Feeds:
Публикации
Коментари

Posts Tagged ‘обслужване’

В ДКЦ 2, София – трябва да взема резултати от кръвни изследвания. Ще ми отнеме минута. Само че чиновничката на регистратурата я няма. Чакам… питам… не знаят. Нормално. Накрая идва – мърлява, с прораснала русолява коса и с изписано на лицето неудоволствие, че я прекъсвам от по-интересно занимание.

– Идвам да взема резултатите от изследвания на кръвта…. казвам се…

– Резултати се вземат от лабораторията – прекъсва ме тя

– Те ми казаха да ги взема от тук – не се предавам лесно.

– Резултати се вземат от лабораторията – настоява.

Аз също не отстъпвам:

– От лабораторията ми казаха да ги взема от тук.

– Ама те се взимат от лабораторията…

– Моля Ви, проверете в папката.

Минутата отдавна мина в безсмислен разговор. Но това не е краят.

– Кой лекар Ви е дал направлението?

Казвам името на лекаря.

– Тя не изпраща за изследвания тук – продължава да се опитва да ме разкара.

– Моля Ви, проверете в папката – все още запазвам присъствие на духа.

След известно ровене чувам едно изненадано:

– Я, имало! Ама тук пише Димитър.

Ако ме погледне ще види, че не съм Димитър.

– Моля Ви, проверете в папката по-отдолу – все още се сдържам.

– Хм, има – фактът, че намери изследванията ми, не й достави никакво удоволствие. През цялото това време телефонът на централата на ДКЦ-то звънеше, но тя не вдигаше. И слава богу, защото тогава щеше да преглежда цялата папка отначало.

Когато си свърших работата и пак минах покрай регистратурата, нея отново я нямаше, телефонът отново звънеше, а няколко човека смирено чакаха на опашка. Сетих се, че в чупката на коридора има една стаичка, в която персоналът се събира на кафе и сладки раздумки. Явно повечето време си прекарваше там. Ще ми кажете, че и тя е човек. Да, но и болните също.

Телефонът продължаваше да звъни, хората чакаха, пейките пред кабинетите бяха пълни…

Помощ, обслужват ме!

Advertisements

Read Full Post »