Feeds:
Публикации
Коментари

Posts Tagged ‘Париж’

 Триумфалната арка

 

Улиците на Париж

са най-хубавото нещо, което може да ви се случи. Няма по голямо удоволствие от това – да разполагаш с времето си и просто да се разхождаш. Колкото и да ти се иска да видиш всичко, трябва да тръгнеш с мисълта, че това е невъзможно и да се наслаждаваш максимално. И така още първия ден попаднахме в

Латинския квартал

на левия бряг на Сена. Всъщност това не е квартал с точно обозначени граници, а по-скоро район на склона на възвишението Сен Женевиев, Montagne Sainte-Geneviève. И най-приятното е просто да се загубиш сред малките криви улици с кафенета, изложбени зали, галерии, модни ателиета, магазини – за часовници, за бастуни, за керамика…

DSC07638           DSC07649          DSC07647  …..

Ние опитахме.

Тук всяка крачка е история. Улица „Сена“, Rue de Seine, такова е и заглавието на поемата на Жак Превер, само че нашето настроение е съвсем различно. В самото й начало има малко площадче със статуята на Волтер. Добър начин да се потопиш в Париж.DSC07640

Rue de Seine  е една от най-посещаваните улици в Париж, заради духа на отминалите векове, но и заради многобройните галерии и антикварни магазини. А те са толкова много, че само да поглеждаш през витрините, ще ти отнеме часове.

Ето една от многото галерии на № 30.

DSC07633

……….

 А това е тясната и къса rue Visconti, намираща се между „Сена“ и „Бонапарт“ и наречена на големия архитект Луи Висконти (1791 – 1853).

DSC07630

През ХVІ век дългата едва около 170 метра улица е била убежище на хугеноти, които успяват да се спасят от клането през Вартоломеевата нощ през 1572 г. Днес са се запазили къщи, строени предимно през ХVІІ век, с резбовани портали и малки красиви дворове. Тук е живял Никола Фонтане; тук е починал Расин; тук е бил литературният салон на Адриан Лекуврьор, посещаван от маркиз дьо Сакс и Волтер; тук като печатар се е подвизавал Балзак и е започнал работата си над историческия роман „Шуани“; тук в годините преди Френската революция от 1848 е било ателието на Йожен Делакроа, а през ХХ век в него е творил Констант льо Бретон, известен гравьор, илюстратор и портретист. Кристо Явашев улица Висконти Стената

 

Но има и българска следа – през 1962 г., за да протестира против изграждането на берлинската стена, Кристо Явашев издига „Желязната завеса“, изработена от разноцветни железни варели, които преграждат улицата. Ето тази снимка, направена от  Жан-Доминик Lajoux на 27 юни 1962 г., открих в Интернет – гледната точка е почти същата.

 

Постепенно стигаме и до известното кафене La Palette или „Палитрата“.

DSC07635

Първоначално тук са се събирали студенти от близкото художествено училище. Сядали са и Сезан, Пикасо, Брак. Днес е просто модно място. А наоколо са модните къщи на Dior, Yves Saint Laurent и Hugo Boss.

На улица „Сена“ са живели Шарл Бодлер, Жорж Санд, Фредерик Шопен, Адам Мицкевич, Марчело Мастрояни…

А ето и Rue Pre-aux-Clercs.

DSC07644

Някога на това място е била едноименната поляна, по която са се разхождали ученици и граждани, а в потайна доба са се провеждали дуели. Увековечена е от Ростан в пиесата му „Сирано дьо Бержерак“. Едва по времето на Луи ХІІІ тук започват да се издигат сгради.

Пообиколихме още по булевард „Сен Жермен“ – boulevard  Saint-Germain, минавахме покрай книжарници и издателства, но доколкото разбрах и те вече отстъпват място на ресторанти и магазини – все пак това е главната улица на Латинския квартал. После съвсем се изморихме, пихме топъл шоколад в Café le Bonaparte

кафе бонапарт от джеръми сандърс

на улица „Гийом Аполинер“. Гледахме абатството Сен Жермен дьо Пре, SaintGermaindesPrés, а после продължихме. Слънцето слизаше над Сена и докато стигнем до Рlace des Pyramides, то вече позлатяваше паметника на Жана д`Арк.

DSC07676
Площадът е кръстен на едноименната улица в чест на победата на Наполеон в Египет през 1798 г. и се намира в горната част на градините Тюйлери до улица „Риволи“. През ХVІ и ХVІІ век тук е била ездитната школа на Антоан де Плувинел оръженосец на няколко френски крале. Паметникът на Жана д`Арк, изработен от позлатен бронз от Емануел Фремие, е издигнат през 1874 г.

Прибирайки се, минахме и през любимото кръстовище – Avenue de l’Opéra, Rue de l’Échelle, Rue Sainte-Anne. В дъното се вижда Операта.

DSC07688

И паметникът на Молиер на кръстовището на Rue Moliere и Rue de Richelieu.

DSC07689

Лесно може да бъде пропуснат, тъй като е извън традиционните маршрути. Всъщност това е малък фонтан, над който се извисява бронзовата фигура на драматурга, а от двете му страни са статуите на „сериозната“ и на „леката“ комедия. Паметникът е построен през 1844 година от колектив, възглавяван от арх. Луи Висконти (същият онзи Висконти, на когото е кръстена улицата в Латинския квартал).

DSC07672

 

И тъй като един ден не стига, се върнахме на другия още отрано…

Следва продължение:

по Улиците на Париж

 

===========

 

ЗАБЕЛЕЖКА: Моля текстовете и снимките да не се препубликуват в медии без изрично разрешение от моя страна и непременно цитирайки автора и слагайки линк към оригиналната публикация. Можете да се свържете с мен чрез блога ми. С уважение. Павлина

Реклами

Read Full Post »

DSC07744

Но нека първо погледнем Париж отвисоко.

Точно така, от Айфеловата кула. Решихме, че е най-добре да се качим още в началото, за да видим какво ни очаква. В подножието й винаги е пълно с автобуси, влиза се след преглед на ръчния багаж. Още от самото начало бъдете подготвени, че където и да отидете, ще попадате на щателна проверка – музей, театър, галерия, голям магазин – навсякъде има специални входове и охрана. Мърморенето е безсмислено, тук се отнасят отговорно към безопасността – вашата и на околните.

DSC07693

И още нещо – в Париж ще срещнете хора от всякакви раси, религии и култура. Така че ако имате расови или религиозни предразсъдъци, оставете си ги у дома или поне избягвайте да ги проявявате – рискувате да изпаднете в неудобно положение. Може някъде просто да ви посочат вратата. Париж не е за тесногръди хора.

DSC07704

Пред касите вече има хора… Но стояхме само няколко минути. Всички са страшно експедитивни и чакането е сведено до минимум. И все пак е за предпочитане да се отиде  сутрин и предварително да сте решили до кой етаж искате да се качите, но не пестете – гледката е зашеметяваща.

DSC07856

Айфеловата кула, Tour Eiffel, построена като временно съоръжение за Световното изложение през 1889 г., се намира на северозападния край на Марсово поле. Има три нива, достъпни за посетители, като ресторантите и магазините за сувенири са на долните две. До третото може да се стигне само с асансьор. Висока е 324 метра, а в зависимост от околната температура височината й може да се промени най-много с 8 см, отклонението при буря е до 15 см. Слава богу, грееше есенно слънце и нямаше вятър!

Douanier_Rousseau_tour_Eiffel

Анри Русо–Митничаря „Сена и Айфеловата кула“ (1898 г)

Айфеловата кула е била модел на Жорж Сьора, Пол Синяк, Морис Утрильо, Раул Дюфи, Марк Шагал, Робер Делоне; за нея са писали Гийом Аполинер, Блез Сандрар, Ролан Бард, Умберто Еко; а в колко филми е участвала… главни, поддържащи, второстепенни роли – има ли Париж, има я и нея.

 DSC07731

Изкачваме се, около нас е пълно с чужденци – френска реч почти не се чува. Ето ги покривите на Париж, вдясно е златният купол на Дома на инвалидите…

DSC07745

…площад Трокадеро, а в дъното се виждат Булонският лес, музеят „Луи Вюитон“ и ултрамодерният квартал Дефанс – в първите две отидохме, но Дефанс си го запазихме за следващия път.

DSC07735

Ето го и мостът Йена, който свързва Марсово поле с площад Трокадеро. Построен е в чест на победата на Наполеон в битката край Йена. Оттук не се вижда, но в четирите края на моста има четирима воини (гръцки, римски, галски и арабски), държащи кон за поводите.

Времето минава страшно бързо, имаш чувство, че си горе от двайсетина минути, а то минали два часа. Но си има всичко – и магазини, и ресторант, и бюфет. Същите айфелови кули можете да си ги купите и от продавачите наоколо, но друго си е след това да кажеш „тази си я взех от първото ниво на кулата“.

DSC07851

Ала да се подкрепи човек с нещо вкусно, особено ако краката му още треперят от височините, си е просто наложително.

DSC07853

Е, сега вече можем да поемем из Париж. И един съвет – не се притеснявайте, че ще се изгубите. Сена е отличен ориентир. Номерацията на успоредните на нея улици расте по течението на реката, а на перпендикулярните – с отдалечаването от реката. Улиците на Париж са най-хубавото нещо, което може да ви се случи…

Следва продължение:

Улиците на Париж

DSC08246

 

===========

 

ЗАБЕЛЕЖКА: Моля текстовете и снимките да не се препубликуват в медии без изрично разрешение от моя страна и непременно цитирайки автора и слагайки линк към оригиналната публикация. Можете да се свържете с мен чрез блога ми. С уважение. Павлина

 

 

 

Read Full Post »

Имах късмета да изживея няколкото си „парижки“ дни в самия център на града в района на Пале Роял и това изключително облекчаваше пешеходните разходки.

 DSC07975

Пале Роял, Palais-Royal – площад, дворец и парк, разположени срещу северното крило на Лувъра.

Първоначално се е наричал Кардиналски, тъй като е бил построен от Ришельо за негова резиденция и завещан на Луи ХІІІ – оттам и Пале Роял т.е. кралският дворец.

The_Palais_Cardinal_(future_Palais_Royal,_Paris)_by_an_unknown_artist_(adjusted)

След смъртта на кардинала в него се настанява вдовстващата кралица Анна Австрийска. В последствие е служел за резиденция на Орлеанските херцози. За известно време преди Великата Френска революция в двора на двореца е било опънато шапито на цирк, а в малките апартаментчета на долните етажи се разположили дами с леко поведение и зали за хазарт. По време на Парижката комуна дворецът е изгорен, но само след две години е изграден отново.

DSC07967

Четириетажните сгради, строени през ХVІІ – ХVІІІ век, обграждат градината. Пасажите и аркадите в долната им част са смятани за първообраз на покритите пешеходни пространства. Там днес има филателни и модни магазини, антиквариати, за съжаление, вече не толкова бляскави, а започващи да западат. Казват, че в целия Пале Роял са почти 400.

DSC07964

Видях отворени само някои от тях, ала без клиенти. Ето този магазин за детски играчки в един от пасажите бе от по-светлите и посещавани.

Затова пък тук, на улица „Божоле“, която затваря северната част на Пале Роял, се намира един от най-скъпите ресторанти в Париж – Grand Vefour.

Vefour

Навремето е бил посещаван от Наполеон Бонапарт и Жозефин, от Виктор Юго, от Ламартин, от Жорж Санд, а в по-късни години – от Жан Кокто, Саша Гитри, Жан Маре, Луи Арагон, Жан-Пол Сартр, Симон дьо Бовоар и други знаменитости. Наричат го „цитадела на класическата френска кухня“. Не знам така ли е, не влязох, но пред входа му виждах предимно японци.

кабаре Милорд

Пак на улица „Божоле“ се е намирало кабаре Milord l’Arsouille, което е било кафене още в 18 век и в него за пръв път през 1792 година е изпята „Марсилезата“.  През 1945 г. е възобновено като клуб, събиращ около 200 човека, където са пели Серж Гинзбург, Жак Брел, Жан Фера. Известната песен „Milord“ е написана и представена от Жорж Мустаки именно тук, а по-късно става една от емблематичните за Едит Пиаф: „Allez venez, Milord, Vous asseoir à ma table, Il fait si froid dehors…“

Много бистра, клубове, галерии, магазини заобикалят Пале Роял, но паркът е оазис на тишината – с подрязани липи, които оформят алеите, лехи с разноцветни цветя, фонтани, скулптурни фигури.

IMG_1967Сутрин обитателите на апартаментите наоколо разхождат кучетата си (само в определени часове), тичат, играят бадминтон. По обед се появяват майките с колички и децата, а привечер играчите на петанк. Паркът е тих и ведър, около фонтана е пълно с припичащи се на слънцето хора, с четящи студенти и кротки пенсионери.

Докато седях на един от столовете, разпръснати около фонтана, за  миг ми се стори, че иззад ъгъла ще се появят кралските мускетари и ще чуя звъна на шпагите им.

столовете

Под липите са разположени и „столовете на поетите“ – или поне аз така си ги нарекох. Те са неподвижни, свързани с поставки, на които са разположени малки пластики, представляващи книга, лула, пепелник… На гърба на всеки е гравиран цитат или кратък стих от световноизвестен поет с името отдолу. Например: „Морето е огледало, в което съзерцаваш душата си“, Бодлер.

Пале Роял столовете_5

Каква е историята? Преди няколко години скулпторът Мишел Голе прибира изхвърлени зелени градински столове и ги превръща в поезия. Освен изгравираните стихове, има вход за слушалки и можете да слушате целите стихотворения, изпълнени от най-известните френски актьори. Така, когато седнеш на някой от столовете, имаш чувство, че си в прекрасна компания – Пол Верлен, Пол Елюар, Фредерико Гарсиа Лорка, Емили Дикинсън, Пиер Паоло Пазолини, Марина Цветаева, Артюр Рембо, Жан Кокто, Фернандо Песоа…

IMG_1858

На площада пред главния вход на двореца са инсталирани черно-бели колони с различна височина – това авангардно произведение на Даниел Бюрен с появяването си през 1986 г. предизвиква двояки мнения и смут сред парижани. Днес внимание им обръщат предимно туристите и модните фотографи. Колкото пъти минах, винаги имаше манекенки, качени върху някоя колона, или просто туристи, които искаха да запечатат и този детайл от Париж.

DSC07616

В Пале Роял се помещават Conseil d’État (Държавният съвет), Conseil constitutionnel (Конституционния съвет) и Ministère de la Culture (Министерството на културата).

В комплекса се намира и Comédie-Française (Комеди франсес), смятан за най-стария действащ все още театър в света – създаден е през 1680 г., а от 1799 се помещава в сърцето на Пале Роял. На сцената му са играли Талма, Сара Бернар, Ремю, Мария Казарес, Жан Маре…

Paris_Comedie-Francaise

 Днес, ако нямате билети, няма как да влезете, но пък можете да кажете, че искате да видите програмата и да се консултирате за билети. Така разгледахме фоайето, ала снимките са забранени. В един ранен следобед пред театъра се бе разположил доста голям оркестър от млади хора и огласяше околността с „лека“ класика – ако не се лъжа, беше Моцарт. А от там пресичаш Place du Palais Royal и ул. „Риволи“ и си в Лувъра!

Лувър двор МарлиОт двете страни на този проход са вътрешните дворове „Марли“ и „Пюже“, приютили скулптури от различни епохи. Таваните и стените им към пасажа са остъклени и минувачите могат макар и отдалеч да разгледат експонатите. (За съжаление, моят фотос не се получи, затова използвам от официалния сайт на музея).

DSC07982

Излязохме в центъра на двореца в така наречения Наполеонов двор, cour Napoléon. От тук започва Триумфалният път – от Стъклената пирамида и статуята на Луи ХІV, през Триумфалната арка на площад Карусел пред двореца Тюйлери, по Шанз Елизе, след това Триумфалната арка на площад Етоал и свършва до Голямата арка в квартал Дефанс.

DSC07621

Седнах до пирамидата и май най-накрая повярвах къде съм! И знаете ли кое е смешното, до мен се разположиха други българи, които шумно се възхищаваха и радваха. Как сега да не кажа изтърканата фраза „светът е малък“!

Малък, малък, ама иска обикаляне – и ние тръгнахме.

Следва продължение:

Айфеловата кула

 

IMG_1774Нека погледнем Париж отвисоко.

 

===========

 

ЗАБЕЛЕЖКА: Моля текстовете и снимките да не се препубликуват в медии без изрично разрешение от моя страна и непременно цитирайки автора и слагайки линк към оригиналната публикация. Можете да се свържете с мен чрез блога ми. С уважение. Павлина

Read Full Post »

DSC07744

Ще започна с нещо, за което мнозина биха ме презрели – Париж не беше моята мечта. Мислех си, че мога да мина и без него. Лъжех се. И съм щастлива, че не се подведох по изтърканите туристически текстове и пътеки, че тръгнах „неорганизирано“ да откривам Париж за себе си. Обикалях по улиците, седях в градинките, не минах и без задължителните места, но те ми носеха радост и разполагах с времето си. Исках да запомня града със сърцето си, а не с фотоапарата. Но ето мина време и фотосите ми помогнаха да систематизирам поне малко преживяното. Дано има полза и за другиго.

Дълго отлагах. Толкова хора са писали такива интересни неща, та аз ли… Има ли смисъл? Но после ми казаха „винаги има – за всекиго Париж е различен“.

Тогава да започвам да се връщам назад към времето, когато се разхождах из този „най-прекрасен от всички… градове“ – както би казал Волтер, ако можеше да го види днес.

Казват, че най-доброто време за разглеждане на Париж е април – май или септември – октомври, когато задължителната туристическа навалица е намаляла, а времето още е хубаво. Послушах приятелката си, която живее там, и в една късна октомврийска нощ се качихме на влака – нашето голямо европейско пътешествие започна.

DSC07541

Сигурно се чудите защо избрахме най-бавния транспорт – причините са много, но едната от тях е: „писна ми да бързам“. Искаше ми се да се отпусна в спалното купе, да чета, да дремя, да гледам през прозорците и да се „изчистя“ от софийската забързаност, блъсканица, проблеми или, както би казал някой, „да настроя сетивата си“. София – Будапеща – Мюнхен – Щутгарт – Париж, а после Париж – Цюрих – Будапеща – Белград – София. Спирахме някъде за ден, някъде за половин, а някъде само за няколко часа – обикаляхме и си пожелавахме да дойдем пак. И бих го повторила, само че поредното ръководство на БДЖ усърдно се грижи това да не е възможно. Макар че пътища винаги има.

DSC07598

И така пристигнахме – гара Париж-Ест, gare de Paris-Est, строена през 1847 – 1849 г. от архитект Дюкне (FrançoisAlexandre Duquesney). На нея са снимани много филми и може би сте я гледали в „Зази в метрото“ или „Извън закона“ с Жан-Пол Белмондо, „Невероятната съдба на Амели Пулен“ с Одре Тоту. От Париж-Ист през 1883 г. тръгва легендарният Ориент Експрес. Е, някой ден може пък да се качим в него от гара София и…

DSC07605

Следва продължение:

Пале Роял

 

===========

 

ЗАБЕЛЕЖКА: Моля текстовете и снимките да не се препубликуват в медии без изрично разрешение от моя страна и непременно цитирайки автора и слагайки линк към оригиналната публикация. Можете да се свържете с мен чрез блога ми. С уважение. Павлина

Read Full Post »