Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for the ‘София моя любима’ Category

 …

IMG_20190718_125056

Граф Игнатиев №70 – е долепената до пощата. Сега, когато е боядисана, е по-запомняща се, макар че като архитектура не е нищо особено. Пет етажа с магазинни помещения. Дълги години в дясно се помещаваше „Мляко и млечни произведения“, където освен мляко, продаваха и сирене и кашкавал. Беше малък по размер и просъществува до началото на 90-те.

,,,,

IMG_20190718_125113

Граф Игнатиев №72 – кафеникава пететажна сграда, строена явно след 50-те години. Единственото, с което съм я запомнила е хлебарницата отдолу, която още през 90-те години изчезна – почти заедно с хляба през Лукановата зима. А в левия ъгъл имаше РеП – за незнаещите „Разпространение на печата“. Той не беше така добре снабден като този „Граф Игнатиев“ №29, но вършеше работа. След като го затвориха, сложиха отпред една будка и оттам си купувахме огромното количество вестници, с които се наводни книжния пазар след промените. Все още нямаше монополисти.

Граф Игнатиев 74

Граф Игнатиев №74 – четириетажна сграда с ъглови балкони и магазини  отдолу – най-дълго се задържа фотомагазина, другите се сменят на по година-две.

Преди няколко години тази сграда стана известна със стенописа на калкана си, изобразяващ София и знакови места в нея – паметникът, лъвовете, орлите… Той е дело на графити-художник Тристан Итън. (съжалявам, но не зная кой е авторът на тази чудесна снимка, която май остана една от малкото, запечатали стенописа). А тази година стана още веднъж известна с това, че даде калкана си под наем и стенописът бе заличен, а на негово място сега има табло с подменяща се реклама.

IMG_20190625_123906

 

Граф Игнатиев №76 – тук е „Старата фурна“. Преди войната това е било фурната на Димчето, където цялата махала си е пекла гювечите и козунаците. Аз също я помня като фурна, макар и не на Димчето. Печаха по поръчка агнета, прасенца, а иначе вадеха хляб.

..

Граф Игнатиев 78

Граф Игнатиев №78 – ето го и последното здание на тази улица. Триетажната кооперация днес е изрисувана цялата. Отдолу има магазини. Преди там беше студентски стол. На самия ъгъл с входа, който го сече, имаше някакъв вид сладкарница, но предимно за бонбони – продаваха се насипно, а също и сухи сладки. През 80-те години на нейно място направиха сладкарница „Милина“ – беше част от верига за бързо хранене. Винаги пълна с ученици, студенти, минувачи. След „Милина“ известно време бе магазин за вносни сирена и салами с щанд за топли сандвичи, които се правеха от продуктите в него. Продаваха и пакетирана паста, сосове и др. В момента е магазин за алкохол и цигари.

Дълго време къщата бе в доста занемарен вид. Не зная на кого хрумна тази интересна идея, но от както я изрисуваха, кръстовището грейна. Ако бяха сложили и по-точен часовник-термометър, цена нямаше да има.

………..

 

И така стигнахме до Канала или по-точно казано – Перловската река. Ето на снимката заснети от въздуха старият мост и старите сгради през 1928 г. Ако се взрете, ще видите публиката на стадион „Юнак“, а на мястото на днешния строителен техникум въртележки – явно снимката е правена по празници.

1928 г канала и Графа

Някога това е било краят на града и „Кадън мост“ е прехвърлял бреговете на  Перловец. Наречен е така заради улицата „Кадън сокаги“, опираща до него. След Освобождението прекръщават улицата и моста на „Самоковски“, защото оттук по стария Шишманов път са минавали каруците и керваните от и за Самоков.

В началото на века на моста в дървена будка е стоял стражар и е следял кой влиза и излиза от града. Задълженията му са били разнообразни – от това да не пуска циганите около къщите да крадат, до това да дава информация на майките накъде са тръгнали да играят децата им. В будката е имало телефон – единствен обществен в махалата, и при нужда се е обаждал ту, в болница, ту в пожарната. Това си спомня Димо Кисьов за онова толкова отдавна отминало време.

Граф Игнатиев и канала края на 30-те години

А ето го мостът в края на 30-те години или началото на 40-те – вече по-цивилизован, стабилен,  по който минава трамваят за Лозенец. Вижда се и стадион „Юнак“, а пред него паметникът на „загиналите юнаци-легионери в Балканската и Междусъюзническата война“. Има се предвид членове на гимнастическите дружества „Юнак“. След Войната паметникът е премахнат, а дружествата разпуснати, тъй като са смятани за шовинистически...

 

През 1953 година мостът бе подновен по проект на арх. Евгени Зидаров и прекръстен в „Мост на дружбата“. Някъде около 1960 г. в четирите му краища издигнаха каменни фигурни композиции, символизиращи руско-българската дружба през различни периоди от историята ни.

.

Та това е улица „Граф Игнатиев“ – в нея има почти всичко необходимо за един град – църква и училище, библиотека и поликлиника, магазини и кафенета, офиси и банки. С годините се изменя и с нея се изменяме и ние. Важното е да я помним.

 

DSC05903

Използвани са фотоси от сайтовете „Стара София“ и личен архив.

….

ЗАБЕЛЕЖКА: Моля текстовете и снимките да не се препубликуват в медии без изрично разрешение от моя страна и непременно цитирайки автора и слагайки линк към оригиналната публикация. Можете да се свържете с мен чрез блога ми. С уважение. Павлина

Реклами

Read Full Post »

===

1939 откриване на паметника на Патриарх Евтимий

Връщам се отново на пресечката на „Граф Игнатиев“, „Васил Левски“ и  „Патриарх Евтимий“.

Това е снимка от откриването на паметника на Патриарх Евтимий през 1939 година. На него се виждат част от сградите на отсрещната страна на бул. Васил Левски и Графа, част от която са сринати от бомбардировките.

Може заради тези разрушени къщи номерацията на „Графа“ отново е объркана и след площада четните й номера започват от №62.

DSC05910

Граф Игнатиев №62 – днес това е адресът на „Булгартабак“. Преди бомбардировките на това място е бил домът на режисьорката Роксена Кирчева и родителите й Венчо Кирчев и Елка Михайловска. Отдолу е имало цветарница, собственост на леля Дора, както си я спомнят в махалата.

След като бутнаха силно пострадалата къща, дълги години там имаше празно място, но повдигнато на метър и нещо над нивото на тротоара – явно плочата на зданието. Там през 70-те години бяха наредени будки-магазинчета – не помня какво продаваха, а на калкана бяха наредени телефонни будки. Една година в началото на 80-те преди Коледа направиха базар с чевермета и наливно вино. Беше фурор. Тогава са искали да отчуждят мястото, като разрушат част от околните къщи, за да построят болница или диагностичен център. А след това започна дългия строеж на тази модерна сграда, която накрая се оказа „Булгартабак“.

.

DSC05905

 

Граф Игнатиев №64 – триетажна сива сграда, която може да бъде запомнена само с магазините си.

Граф Игнатиев и Патриарха сладкарница Люляци

Ето я през 70-те и 80-те години. Най-вдясно бе рибарският магазин, доста по-голям от сегашния, имаше даже аквариум с жива риба. До него бе сладкарница „Люляци“ – освен пасти, толумбички и плезири, там продаваха и питки, банички, милинки. Бозата я точеха от два крана, които се подаваха от стената – един за сладка и един за резлива. До нея малко магазинче за сокове – тясно и дълго и ухаещо на цитруси.

DSC05906

Граф Игнатиев №66 – също толкова сива и толкова безлична, която също помня заради магазините. До сладкарницата беше малката книжарница „Есперанто“ с тъмнозелена табела, а Камен Балкански си спомня, че отгоре е имало петолъчка в златист цвят и номер на обекта.

До книжарницата бе магазинът за платове и обувки – фронтално платовете, а отляво на входа – обувките. През 90-те години на негово място се премести книжарницата – преди тя беше на ъгъла на Графа и Каравелов, срещу пощата. До края на 70-те и през 80-те книжарницата процъфтяваше – в нея продаваха всякакви учебни пособия – тетрадки, карти, блокове, албуми, моливи, писалки, бои и какво ли не още. Най-смешното беше, че когато тоалетната хартия стана кът, там и това се появяваше. Явно възрастният управител г-н Чипев беше човек с връзки и умения в бранша. Новата книжарница бе първоначално в по-голямото помещение, но после след като повечето хора минаха на компютри и моливите и боите „изгубиха популярност“ – се премести в малкото помещение на „Есперанто“. И едно уточнение: наследникът на онази любима моя книжарница, също Чипев, смята, че не са роднини на „онези известните издатели Чипеви“. Но у нас, където сме една шепа хора и всички сме братовчеди, може ли да е сигурен човек.

Граф Игнатиев 68

Граф Игнатиев №68 – двуетажна къща с пресечени ъглови балкони. Преди години беше доста занемарена, но сега е стегната, боядисана и си личи красотата й. До началото на 90-те долу с вход на самия ъгъл имаше голям „Плод и зеленчук“. Лятно време изнасяха стоката и респективно опашката навън на ул. Любен Каравелов. След това се смениха няколко магазина – за домакински уреди, оптика, магазин за алкохол и цигари… сега продават ядки и сокове.

….

Другата ъглова сграда от страната на четните номера, там където е пощата, е с адрес към ул. Любен Каравелов. Някога тук се е намирала кръчмата „Алтън Калофер“ на братя Диманкови.

следва продължение…

 

Използвани са фотоси от сайтовете „Стара София“, „Фотоархив Тодор Славчев“ и личен архив.

….

ЗАБЕЛЕЖКА: Моля текстовете и снимките да не се препубликуват в медии без изрично разрешение от моя страна и непременно цитирайки автора и слагайки линк към оригиналната публикация. Можете да се свържете с мен чрез блога ми. С уважение. Павлина

Read Full Post »

Барделев 2

В началото на века на пресечката на „Граф Игнатиев“ и „Васил Левски“ (тогава бул. Фердинанд) се е издигала красива двуетажна сграда с високи врати с арки и малка куличка на ъгъла. Била известна като Английското консулство, но до изграждането на новата сграда през 1914 г. там се е помещавала и английската легация.

Не разбрах коя година е съборена тази изящна сграда, но на нейно място е построена пететажна кооперация с магазини, над които има още един нисък полуетаж.

Барделев бомбардировка_2

За съжаление и тя пострадва тежко по време на бомбардировките, но е възстановена и днес е жилищна кооперация с адрес бул. „Васил Левски“ №68. В махалата е известна с магазина за хранителни стоки „Браделев“, който съществува от построяването на сградата. По време на социализма беше един от най-добре снабдените гастрономи наоколо. В сградата по протежение на ул. Граф Игнатиев имаше голяма аптека. Днес на ъгъла също е хранителен магазин, до него продават закуски, после отново магазин – в момента оптика, а до него козметика.

Граф Игнатиев 43

Граф Игнатиев №43 – в тази красива сграда, днес загрозена от дострояване и рекламни табели, някога в първата половина на миналия век е имало сладкарница с кристални огледала, в която са се сервирали пасти и торти. Сладкишите са се произвеждали на място в сладкарски цех на двора.

1976 г. избори - Граф Игнатиев трамвайната спирка на Попа

След 9-ти септември става клуб на БКП и ОФ.  Там гласувахме. Още в ранни зори местният ОФ-активист ни будеше, за да бъдем първи. Не зная дали бяхме първи, но резултатът ни винаги бе 99,99%. Същият бе и на последните социалистически избори, макар че аз пуснах празен плик, а и доста други хора мои познати, гласуващи тук, бяха направили същото. А и какво да правим като наш кандидат бе „другарката“ на другаря Гриша Филипов – Величка Филипова. Тази снимка на Тодор Славчев е от 1976 г. – вижда се клубът и кръшното хоро пред него.

Между аптеката и клуба беше будката за продажба на цигари, семки и билети. Всъщност тя бе част от него, но имаше отделна врата. Държеше я един инвалид, който бе много груб с клиентите си, но човек като бърза няма как да търси откъде другаде да си купи билет. По-късно разбрах, че е бил бияч към милицията. Спрях да купувам. Будката изчезна някъде още през 70-те години.

От другата страна на ОФ-клуба имаше Бръснаро-фризьорски салон. Винаги беше пълно и адски задимено, защото се пушеше навсякъде – поне до известно време. Но още помня сместа от амоняк от боите и цигарен дим!

Между тази къща и съседната има проход, тъй като входът е откъм двора. Този проход през 80-те години беше почти препречен от цветарката, която живееше отгоре. Трамваят й бе отрязал единия крак и като инвалид общината й бе позволила да продава цветя. Синът й Ради бе един от първите кришнаисти у нас. Цветята бяха разположени при сегашния вход към ресторанта.

DSC05907

Граф Игнатиев №45 – пететажна кооперация, днес отдолу с банка. В началото на века тук се е намирал прочутия хан на Йордан шопа. И това не било случайно – все пак улица Граф Игнатиев водела към Самоков и шоплука. Според Георги Верин-Каназирски на това място е имало кръчма, в която се е слизало по няколко стъпала, а вътре друга стълба, по която по-избрани клиенти се изкачвали в едно помещение специално резервирано за тях.  Кръчмата била прочута с хубавото си вино, а съдържателят Георги Копрившки с вкусно сготвените диви патици. А в двора на кръчмата т.е. моят сегашен двор е имало хан със стаи без легла където нощували селяните, дошли на пазар. Наоколо между волските коли и талиги сновяли кокошки и прасета.

Граф Игнатиев 45

По-късно, когато била построена сегашната сграда, отдолу също имало кръчма – също „Бистрица“. По спомени на Димо Кисьов една част от помещението била преградена с остъклена ламперия, имало дълга маса и зад всеки стол на стената висяла карикатура на онзи, който обикновено седял на него. Доайен бил ген. Борис Вазов. Там ходели още Димитър Подвързачов, проф. Александър Балабанов, Елин Пелин, Александър Божинов, Димо Казасов, Райко Алексиев, Борю Зевзека (завеждащ хумористичната страница на в.“Утро“) и др.

През 50-те години там пак имаше кръчма – официалното й име бе  „Панагюрище“, но хората от махалата продължаваха да я наричат „Бистрица“. Входът бе откъм прохода към двора и още личи, макар и зазидан.1956 реклама на Здрава храна Бистрица

Вече не помня кога точно я затвориха и на нейно място се настани голяма магазин за месо „Родопа“. Работи доста време, но в началото на 90-те, когато месото изчезна с него изчезна и месарницата. За кратко в духа на времето се появи магазин за дрехи втора употреба, а после и той бе затворен и помещението бе дадено на банка „Алианц България“.

 

IMG_20190718_125013аГраф Игнатиев №47 – старата триетажна къща на ъгъла с ул. Любен Каравелов с разчупена фасада с еркери и балкони и с два входа беше много по-красива преди да я санират с тези странни плоскости. Струва ми се, че една боя щеше да й се отрази по-добре.

Преди много години там е била бакалницата на братя Памукчиеви. След това също имаше малък магазин за хранителни стоки, както беше прието да се нарича. Не беше богато снабден, но можеше да се намери всичко от първа необходимост. Имаше два щанда, ала тъй като обикновено продавачката беше само една, опашката беше голяма – особено в лукановата зима, когато всичко изчезна и се появяваше спорадично. Видехме ли камион да паркира (входът за складовите помещения беше към улицата точно до входа на магазина), всички се нареждахме – беше ни все едно какво са донесли, все щеше да свърши работа. След един скандал и оплакване срещу нея, затвориха магазина. За кратко го стопанисва един наперен младеж, но махалата не го прие, защото вдигна неконтролируемо цените и скоро и той изчезна. А след това го наеха сирийците, направиха „Дюнер“ и досега са си там. Наеха и накупиха жилища в махалата и станаха едни от нас.

 

Граф Игнатиев 49

Граф Игнатиев №49 – това е втората сграда след „Любен Каравелов“. Тази, която е на самия ъгъл, е с адрес „Любен Каравелов“ №21. Строена през 1935 г. на четири етажа с тераса на последния и красиви балкони на по-долните. Ако не се лъжа през 80-те години точно там беше магазинът „Железарски стоки“ – в него можеше да се купят кабърчета, пирони, отвертки, чукове, триони, но стълби, бои, електрически крушки и всичко свързано с дома и ремонта.

…….

Граф Игнатиев 53 и канала

Граф Игнатиев №51 – шестетажната сграда, обхващаща голяма част от карето, е строена през 1950 година по проект на Ан. Дамянов и М. Ангелова. Тя е жилищна с няколко входа и долу имаше магазини.

Вече ни си спомням всичките, а само тези, в които съм влизала. По-близо до канала беше музикалния магазин. Доста малък като помещение, но добре снабден. Когато някой от познатите клиенти търси нещо конкретно, продавачките правеха всичко възможно да му го намерят. Освен плочи там продаваха и касети с детски приказки и популярна музика. Просъществува до средата на 90-те години. Точно до него бе залепена книжарницата. Бях завързала там страшни връзки и даже ме пускаха в склада, когато нямаше клиенти, разбира се. Често се налагаше да купувам книги в комплект т.е. търсена книга заедно със залежала стока – бедните книжарки много се притесняваха и ги беше срам, но ги задължаваха. Един от куриозите бе „Билбо Бегинс“ на Толкин, който кротко си отлежаваше на щанда за детска литература и никой не знаеше какво представлява.

До книжарницата имаше ведомствен стол, а на ъгъла бе сладкарница „Балкан“. През 90-те години го замени „Мис Каприз“, в което ходехме да ядем пица и да пием бира.

следва продължение…

 

Използвани са фотоси от сайтовете „Стара София“, „Фотоархив Тодор Славчев“ и личен архив.

 

граф Игнатиев и канала_2

 

ЗАБЕЛЕЖКА: Моля текстовете и снимките да не се препубликуват в медии без изрично разрешение от моя страна и непременно цитирайки автора и слагайки линк към оригиналната публикация. Можете да се свържете с мен чрез блога ми. С уважение. Павлина

Read Full Post »

 

Е, стигнахме до площада, свърващ „Граф Игнатиев“ с „Васил Левски“ и „Патриарх Евтимий“, но ще трябва да се върна назад, за да разкажа и за сградите от югозападната страна на улицата – тези с номерация от 48 до 52, които са между „Шишман“ и „Попа“.

 

1926 Граф Игнатиев и Патриарха от въздуха детайл

Тази снимка е от 1925 г. и на нея се виждат точно тази отсечка на „Графа“, за която ще става дума по-долу. Най-горе вдясно са: № 46, след това ъгловата с адрес „Шишман 45, а после №48 и 50 – те все още съществуват. На мястото с двора сега е голяма кооперация.ул.Граф Игнатиев и Шишман 60-те

Къщата на югоизточния ъгъл на „Графа“ и „Шишман“, строена около 1910 г., е на два етажа с мансарда и партерен етаж за магазини. На ъгъла беше рибарски магазин, после месарски – до днес. Адресът се води към ул. Шишман №45. Ето я, заснета от градинката на Седмочисленици през 60-те или 70-те години.

.………

Граф Игнатиев 48

……….

…………

Граф Игнатиев №48 –  до нея е къщата на проф. Стефанов, построена в 1925 г. на два  етажа и партер с магазини. Фасадата е с еркери и балкони. През 70-те долу имаше магазин дамски облекла, а преди това книжарницата. Снимката е от 70-те години.

…………..

……………

…………..

 Граф Игнатиев №50 –  тук се е намирала къщата на Петра Злачева. Още през 1914-15 година настоятелството на „Св. Седмочисленици“ я откупува, за да издигне на нейно място църковен дом. Целта е той да носи доходи, тъй като църквата се е самоиздържала. Строежът започва през септември 1933 г. и е завършен през 1935 г. наемите от апартаментите и магазините помагат дълга, направен за строежа да бъде бързо изплатен – зданието наистина е доходно.

Долу има магазин – днес книжарница „Буктрейдинг“. Първият етаж беше нисък и до края на 90-те години там бе физиотерапията на поликлиниката ни (тази на „Хан Крум“). На втория етаж има три балкона със засводени тесни двукрили врати. На третия и четвъртия етаж има само по един балкон и то съвсем обикновен. Снимките са от 30-те години на миналия век и от 2019 г..

 ……….

 Граф Игнатиев №52 и №54 –  днес това е широка кооперация, строена явно през 50-те години.

Граф Игнатиев, нотариата, 9 януари 1944По време на войната тази част е била под прицела на американските пилоти, тъй като в съседство се е помещавала Германската легация. За щастие основната сграда, т.е. дома на инж. Момчилов не е пострадал, но е било засегнато новото крило и няколкото къщи в съседство (на снимката е Германската легация). Една от тях, именно на №52, е била малката фамилна къща на арх. Фингов, в която той се пренася след като му се налага да продаде дома си на „Сан Стефано“. По време на януарските бомбардировки през 1944 г. Фингов със съпругата си търсят убежище в близко скривалище, но над тях се срутва цялата сграда и те загиват. Доколкото знам, това не се е случило на №52, а някъде наоколо. В двора зад днешната кооперация, почти до №50, има малка занемарена къща – дали пък това не е домът на Фингов? Не намерих кой да ми каже.

През 70-те и 80-те, та даже и началото на 90-те години в едно от партерните помещения имаше голям магазин за ремонт на обувки, който се наричаше „Саламандър“. Днес долу има аптека „Ремедиум“ и кафе сладкарница.

….

 

Нотариата на Патриарха и Графа 1903

На ъгъла на „Граф Игнатиев“ и „Патриарх Евтимий“ е домът на инж. Михаил Момчилов, строен по проект на брат му арх. Петко Момчилов през 1899 г. Нейният официален адрес е Патриарх Евтимий №2, но не мога да я прескоча. Инж. Михаил Момчилов заедно с Густав Айфел строи два моста – в Санкт-Петербург и в Будапеща. Със спечелените пари построява къща почти на края на града. Ето я в първоначалния й вид – симетрична, елегантна, с големи прозорци с арки, балкони. Имала е и зимна градина, и остъклени веранди. През 1938 г. домът е продаден на Германската легация и е направена пристройка към „Граф Игнатиев“, която не повтаря стила на основната сграда. След 1944 г. е дадена на Търговското представителство на СССР, през 70-те става Софийски нотариат, а после в него се настаняват някои отделения на районния съд. Целият парцел с двора е по-висок от нивото на улицата, така че през оградата, която си беше на мястото някъде до към 70-те или 80-те години, се виждаха дърветата в двора.

 

Чия собственост е днес домът на инж. Момчилов, не зная. Но се руши…

……..

Използвани са фотоси от сайтовете „Стара София“, „Изгубена България“ и личен архив.

следва продължение…

Граф Игнатиев трамвайната спирка при Стадион

…….

ЗАБЕЛЕЖКА: Моля текстовете и снимките да не се препубликуват в медии без изрично разрешение от моя страна и непременно цитирайки автора и слагайки линк към оригиналната публикация. Можете да се свържете с мен чрез блога ми. С уважение. Павлина

Read Full Post »

1925 Граф Игнатиев и Васил Левски

Тази снимка е правена от въздуха през 1925 година. На нея се виждат именно тази част на „Граф Игнатиев“, за която тук става дума. В ляво е къщата с №33, а след нея са еднофамилните къщи, които предстоят да бъдат бутнати и на тяхно място да бъдат построени съпритежателски домове, кооперации и доходни здания. Къщата на инж. Момчилов вече е там, но паметникът на Патриарх Евтимий още го няма.

DSC05926

Ето ги сегашните сгради от №35 до №41, който едва се вижда в дъното.

 Граф Игнатиев №35 – триетажна кооперация с надстроен още един етаж – в момента боядисана в керемиденочервено. През тесен безистен се влиза в двора, където е входът. В безистена дълги години имаше будка за цигари, а по-късно и за кафе. Днес забележителност е ателието за tattoo и особено неговия собственик, който вечно е отпред – с дълга сплъстена коса, целият в татуировки и пиърсинг. Целият партерен етаж е зает от магазини.

Граф Игнатиев №37 – съседната четириетажна жилищна кооперация с големи прозорци е облицована с плочи. Входът й също е откъм двора, но е затворен със зелена метална врата. Отдолу също има магазини с непрекъснато сменящи се наематели. През 60-те и 70-те години някъде там имаше малка сладкарничка с боза, но вече не мога да се ориентирам в коя точно сграда беше.

Граф Игнатиев 39

Граф Игнатиев №39 – следващата сграда е с висок партерен етаж с магазини. Винаги са ми правили впечатление дългите балкони над магазините, които опасват цялата фасада. Предполагам, че първоначално сградата е била предвидена за двуетажна, а впоследствие са додадени още два етажа, тъй като виочината на първите два и на вторите два е различна. Но явно това надстрояване е било още преди много години, защото през 60-те вече изглеждаше по този начин. Струва ми се, че точно бе прочутия ресторант „Троян“, известен със своите кебапчета и дреболии на скара, но и с неподправената си кръчмарска атмосфера. Навремето та се събираха писатели, архитекти, художници – в определени дни на седмицата там сядаше компанията на Стефан Савов, Христо Коев, Симеон Пиронков, Тодор Панайотов… Калин Донков разказва, че там се е и пеело: „Репертоарът не беше особено богат, едни и същи песни: патриотични, стари градски, непременно от Родопите, нещо от Македония. Понякога дори събираха масите, друг път се надпяваха – амбициозно, някак ожесточено. Ставаха и мъже от съседни маси, идваха си със стола и се присъединяваха…“. Подобна беше и атмосферата в съседния ресторант „Стадион“.

Тази снимка е от 60-те години се виждат както „Стадион“, така и част от „Троян“.

Граф Игнатиев и Попа - Стадион 60-те

Граф Игнатиев №41 – „Съпритежателски домъ Графъ Игнатиевъ 1932“ – така пише на фасадата на тази кооперативна жилищна сграда, строена по проект на арх. Васильов и арх. Д. Цолов. А на скосения й ъгъл бди каменен орел, леко разперил крила. Преди тук е имало няколко ниски здания, в едно от което е била сладкарница „Базел“. Учудващо плановете са запазени и днес са качени в сайта „Стара София“ – от там научих, че кооперацията има „4 апарт. от 3 стаи с вестибюл; 4 апарт. от 4 стаи; 4 апарт. от 5 стаи; 9 магазини“.

ресторант Стадион

Кога тези магазини са били съединени и е направен ресторант „Стадион“ не намерих. Първоначално прозорците са били на нивото малко над масите, но по-късно ремонтираха и  направиха големи витрини, които да вкарват повече светлина в помещението. Да се намери свободна маса беше доста трудно и затова всеки сядаше там, където му „разпоредят“. Освен хората от махалата, идваха и клиенти по-отдалеч заради вкусната храна, бирата „Загорка“ и добрата компания.

следва продължение

 

…..

ЗАБЕЛЕЖКА: Моля текстовете и снимките да не се препубликуват в медии без изрично разрешение от моя страна и непременно цитирайки автора и слагайки линк към оригиналната публикация. Можете да се свържете с мен чрез блога ми. С уважение. Павлина

….

Read Full Post »

 

Лясковска среща на ГрафаВъпреки че ъгловата къща в ляво е с адрес към Шишман, не мога да я прескоча, защото там бе прочутата механа „Лясковска среща“. Беше с два салона, битово обзавеждане и керамични чаши и чинии. Всъщност десният салон е бил отделно заведение – „Дивите петли“, наречено така заради препарирания глухар, който е висял на стената срещу входа. След преустройство преименуват и разширяват ресторанта, а злите езици говорят, че била наречена „лясковска“, тъй като тогавашния управител искал да се подмаже на члена на Политбюро лясковчанина Енчо Стайков. През 90-те години бе направен опит именно тази част на механата да се възроди –тежкоатлетът Ноаир Нурикян нае салона и го нарече „Масис“, но не му провървя.

Граф Игнатиев №27 – е четириетажната кооперация до ъгловата къща. Всъщност „Дивите петли“ се намираха под нея, но входът им беше съединен при обединяването с този на „Лясковска среща“.

На снимката се виждат №27 и №29

DSC05922

Граф Игнатиев №29 – пететажна кооперация с красиви балкони. Над входа на кооперацията се вижда паметна плоча на Г. М. Димитров, който е живял тук от 1931 до 1945 г.

През 70-те и 80-те години там имаше магазин за шиене на пердета, до него – малко дюкянче за ловене на бримки. А между „ловя бримки всякакви“ и РЕП-а, от където си купувахме списания и понякога и вестници, бе фото „Луна“ на прочутия фотограф Пенчо Балкански. Внукът му Камен си спомня, че е имало обширна приемна с паркет и после две помещения – вляво студиото, а в дясно лабораторията. Вътре великолепни черно-бели снимки по-голям формат на известни артисти и музиканти – сред тях чудесни портрети на Владимир Димитров-Майстора, на Андрей Николов и на Шаляпин в ролята на Мефистофел, правен по време на гостуването му в България през 1934 г. Някъде между тях е бил и портретът на Камен. А в моите юношески години на витрина бе Васко Арабаджиев с цигулката си. Като ученици си правехме снимки за ученическите карти и за дипломата. Струва ми се, че в детството ми са ме водили там и все още има фотоси с печата на фото „Луна“.

 

 

 

Граф Игнатиев №31 – на ъгъла с „Мальовица“ е къщата, строена около 1910 година от арх. Мицев за нуждите на семейството му. Тя е с богато оформена фасада с еркери, подпрозоречни пана, полукръгли фронтони. През 90-те години на ъгъла избиха врата, сложиха няколко стъпала и направиха магазин. Наемателите се сменяха, а през 2017 г. го нае Волен Сидеров и си направи галерия. Фотосите по-горе са от 70-те години на мин. век и от преди 10-тина години.

 

 

Граф Игнатиев №33 – на другия ъгъл с малката улица „Мальовица“ е друга една от малкото запазени стари къщи в този район. Била е притежание на д-р Каназирска, а там е имал кабинет и д-р Петър Каназирски – неин баща или съпруг. Къщата е строена през 1922 г. на два етажа, висок партер и тавански етаж; с еркерна кръгла кула на ъгъла и дълги елегантни балкони. През 70-те от ъгъла се влизаше в магазин „Зеленчуци, сокове и консерви“, а до него от към Графа имаше малък магазин, май книжарница. Снимките са от 1978 г. и 2019 г.

 

 

 

следва продължение

 

…..

ЗАБЕЛЕЖКА: Моля текстовете и снимките да не се препубликуват в медии без изрично разрешение от моя страна и непременно цитирайки автора и слагайки линк към оригиналната публикация. Можете да се свържете с мен чрез блога ми. С уважение. Павлина

Read Full Post »

 

Граф Игнатиев №36 – тясната пететажна кооперация е залепена за калкана на №34. Тази и съседните сгради чак до ул. Шишман са по-навътре на тротоара, което ме кара да мисля, че са строени след 50-те години, когато е имало идея улицата даIMG_20190621_095850 се разшири, за да се изравни с площад „Славейков“. Предполагам, че са си правили сметка да бутат сградите от тази страна. Какво ли ги е спряло?! А преди войната там е имало фамилни къщи и кооперации, някои от които са били разрушени по време на бомбардировките.

Точно до калкана през 60-те и 70-те години имаше тясно заведение, наричащо се „Ракета“. Малка сладкарничка с три маси, в която се пушеше, споменът ми за нея е задимен. Там се продаваха толумби, баклава, саралия, кадаиф – неща, които ги нямаше в съседната „Преспа“. До сладкарницата имаше оказионен магазин, а до него – часовникарски, който явно бе в съседната кооперация. Днес сградата е боядисана в розово, а балконите са в по-тъмен нюанс. Отдолу има фризьорски салон и едно от най-известните чейнч бюра, пред което винаги има опашка.

 …

Преспа

Граф Игнатиев №38 – за повечето софиянци тази сграда е известна като сладкарница „Преспа“. Но на това място се е намирала прочутата пивница „Спасъ“, в края на 30-те години – сборище на артистичната бохема. Там ежедневно са „правили маса“ Ламар и Мицо Андонов и в  някой момент с изключително майсторство са запявали народни песни. Присядали са при тях и Николай Марангозов, и Никола Вапцаров, и Борис Ангелушев. В края на 50-те години смътно си спомням някаква кръчма с вход на самия ъгъл, но защо ли в спомена ми е останало името „Тарас Булба“? Предполагам, че след забраната на частната собственост са национализирала кръчмата на Спас и са я  наименовали с нещо „по-руско“.

пивница Спас_2

 Сладкарница „Преспа“ – освен да пие кафе или да си хапне торта, тук човек можеше да си купи и мляко. През 60-те години в стъклени бутилки и буркани, а през 70-те – в полиетиленови пликчета и кофички като днешните. „Преспа“ работи до към края на 90-те, но през последните години част от салона й бе предоставен на „едноръките бандите“. От близките училища най-редовно бягаха ученици, за да играят на ротативките или на други машини без печалба. Накрая премахнаха „хазарта“,  заедно с него и сладкарницата.

Ето я улицата през 70-те години. Паветата и тогава са били криви, но поне дърветата бяха много и то добре поддържани – нямаше наранявания, сечене и унищожително подкастряне; короните се оформяха, а за здравето на дърветата се следеше.

Граф Игнатиев и 6-ти септември

Граф Игнатиев №40 – е голямата кооперация с два входа на другият ъгъл с „6-ти септември“. Долу имаше голяма книжарница „Български художник“, където продаваха бои, четки, печатарски мастила, кадастрони и всякакви неща за художниците. По-късно я преместиха на ъгъла на „Графа“ и днешната „Дякон Игнатий“. На нейно място се настани шивачница с гръмкото име „Моден център“ – там човек можеше да си поръча дреха по каталог, но му правеха проби, за да е подходяха за фигурата му. Днес там има аптека от веригата „Ремедиум“.

…      сладкарница Ну, погоди

Граф Игнатиев №42 – на ъгъла на малката улица „Преспа“ е била известната кръчма „Славия“, която просъществува някъде до 70-те години, а после там се настани съвсем различно заведение със съвсем различна публика – сладкарница „Ну, погоди“. Боза, лимонада, пасти с много крем, полуразтопен сладолед, блудкаво кафе за майките, лепкавите стъкла на масите, дъвки по пода и нацапани седалки – това бе тя в очите на възрастните. Но пък за децата бе – любима.

детската кухна на Графа 70-те

На срещуположния ъгъл на Граф Игнатиев №44 и „Преспа“ съвсем логично имаше детската млечна кухня. Малко преди обяд там се струпваха майки с колички, които вземаха храна за вкъщи. За кратко и аз го правех, но бързо се отказах.

В партерните днес има един куп магазини и павилиончета, които непрекъснато се сменят. Отскоро има пицария, и книжарница „Сиела“ на мястото на модния магазин. Ето я кооперацията през 2015 година. Единствено непроменен остана антикварят, който изнася книги си на улицата – първоначално имаше щанд, но сега ги разполага направо върху остатъка от основите на някаква отдавна съборена будка до калкана на съседната сграда.

DSC05914

граф Игнатиев и Шишман

..

Граф Игнатиев №46 – това е къщата на Спиро Илиев, сторена някъде към 1910-1912 г. Дълги години отдолу имаше мекичарница и в голямото междучасие тук притичваха учениците от 7-мо и 8-мо училище, та даже и от Художествената гимназия. Днес къщата е полуразрушена, но явно не могат да я срутят бързо, защото е паметник на културата, та са я оставили на самосриване.

Използвани са снимки от сайта „Стара София“, „Изгубената България“, от личния ми архив и сканирани от списания, брошури и албуми, в които е нямало упоменаване на автора. Позволявам си да ги кача, тъй като се опитвам да проследя историята на улицата и в снимки.

 

следва продължение: „Граф Игнатиев“ – между „Шишман“ и „Васил Левски“

ул.Граф Игнатиев и Шишман 60-те

ЗАБЕЛЕЖКА: Моля текстовете и снимките да не се препубликуват в медии без изрично разрешение от моя страна и непременно цитирайки автора и слагайки линк към оригиналната публикация. Можете да се свържете с мен чрез блога ми. С уважение. Павлина

Read Full Post »

Older Posts »