Feeds:
Публикации
Коментари

Posts Tagged ‘базиликата Сакре Кьор’

 

DSC08066

 

От „Нотр Дам“, преминавайки по Pont au Double към левия бряг на Сена и rue de la Bucherie, се стига до градинката „Рене Вивиани“, Rene Viviani, където в центъра й е най-старото дърво в Париж – черна акация, посадена в началото на ХVІІ век от ботаника Робин и в негова чест кръстена робиния, Robinia. Наричат го „щастливото дърво“ и се смята, че носи късмет на тези, които леко го докоснат.

Там е и един от най-старите и миниатюрни храмове на Париж – „Сен Жулиен льо Повър“ – Saint-Julien-le-Pauvre – на гръкокатолическия мелкитски орден.

DSC08117

 За любителите на канадско-френския сериал „Шотландски боец“ това е „църквата на Дарий“. Но преди да стане обект на киното, тя е била многократно разрушавана, построявана и  преустроявана. Началото е положено през 507 г. като по този начин в Париж тя е църквата, която най-дълго е действаща. Към базиликата е имало и приют за пилигрими. През ІХ в. е разрушена от викингите, а през ХІІ в е била изградена отново и част от нея виждаме днес. В по-късни години парцелът е бил притежание на Училището по теология и изкуства към Парижкия университет, по време на Френската революция е превърната в склад, след  това болница. В края на ХІХ век храмът е отстъпен на мелкитските католици, придържащи се към византийския обряд.

DSC08058

Ако човек се обърка, винаги може да попита някого – за нас гид се оказа този белобрад художник, който рисуваше улицата и „Нотр Дам“.

….

В Латинския квартал се намира църквата „Сан Северин“ – Église Saint-Séverin.

DSC08681

Строена е през ХІІІ в., на мястото на параклиса, който се е издигал над гроба на Св. Северин. Монахът отшелник е живял на брега на Сена през V век по времето, когато кралят на франките Хлодвиг (Кловис) се заселил на остров Parisii и го направил своя столица. На камбанарията на днешния храм виси най-старата камбана в Париж, отлята през 1412 г. Интересното е, че порталът на главната Сен Северин вратата на св. Мартинфасада е пренесен от разрушената църква от ХІІІ век „Сен Пиер о Бьоф“, Église Saint-Pierre-aux-Bœufs.

 

А на северната страна има друг портал с барелеф на Св. Мартин, считан за покровител на пътешествениците. Затова преди дълъг път поклонниците на светите места са идвали тук и са допирали подкова до барелефа. Нямахме ни кон, ни подкова, но се надяваме Св. Мартин винаги да бди над нас.

В църквата са се запазили витражи от различни епохи – от Средновековието, описващи живота на апостолите и светите мъченици, а също и такива от ХІХ и ХХ век, изобразяващи житието на Христос. Интересен е и необичайният стълб под формата на палмово дърво, който се намира в абсидата.

DSC08678

Една от най-забележителните, но не и популярни църкви в Париж, е „Св. Евстатий“ – Saint-Eustache.

DSC08140

Разположена е в І-ви арондисман (arrondissement  е френската дума за район, окръг – в Париж те са 20) по пътя към Парижките Хали и е от последните готически катедрали, построени в Париж през ХVІ век. На същото място през 13 век е имало параклис, който по-късно е станал енорийска църква. Строителството й е започнало през 1532 г. по проект на арх. Жек Лемерсьо, Jacques Lemercier, през ХVІІ век е довършена в ренесансов стил, а през ХVІІІ-ти фасадата й е препостроена в модния тогава стил – класицизъм.

По нейните мраморни подове са стъпвали Луи ХІV, кардинал дьо Ришельо, мадам Помпадур, Молиер, Моцарт…

Органът на катедралата е един от най-големите във Франция, като превъзхожда даже тези в „Нотр Дам“ и „Сен Сюлпис“. В храма регулярно има концерти на орган, като концертиращ органист в нея е българката Янка Хекимова.

В църквата има над 25 параклиса, разположени в нишите и страничните коридори. Ето два от тях:

IMG_1962

На снимката горе е витражът „Обучението на Луи ІХ“ в параклиса „Св. Луи“ с картини от Феликс-Жозеф Бариа и стъклописи от ХІХ век.

IMG_1963б

Параклисът на Девата в St Eustache е построен през 1640 г., но по време на Революцията оригиналните картини, дърворезби и мраморни фигури изчезват.  Възстановен е през 1801-1804 г и е осветен от папа Пий VІІ по време на гостуването му за коронацията на Наполеон. Зад скулптурата на Дева Мария на Жан-Батист Пигал има три големи картини на художникът Тома Кутюр. Витражите са от 19 век и изобразяват светии и крале.

В църквата има още картини на Рубенс, Джордано, Санти ди Тито и други известни художници. Трябва само да се постараете да ги откриете.

….

DSC08229

Църквата „Сен Мари-Мадлен“ – L’église de la Madeleine или „Света Мария Магдалена“, наричана още „Църквата на Мадлен“, или само „Ла Мадлен“ или „Мадлената“, се намира на Плас дьо ла Мадлен в 8-ми арондисман. Сградата е издигната в неокласически архитектурен стил и е част от Бенедиктинското абатство, Benedictine abbey. На юг от църквата се намира площад „Конкорд“, а на изток – площад „Вандом“. В непосредствена близост е едноименната спирка на метрото „Мадлен“

Църквата е строена бавно и трудно, почти 90 години. Първоначалният проект, поръчан през 1757 г., преминал през няколко етапа – строежът започнал като църква, след това Наполеон решил да бъде Зала на славата на имперската армия, след падането му Луи ХVІІІ пожелал да е храм в памет на гилотинираните Луи ХVІ и Мария Антоанета, а градската управа искала зданието за гара. Парите все не достигали, а и как да стигнат като изграденото периодично било разрушавано и започвано от начало.

Les-filles-de-joie-de-Toulouse-Lautrec-

В даренията активно се включили и местните filles de joie (в свободен превод „момичета за радост“), които приемали  Мария Магдалена за своя покровителка, бъркайки я може би с „блудницата Мария“. Всеки ден след приключване на работа те давали част от заработеното за строежа, като по този начин се надявали поне частично да изкупят греховете си пред Бог. Така ги е видял и обезсмъртил Анри дьо Толуз-Лотрек. Дали тази история е истина официалните сайтове не споменават, но парижани не се крият зад фалшивата благочестивост и с удоволствие я разказват.

Едва през 1848 г. църквата била завършена и осветена. В нея е погребан Шопен. Днес е действащ храм.

….

 

Базиликата „Сакре Кьор“ – Sacre-Coeur

DSC08480

е римокатолическа църква, построена в романо-византийски стил. Изграждането й, съпътствано от спорове и разногласия, започва през 1875 г. Но тъй като е много скъпо и първоначалните дарения бързо свършват, разходите се поемат от вярващите – хиляди парижани отделят от парите си и купуват колона или камък, или по-голям блок, върху който се изписват инициалите на „притежателя“ му. Така че когато днес се разхождате сред стените на „Сакре Кьор“, спомнете си, че сте обградени от имената на стотици хиляди парижани.

DSC08507

И тук, както в „Нотр Дам“, можете да се изкачите „до върха“. Стълбището е стръмно и тясно – 300 стъпала и на всеки 15 – пълен кръг. Но пък гледката си заслужава – даже в мрачен ден.

DSC08505

…….

Влязохме и в съседната църква Saint-Pierre de Montmartre, една от най-старите в Париж, построена още през ХІІ век.

DSC08502

Първоначално тук се е намирало светилището на бога Марс и се смята, че именно то е дало името на хълма – топонимът Mons Martis, който означава „планината на Марс“, е оцелял през времената на Меровингите и е бил произнасян от галите като Монмартър. От стария храм са се съхранили само четири колони.

 

DSC08519

През 1133 г. крал Луи VІ решил да построи на това място абатство. Именно в него през ХVІ век Игнасий Лойола е основал Орденът на йезуитите. По време на Великата Френска революция абатството било сринато, като оцелял само храмът. Самата църква многократно е рушена, възстановявана и реставрирана. По време на Втората световна война били унищожени и оригиналните готически стъклописи, които днес са възстановени.

 

DSC08514

В олтарната част са разположени три витража, изобразяващи Христос, Св. Петър и Св. Дионисий.

 

….

DSC07891

Названието Дом на инвалидите, L’hôtel national des Invalides, звучи малко странно за българското ухо, но всъщност става дума за ветерани. През 1670 г. Луи ХІV взема решение да се построи дом, който да приюти сражавалите се за славата на Франция. Строежът е завършен през 1706 г. и Кралят Слънце лично присъства на освещаването му.

Дом на инвалидите църквите

.

Особено трудно било създаването на място, където и кралят, и войниците да могат едновременно да участват в католическите ритуали, като музиката да звучи навсякъде. С тази почти непосилна задача се справил архитект Жул Ардуин-Мансар, който на практика построил „двойна църква“. Основната част (нефът) е така наречената Войнишка църква, а куполът става куполна църква.

DSC08584

Войнишката църква „Св. Луи“. Днес там се намират стотици трофеи, завоювани от врага и илюстриращи историята на френската армия.

 

DSC08595

Бароковият купол на Кралската църква – l’église du Dôme, вдъхновен от базиликата „Св. Петър“ във Ватикана, е изписан със стилизирани военни сцени.

…….

DSC08592

Църквата е и място за погребение на заслужили френски воини от различни епохи. Тук почиват останките на маршал Турен, един от великите военачалници от времето на Луи ХІV; на генерал Анри Бертран, последвал Наполеон на о-в Св. Елена; на Роже дьо Лил, автора на „Марсилезата“. Ето мавзолея на героя от Първата световна война маршал Фош (1851-1929).

..

DSC08589

Гробницата на Наполеон

…..

DSC08601

Саркофагът е обкръжен от лавров венец с имената на големите сражения, напомнящи за велики победи (на снимката се вижда и надписът Moscow). Наоколо са 12-е богини на победата, а в кръговата галерия – 10 барелефа, които илюстрират постиженията на Наполеон по време на неговото управление: Гражданския кодекс, учредяването на Ордена на Почетния легион, Сметната палата и др.

….

Разбира се, това не са всичките велики парижки храмове. Всеки сам може открие още много, обикаляйки града и околностите му.

 

Следва продължение:

Музеите на Париж

 

DSC08606

………

ЗАБЕЛЕЖКА: Моля текстовете и снимките да не се препубликуват в медии без изрично разрешение от моя страна и непременно цитирайки автора и слагайки линк към оригиналната публикация. Можете да се свържете с мен чрез блога ми. С уважение. Павлина

Реклами

Read Full Post »

Дойде ред и на Монмартър.

DSC08527

……..

Един от съветите, които последвах, бе да отидем по-рано, за да избегнем тълпите. Доколко ги избегнахме не зная, но в най-туристическите места едва се разминавахме с хората.

Взехме автобус до гробището на Монмартър и оттам тръгнахме пеша нагоре по rue Lepic.

DSC08472

Не зная защо, но това е една от улиците, които останаха най-дълго в очите и сърцето ми. Може би защото заради наклона виждахме сградите в цялата им пълнота или защото нямаше коли. Вървяхме бавно, минавахме покрай още неотворени кафенета, ресторанти, галерии. Улицата криволичеше, ние гледахме през витрините как собствениците подреждат столове или стока и премитат падналите през нощта листа… Виждайки, че се спираме пред витрината му, един галерист ни заговори – не предлагаше „стоката си“, а просто бе любопитен. Попита ни откъде сме и се зарадва, когато разбра – беше чувал за България и нашите художници. И после допълни учудено: „Много рядко идват българи в Париж!“. А на мен ми стана тъжно – българи в Париж има и непрекъснато обикалят „туристическите обекти“, но явно предимно гледат през прозорците на автобуса и рядко се разхождат по не толкова популярните улици и места. Жалко.

 Van_Gogh_-_Blick_auf_Paris_aus_Vincents_Zimmer_in_der_Rue_Lepic1

На rue Lepic № 54 през 1887 година заедно с брат си Тео е живял и Винсент ван Гог – имал е собствено студио и прекрасна гледка към града. Ето това той е виждал през прозореца си.

А пред една от галериите си пожелах да мога да купувам – Galerie Atelier на улица Lepic 102. Добре, че беше затворена!

DSC08476

………….

… И ето, че сме пред ресторант Moulin de la Galette, а над него е вятърната мелница „Раден“, построена през 1717 г. – една от тринайсетте вятърни мелници на Монмартър. Останалите оригинални вече ги няма. През ХІХ век до нея всяка неделя парижани отивали да хапнат ароматен хляб, да пият чаша топло мляко или вино.

DSC08474

Мястото е вдъхновявало много художници – Реноар, Тулуз Лотрек, Ван Гог, Пикасо го правят митично име в историята на изкуството.

Auguste_Renoir_-_Dance_at_Le_Moulin_de_la_Galette_-_Musée_d'Orsay_RF_2739_(derivative_work_-_AutoContrast_edit_in_LCH_space)

Видях картината на Реноар Bal du Moulin de la Galette и „на живо“ в музея „Орсе“. Но за съжаление тази на Пикасо – не. Абе, друго е да си в Париж – където и да погледнеш, изкуство.

Pablo Picasso Le Moulin de la Galette

През 80-те години на ХХ в. тук правят ресторант, в който постоянни посетители са живеещите наблизо Далида, Клод Льолюш, Жан Маре. Ресторантът още го има.

И отново по стълбите – в колко ли филми съм ги гледала!

От Трюфо и Годар до Брандо и Уди Алън – Париж е магнит за кинорежисьори и филмови звезди, които се стремят да свържат името си с този най-романтичен от всички градове. И не на последно място една от главните роли в техните филми е Монмартр.

DSC08477

До базиликата Сакре Кьор – Sacre-Coeur, може да се стигне и със зъбчат лифт, който спестява 360-те стъпала към върха на хълма, но ние минахме по задните улици, а не по туристическите.

DSC08480

В подножието на църквата слушахме и улични музиканти.

….

Ето ги кривите павирани улички, красивите къщи, дворчета и дървета. Минахме през Place du Tertre, наричан още „Сърцето на Монмартър“

Жан Лазар площад Тертр

– той напомня за времето, когато тук е била Меката на изкуствата и наоколо са живели Модилиани, Утрильо, Пиер Огюст Реноар, Сюзан Валадон, Пикасо, а днес на него излагат картини, картички и сувенири уличните художници. Наоколо са музеят на Монмартър, музеят на Салватор Дали – предимно скулптура и рисунки. Ето го площадът през погледа на Жан Лазар – точно толкова шарен е, но сега е винаги пренаселен.

Бистрото Le Consulat

DSC08521

е на най-старата улица в Монмартър – Rue Norvins. Ако се вярва на рекламата, която е отстрани, на тези маси са сядали Тулуз Лотрек, Моне, Утрильо, Пикасо…

Кафене Ле Консулат

Отляво е кафене La Bonne Franquette, стар хан на повече от 400 години.

DSC08520

През миналия век се е казвало Aux Billards en Bois и е носело емблемата на първоначалните си собственици де Мутон. Защо ли са го преименували, дали не са махнали билярда – не знам, не влязох. И в него са сядали художници – на някои помним имената, на други – не. Разбира се, оттогава много неща са се променили, но калдъръмените улици с тесните платна и още по-тесни тротоари са си все същите, макар и затрупани със сувенири.

DSC08528

Разходката е като връщане назад във времето. В жилищния район е по-тихо и уютно, а къщите са изумителни със старите си балкони, ажурени огради, бръшляни – да ти се прииска поне за кратко да поживееш тук.

 DSC08532

…..

Слизаме по Rue Cortot и стигаме до Rue de l’Abreuvoir, а там са слънчевият часовник и по-надолу – розовата къща. Градската легенда гласи, че преди много, много години собственикът й, художник, след като се почерпил хубаво в близкото бистро, взел боите и за една нощ я боядисал – в розово. И така влязъл в историята не с името си, а с къщата си, рисувана след това от много творци – ето как я е видял Морис Утрильо.

abreuvoir-maison-rose

 Довиждане, Монмартър!

DSC08531

..

Следва продължение:

Улиците на Париж (4)

Да се разгледат улиците на Париж има и още един начин

– с корабче по Сена.

===========

ЗАБЕЛЕЖКА: Моля текстовете и снимките да не се препубликуват в медии без изрично разрешение от моя страна и непременно цитирайки автора и слагайки линк към оригиналната публикация. Можете да се свържете с мен чрез блога ми. С уважение. Павлина

Read Full Post »