не знам вече къде прочетох:  „Добрата стара Франция – хубава кухня, „Фоли Бержер“, веселия нощен Париж, високата мода! Всичко това свърши. Франция започна и вече провежда индустриална революция!“ Но с времето всички свикнаха и Бобур е винаги пълен.

 

DSC08149

Нагоре, нагоре… към петия етаж. Указателните табели с чадъра на Магрит ни сочат пътя.

Изложбата, представяща над сто картини, рисунки и документи (както известни шедьоври, така и други по-малко познати творби), бе разделена на пет теми – огънят, сянката, завесите, думите и тялото.

DSC08169

,,,,,,,,,,,

Тук видях любими неща:

DSC08159

 ,,,,,,,

DSC08173

,

DSC08165

…..

,,,,,,,

Може да се каже, че вървяхме през изкуствата „хронологично“ – древност… модерност.

За финал стигнахме и до музея на фондация „Луи Вюитон“,

Музей на фондация Луи Вюитон

Fondation Louis Vuitton, намиращ се на „ръба“ на Булонския лес в 16-ти арондисман на Париж…

Fondation Louis Vuitton_2

Наричат го още „Кораба“, тъй като отдалеч прилича на кораб с развети платна. Нямах възможност да го снимам от удобна гледна точка, затова използвам фотос на фондацията.

,,,,,,,

DSC08706

Сградата е проектирана от арх. Франк Гери и включва галерии с различни размери, покривни тераси за събития и арт инсталации, библиотека, концертна зала. Открита е през 2014 г. Стъклени платна с различни цветове обвиват  „кораба“ и сякаш са опънати от вятъра.

,

DSC08705

За съжаление, попаднахме на ден без изложби, което не намали цената на билета, но самата разходка из сградата си струва.

,,,

DSC08720

 Най-впечатляващи за мен бяха тези коридори, обгръщащи „кораба“.

..

DSC08708а

Тук дъждовната вода се събира и пречиства, за да се пълнят езерата около сградата, както и да се напояват висящите градини.

Стъкла, огледала, пречупващи светлината…

DSC08714

,,,,,,,,

Музеят е финансиран от фондация и носи името и логото на водещата марка Louis Vuitton, но след 55 години сградата ще премине в ръцете на Париж. Май французите знаят как се сключват договори и как да се грижат за града си.

DSC08718

,,

А в Париж има още толкова много музеи – на Роден… на Пикасо… на Делакроа… музеят „Мармотан Моне“… Музеят Оранжери, представящ импресионистите… музеят Art Nouveau „Collection 1900“… Музеят Carnavalet за историята на Парижмузеят на Средновековието, наричан още Музей Клюни… Пти Пале… Гран Пале… музеи на виното, на куклите, на парфюмите, на кристала, на модата, на фалшификатите, на пушенето, на канализацията, та даже и на магията… Как да ги обиколиш всичките!

Но няма да си тръгнем без Версай.

 

следва продължение:

DSC08393,,,,,,,,,,

 

ЗАБЕЛЕЖКА: Моля текстовете и снимките да не се препубликуват в медии без изрично разрешение от моя страна и непременно цитирайки автора и слагайки линк към оригиналната публикация. Можете да се свържете с мен чрез блога ми. С уважение. Павлина

Реклами

Read Full Post »

Дойде ред и на Монмартър.

DSC08527

……..

Един от съветите, които последвах, бе да отидем по-рано, за да избегнем тълпите. Доколко ги избегнахме не зная, но в най-туристическите места едва се разминавахме с хората.

Взехме автобус до гробището на Монмартър и оттам тръгнахме пеша нагоре по rue Lepic.

DSC08472

Не зная защо, но това е една от улиците, които останаха най-дълго в очите и сърцето ми. Може би защото заради наклона виждахме сградите в цялата им пълнота или защото нямаше коли. Вървяхме бавно, минавахме покрай още неотворени кафенета, ресторанти, галерии. Улицата криволичеше, ние гледахме през витрините как собствениците подреждат столове или стока и премитат падналите през нощта листа… Виждайки, че се спираме пред витрината му, един галерист ни заговори – не предлагаше „стоката си“, а просто бе любопитен. Попита ни откъде сме и се зарадва, когато разбра – беше чувал за България и нашите художници. И после допълни учудено: „Много рядко идват българи в Париж!“. А на мен ми стана тъжно – българи в Париж има и непрекъснато обикалят „туристическите обекти“, но явно предимно гледат през прозорците на автобуса и рядко се разхождат по не толкова популярните улици и места. Жалко.

 Van_Gogh_-_Blick_auf_Paris_aus_Vincents_Zimmer_in_der_Rue_Lepic1

На rue Lepic № 54 през 1887 година заедно с брат си Тео е живял и Винсент ван Гог – имал е собствено студио и прекрасна гледка към града. Ето това той е виждал през прозореца си.

А пред една от галериите си пожелах да мога да купувам – Galerie Atelier на улица Lepic 102. Добре, че беше затворена!

DSC08476

………….

… И ето, че сме пред ресторант Moulin de la Galette, а над него е вятърната мелница „Раден“, построена през 1717 г. – една от тринайсетте вятърни мелници на Монмартър. Останалите оригинални вече ги няма. През ХІХ век до нея всяка неделя парижани отивали да хапнат ароматен хляб, да пият чаша топло мляко или вино.

DSC08474

Мястото е вдъхновявало много художници – Реноар, Тулуз Лотрек, Ван Гог, Пикасо го правят митично име в историята на изкуството.

Auguste_Renoir_-_Dance_at_Le_Moulin_de_la_Galette_-_Musée_d'Orsay_RF_2739_(derivative_work_-_AutoContrast_edit_in_LCH_space)

Видях картината на Реноар Bal du Moulin de la Galette и „на живо“ в музея „Орсе“. Но за съжаление тази на Пикасо – не. Абе, друго е да си в Париж – където и да погледнеш, изкуство.

Pablo Picasso Le Moulin de la Galette

През 80-те години на ХХ в. тук правят ресторант, в който постоянни посетители са живеещите наблизо Далида, Клод Льолюш, Жан Маре. Ресторантът още го има.

И отново по стълбите – в колко ли филми съм ги гледала!

От Трюфо и Годар до Брандо и Уди Алън – Париж е магнит за кинорежисьори и филмови звезди, които се стремят да свържат името си с този най-романтичен от всички градове. И не на последно място една от главните роли в техните филми е Монмартр.

DSC08477

До базиликата Сакре Кьор – Sacre-Coeur, може да се стигне и със зъбчат лифт, който спестява 360-те стъпала към върха на хълма, но ние минахме по задните улици, а не по туристическите.

DSC08480

В подножието на църквата слушахме и улични музиканти.

….

Ето ги кривите павирани улички, красивите къщи, дворчета и дървета. Минахме през Place du Tertre, наричан още „Сърцето на Монмартър“

Жан Лазар площад Тертр

– той напомня за времето, когато тук е била Меката на изкуствата и наоколо са живели Модилиани, Утрильо, Пиер Огюст Реноар, Сюзан Валадон, Пикасо, а днес на него излагат картини, картички и сувенири уличните художници. Наоколо са музеят на Монмартър, музеят на Салватор Дали – предимно скулптура и рисунки. Ето го площадът през погледа на Жан Лазар – точно толкова шарен е, но сега е винаги пренаселен.

Бистрото Le Consulat

DSC08521

е на най-старата улица в Монмартър – Rue Norvins. Ако се вярва на рекламата, която е отстрани, на тези маси са сядали Тулуз Лотрек, Моне, Утрильо, Пикасо…

Кафене Ле Консулат

Отляво е кафене La Bonne Franquette, стар хан на повече от 400 години.

DSC08520

През миналия век се е казвало Aux Billards en Bois и е носело емблемата на първоначалните си собственици де Мутон. Защо ли са го преименували, дали не са махнали билярда – не знам, не влязох. И в него са сядали художници – на някои помним имената, на други – не. Разбира се, оттогава много неща са се променили, но калдъръмените улици с тесните платна и още по-тесни тротоари са си все същите, макар и затрупани със сувенири.

DSC08528

Разходката е като връщане назад във времето. В жилищния район е по-тихо и уютно, а къщите са изумителни със старите си балкони, ажурени огради, бръшляни – да ти се прииска поне за кратко да поживееш тук.

 DSC08532

…..

Слизаме по Rue Cortot и стигаме до Rue de l’Abreuvoir, а там са слънчевият часовник и по-надолу – розовата къща. Градската легенда гласи, че преди много, много години собственикът й, художник, след като се почерпил хубаво в близкото бистро, взел боите и за една нощ я боядисал – в розово. И така влязъл в историята не с името си, а с къщата си, рисувана след това от много творци – ето как я е видял Морис Утрильо.

abreuvoir-maison-rose

 Довиждане, Монмартър!

DSC08531

..

Следва продължение:

Улиците на Париж (4)

Да се разгледат улиците на Париж има и още един начин

– с корабче по Сена.

===========

ЗАБЕЛЕЖКА: Моля текстовете и снимките да не се препубликуват в медии без изрично разрешение от моя страна и непременно цитирайки автора и слагайки линк към оригиналната публикация. Можете да се свържете с мен чрез блога ми. С уважение. Павлина

Read Full Post »