Аз съм Павлина и когато си измисля някакви достатъчно заинтригуващи, омайващи и интелуктуални думи 
, ще ги напиша. Засега гадайте!
Аз съм Павлина и когато си измисля някакви достатъчно заинтригуващи, омайващи и интелуктуални думи , ще ги напиша. Засега гадайте!
Здравейте Павлина! Много ме заинтригувахте и зарадвахте с това, което сте написали. Казвам се Иво Григориев и съм от София. По силата на обстоятелствата съм служил заедно със Селим Гигов в гр. Мичурин в поделение 70350. Поделението си беше редовно. Не бяхме трудоваци. Бяхме добри приятели. Селим се изявяваше като художник в полка. Похапвал съм от луканките, които баща му носеше при свиждане, но за съжаление не съм го виждал. Селим не беше приет в художествената академия преди да влезне в казармата. Имаше един друг войник с фамилия Михайлов, който много се гордееше, че е приет живопис във Велико Търново, но не го биваше като художник, в сравнение с Гигов младши. Селим ми е правил портрети.
Здравей Павлина. Ако те интересува имам снимки на гроба на Ал. Гигов. Майка ми е в близък парцел. Мейла ми е amar@abv.bg.
Благодаря, Рафал, но нека остамим гробовете на хората на техните близки. Малко деликатност не е излишна.
Бог да ги прости.
Здравей Павлина! Познава ме се задочно от преди много години. Аз съм Иво Григориев, приятеля на Симеон Гигов от казармата в гр. Мичурин по старому. Живея в момента в Канада. Познаваме се задочно покрай наша обща приятелка журналист в телевизията – Димитрина Тасева. Неин съученик съм от гимназията. Благодарение на теб издирих Гигов и сме в контакт. Бе ми приятно да ти спомена това. Бъди здрава! Иво
Иво, радвам се, че покрай моят спомен ти намери стар приятел. Поздрави Симеон. Павлина