Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for юни, 2018

Имах късмета да изживея няколкото си „парижки“ дни в самия център на града в района на Пале Роял и това изключително облекчаваше пешеходните разходки.

 DSC07975

Пале Роял, Palais-Royal – площад, дворец и парк, разположени срещу северното крило на Лувъра.

Първоначално се е наричал Кардиналски, тъй като е бил построен от Ришельо за негова резиденция и завещан на Луи ХІІІ – оттам и Пале Роял т.е. кралският дворец.

The_Palais_Cardinal_(future_Palais_Royal,_Paris)_by_an_unknown_artist_(adjusted)

След смъртта на кардинала в него се настанява вдовстващата кралица Анна Австрийска. В последствие е служел за резиденция на Орлеанските херцози. За известно време преди Великата Френска революция в двора на двореца е било опънато шапито на цирк, а в малките апартаментчета на долните етажи се разположили дами с леко поведение и зали за хазарт. По време на Парижката комуна дворецът е изгорен, но само след две години е изграден отново.

DSC07967

Четириетажните сгради, строени през ХVІІ – ХVІІІ век, обграждат градината. Пасажите и аркадите в долната им част са смятани за първообраз на покритите пешеходни пространства. Там днес има филателни и модни магазини, антиквариати, за съжаление, вече не толкова бляскави, а започващи да западат. Казват, че в целия Пале Роял са почти 400.

DSC07964

Видях отворени само някои от тях, ала без клиенти. Ето този магазин за детски играчки в един от пасажите бе от по-светлите и посещавани.

Затова пък тук, на улица „Божоле“, която затваря северната част на Пале Роял, се намира един от най-скъпите ресторанти в Париж – Grand Vefour.

Vefour

Навремето е бил посещаван от Наполеон Бонапарт и Жозефин, от Виктор Юго, от Ламартин, от Жорж Санд, а в по-късни години – от Жан Кокто, Саша Гитри, Жан Маре, Луи Арагон, Жан-Пол Сартр, Симон дьо Бовоар и други знаменитости. Наричат го „цитадела на класическата френска кухня“. Не знам така ли е, не влязох, но пред входа му виждах предимно японци.

кабаре Милорд

Пак на улица „Божоле“ се е намирало кабаре Milord l’Arsouille, което е било кафене още в 18 век и в него за пръв път през 1792 година е изпята „Марсилезата“.  През 1945 г. е възобновено като клуб, събиращ около 200 човека, където са пели Серж Гинзбург, Жак Брел, Жан Фера. Известната песен „Milord“ е написана и представена от Жорж Мустаки именно тук, а по-късно става една от емблематичните за Едит Пиаф: „Allez venez, Milord, Vous asseoir à ma table, Il fait si froid dehors…“

Много бистра, клубове, галерии, магазини заобикалят Пале Роял, но паркът е оазис на тишината – с подрязани липи, които оформят алеите, лехи с разноцветни цветя, фонтани, скулптурни фигури.

IMG_1967Сутрин обитателите на апартаментите наоколо разхождат кучетата си (само в определени часове), тичат, играят бадминтон. По обед се появяват майките с колички и децата, а привечер играчите на петанк. Паркът е тих и ведър, около фонтана е пълно с припичащи се на слънцето хора, с четящи студенти и кротки пенсионери.

Докато седях на един от столовете, разпръснати около фонтана, за  миг ми се стори, че иззад ъгъла ще се появят кралските мускетари и ще чуя звъна на шпагите им.

столовете

Под липите са разположени и „столовете на поетите“ – или поне аз така си ги нарекох. Те са неподвижни, свързани с поставки, на които са разположени малки пластики, представляващи книга, лула, пепелник… На гърба на всеки е гравиран цитат или кратък стих от световноизвестен поет с името отдолу. Например: „Морето е огледало, в което съзерцаваш душата си“, Бодлер.

Пале Роял столовете_5

Каква е историята? Преди няколко години скулпторът Мишел Голе прибира изхвърлени зелени градински столове и ги превръща в поезия. Освен изгравираните стихове, има вход за слушалки и можете да слушате целите стихотворения, изпълнени от най-известните френски актьори. Така, когато седнеш на някой от столовете, имаш чувство, че си в прекрасна компания – Пол Верлен, Пол Елюар, Фредерико Гарсиа Лорка, Емили Дикинсън, Пиер Паоло Пазолини, Марина Цветаева, Артюр Рембо, Жан Кокто, Фернандо Песоа…

IMG_1858

На площада пред главния вход на двореца са инсталирани черно-бели колони с различна височина – това авангардно произведение на Даниел Бюрен с появяването си през 1986 г. предизвиква двояки мнения и смут сред парижани. Днес внимание им обръщат предимно туристите и модните фотографи. Колкото пъти минах, винаги имаше манекенки, качени върху някоя колона, или просто туристи, които искаха да запечатат и този детайл от Париж.

DSC07616

В Пале Роял се помещават Conseil d’État (Държавният съвет), Conseil constitutionnel (Конституционния съвет) и Ministère de la Culture (Министерството на културата).

В комплекса се намира и Comédie-Française (Комеди франсес), смятан за най-стария действащ все още театър в света – създаден е през 1680 г., а от 1799 се помещава в сърцето на Пале Роял. На сцената му са играли Талма, Сара Бернар, Ремю, Мария Казарес, Жан Маре…

Paris_Comedie-Francaise

 Днес, ако нямате билети, няма как да влезете, но пък можете да кажете, че искате да видите програмата и да се консултирате за билети. Така разгледахме фоайето, ала снимките са забранени. В един ранен следобед пред театъра се бе разположил доста голям оркестър от млади хора и огласяше околността с „лека“ класика – ако не се лъжа, беше Моцарт. А от там пресичаш Place du Palais Royal и ул. „Риволи“ и си в Лувъра!

Лувър двор МарлиОт двете страни на този проход са вътрешните дворове „Марли“ и „Пюже“, приютили скулптури от различни епохи. Таваните и стените им към пасажа са остъклени и минувачите могат макар и отдалеч да разгледат експонатите. (За съжаление, моят фотос не се получи, затова използвам от официалния сайт на музея).

DSC07982

Излязохме в центъра на двореца в така наречения Наполеонов двор, cour Napoléon. От тук започва Триумфалният път – от Стъклената пирамида и статуята на Луи ХІV, през Триумфалната арка на площад Карусел пред двореца Тюйлери, по Шанз Елизе, след това Триумфалната арка на площад Етоал и свършва до Голямата арка в квартал Дефанс.

DSC07621

Седнах до пирамидата и май най-накрая повярвах къде съм! И знаете ли кое е смешното, до мен се разположиха други българи, които шумно се възхищаваха и радваха. Как сега да не кажа изтърканата фраза „светът е малък“!

Малък, малък, ама иска обикаляне – и ние тръгнахме.

Следва продължение:

Айфеловата кула

 

IMG_1774Нека погледнем Париж отвисоко.

 

===========

 

ЗАБЕЛЕЖКА: Моля текстовете и снимките да не се препубликуват в медии без изрично разрешение от моя страна и непременно цитирайки автора и слагайки линк към оригиналната публикация. Можете да се свържете с мен чрез блога ми. С уважение. Павлина

Реклами

Read Full Post »

DSC07744

Ще започна с нещо, за което мнозина биха ме презрели – Париж не беше моята мечта. Мислех си, че мога да мина и без него. Лъжех се. И съм щастлива, че не се подведох по изтърканите туристически текстове и пътеки, че тръгнах „неорганизирано“ да откривам Париж за себе си. Обикалях по улиците, седях в градинките, не минах и без задължителните места, но те ми носеха радост и разполагах с времето си. Исках да запомня града със сърцето си, а не с фотоапарата. Но ето мина време и фотосите ми помогнаха да систематизирам поне малко преживяното. Дано има полза и за другиго.

Дълго отлагах. Толкова хора са писали такива интересни неща, та аз ли… Има ли смисъл? Но после ми казаха „винаги има – за всекиго Париж е различен“.

Тогава да започвам да се връщам назад към времето, когато се разхождах из този „най-прекрасен от всички… градове“ – както би казал Волтер, ако можеше да го види днес.

Казват, че най-доброто време за разглеждане на Париж е април – май или септември – октомври, когато задължителната туристическа навалица е намаляла, а времето още е хубаво. Послушах приятелката си, която живее там, и в една късна октомврийска нощ се качихме на влака – нашето голямо европейско пътешествие започна.

DSC07541

Сигурно се чудите защо избрахме най-бавния транспорт – причините са много, но едната от тях е: „писна ми да бързам“. Искаше ми се да се отпусна в спалното купе, да чета, да дремя, да гледам през прозорците и да се „изчистя“ от софийската забързаност, блъсканица, проблеми или, както би казал някой, „да настроя сетивата си“. София – Будапеща – Мюнхен – Щутгарт – Париж, а после Париж – Цюрих – Будапеща – Белград – София. Спирахме някъде за ден, някъде за половин, а някъде само за няколко часа – обикаляхме и си пожелавахме да дойдем пак. И бих го повторила, само че поредното ръководство на БДЖ усърдно се грижи това да не е възможно. Макар че пътища винаги има.

DSC07598

И така пристигнахме – гара Париж-Ест, gare de Paris-Est, строена през 1847 – 1849 г. от архитект Дюкне (FrançoisAlexandre Duquesney). На нея са снимани много филми и може би сте я гледали в „Зази в метрото“ или „Извън закона“ с Жан-Пол Белмондо, „Невероятната съдба на Амели Пулен“ с Одре Тоту. От Париж-Ист през 1883 г. тръгва легендарният Ориент Експрес. Е, някой ден може пък да се качим в него от гара София и…

DSC07605

Следва продължение:

Пале Роял

 

===========

 

ЗАБЕЛЕЖКА: Моля текстовете и снимките да не се препубликуват в медии без изрично разрешение от моя страна и непременно цитирайки автора и слагайки линк към оригиналната публикация. Можете да се свържете с мен чрез блога ми. С уважение. Павлина

Read Full Post »

« Newer Posts