Feeds:
Публикации
Коментари

Posts Tagged ‘Граф Игнатиев №45’

Барделев 2

В началото на века на пресечката на „Граф Игнатиев“ и „Васил Левски“ (тогава бул. Фердинанд) се е издигала красива двуетажна сграда с високи врати с арки и малка куличка на ъгъла. Била известна като Английското консулство, но до изграждането на новата сграда през 1914 г. там се е помещавала и английската легация.

Не разбрах коя година е съборена тази изящна сграда, но на нейно място е построена пететажна кооперация с магазини, над които има още един нисък полуетаж.

Барделев бомбардировка_2

За съжаление и тя пострадва тежко по време на бомбардировките, но е възстановена и днес е жилищна кооперация с адрес бул. „Васил Левски“ №68. В махалата е известна с магазина за хранителни стоки „Браделев“, който съществува от построяването на сградата. По време на социализма беше един от най-добре снабдените гастрономи наоколо. В сградата по протежение на ул. Граф Игнатиев имаше голяма аптека. Днес на ъгъла също е хранителен магазин, до него продават закуски, после отново магазин – в момента оптика, а до него козметика.

Граф Игнатиев 43

Граф Игнатиев №43 – в тази красива сграда, днес загрозена от дострояване и рекламни табели, някога в първата половина на миналия век е имало сладкарница с кристални огледала, в която са се сервирали пасти и торти. Сладкишите са се произвеждали на място в сладкарски цех на двора.

1976 г. избори - Граф Игнатиев трамвайната спирка на Попа

След 9-ти септември става клуб на БКП и ОФ.  Там гласувахме. Още в ранни зори местният ОФ-активист ни будеше, за да бъдем първи. Не зная дали бяхме първи, но резултатът ни винаги бе 99,99%. Същият бе и на последните социалистически избори, макар че аз пуснах празен плик, а и доста други хора мои познати, гласуващи тук, бяха направили същото. А и какво да правим като наш кандидат бе „другарката“ на другаря Гриша Филипов – Величка Филипова. Тази снимка на Тодор Славчев е от 1976 г. – вижда се клубът и кръшното хоро пред него.

Между аптеката и клуба беше будката за продажба на цигари, семки и билети. Всъщност тя бе част от него, но имаше отделна врата. Държеше я един инвалид, който бе много груб с клиентите си, но човек като бърза няма как да търси откъде другаде да си купи билет. По-късно разбрах, че е бил бияч към милицията. Спрях да купувам. Будката изчезна някъде още през 70-те години.

От другата страна на ОФ-клуба имаше Бръснаро-фризьорски салон. Винаги беше пълно и адски задимено, защото се пушеше навсякъде – поне до известно време. Но още помня сместа от амоняк от боите и цигарен дим!

Между тази къща и съседната има проход, тъй като входът е откъм двора. Този проход през 80-те години беше почти препречен от цветарката, която живееше отгоре. Трамваят й бе отрязал единия крак и като инвалид общината й бе позволила да продава цветя. Синът й Ради бе един от първите кришнаисти у нас. Цветята бяха разположени при сегашния вход към ресторанта.

DSC05907

Граф Игнатиев №45 – пететажна кооперация, днес отдолу с банка. В началото на века тук се е намирал прочутия хан на Йордан шопа. И това не било случайно – все пак улица Граф Игнатиев водела към Самоков и шоплука. Според Георги Верин-Каназирски на това място е имало кръчма, в която се е слизало по няколко стъпала, а вътре друга стълба, по която по-избрани клиенти се изкачвали в едно помещение специално резервирано за тях.  Кръчмата била прочута с хубавото си вино, а съдържателят Георги Копрившки с вкусно сготвените диви патици. А в двора на кръчмата т.е. моят сегашен двор е имало хан със стаи без легла където нощували селяните, дошли на пазар. Наоколо между волските коли и талиги сновяли кокошки и прасета.

Граф Игнатиев 45

По-късно, когато била построена сегашната сграда, отдолу също имало кръчма – също „Бистрица“. По спомени на Димо Кисьов една част от помещението била преградена с остъклена ламперия, имало дълга маса и зад всеки стол на стената висяла карикатура на онзи, който обикновено седял на него. Доайен бил ген. Борис Вазов. Там ходели още Димитър Подвързачов, проф. Александър Балабанов, Елин Пелин, Александър Божинов, Димо Казасов, Райко Алексиев, Борю Зевзека (завеждащ хумористичната страница на в.“Утро“) и др.

През 50-те години там пак имаше кръчма – официалното й име бе  „Панагюрище“, но хората от махалата продължаваха да я наричат „Бистрица“. Входът бе откъм прохода към двора и още личи, макар и зазидан.1956 реклама на Здрава храна Бистрица

Вече не помня кога точно я затвориха и на нейно място се настани голяма магазин за месо „Родопа“. Работи доста време, но в началото на 90-те, когато месото изчезна с него изчезна и месарницата. За кратко в духа на времето се появи магазин за дрехи втора употреба, а после и той бе затворен и помещението бе дадено на банка „Алианц България“.

 

IMG_20190718_125013аГраф Игнатиев №47 – старата триетажна къща на ъгъла с ул. Любен Каравелов с разчупена фасада с еркери и балкони и с два входа беше много по-красива преди да я санират с тези странни плоскости. Струва ми се, че една боя щеше да й се отрази по-добре.

Преди много години там е била бакалницата на братя Памукчиеви. След това също имаше малък магазин за хранителни стоки, както беше прието да се нарича. Не беше богато снабден, но можеше да се намери всичко от първа необходимост. Имаше два щанда, ала тъй като обикновено продавачката беше само една, опашката беше голяма – особено в лукановата зима, когато всичко изчезна и се появяваше спорадично. Видехме ли камион да паркира (входът за складовите помещения беше към улицата точно до входа на магазина), всички се нареждахме – беше ни все едно какво са донесли, все щеше да свърши работа. След един скандал и оплакване срещу нея, затвориха магазина. За кратко го стопанисва един наперен младеж, но махалата не го прие, защото вдигна неконтролируемо цените и скоро и той изчезна. А след това го наеха сирийците, направиха „Дюнер“ и досега са си там. Наеха и накупиха жилища в махалата и станаха едни от нас.

 

Граф Игнатиев 49

Граф Игнатиев №49 – това е втората сграда след „Любен Каравелов“. Тази, която е на самия ъгъл, е с адрес „Любен Каравелов“ №21. Строена през 1935 г. на четири етажа с тераса на последния и красиви балкони на по-долните. Ако не се лъжа през 80-те години точно там беше магазинът „Железарски стоки“ – в него можеше да се купят кабърчета, пирони, отвертки, чукове, триони, но стълби, бои, електрически крушки и всичко свързано с дома и ремонта.

…….

Граф Игнатиев 53 и канала

Граф Игнатиев №51 – шестетажната сграда, обхващаща голяма част от карето, е строена през 1950 година по проект на Ан. Дамянов и М. Ангелова. Тя е жилищна с няколко входа и долу имаше магазини.

Вече ни си спомням всичките, а само тези, в които съм влизала. По-близо до канала беше музикалния магазин. Доста малък като помещение, но добре снабден. Когато някой от познатите клиенти търси нещо конкретно, продавачките правеха всичко възможно да му го намерят. Освен плочи там продаваха и касети с детски приказки и популярна музика. Просъществува до средата на 90-те години. Точно до него бе залепена книжарницата. Бях завързала там страшни връзки и даже ме пускаха в склада, когато нямаше клиенти, разбира се. Често се налагаше да купувам книги в комплект т.е. търсена книга заедно със залежала стока – бедните книжарки много се притесняваха и ги беше срам, но ги задължаваха. Един от куриозите бе „Билбо Бегинс“ на Толкин, който кротко си отлежаваше на щанда за детска литература и никой не знаеше какво представлява.

До книжарницата имаше ведомствен стол, а на ъгъла бе сладкарница „Балкан“. През 90-те години го замени „Мис Каприз“, в което ходехме да ядем пица и да пием бира.

следва продължение…

 

Използвани са фотоси от сайтовете „Стара София“, „Фотоархив Тодор Славчев“ и личен архив.

 

граф Игнатиев и канала_2

 

ЗАБЕЛЕЖКА: Моля текстовете и снимките да не се препубликуват в медии без изрично разрешение от моя страна и непременно цитирайки автора и слагайки линк към оригиналната публикация. Можете да се свържете с мен чрез блога ми. С уважение. Павлина

Read Full Post »