Feeds:
Публикации
Коментари

Posts Tagged ‘БНТ ЛИК’

 

sgrada_4

Понякога много ме сърбят ръцете да пиша за телевизията и за всички хубави и трудни, смешни и тъжни моменти, за приятелства и предателства, за злоба и завист, за солидарност и колегиалност. Имаше от всичко.

Зная, че може би не трябва да го правя, защото ще бъда субективна, а не бива. Но сега ще разкажа за толкова отдавна, че хората, които ме приеха там, вече ги няма. Въпреки всички трудности, им благодаря.

Отидох да работя в телевизията, която тогава се наричаше БТ, а сега БНТ, още ненавършила 25 години. Бъдещите ми колеги току-що се бяха нанесли в новата сграда и все още течаха промени – не само сградни, но и административни.

Започнах в „Култура“ с шестмесечен изпитателен срок. На 20 март се явих на етажа, нямаше главен редактор и влязох при редакторите. В стаята имаше пет бюра. Там заварих една току-що назначена учителка по руски, снаха на виден генерал от Югозападна България – тя щеше да снима предавания за съветската литература и вече няколко месеца се готвеше и обмисляше какви. Една съпруга на „наш другар“, мисля, че също бивша учителка без висше образование, така нареченото „заварено положение“ от времето, когато в идеологическите заведения не образованието е било важно – така и не разбрах с какво се занимаваше, но не спираше да говори. Една мила жена, назначена защото сестра й беше любовница и майка на син на „другар“ от ЦК на БКП, който май бе и шеф на МВР – тя снимаше за художници. Една комсомолка, която сутрин вадеше куп папки и се скриваше зад тях (по-късно разбрах, че това са отчетни доклади и протоколи от събрания), която трябваше да прави предавания за чужда литература – явно съветската минаваше за своя – след година или две най-накрая засне едно. Една симпатична млада съпруга на  преподавател от Софийския университет, която почти не виждах, защото си гледаше детето – тя обхващаше българската литература. И една театроведка, която беше единственият смислен човек в стаята, през периодите без главен редактор изпълняваше длъжността и.д., в този момент също. Така че тя седеше в кабинета, а аз – на нейното бюро, но за кратко. След като ме огледаха, моите бъдещи колежки ме накараха да застана в центъра на стаята, за да ме чуват всички, и да си кажа биографията. Отказах, опитвайки се да бъда любезна, и отидох да се запозная със съседната стая. Доколкото си спомням, събрах сили да се върна обратно след ден-два. Повече не ме разпитваха, но слухтяха около мен – то каква ли друга работа имаха.

А в съседната двойна стая бяха режисьорите, асистентите им, директорите наМагда Каменова продукция, организаторите – въобще бая народ. Магда Каменова, Любен Морчев, Велко ЙордановПавел Павлов, Велко Йорданов, Нина Мирчева, Златка Тодорова, Митко Караджов, Илчо Лунгов… сигурно забравям някого. По онова време екипите бяха към редакциите и се бяха специализирали. С тези хора работих с удоволствие дълги години и когато направиха така наречените творчески колективи, гледах отново да съм с тях.

Влязох в стаята им, казах си името, те не ме разпитваха коя съм-каква съм, а ме попитаха разгледала ли съм вече телевизията. Отговорих с „не“ и Златка ме пое, за да ме разведе. Обиколихме всичко. Започнахме от лабораториите, минахме през студията, през монтажните, залите за трикови снимки, за мишунг, за ОТК… Някъде още в началото на пътя Златка разбра, че зная за какво става дума, признах си краткото следване на операторство и това ми спести дежурните номера, които погаждаха на новаците. Мисля, че бях единственият редактор на етажа, поне на първо време, който знаеше какво е сенситометрия, какво е варио, какво е мишпулт и най-важното – къде не трябва да пипам.

Това с „пипането“ ме подсеща една история. Бях страшно любопитна, особено за мишунг с Митко Герджиковапаратура, която не бях докосвала преди, и на първия ми мишунг започнах да разпитвам. Случих се с една от доайенките. Тя търпеливо ми обясняваше кое за какво служи, но започна със своето първо стъпване в апаратна. Било в далечните години, когато все още са работели на живо от телевизионната кула в Лозенец. Течал ефир и обучаващият й показвал кое какво е. В един момент тя видяла някакъв бутон и попитала „А това?“ – „Ако го натиснеш, ще спреш излъчването“ – казал колегата. „Ха-ха“ – изсмяла се тя, убедена, че започват дежурните шеги за зайци. И го натиснала. Само че не било шега – излъчването спряло. Бързо пуснали надписа „Повредата не е във вашия телевизор“. Чудя се как не са я изгонили. А на нашия мишпулт бутонът беше червен и от тази зала нямаше пряко излъчване. Но урока си запомних.

 

следва продължение

 

ЗАБЕЛЕЖКА: Моля текстовете и снимките да не се препубликуват в медии без изрично разрешение от моя страна и непременно цитирайки автора и слагайки линк към оригиналната публикация. Можете да се свържете с мен чрез блога ми. С уважение. Павлина

Реклами

Read Full Post »