Feeds:
Публикации
Коментари

Posts Tagged ‘Дядо Коледа’

И тази Коледа наднича зад ъгъла.

Ето откъс от новата ми книжка с коледни приказки. Тук става дума за един снежен човек, който е натоварен с отговорната задача да занесе писмо на Дядо Коледа.

str4

===

„… Дните се нижеха – през деня Снежко застиваше край някое дърво или ограда, а през нощта вървеше. Премина през много села и градчета и колкото повече отиваше на север, толкова по-студено ставаше. Виждаше все повече снежни човеци – големи или малки, стройни или криви, някои даже имаха палтенца и бомбета. Те го канеха да остане с тях и му се чудеха на акъла, когато отхвърляше поканите им – „абе, къде си тръгнал! Остани! Знаеш ли какви вихри веят там, ще те издухат. На малки снежинки ще станеш. Само шапката ти ще се ветрее!”.

five_snowmen

Но Снежко отказваше да ги послуша, той имаше цел – да занесе писмото на Дядо Коледа и да види всички тези неща, за които бе чувал в песните. Бялата Коледа и звънът на камбанките, елхите и имелът, пухкавият сняг и червеният нос на Рудолф.

Едно утро, изморен от дългия преход, спря в малък град. Снегът отдавна бе изчистен и само покрай тротоарите се сивееха големи преспи. Небето на изток вече просветляваше и Снежко започна да се замисля къде да спре, когато видя неголяма градинка. И, о, радост! Там също имаше снежен човек – малко крив, малко поотслабнал, но съвсем истински снежен човек! Дали пък не е дама?!

– Извинете, мога ли да се присъединя към Вас и да изчакам деня да премине? Няма да ви досаждам, ще си мълча, а вечерта ще продължа.

Младата дама се смути много, но успя да промълви:

– Ама моля Ви, градинката е обща. Но трябва да Ви предупредя – грее слънце, снегът се топи, вижте ме на какво съм заприличала…!

Снежко я огледа – наистина беше някак поразтопена, но…

– Имате толкова изящна фигура…

–… и е мръсно… Полите ми са изпокаляни, сякаш съм се търкаляла във въглища…

2-Snowman-657795

Разговорът продължи дълго – двамата се оплакваха от липсата на свеж сняг, какво им се е случило и накъде е тръгнал Снежко. Той й разказа за малкото момиченце от скучния кален град, за писмото и обещанието, което бе дал макар и мълчешком, за горите и ярките звезди над тях и най-вече за Дядо Коледа.

Младата дама ахкаше, охкаше и „завиждаше”, а слънцето се издигаше, улиците се пълнеха с хора, но двамата не забелязваха това. Когато вечерта настъпи, тя го погледна мечтателно с големите си очи:

– О, вземете ме със себе си! Нощем ще си говорим, а денем ще се пазим един друг от лоши деца и зли животни! Тук не е много безопасно… – и смутено продължи, че няма да му пречи, че предпочита тежките неволи по пътя, отколкото този кален и окаян живот.

Снежко се зарадва. Най-накрая нямаше да е сам, щеше да си има компания и ще може да споделя всичко, което вижда и за което мечтае.

– Толкова ще се радвам, ако споделите пътя ми! Мога ли да ви наричам Снежка! – каза той и незнайно защо се изчерви. Тя също.

Градът утихна и заспа, а двете снежни фигури поеха на север, водени от сияйната Полярна звезда…

Реклами

Read Full Post »

Когато бях много малка, ми разказваха, че джуджетата на Дядо Коледа (тогава Дядо Мраз) внимават дали децата слушат и ако не слушат…

Не зная защо бях решила, че те гледат през прозореца и затова винаги преди да направя беля поглеждах натам. Особено дните преди Нова година и Коледа. Веднъж даже видях!

Сега тази миналогодишна снимка ми напомни моето детско притеснение, че Дядо Коледа няма да ми остави достатъчно хубав подарък под елхата.

Моля ви, джуджета, аз все още слушам и все още поглеждам към прозореца 🙂

Read Full Post »

Минали години… Имал си вече Дядо Коледа шейна с елен, но пак не можел да достигне толкова далече, колкото му се искало.

Една вечер, когато всички джуджета заспали и къщата утихнала, добрият старец седнал пред камината, запалил луличката си и прошепнал:

– Фейо, фейо, ти толкова ми помогна, но аз пак не мога да стигна до всички деца. Помогни ми още веднъж, моля те!

Искрящата фея се появила от огъня и…

– Разбрах за притесненията ти, добри човече. Не се безпокой! Шейната и еленът, които купи, са вълшебни. С тях можеш невидим да обикаляш целия свят…

Какво станало после? Ти знаеш.

Всяка година в нощта преди Рождество Христово Дядо Коледа със своята летяща шейна обикаля целия свят и оставя подаръци на децата, които вярват в него. А който не вярва, нищо няма да намери под елхата, защото как ще получиш подарък от някого, в когото не вярваш?!

И докато на света има поне едно дете, което вярва в Дядо Коледа, което в коледната нощ гледа към небето и чака… докато има такова дете, дотогава ще има и Дядо Коледа.

 

Read Full Post »

Заспорила работата, а мълвата за добрия старец с подаръците се разнасяла все по-надалеч. Откакто имал помощници, Дядо Коледа можел вече да радва все повече деца, но сърцето му нямало мира – до толкова много още не успявал да стигне…
Решил той, че за многото чували му трябва и друг превоз, и заминал за големия зимен панаир. Отишъл първо при елените. Имало всякакви – яки, красиви, с големи рога… Не елени, а принцове! А до оградата самотно се свивало едно дребничко еленче с голям зачервен нос – никой не му обръщал внимание. Когато Дядо Коледа се приближил, то изпъчило гърди и започнало да потропва с копита. Домиляло му на добрия старец за дребосъчето – „Ще порасне, ще заякне самотничето… виж как иска да ми се хареса“ – и го купил.
Надянал юздата и тръгнали двамата към шейните. Ама какви шейни имало – големи, изписани, лакирани, със звънчета на каприте си, с лъскави плазове… Тъкмо Дядо Коледа да купи някоя, а еленчето го задърпвало. Накрая спряло пред една неголяма проста дървена шейна – ни украса, ни звънчета. Потропва с копитце и не мърда. „Е, какво пък, то ще я тегли“ – и купил дядото шейната. Впрегнал еленчето, което вече бил нарекъл Рудолф с червения нос, и подкарал. А шейната не върви, а сякаш лети, толкова лека и бърза била.
– Браво, Рудолф, хубава шейна избра! С нея много домове ще обиколим – помислил си старецът.

(следва продължение)

 

Read Full Post »

 

Една вечер пак си седял дядо Коледа пред камината и си мърморел:

– Ех, измориха се очите ми, заболяха ме ръцете… Де да имаше кой да ми помогне, че много деца ще ме чакат и тази година…

Запращяло дървото в камината, разхвърчали се искрички, а една станала голяма, голяма – не искра, а фея…

– Чух молбата ти, Дядо Коледа. Не се безпокой, ще имаш помощници – казала тя и изчезнала.

Огледал се старецът – няма никой.

– Сигурно съм задрямал от умора. По-добре да си легна.

Събудил се на другата сутрин и какво да види – къщата изчистена, стаята ухае на топъл хляб, на масата върху колосана бяла покривка дими чашата с кафето, а от работилницата се чува почукване, потропване, бърборене и смях. Отворил вратата старецът и какво да види – десетина джуджета довършвали изостаналата от предишния ден работа – шейничките били сглобени, еленчетата боядисани, куклите облечени…

И всичко свети от чистота.

– Добро утро, Дядо Коледа! Ние сме твоите помощници! – завикали едно през друго джуджетата. Те били облечени с червени, сини, зелени костюмчета и шапки с помпони. Белите им бради били подпъхнати в коланите, за да не пречат на работливите помощници, които вдигали шум до Бога. Дребничките усмихнати същества прогонили завинаги самотата и тишината от къщата…

(следва продължение)

 

Read Full Post »

Преди много, много години в една далечна северна страна зад Полярния кръг живеел самотен старец. Той много обичал децата, но си нямал никакви роднини – нито синове и дъщери, нито внучета. В дългите зимни вечери седял самичък пред камината и дялкал от дърво играчки – еленчета, кончета, малки шейнички и платноходки. Бумтял огънят, весело пращели шишарките, а старецът си мислел за децата и много му се искало да ги зарадва с нещо. И точно в нощта срещу Рождество Христово се сетил какво да направи. Сложил той всички играчки в чувал, качил се на ските и подкарал към близкото село. Нощта била ясна и тиха. Звездите ярко светели, а луната огрявала пътя му.

Селото вече било смълчано и никой не усетил как добрият старец оставял пред всяка врата своя подарък.

О, каква радост настанала сутринта! Всички се чудели кой е донесъл тези прекрасни неща. Питали, разпитвали – малко било селото, познавали се – но никой не знаел. Най-щастливи били децата – те не питали и разпитвали, а викали: „Благодаря ти, непознати човече!“ Викали толкова силно, че даже старецът ги чул в своя отдалечен дом. Зарадвал се самотникът и за пръв път от много време се почувствал щастлив. Дарената радост му се върнала многократно и той с нови сили започнал да прави още и още играчки, за да зарадва още и още деца.

Така изминали няколко години. Кой пръв и кога споменал името Дядо Коледа, не зная, но така си и останало. Децата започнали да украсяват елхите пред домовете си, да вият венци от борови клонки, а на сутринта да благодарят на добрия Дядо Коледа. Те дори и не подозирали, че той живее толкова близо, че това е онзи белобрад старец, който понякога слиза до селото и мило им се усмихва.

Една вечер Дядо Коледа седял пред камината и си мислел, че вече не е самотен, че детската радост на Рождество Христово го топли през цялата година, но…

– Но какво ще стане, когато остарея? Кой ще носи подаръци, когато си отида от този свят?!…

Запращяло дървото в камината, разхвърчали се искрици… Една паднала на пода, станала голяма, голяма… не, това не била искра, а добрата фея…

– Не тъжи, старче! Ти донесе толкова щастие на децата, че те дарявам с вечен живот. Ще живееш, докато има поне едно дете, което да вярва в добрия Дядо Коледа!

Феята докоснала стареца с вълшебната си пръчица и изчезнала. Зарадвал се Дядо Коледа на необикновения дар и продължил работата си. Обикалял все повече и повече села наоколо и оставял своите подаръци…

(следва продължение)

Корица на „Вярвай в чудеса“

Read Full Post »