Feeds:
Публикации
Коментари

Posts Tagged ‘Граф Игнатиев’

 …

IMG_20190718_125056

Граф Игнатиев №70 – е долепената до пощата. Сега, когато е боядисана, е по-запомняща се, макар че като архитектура не е нищо особено. Пет етажа с магазинни помещения. Дълги години в дясно се помещаваше „Мляко и млечни произведения“, където освен мляко, продаваха и сирене и кашкавал. Беше малък по размер и просъществува до началото на 90-те.

,,,,

IMG_20190718_125113

Граф Игнатиев №72 – кафеникава пететажна сграда, строена явно след 50-те години. Единственото, с което съм я запомнила е хлебарницата отдолу, която още през 90-те години изчезна – почти заедно с хляба през Лукановата зима. А в левия ъгъл имаше РеП – за незнаещите „Разпространение на печата“. Той не беше така добре снабден като този „Граф Игнатиев“ №29, но вършеше работа. След като го затвориха, сложиха отпред една будка и оттам си купувахме огромното количество вестници, с които се наводни книжния пазар след промените. Все още нямаше монополисти.

Граф Игнатиев 74

Граф Игнатиев №74 – четириетажна сграда с ъглови балкони и магазини  отдолу – най-дълго се задържа фотомагазина, другите се сменят на по година-две.

Преди няколко години тази сграда стана известна със стенописа на калкана си, изобразяващ София и знакови места в нея – паметникът, лъвовете, орлите… Той е дело на графити-художник Тристан Итън. (съжалявам, но не зная кой е авторът на тази чудесна снимка, която май остана една от малкото, запечатали стенописа). А тази година стана още веднъж известна с това, че даде калкана си под наем и стенописът бе заличен, а на негово място сега има табло с подменяща се реклама.

IMG_20190625_123906

 

Граф Игнатиев №76 – тук е „Старата фурна“. Преди войната това е било фурната на Димчето, където цялата махала си е пекла гювечите и козунаците. Аз също я помня като фурна, макар и не на Димчето. Печаха по поръчка агнета, прасенца, а иначе вадеха хляб.

..

Граф Игнатиев 78

Граф Игнатиев №78 – ето го и последното здание на тази улица. Триетажната кооперация днес е изрисувана цялата. Отдолу има магазини. Преди там беше студентски стол. На самия ъгъл с входа, който го сече, имаше някакъв вид сладкарница, но предимно за бонбони – продаваха се насипно, а също и сухи сладки. През 80-те години на нейно място направиха сладкарница „Милина“ – беше част от верига за бързо хранене. Винаги пълна с ученици, студенти, минувачи. След „Милина“ известно време бе магазин за вносни сирена и салами с щанд за топли сандвичи, които се правеха от продуктите в него. Продаваха и пакетирана паста, сосове и др. В момента е магазин за алкохол и цигари.

Дълго време къщата бе в доста занемарен вид. Не зная на кого хрумна тази интересна идея, но от както я изрисуваха, кръстовището грейна. Ако бяха сложили и по-точен часовник-термометър, цена нямаше да има.

………..

 

И така стигнахме до Канала или по-точно казано – Перловската река. Ето на снимката заснети от въздуха старият мост и старите сгради през 1928 г. Ако се взрете, ще видите публиката на стадион „Юнак“, а на мястото на днешния строителен техникум въртележки – явно снимката е правена по празници.

1928 г канала и Графа

Някога това е било краят на града и „Кадън мост“ е прехвърлял бреговете на  Перловец. Наречен е така заради улицата „Кадън сокаги“, опираща до него. След Освобождението прекръщават улицата и моста на „Самоковски“, защото оттук по стария Шишманов път са минавали каруците и керваните от и за Самоков.

В началото на века на моста в дървена будка е стоял стражар и е следял кой влиза и излиза от града. Задълженията му са били разнообразни – от това да не пуска циганите около къщите да крадат, до това да дава информация на майките накъде са тръгнали да играят децата им. В будката е имало телефон – единствен обществен в махалата, и при нужда се е обаждал ту, в болница, ту в пожарната. Това си спомня Димо Кисьов за онова толкова отдавна отминало време.

Граф Игнатиев и канала края на 30-те години

А ето го мостът в края на 30-те години или началото на 40-те – вече по-цивилизован, стабилен,  по който минава трамваят за Лозенец. Вижда се и стадион „Юнак“, а пред него паметникът на „загиналите юнаци-легионери в Балканската и Междусъюзническата война“. Има се предвид членове на гимнастическите дружества „Юнак“. След Войната паметникът е премахнат, а дружествата разпуснати, тъй като са смятани за шовинистически...

 

През 1953 година мостът бе подновен по проект на арх. Евгени Зидаров и прекръстен в „Мост на дружбата“. Някъде около 1960 г. в четирите му краища издигнаха каменни фигурни композиции, символизиращи руско-българската дружба през различни периоди от историята ни.

.

Та това е улица „Граф Игнатиев“ – в нея има почти всичко необходимо за един град – църква и училище, библиотека и поликлиника, магазини и кафенета, офиси и банки. С годините се изменя и с нея се изменяме и ние. Важното е да я помним.

 

DSC05903

Използвани са фотоси от сайтовете „Стара София“ и личен архив.

….

ЗАБЕЛЕЖКА: Моля текстовете и снимките да не се препубликуват в медии без изрично разрешение от моя страна и непременно цитирайки автора и слагайки линк към оригиналната публикация. Можете да се свържете с мен чрез блога ми. С уважение. Павлина

Read Full Post »

===

1939 откриване на паметника на Патриарх Евтимий

Връщам се отново на пресечката на „Граф Игнатиев“, „Васил Левски“ и  „Патриарх Евтимий“.

Това е снимка от откриването на паметника на Патриарх Евтимий през 1939 година. На него се виждат част от сградите на отсрещната страна на бул. Васил Левски и Графа, част от която са сринати от бомбардировките.

Може заради тези разрушени къщи номерацията на „Графа“ отново е объркана и след площада четните й номера започват от №62.

DSC05910

Граф Игнатиев №62 – днес това е адресът на „Булгартабак“. Преди бомбардировките на това място е бил домът на режисьорката Роксена Кирчева и родителите й Венчо Кирчев и Елка Михайловска. Отдолу е имало цветарница, собственост на леля Дора, както си я спомнят в махалата.

След като бутнаха силно пострадалата къща, дълги години там имаше празно място, но повдигнато на метър и нещо над нивото на тротоара – явно плочата на зданието. Там през 70-те години бяха наредени будки-магазинчета – не помня какво продаваха, а на калкана бяха наредени телефонни будки. Една година в началото на 80-те преди Коледа направиха базар с чевермета и наливно вино. Беше фурор. Тогава са искали да отчуждят мястото, като разрушат част от околните къщи, за да построят болница или диагностичен център. А след това започна дългия строеж на тази модерна сграда, която накрая се оказа „Булгартабак“.

.

DSC05905

 

Граф Игнатиев №64 – триетажна сива сграда, която може да бъде запомнена само с магазините си.

Граф Игнатиев и Патриарха сладкарница Люляци

Ето я през 70-те и 80-те години. Най-вдясно бе рибарският магазин, доста по-голям от сегашния, имаше даже аквариум с жива риба. До него бе сладкарница „Люляци“ – освен пасти, толумбички и плезири, там продаваха и питки, банички, милинки. Бозата я точеха от два крана, които се подаваха от стената – един за сладка и един за резлива. До нея малко магазинче за сокове – тясно и дълго и ухаещо на цитруси.

DSC05906

Граф Игнатиев №66 – също толкова сива и толкова безлична, която също помня заради магазините. До сладкарницата беше малката книжарница „Есперанто“ с тъмнозелена табела, а Камен Балкански си спомня, че отгоре е имало петолъчка в златист цвят и номер на обекта.

До книжарницата бе магазинът за платове и обувки – фронтално платовете, а отляво на входа – обувките. През 90-те години на негово място се премести книжарницата – преди тя беше на ъгъла на Графа и Каравелов, срещу пощата. До края на 70-те и през 80-те книжарницата процъфтяваше – в нея продаваха всякакви учебни пособия – тетрадки, карти, блокове, албуми, моливи, писалки, бои и какво ли не още. Най-смешното беше, че когато тоалетната хартия стана кът, там и това се появяваше. Явно възрастният управител г-н Чипев беше човек с връзки и умения в бранша. Новата книжарница бе първоначално в по-голямото помещение, но после след като повечето хора минаха на компютри и моливите и боите „изгубиха популярност“ – се премести в малкото помещение на „Есперанто“. И едно уточнение: наследникът на онази любима моя книжарница, също Чипев, смята, че не са роднини на „онези известните издатели Чипеви“. Но у нас, където сме една шепа хора и всички сме братовчеди, може ли да е сигурен човек.

Граф Игнатиев 68

Граф Игнатиев №68 – двуетажна къща с пресечени ъглови балкони. Преди години беше доста занемарена, но сега е стегната, боядисана и си личи красотата й. До началото на 90-те долу с вход на самия ъгъл имаше голям „Плод и зеленчук“. Лятно време изнасяха стоката и респективно опашката навън на ул. Любен Каравелов. След това се смениха няколко магазина – за домакински уреди, оптика, магазин за алкохол и цигари… сега продават ядки и сокове.

….

Другата ъглова сграда от страната на четните номера, там където е пощата, е с адрес към ул. Любен Каравелов. Някога тук се е намирала кръчмата „Алтън Калофер“ на братя Диманкови.

следва продължение…

 

Използвани са фотоси от сайтовете „Стара София“, „Фотоархив Тодор Славчев“ и личен архив.

….

ЗАБЕЛЕЖКА: Моля текстовете и снимките да не се препубликуват в медии без изрично разрешение от моя страна и непременно цитирайки автора и слагайки линк към оригиналната публикация. Можете да се свържете с мен чрез блога ми. С уважение. Павлина

Read Full Post »

1925 Граф Игнатиев и Васил Левски

Тази снимка е правена от въздуха през 1925 година. На нея се виждат именно тази част на „Граф Игнатиев“, за която тук става дума. В ляво е къщата с №33, а след нея са еднофамилните къщи, които предстоят да бъдат бутнати и на тяхно място да бъдат построени съпритежателски домове, кооперации и доходни здания. Къщата на инж. Момчилов вече е там, но паметникът на Патриарх Евтимий още го няма.

DSC05926

Ето ги сегашните сгради от №35 до №41, който едва се вижда в дъното.

 Граф Игнатиев №35 – триетажна кооперация с надстроен още един етаж – в момента боядисана в керемиденочервено. През тесен безистен се влиза в двора, където е входът. В безистена дълги години имаше будка за цигари, а по-късно и за кафе. Днес забележителност е ателието за tattoo и особено неговия собственик, който вечно е отпред – с дълга сплъстена коса, целият в татуировки и пиърсинг. Целият партерен етаж е зает от магазини.

Граф Игнатиев №37 – съседната четириетажна жилищна кооперация с големи прозорци е облицована с плочи. Входът й също е откъм двора, но е затворен със зелена метална врата. Отдолу също има магазини с непрекъснато сменящи се наематели. През 60-те и 70-те години някъде там имаше малка сладкарничка с боза, но вече не мога да се ориентирам в коя точно сграда беше.

Граф Игнатиев 39

Граф Игнатиев №39 – следващата сграда е с висок партерен етаж с магазини. Винаги са ми правили впечатление дългите балкони над магазините, които опасват цялата фасада. Предполагам, че първоначално сградата е била предвидена за двуетажна, а впоследствие са додадени още два етажа, тъй като виочината на първите два и на вторите два е различна. Но явно това надстрояване е било още преди много години, защото през 60-те вече изглеждаше по този начин. Струва ми се, че точно бе прочутия ресторант „Троян“, известен със своите кебапчета и дреболии на скара, но и с неподправената си кръчмарска атмосфера. Навремето та се събираха писатели, архитекти, художници – в определени дни на седмицата там сядаше компанията на Стефан Савов, Христо Коев, Симеон Пиронков, Тодор Панайотов… Калин Донков разказва, че там се е и пеело: „Репертоарът не беше особено богат, едни и същи песни: патриотични, стари градски, непременно от Родопите, нещо от Македония. Понякога дори събираха масите, друг път се надпяваха – амбициозно, някак ожесточено. Ставаха и мъже от съседни маси, идваха си със стола и се присъединяваха…“. Подобна беше и атмосферата в съседния ресторант „Стадион“.

Тази снимка е от 60-те години се виждат както „Стадион“, така и част от „Троян“.

Граф Игнатиев и Попа - Стадион 60-те

Граф Игнатиев №41 – „Съпритежателски домъ Графъ Игнатиевъ 1932“ – така пише на фасадата на тази кооперативна жилищна сграда, строена по проект на арх. Васильов и арх. Д. Цолов. А на скосения й ъгъл бди каменен орел, леко разперил крила. Преди тук е имало няколко ниски здания, в едно от което е била сладкарница „Базел“. Учудващо плановете са запазени и днес са качени в сайта „Стара София“ – от там научих, че кооперацията има „4 апарт. от 3 стаи с вестибюл; 4 апарт. от 4 стаи; 4 апарт. от 5 стаи; 9 магазини“.

ресторант Стадион

Кога тези магазини са били съединени и е направен ресторант „Стадион“ не намерих. Първоначално прозорците са били на нивото малко над масите, но по-късно ремонтираха и  направиха големи витрини, които да вкарват повече светлина в помещението. Да се намери свободна маса беше доста трудно и затова всеки сядаше там, където му „разпоредят“. Освен хората от махалата, идваха и клиенти по-отдалеч заради вкусната храна, бирата „Загорка“ и добрата компания.

следва продължение

 

…..

ЗАБЕЛЕЖКА: Моля текстовете и снимките да не се препубликуват в медии без изрично разрешение от моя страна и непременно цитирайки автора и слагайки линк към оригиналната публикация. Можете да се свържете с мен чрез блога ми. С уважение. Павлина

….

Read Full Post »

 

Лясковска среща на ГрафаВъпреки че ъгловата къща в ляво е с адрес към Шишман, не мога да я прескоча, защото там бе прочутата механа „Лясковска среща“. Беше с два салона, битово обзавеждане и керамични чаши и чинии. Всъщност десният салон е бил отделно заведение – „Дивите петли“, наречено така заради препарирания глухар, който е висял на стената срещу входа. След преустройство преименуват и разширяват ресторанта, а злите езици говорят, че била наречена „лясковска“, тъй като тогавашния управител искал да се подмаже на члена на Политбюро лясковчанина Енчо Стайков. През 90-те години бе направен опит именно тази част на механата да се възроди –тежкоатлетът Ноаир Нурикян нае салона и го нарече „Масис“, но не му провървя.

Граф Игнатиев №27 – е четириетажната кооперация до ъгловата къща. Всъщност „Дивите петли“ се намираха под нея, но входът им беше съединен при обединяването с този на „Лясковска среща“.

На снимката се виждат №27 и №29

DSC05922

Граф Игнатиев №29 – пететажна кооперация с красиви балкони. Над входа на кооперацията се вижда паметна плоча на Г. М. Димитров, който е живял тук от 1931 до 1945 г.

През 70-те и 80-те години там имаше магазин за шиене на пердета, до него – малко дюкянче за ловене на бримки. А между „ловя бримки всякакви“ и РЕП-а, от където си купувахме списания и понякога и вестници, бе фото „Луна“ на прочутия фотограф Пенчо Балкански. Внукът му Камен си спомня, че е имало обширна приемна с паркет и после две помещения – вляво студиото, а в дясно лабораторията. Вътре великолепни черно-бели снимки по-голям формат на известни артисти и музиканти – сред тях чудесни портрети на Владимир Димитров-Майстора, на Андрей Николов и на Шаляпин в ролята на Мефистофел, правен по време на гостуването му в България през 1934 г. Някъде между тях е бил и портретът на Камен. А в моите юношески години на витрина бе Васко Арабаджиев с цигулката си. Като ученици си правехме снимки за ученическите карти и за дипломата. Струва ми се, че в детството ми са ме водили там и все още има фотоси с печата на фото „Луна“.

 

 

 

Граф Игнатиев №31 – на ъгъла с „Мальовица“ е къщата, строена около 1910 година от арх. Мицев за нуждите на семейството му. Тя е с богато оформена фасада с еркери, подпрозоречни пана, полукръгли фронтони. През 90-те години на ъгъла избиха врата, сложиха няколко стъпала и направиха магазин. Наемателите се сменяха, а през 2017 г. го нае Волен Сидеров и си направи галерия. Фотосите по-горе са от 70-те години на мин. век и от преди 10-тина години.

 

 

Граф Игнатиев №33 – на другия ъгъл с малката улица „Мальовица“ е друга една от малкото запазени стари къщи в този район. Била е притежание на д-р Каназирска, а там е имал кабинет и д-р Петър Каназирски – неин баща или съпруг. Къщата е строена през 1922 г. на два етажа, висок партер и тавански етаж; с еркерна кръгла кула на ъгъла и дълги елегантни балкони. През 70-те от ъгъла се влизаше в магазин „Зеленчуци, сокове и консерви“, а до него от към Графа имаше малък магазин, май книжарница. Снимките са от 1978 г. и 2019 г.

 

 

 

следва продължение

 

…..

ЗАБЕЛЕЖКА: Моля текстовете и снимките да не се препубликуват в медии без изрично разрешение от моя страна и непременно цитирайки автора и слагайки линк към оригиналната публикация. Можете да се свържете с мен чрез блога ми. С уважение. Павлина

Read Full Post »

 

Граф Игнатиев №36 – тясната пететажна кооперация е залепена за калкана на №34. Тази и съседните сгради чак до ул. Шишман са по-навътре на тротоара, което ме кара да мисля, че са строени след 50-те години, когато е имало идея улицата даIMG_20190621_095850 се разшири, за да се изравни с площад „Славейков“. Предполагам, че са си правили сметка да бутат сградите от тази страна. Какво ли ги е спряло?! А преди войната там е имало фамилни къщи и кооперации, някои от които са били разрушени по време на бомбардировките.

Точно до калкана през 60-те и 70-те години имаше тясно заведение, наричащо се „Ракета“. Малка сладкарничка с три маси, в която се пушеше, споменът ми за нея е задимен. Там се продаваха толумби, баклава, саралия, кадаиф – неща, които ги нямаше в съседната „Преспа“. До сладкарницата имаше оказионен магазин, а до него – часовникарски, който явно бе в съседната кооперация. Днес сградата е боядисана в розово, а балконите са в по-тъмен нюанс. Отдолу има фризьорски салон и едно от най-известните чейнч бюра, пред което винаги има опашка.

 …

Преспа

Граф Игнатиев №38 – за повечето софиянци тази сграда е известна като сладкарница „Преспа“. Но на това място се е намирала прочутата пивница „Спасъ“, в края на 30-те години – сборище на артистичната бохема. Там ежедневно са „правили маса“ Ламар и Мицо Андонов и в  някой момент с изключително майсторство са запявали народни песни. Присядали са при тях и Николай Марангозов, и Никола Вапцаров, и Борис Ангелушев. В края на 50-те години смътно си спомням някаква кръчма с вход на самия ъгъл, но защо ли в спомена ми е останало името „Тарас Булба“? Предполагам, че след забраната на частната собственост са национализирала кръчмата на Спас и са я  наименовали с нещо „по-руско“.

пивница Спас_2

 Сладкарница „Преспа“ – освен да пие кафе или да си хапне торта, тук човек можеше да си купи и мляко. През 60-те години в стъклени бутилки и буркани, а през 70-те – в полиетиленови пликчета и кофички като днешните. „Преспа“ работи до към края на 90-те, но през последните години част от салона й бе предоставен на „едноръките бандите“. От близките училища най-редовно бягаха ученици, за да играят на ротативките или на други машини без печалба. Накрая премахнаха „хазарта“,  заедно с него и сладкарницата.

Ето я улицата през 70-те години. Паветата и тогава са били криви, но поне дърветата бяха много и то добре поддържани – нямаше наранявания, сечене и унищожително подкастряне; короните се оформяха, а за здравето на дърветата се следеше.

Граф Игнатиев и 6-ти септември

Граф Игнатиев №40 – е голямата кооперация с два входа на другият ъгъл с „6-ти септември“. Долу имаше голяма книжарница „Български художник“, където продаваха бои, четки, печатарски мастила, кадастрони и всякакви неща за художниците. По-късно я преместиха на ъгъла на „Графа“ и днешната „Дякон Игнатий“. На нейно място се настани шивачница с гръмкото име „Моден център“ – там човек можеше да си поръча дреха по каталог, но му правеха проби, за да е подходяха за фигурата му. Днес там има аптека от веригата „Ремедиум“.

…      сладкарница Ну, погоди

Граф Игнатиев №42 – на ъгъла на малката улица „Преспа“ е била известната кръчма „Славия“, която просъществува някъде до 70-те години, а после там се настани съвсем различно заведение със съвсем различна публика – сладкарница „Ну, погоди“. Боза, лимонада, пасти с много крем, полуразтопен сладолед, блудкаво кафе за майките, лепкавите стъкла на масите, дъвки по пода и нацапани седалки – това бе тя в очите на възрастните. Но пък за децата бе – любима.

детската кухна на Графа 70-те

На срещуположния ъгъл на Граф Игнатиев №44 и „Преспа“ съвсем логично имаше детската млечна кухня. Малко преди обяд там се струпваха майки с колички, които вземаха храна за вкъщи. За кратко и аз го правех, но бързо се отказах.

В партерните днес има един куп магазини и павилиончета, които непрекъснато се сменят. Отскоро има пицария, и книжарница „Сиела“ на мястото на модния магазин. Ето я кооперацията през 2015 година. Единствено непроменен остана антикварят, който изнася книги си на улицата – първоначално имаше щанд, но сега ги разполага направо върху остатъка от основите на някаква отдавна съборена будка до калкана на съседната сграда.

DSC05914

граф Игнатиев и Шишман

..

Граф Игнатиев №46 – това е къщата на Спиро Илиев, сторена някъде към 1910-1912 г. Дълги години отдолу имаше мекичарница и в голямото междучасие тук притичваха учениците от 7-мо и 8-мо училище, та даже и от Художествената гимназия. Днес къщата е полуразрушена, но явно не могат да я срутят бързо, защото е паметник на културата, та са я оставили на самосриване.

Използвани са снимки от сайта „Стара София“, „Изгубената България“, от личния ми архив и сканирани от списания, брошури и албуми, в които е нямало упоменаване на автора. Позволявам си да ги кача, тъй като се опитвам да проследя историята на улицата и в снимки.

 

следва продължение: „Граф Игнатиев“ – между „Шишман“ и „Васил Левски“

ул.Граф Игнатиев и Шишман 60-те

ЗАБЕЛЕЖКА: Моля текстовете и снимките да не се препубликуват в медии без изрично разрешение от моя страна и непременно цитирайки автора и слагайки линк към оригиналната публикация. Можете да се свържете с мен чрез блога ми. С уважение. Павлина

Read Full Post »

Дойде време, разхождайки се по „Графа“, да пресечем улица „Раковски“.

dom_na_izkustvata_pechatПреди повече от сто години от лявата страна, там където днес е „Раковски“ №151, семейство Серафимови изгражда своя кокетен двуетажен дом. Построен е през 1902 г. от арх. Петко Момчилов. През 20-те години на миналия век къщата е закупена за нуждите на Дома на изкуствата, който по-късно е прекръстен на Дом на изкуствата и печата. На долния етаж – малки зали за срещи и събрания, бюфет, а на горния – голям салон за концерти и сказки и стаи за канцеларии. Сградата е имала и двор с дървета, който е превърнат в ресторант-градина с малка тераса, водеща към вътрешните помещения и с отделен вход откъм улица Раковски.

От дясната страна на кръстовището се е намирала една от няколкото къщи, с които Рачо Петров се е сдобил в този район.

Сградите просъществуват до 1944 година, когато са напълно разрушени от бомбардировките. Новите днес са с номерация „Раковски“ №151 и 153. Ето ги на скицата.

Раковски 151 и 153 скица

В лявата бе кафе-сладкарница „Хавана“, а в дясната – аптека. До аптеката  първо имаше книжарница, а после деликатесен магазин за месо и колбаси.

телефонни кабини Граф Игнатиев

Но тук имаше и нещо особено важно за 60-те, 70-те, та даже до 90-те години на миналия век – обществени телефони. По онова време, когато частни телефони се „отпускаха“ страшно трудно, това бе изключително полезна и нужна услуга. След като се преместих, чаках от 1974-та до 1987 г. и то за дуплекс, въпреки че работех в телевизията и наистина имах нужда от телефон при ненормираното ни работно време. Така че телефонните кабини бяха допълнение към площад Славейков – там се уреждаха срещи, от там се обаждаха, ако „очакваният“ закъснява,  и непрекъснато имаше опашка.

 

Граф Игнатиев №15 – тази сграда е построена през 1924-6 г. от Иван Евстатиев Граф Игнатиев 15_общежитие за студенти построено от ГешовГешов и съпругата му Мария за пансион за бедни студенти. Фасадата е в стил „модерн“ с триъгълен фронтон с картуш. Вътре освен спални помещения е имало столова и читалня. След смъртта на Гешев неговите синове и дъщери продължават да финансират общежитието. След национализацията предназначението на сградата било запазено, но постепенно помещенията започнали да се занемаряват. И все пак през тях са минали хиляди студенти.

На горните етажи бе настанен Комитета за наука, технически прогрес и висше образование, а долу имаше железарски магазин. В по-ново време – след като се смениха няколко „бутика“, отново се появи книжарница, която вече от няколко години е затворена, а витрините й са изрисувани с графити.

………за №16 и №18 съм писала по-горе, тъй като те са преди площад „Славейков“.

Граф Игнатиев №17 – една с нищо не забележима сграда с плоска фасада. Граф Игнатиев 17Доколкото си спомням в моето детство там имаше месарски магазин, в него рядко ме пращаха да пазарувам, защото беше като в стария виц: „Преди 9-ти: над магазина табела „Бай Пешо“, влизаш вътре – свинско, телешко, луканки, суджуци. След 9-ти: табела „Месо и колбаси“, влизаш вътре – само бай Пешо.“

През 70-те години съединиха няколко магазина и направиха книжарница – въобще по онова време по „Графа“ имаше страшно много книжарници. Месарницата я преместиха отсреща до аптеката. Вече имаше повече разнообразие не само в месото, но и в саламите.

….

Граф Игнатиев №19 – тази красива триетажна къща е на Пейнов, построена вГраф Игнатиев 19 1909 г. по проект на арх. Анамо и арх. Бояджиев.

Партерните помещения са били предвидени за магазини. Така например през 40-те години там се е намирал бояджийския магазин на Начо Гайтанджиев „Малка печалба“.

Още от 50-те години долу беше млекарницата, в която ме пращаха на пазар като дете. Щандът за сирена бе фронтално, а този за мляко в ляво до витрината. Трябваше  да си носиш кастрон или буркан за киселото и бутилка или кана за прясното. Киселото го загребваха от един дълбок „леген“ с решетеста лъжица, та ако случайно има течност, да изтече и да не ти я таксуват. Когато имаше гъст каймак и аз молех да не го слагат, много ми се чудеха, а тези след мен се радваха. Прясното го преливаха от метален бидон в по-малки съдове и от там с фуния в бутилката на клиента. Никой не броеше масленост, нямаше смески, стабилизатори. И беше вкусно, истинско.

Граф Игнатиев 21 изрязана …

Граф Игнатиев №20 – не я откривам, даже в кадастралните схеми на НАГ, до които се добрах в интернет.

Граф Игнатиев №21 – е една също безлична тясна четириетажна сграда, която вече е надстроена с още един етаж. Кога е построена и какво е имало там не зная. Интересното за нея е, че входът й не е до витрините, а е 4-5 метра по-навътре и до него се стига по тесен коридор, в който има и малки магазини, та даже и антиквариат.

 

Използвани са снимки от сайт „Стара София“, от книгата на Мариана Мелнишка „Къщите говорят“, фотос на Антоан Божинов и личен архив.

следва продължение

…..

ЗАБЕЛЕЖКА: Моля текстовете и снимките да не се препубликуват в медии без изрично разрешение от моя страна и непременно цитирайки автора и слагайки линк към оригиналната публикация. Можете да се свържете с мен чрез блога ми. С уважение. Павлина

Read Full Post »

Площад Славейков 50-те

Ако има номерация, с която не мога да се оправя, това е тази на площад „Славейков“. Принципно е правилно номерацията да е кръгова, но защо тук тя започва от дясно, след като на всяка улица №1 е от ляво, не разбрах. В различните карти от различни години тя е различна, затова реших да се водя по днешната, но понякога и тя ме обърква. Но ще се опитам.

Преди Освобождение на тази част от „Кадън сокаги“ също е имало площад. Най-старото писмено сведение за него е от 1555 година в житието на св. Никола Нови Софийски от Матей Граматик. Поробителите превели мъченика за вярата през целия град за назидание. Капки кръв покапали и на „Меденото тържище“, както са наричали площада тогава. Името, с което е по-известен – „Кафене баши“, той получава по-късно, заради голямото кафене на него. А този площад си имал всичко – и бакалница, и полицейско управление „Сините конаци“, и конак – къщата на Сабри бей; имал си и джамия „Едрилез джамеси“ и даже турски гробища. След Освобождението бил разширен и застроен. А там си купил къща и Петко Р. Славейков.

пл Славейков и Дякон Игнатий началото на века

В началото на века площадът е бил заобиколен предимно с двуетажни къщи. Ето ъгъла с ул. Дякон Игнатий. Вляво на снимката е първата пощенска станция на столицата, като в нея е бил и първият обществен телефон. Там се е помещавало и общежитието на Първа мъжка гимназия, а за кратко и печатницата Янко С. Ковачев, изпълняваща функциите на Държавна печатница. В началото на площада е била и кръчмата „Езерото“, държана от чех. Нарекал я така, защото при проливни дъждове се образувало езерце. Всъщност оттам е минавала подземната Крива река, която от „Солунска“, продължавала по „Войнишка“, завивала около Народния театър и така докато се влее в Перловец някъде около Орлов мост. При  топенето на снеговете се надигала и наводнявала близките улици.

После била двуетажната къща на психиатъра д-р Стефан Даваджиев, до него дома на Славейкови. А до него или през една била масивната едноетажна „Забавачница“, която за кратко приютила и Столичната библиотека.

Постепенно фамилните къщи отстъпили място на многоетажни сгради с магазини в партера. На мястото на пощенската станция била построена Учителската каса, на мястото на касапницата на бай Ангелко – Алианса, а на ъгъла на Графа и „Дякон Игнатий“, където била аптеката на П. Ю. Пенчев, се издигнала кооперацията, в която години по-късно ще се настани култовия за моето поколение „Млечен бар“. „Езерото“ било заместено от многоетажната ъглова сграда, която се води на адрес „Дякон Игнатий“ №21. През 70-те години в магазина отдолу се премести книжарницата „Български художник“, която преди беше на ъгъла на Графа и „6-ти септември“. Днес има малки магазини и заведения – и понякога отново има голяма локва.

До към 70-те години успоредно на сградите от южната страна на площада имаше къса уличка, успоредна на „Граф Игнатиев“. През 1936-7 година кметът Иван Иванов разрешил на един от собствениците на таксита[1] в столицата да направи пиаца между „Солунска“ и „Гладстон“. Имал 10 коли с шофьори и за да може някой от постоянните му клиенти да си поръча такси, звънял по телефона на близката будка за вестници и колата след малко паркирала пред дома му. Синът на собственика даже още помни номера – 22-22.

Площад Славейков 1936 г.

На тротоара седели ваксаджиите и приканяли господата да си лъснат обувките, както на този фотос горе от 1936 г. Те оцеляха още дълги години, макар че ги разпиляха из страничните улици.

 

Пл. Славейков №1 – съпритежателски дом „Петко Каравелов“, строен през 1933 г. по проект на арх. П. Кантарджиев. Някога там се е помещавал клубът на Демократическата партия. На партерните етажи са били книжарницата и  книгоиздателството на Д. Провадалиев[2]. Пак там е била и сладкарница „Славейков“ със собственик Ал. Г. Колевски. В по-ново време там се помещава Съюза на слепите. Аз съм запомнила този ъгъл с голямата хлебарница, в която освен хляб продаваха и банички.

площад Славейков и киното 60-je

….

Пл. Славейков №2 – кооперация „П.Р.Славейков“, кръстена на площада, а не на къщата на поета, която е била на отсрещната страна. Сградата има два входа и търговски пасаж. Главната забележителност бе кино „Славейков“, съществувало през две епохи и затрито при третата. В киното се влизаше от площада, а изходът бе в безистена. Входът към горните етажи на кооперацията е в безистена – на втория е имало зъболекарка кооперация т.е. няколко кабинета. Имало и канцеларии на дружеството за внос износ „Памид“.

В безистена била кръчмата и „Мечата дупка“. Един от шофьорите, белогвардеецът дядя Ваня, след като му свършвала смяната, имал навика тайно да влиза там – на шофьорите било забранено на пият, даже и когато не са на работа. Поръчвал си едно голямо юзче с ракия и я изливал в гърлото си без да преглъща на няколко пъти – по руски на екс. Това било атракцията на заведението и децата ходели след него, за да наблюдават как го прави.

Когато аз пораснах, вече нямаше меча дупка, но отдясно на безистена имаше сладкарница за пасти и боза. Един път вече през 60-те години смело влязох вътре и си поръчах кока-кола – чичкото зад тезгяха ме погледна строго и отвърна: „тук спиртни напитки не продаваме“.

От ляво на безистена точно до входа на киното имаше семкаджийница. Беше изключително удобно да си купиш едно пакетче – тиквени или слънчогледови и да влезеш с тях на прожекция. Колкото и бедните разпоредителки да призоваваха да не се люпят семки в салона, подът винаги беше осеян с обелките им и се налагаше между две прожекции набързо да премитат. По-късно махнаха семките и там се настани тясно магазинче за направа на табелки за пощенски кутии и входни врати на апартаменти.

площад Славейков Алианса

Площад Славейков №3 – учебна сграда на фондация „Алианс Франсез“ – строена около 1925 г. архитект Станчо Белковски, надстроена около 1945-46 г. След 9-ти септември фондацията е забранена, имуществото иззето, а богатата библиотека е предадена на Университета – е, поне не е изхвърлена. От 1957 до 2012 г. е Център за изучаване на чужди езици, с концертна зала „Славейков. Предоставени са и помещения на Държавния ансамбъл за народни песни и танци „Филип Кутев“. През 2014 г. сградата е върната на „Алианс Франсез“.

Следващата кооперация е с адрес ул. „Гладстон“ №69. Преди да стане „Макдоналдс“ там е имало чудесна закусвалня, в която хитът е бил болярското кюфте и добрите шницели. Често казано, не си я спомням. Интересното е, че „Гладстон“ е другата улица, освен споменатата в началото „Калоян“, която е запазила шест века името си – „Болярска“, наречена така тъй като е водела към болярските дворци на днешна „Витошка“.

Столична библиотека

Площад Славейков №4 – сградата е строена по проект на арх. Виктория Ангелова-Винарова за Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството. Строежът продължава от 1926 до 1932 г., като е довършен от арх. Г. Овчаров и Й. Йорданов. Особено впечатление прави входа с двете каменни фигури над него. Външната украса не е натрапчива и е изработена от скулпторите Кирил Шиваров, Стефан Пейчев и Михаил Иванов. При втория етап, в края на 30-те години, е построено и крилото към ул. „Раковски“.

По  времето на социализма в сградата бе настанен Градския комитет на БКП, д-во „Енергопроект“, поликлиника и др. Днес в централното крило е Софийската градска библиотека, а в новото – лекарски кабинети, редакции на вестници, политически партии…

следва продължение…

 

[1] По спомен на сина му Димитър Димитров.

[2] На някои места се казва, че е на №2, но в телефонния указател от 1943 г. и в албум София-1938 г. е даден адрес пл. Славейков №1. Освен да е друга номеризация.

пл. Славейков края на 30-те

….

ЗАБЕЛЕЖКА: Моля текстовете и снимките да не се препубликуват в медии без изрично разрешение от моя страна и непременно цитирайки автора и слагайки линк към оригиналната публикация. Можете да се свържете с мен чрез блога ми. С уважение. Павлина

Read Full Post »

Older Posts »