Feeds:
Публикации
Коментари

Posts Tagged ‘Видинска гимназия’

В началото на 60-те години, когато бе създаден Центъра за нови стоки и мода, майка ми току-що завършила Художествената академия отиде да работи там. Въпреки невъзможността да си намери работа по специалността, остана за кратко. Атмосферата й беше чужда и често непоносима, но с присъщото си чувство за хумор описваше нещата от към смешната им страна.

Ето една от тези истории.

centar-za-novi-stoki-i-moda

Един ден в сградата настанал смут. Щяло да идва Голямо началство – то ли градски, то ли областен секретар на Партията. Бързо изчистили, излъскали, замели боклука под черджето и заповядали на художничките да не си показват носа от забутаното им стайче. Дошъл Другаря, повели да го запознават с работническата класа – кроячки, шивачки, въобще – другарки. След това се качили в кабинета на шефа за почерпка, а нетрудовата класа т.е. художничките решили да изпушат на стълбището по цигара. За беля точно тогава Началството си тръгнало и налетяло на тях. Нямало как, на бясната партийна секретарка й се наложило да ги представи:

– А това са нашите художнички – с извинителна нотка в гласа казала тя.

– Няма значение – снизходително отвърнало Голямото началство и даже се ръкувало с тях.

А художничките едва сдържали смеха си.

Като си помисля, че бедният ръководител със сигурност е предпочитал манекенките.

Подобна история се случила и с нейния колега Александър Апостолов. След завършването на Академията той се отправил към родните места и станал учител по рисуване във Видинската гимназия. Като се има предвид, че това било училище с традиции, може да се каже, че Сашо е сполучил. Развъртял се младият учител, разчистил претъпкания склад към кабинета и с радост открил великолепни гипсови отливки на стари майстори, останали още от времето на чехите, които преподавали рисуване след Освобождението. Натъпкан със знания, той внимателно ги изчистил и подредил, така че да напълни главите на видинските ученици с високо изкуство.

Но и на него му дошло височайше посещение. Пристигнали Петковците – кой знае защо по това време ръководителите на града все се казвали Петко. Младият амбициозен учител започнал да показва:

– Това е „Благовещение” на Донатело, това е…

Големците кимали умно.

– А това к`во е? – посочил един от Петковците.

– Това е Алегория от гробницата на Медичите… от Микеланджело – спрял Сашо да си поеме дъх и да даде време да го похвалят.

И началството не закъсняло. Поклатило глава и мъдро отсекло:

– А-ха, Микеланджело… Не се е получило.

Бедният Сашо не можал да изрече и дума.

След време и той се прибрал в столицата. И слава богу, защото Сашо Апостолов е създателят на една от най-хубавите галерии в София – „Александър”.

Минаха години и аз също започнах да се сблъсквам с войнстващата глупост, простотия и парвенющина. Когато се жалех, майка ми ме утешаваше и учеше: „Като не можеш да се пребориш с човешката глупост, поне се забавлявай!“.

И аз се забавлявах. Още се забавлявам. Само че все по-често не ми е смешно.

Реклами

Read Full Post »