Смешки от едно време – социалистическо (1)
След известни митарства мама успя да започне работа в новосъздадената Агенция София прес като художествен редактор на списание „Наш дом”. Мисля, че това беше работата, която наистина й допадна. Но и там сблъсъците с глупостта и простотията не секнаха. Поне имаше мегдан да разказва.
Първият директор на София прес Спас Русинов, бе известен със слабостта си към нежния пол и с това, че е кумец на Тодор Живков. Наричаха го Спах с Русинов. Имал навикът, докато седял зад тежкото масивно бюро, да се почесва по едни по-интимни части, но никой не забелязвал. Поне до момента, в който осъвременили кабинетът му с нови леки мебели. Сменили и бюрото. Мога само да си представя какъв бил стресът на дамския състав на „Наш дом”, когато били викнати на съвещание при директора! А Русинов, без да подозира, че новото бюро разкрива малката му тайна, продължил да се почесва.
Съставът на София прес се разраствал. По едно време се разбрало, че са назначили и няколко момичета за преводачки на чужденците, които идвали на посещение. Правилно – по това време малко хора са знаели добре чужди езици. След време майка ми чула, че ще има курсове по английски и решила да се запише. „Не може – отвърнали й от канцеларията – те са само за новите момичета. Трябва да научат език!”. Така лъснала и професията на „преводачките”.
Почесването на Спас Русинов продължило още известно време, докато не го хванали с комисионна от 3 милиона долара. След дълги перипетии (все пак знаели кой му е кум) успели да го осъдят. Може пък да има справедливост?!
Това е същият Спас Русинов, който измаза и се нанесе в къщата на “Врабча”?
Не зная каква е съдбата на бившия директор на София Прес Спас Русинов. Не зная лежал ли е в затвора и колко. Само се надявам да не се е писал и той потърпевш от предишния режим. Дебелоочието е типична черта за този тип хора. Ако е жив, сега би трябвало да гони 90-те.