“По Раковски ний вървим…”

…

Има такава песничка на „Сребърните гривни”, с която започва 15 минутното филмче „По улица Раковски”, заснето през 70-те години. То показва улицата в съвременния й облик, а аз искам да се върна още по-назад, преди моите спомени.

През първата половина на века улица „Георги С. Раковски” е била с предимно едноетажни и двуетажни къщи – една част от тях са съборени от собствениците им и на тяхно място са издигнати пететажни кооперации, като тази на наследниците на ген. Георги Вазов (по номерация от 30-те години намираща се на № 127, а днес на Раковски № 137). Друга част, предимно обществени сгради, са оцелели до бомбардировките през 1944 г., когато са сринати – някои до основи, а от други са били запазени етаж, стая или магазин и затова са просъществували още няколко години. Така например е оцеляла сградата на Земеделската банка на ъгъла на „Раковски” и „Иван Вазов”, но съседната до нея не е имала този шанс. Пострадала е и къщата на поета, която слава богу е реставрирана и днес е музей.

Бомбардировките жестоко засягат вида на тази централна софийска улица и днес част от красивите й сгради са само спомен. Но тук искам да разкажа малкото, което зная за две къщи, намирали се в близост до ъгъла на „Раковски” и „Граф Игнатиев”.

На улица „Раковски” № 139 (по номерацията от 30-те години) се е намирал Българският археологически институт, частен научноизследователски институт, основан през ноември 1920 г. Той е създаден по западно-европейски модел, като правоприемник на Българското археологическо дружество и сред основателите му четем имената на Васил Златарски, Ст. Л. Костов, Петър Мутафчиев, Андрей Протич, Богдан Филов, който е и първият му директор. В началото на 20-те години е закупена неголяма къща на „Раковски” и след преустройството й през 1926 година там се нанася институтът. Той съществува до 1948 година, когато е одържавен и обединен с Археологическия музей.

В съседство с нея (вдясно на горната снимка) е Домът на изкуствата и печата. Солидната двуетажна къща на „Раковски” №141 първоначално е принадлежала на известното софийско семейство Серафимови, но е закупена и превърната в „Дом на изкуствата”.

Историята на създаването на този „дом” от самите творци, без никаква официална помощ, е характерна за времето си. Първоначално идеята е била парите за покупката да се съберат чрез помощта на богати индустриалци, търговци и банкери, но така наречените „меценати”, иначе щедри на обещания, започнали да отлагат. Тогава няколко от членовете на творческите организации, като П.П.Морозов, Коста Стоянов, Александър Миленков, Сирак Скитник, Стефан Киров, подписват солидарно полица в една от софийските банки и купуват и ремонтират Дома. На долния етаж – малки зали за срещи и събрания, бюфет, а на горния – голям салон за концерти и сказки и стаи за канцеларии. Сградата е имала и двор с дървета, който е превърнат в ресторант-градина с малка тераса, водеща към вътрешните помещения и с отделен вход откъм улица Раковски.

Известно време всичко върви добре, но постепенно се разбира, че лихвите и главницата на дълга ще удушат Дома и ще се стигне до фалит. Тогава на помощ идва по-богатият Съюз на журналистите, който става съсобственик и на помещението, и на банковия кредит. А името вече се променя на „Дом на изкуствата и печата”.

Започва трескава артистична дейност – организират се сказки, гостувания, рецитали, вокални и инструментални концерти, а в една от стаите на долния етаж е създаден българският ПЕН-клуб.

Но най-големите събития са Карнавалния бал, за който софийските сноби плащат луди пари, и пролетния „Ден на изкуствата”, когато из цяла София групи от артисти и певци рецитират и пеят на специално изградени естради, а художници продават ръчно изработени картички. И разбира се, в Дома свири прочутият оркестър на Бръмбазъците – в него участват художниците Борис Денев с кавал и тамбура, Александър Божинов с дайре, Сирак Скитник с тарамбука, Никола Танев с две лъжици, Константин Щъркелов с тъпан, като инцидентно се включват и Илия Бешков, Пенчо Георгиев и др.

Така „Домът на изкуствата и печата” просъществува до 1944 година, когато е напълно разрушен от бомбардировките. След Девети септември тази липса бива запълнена за кратко от Камарата на културата, а по-късно от казионните творчески съюзи – СБП, СБЖ, САБ, СБХ и т.н. „Разделяй и владей”!

През 50-те години на мястото на двете красиви къщи на ъгъла на „Раковски и „Граф Игнатиев” е издигната тази „сталинска” кооперация. Ето я:

Сравнете нетипичните за нашата архитектура малки прозорци-амбразурки с фасадите на другите сгради наоколо и ще се досетите от къде е привнесен този стил. По мое време на ъгъла зад витрините се намираше сладкарница „Хавана” (каква разлика!). Въобще се бяха наредили „Русе”, „Прага”, „Будапеща” (Унгарския) – все борчески градове според старата терминология. Само дето Будапеща и Прага въстанаха още преди падането на Берлинската стена, а Хавана си е все така комунистическа.

Срещу Дома на изкуствата през 30-те години на Раковски № 116 се е намирал т.нар. Кооп – сградата на Съюза на Популярните банки или както гласи рекламата „една от най-модерните голѣми сгради въ София съ хотелъ, ресторантъ и салони”. Имало е даже книжарница, където всеки е можел да си поръча книга или чуждестранно издание на телефон 56-55. Снимката явно е правена в началото на 30-те години, защото сградата на ген. Георги Вазов още не е построена, както и  кооперациите между улиците „Стефан Караджа” и „Граф Игнатиев”. През втората половина на века долу имаше голям гастроном и ресторант, а горе бяха стаите на хотел „Севастопол”.

На срещуположния ъгъл в кооперация, строена през 50-те години,беше аптеката и в ляво от нея – месарница. И всичко това преливаше в един от най-хубавите софийски площади – „Славейков”.

Всъщност по времето, когато живеех наблизо, кръстовището на „Раковски” и „Граф Игнатиев” си имаше всичко и милиционер-регулировчик, и кафене, в което целодневно дремеха пенсионерите на квартала, и гастроном, и аптека, и вестникарска будка, и площад… Нямаше ги само красивите сгради, които в миналото са приютявали артисти, художници, журналисти, учени. Но градът се мени и ние с него.