Feeds:
Публикации
Коментари

Posts Tagged ‘„Вярвай в чудеса“’

Минали години… Имал си вече Дядо Коледа шейна с елен, но пак не можел да достигне толкова далече, колкото му се искало.

Една вечер, когато всички джуджета заспали и къщата утихнала, добрият старец седнал пред камината, запалил луличката си и прошепнал:

– Фейо, фейо, ти толкова ми помогна, но аз пак не мога да стигна до всички деца. Помогни ми още веднъж, моля те!

Искрящата фея се появила от огъня и…

– Разбрах за притесненията ти, добри човече. Не се безпокой! Шейната и еленът, които купи, са вълшебни. С тях можеш невидим да обикаляш целия свят…

Какво станало после? Ти знаеш.

Всяка година в нощта преди Рождество Христово Дядо Коледа със своята летяща шейна обикаля целия свят и оставя подаръци на децата, които вярват в него. А който не вярва, нищо няма да намери под елхата, защото как ще получиш подарък от някого, в когото не вярваш?!

И докато на света има поне едно дете, което вярва в Дядо Коледа, което в коледната нощ гледа към небето и чака… докато има такова дете, дотогава ще има и Дядо Коледа.

 

Реклами

Read Full Post »

Заспорила работата, а мълвата за добрия старец с подаръците се разнасяла все по-надалеч. Откакто имал помощници, Дядо Коледа можел вече да радва все повече деца, но сърцето му нямало мира – до толкова много още не успявал да стигне…
Решил той, че за многото чували му трябва и друг превоз, и заминал за големия зимен панаир. Отишъл първо при елените. Имало всякакви – яки, красиви, с големи рога… Не елени, а принцове! А до оградата самотно се свивало едно дребничко еленче с голям зачервен нос – никой не му обръщал внимание. Когато Дядо Коледа се приближил, то изпъчило гърди и започнало да потропва с копита. Домиляло му на добрия старец за дребосъчето – „Ще порасне, ще заякне самотничето… виж как иска да ми се хареса“ – и го купил.
Надянал юздата и тръгнали двамата към шейните. Ама какви шейни имало – големи, изписани, лакирани, със звънчета на каприте си, с лъскави плазове… Тъкмо Дядо Коледа да купи някоя, а еленчето го задърпвало. Накрая спряло пред една неголяма проста дървена шейна – ни украса, ни звънчета. Потропва с копитце и не мърда. „Е, какво пък, то ще я тегли“ – и купил дядото шейната. Впрегнал еленчето, което вече бил нарекъл Рудолф с червения нос, и подкарал. А шейната не върви, а сякаш лети, толкова лека и бърза била.
– Браво, Рудолф, хубава шейна избра! С нея много домове ще обиколим – помислил си старецът.

(следва продължение)

 

Read Full Post »

Преди много, много години в една далечна северна страна зад Полярния кръг живеел самотен старец. Той много обичал децата, но си нямал никакви роднини – нито синове и дъщери, нито внучета. В дългите зимни вечери седял самичък пред камината и дялкал от дърво играчки – еленчета, кончета, малки шейнички и платноходки. Бумтял огънят, весело пращели шишарките, а старецът си мислел за децата и много му се искало да ги зарадва с нещо. И точно в нощта срещу Рождество Христово се сетил какво да направи. Сложил той всички играчки в чувал, качил се на ските и подкарал към близкото село. Нощта била ясна и тиха. Звездите ярко светели, а луната огрявала пътя му.

Селото вече било смълчано и никой не усетил как добрият старец оставял пред всяка врата своя подарък.

О, каква радост настанала сутринта! Всички се чудели кой е донесъл тези прекрасни неща. Питали, разпитвали – малко било селото, познавали се – но никой не знаел. Най-щастливи били децата – те не питали и разпитвали, а викали: „Благодаря ти, непознати човече!“ Викали толкова силно, че даже старецът ги чул в своя отдалечен дом. Зарадвал се самотникът и за пръв път от много време се почувствал щастлив. Дарената радост му се върнала многократно и той с нови сили започнал да прави още и още играчки, за да зарадва още и още деца.

Така изминали няколко години. Кой пръв и кога споменал името Дядо Коледа, не зная, но така си и останало. Децата започнали да украсяват елхите пред домовете си, да вият венци от борови клонки, а на сутринта да благодарят на добрия Дядо Коледа. Те дори и не подозирали, че той живее толкова близо, че това е онзи белобрад старец, който понякога слиза до селото и мило им се усмихва.

Една вечер Дядо Коледа седял пред камината и си мислел, че вече не е самотен, че детската радост на Рождество Христово го топли през цялата година, но…

– Но какво ще стане, когато остарея? Кой ще носи подаръци, когато си отида от този свят?!…

Запращяло дървото в камината, разхвърчали се искрици… Една паднала на пода, станала голяма, голяма… не, това не била искра, а добрата фея…

– Не тъжи, старче! Ти донесе толкова щастие на децата, че те дарявам с вечен живот. Ще живееш, докато има поне едно дете, което да вярва в добрия Дядо Коледа!

Феята докоснала стареца с вълшебната си пръчица и изчезнала. Зарадвал се Дядо Коледа на необикновения дар и продължил работата си. Обикалял все повече и повече села наоколо и оставял своите подаръци…

(следва продължение)

Корица на „Вярвай в чудеса“

Read Full Post »