Старата снимка – четвъртият ъгъл

  …. Улиците не са сбор от сгради, заведения и градинки. Те имат своя индивидуалност и живеят свой собствен живот – променят се, остаряват и се възраждат. „Раковски” не е някаква „обща” улица. За всеки тя е различна, както са различни и спомените. Тук аз разказвам за моята улица, моето кръстовище, такива каквито аз ги [...]

Прочетете пълния пост »

Университетски дела /днес/

…. Онзи ден в „Университетски дела” писах за нуждата професори и студенти да бъдат едно академично цяло, да работят заедно, а не всеки да гледа собствената си градинка. Зная, че в обществото на неолибералната икономика всичко е пари и че нас ни тласкат на там. Но все пак у мен тлее надеждата, че свободната мисъл, [...]

Прочетете пълния пост »

Университетски дела /вчера/

Разногласията на студенти и преподаватели, настъпили по повод орязването на бюджета за образование, търсенето на виновници за кризата, невъзможността на академичното тяло да обедини усилията си и да воюва за бъдещето, ме накараха да се обърна към историята. Винаги има от какво да се поучим. В мемоарите си „Път през годините” писателят Константин Константинов, по [...]

Прочетете пълния пост »

Старата снимка

Колко много спомени може да върне една стара снимка. Ето я измачкана, зацапана, направена на 30 август 1952 година: ъгълът на “Раковски” и “Гурко”. Това се виждаше през прозореца на хола на апартамента, в който живеехме тогава. Такава София съм гледала в първите си години, но не я помня добре. Тази част на града жестоко [...]

Прочетете пълния пост »

За “млада смяна” български журналисти

В последно време се вглеждам в „младата смяна” български журналисти. По страниците на вестници и сайтове те правят потресаващи правописни и фактологични грешки, пред микрофона сричат, запъват, мьекат, фъфкат/съскат/ръкат, пред камерата следят повече за кичура над очите, отколкото за изреченото. Разбира се, има и изключения, но те се губят в потока (или може би лавината) [...]

Прочетете пълния пост »

Николай Лилиев

Преди 50 години приключва жизнения път на един от най-прелестните български поети Николай Лилиев. Винаги съм се колебаела кое точно е любимото ми негово стихотворение – може би това: Светло утро, ти прокуди всяка пара и мъгла – пеперуди, пеперуди, тънки, сребърни крила. …….Ти безбрежна шир събуди, …….звънна в моите стъкла – …….пеперуди, пеперуди, …….тънки, [...]

Прочетете пълния пост »

Расте и погрознява…

Днес прочетох в пресата, че центърът на София ще расте на височина.  Сгради, паметници на културата, намиращи се около и на улица „Витоша” (между „Патриарха” и „Алабин”), ще бъдат надстроени с още няколко етажа. Разбира се, „конкурсът” е минал тихомълком, времето за обжалване е изтекло още през юли, а сега можело да се правят само [...]

Прочетете пълния пост »

За един анархо-комунист…

Тези дни заговорихме за анархизъм и анархо-комунизъм. Не зная почти нищо за анархизма, може би само фразата „Анархия – мать порядка”, която незнайно защо приписвах на прословутия Батюшка Махно. Но се оказа, че първоизточникът е теоретикът на анархизма Пиер Жозеф Прудон (1809 – 1865) и в оригинал гласи: „Републиката е позитивна анархия… Това е взаимна [...]

Прочетете пълния пост »