Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for the ‘София моя любима’ Category

…да разказвам за миналото.

…..

Животът и годините променят града. Обикновено това става постепенно – познатите места изчезват и се появяват други. Нормално е лицата на улиците, сградите, магазините да се сменят. В моя софийски живот имаше различни периоди.

Най-старият смътен спомен бе през 50-те години с премахването на разрушените от бомбардировките здания и заменянето им с нови – по-грозни, но здрави. После дойде еднаквостта и сивотата, но макар и бавно нещата си идваха на мястото. През 60-те от стъклата на старите магазини изчезнаха пропагандните материали за „дружбата от векове за векове“ и се появиха подредени с вкус витрини. През 70-те изведнъж властите решиха да „освежат“ останалите от преди войната представителни сгради и софийският необарок и сецесион огря града.

Дърветата хвърляха сянка, растяха и ръсеха по улиците цъфнали кестенови цветчета, пухчета или есенножълти листа. Улиците сияеха от чистота и ние започвахме да осъзнаваме в какъв красив град живеем. Обичахме го, чистехме го, метяхме го, поливахме го по стар навик, останал от години, които не помнехме.

Сега градът отново се изменя. Но не бавно, а рязко и грубо. Изчезват красиви сгради, изчезват кичести дървета, изчезват градини и дворове, изчезва чарът на обичния град.

Някой си го присвои и започна да руши, да кърти павета, да маха тротоари. Някой реши, че това не е град на и за хората, а за негова лична употреба и благосъстояние; град на автомобили, фини прахови частици и мозъци с прекалено „фини“ та чак незабележими гънки. Градът, какъвто аз го помня и обичам, си отива.

Затова започвам да разказвам за неговото минало, докато още не съм го забравила и има с какво да сравнявам. Ще започна от „ГРАФ ИГНАТИЕВ“. От далечното минало, което и аз не помня, но за което съм чела и слушала; през миналото, което помня, та до днес. Ще ви показвам снимки, ще разказвам за сгради, магазини, книжарници, сладкарници, училища… Ще будя духовете им и заедно с вас ще населим „Граф Игнатиев“ с хората, които помним и обичаме. Вие ще допълвате своите спомени, истории и може би даже снимки.

Поне това ще остане.

Започвам много скоро!

Реклами

Read Full Post »

Из ИСТОРИИ, които не са мои, а са ми разказвани, но не бива да си останат в миналото незапомнени.

Ив Монтан Симон Синьоре

Френските идоли  Симон Синьоре и Ив Монтан, след турне в Москва и Източния блок, дошли и в България. Известните със своите леви възгледи звезди, вече били малко смутени от потушаването на въстанието в Унгария, но все още вярвали в светлото бъдеще.

Било през 1957 година, когато София била сив, затворен град, все още не отърсил се от следвоенната беднотия. Концертите на Ив Монтан предизвикали фурор, звездната двойка била настанена в хотел „България“, а отпред винаги имало  куп цивилни музиковеди. Само че в един момент гостите решили инкогнито да се разходят из София – хората наоколо сериозни, целеустремени, гледат си в краката. Тръгнали по жълтите павета французите, стигнали до градинката пред Военния клуб, а там на пейка седи един усмихнат човек на техните години – пред него разстлан вестник, а отгоре му комат хляб, евтин саламТодор Петров и бутилка. Изкоментирали актьорите нещо помежду си, помисляйки го за клошар, човекът ги чул и на френски им върнал репликата. Това бил българският художник Тошко Петров, който този ден решил да хапне на свеж въздух.

Разприказвали се, поканил ги в ателието си наблизо – на тавана на една от близките сгради. Там ги заварили и цивилните културоведи. Седят трима весели Артисти на пода по турски, смеят се, пият коняк, а с какво са замезвали днес никой не помни.

За концерта на Ив Монтан чувах много тогава, даже и негова плоча имахме в къщи. С Тошко Петров се запознах години по-късно, но го помня бегло – беше слаб, висок човек, леко прегърбен. Историята днес чух отново. И ви я разказвам, за да остане в спомените.

……

Действащи лица:

Тодор Петров  (1919 – 1992) – български художник и бохем

Симон Синьоре (1921- 1985) – френска актриса от немски произход

Ив Монтан (1921 – 1991) – френски актьор и певец от италиански произход

…..

Тодор Петров, Созопол, 1957

Днес за Тодор Петров и изкуството му не можете да намерите почти нищо в уж безбрежния интернет. Помнят го единствено вече малкото останали живи негови приятели. Картината му „Созопол“ е рисувана през същата тази далечна 1957 година. Ярка, слънчева и в никакъв случай сивосоциалистическа. Може би под нея и под подобни на нея са седяли весело и са пили коняка тримата Артисти.

………..

ЗАБЕЛЕЖКА: Моля текстовете и снимките да не се препубликуват в медии без изрично разрешение от моя страна и непременно цитирайки автора и слагайки линк към оригиналната публикация. Можете да се свържете с мен чрез блога ми. С уважение. Павлина

Read Full Post »

dsc05409

Ротондата „Св. Георги“ е един от най-древните действащи християнски храмове в света. Дали е най-старата църква у нас се спори, но е най-старата сграда от римско време, запазена до покрив. Преди приемането на християнството е използвана за обществени нужди – предполага се, че е била част от сердикийските терми. Построена е в така наречения Константинов квартал на древна Сердика – недалеч е бил двореца на император Константин Велики, а векове по-късно и този на Севастократор Калоян. Между другото улица „Калоян“, която опира до ротондата, е кръстена именно на севастократора, а не на едноименния цар, който няма нищо общо със София.

Била е баптистéрий, била е мартириум, била е митрополитски храм, била е джамия…

Влизала съм в нея през 70-те години, когато още не бяха открити всички стенописни слоеве, влизала съм и по-късно, когато беше полупразна и истинска. Влязох и днес.

Първото, което ме стресна, бе малкото магазинче, което се мъдреше точно срещу ротондата. Мисля, че там едно време беше входът на ресторанта на хотел „Балкан“ или по-скоро на лятната му градина.

dsc05416

Такова нещо отдавна не бях виждала в центъра на София. Стил балкантуристка естетика! Има си всичко – и икони, и пирографирани бъклици, и мускалчета, и „стилизирани“ кукли в носии, и космати кукери…

dsc05418

Има и по-съвременни чаши с изгледи от София и рози; има и порцеланови чинии с герба на България, Партийния дом и Народния театър; има и магнитчета за хладилник с надпис Love Sofia…

dsc05419

Само не разбрах що щат руските матрьошки сред целия този вихър на странен вкус?

dsc05420

Обичам кича, понякога дори го събирам, но това даже на мен ми дойде много!!!

….

dsc05414

Обърнах се с лице към древната църква и на входа й ме посрещнаха две странни вази тип кашпи, които първоначално приех за пепелници, но се оказаха саксии с тревичка. Нищо, мислех си, това е отвън. Но влязох и…

dsc05424

Половината църква бе затрупана със стока, по стълбите към криптата имаше полуприкрити кашони, от едната страна се мъдрeше самовар, а от другата нещо като купел, приличащ по-скоро на тенджера за курбан.

dsc05425

В пластмасови щайги се предлагаха хартиени икони и религиозна литература.

в ротондата

Украсата бе от изкуствени цветя – коледни звезди.

dsc05422

Цялата монументалност и чистота на формите се губеше сред стоката. Но когато погледнеш към купола, виждаш остатък от красота

dsc05423

и ангела…

phoca_thumb_l_img_99200008а

Защо ли не мога да гледам само нагоре?!

Или към миналото, когато тези места тук са били огласяни от стъпките на римските легиони, когато тук са се събирали първите християнски епископи на Сердикийския събор, когато тук са препускали конете на хан Крум, когато тук пред мощите на Св. Йоан Рилски са свеждали глави българите… и още, и още… Или даже когато бях много млада и в топлата лятна нощ сядахме точно на тези древни зидове и гледахме към полутъмната църква.

Има сгради, по които може да се изучава историята ни – политическа, религиозна, светска, културна. Ротондата „Свети Георги“ е една от тях. Нека не я оставяме на кича.

dsc05412

………..

 

ЗАБЕЛЕЖКА: Моля текстовете и снимките да не се препубликуват в медии без изрично разрешение от моя страна и непременно цитирайки автора и слагайки линк към оригиналната публикация. Можете да се свържете с мен чрез блога ми. С уважение. Павлина

Read Full Post »